Loading

Диалектни групи в българския език


Българските диалекти могат да се разделят на следните диалектни групи и индивидуални диалекти (става дума за териториална и географски класификация на българския абщанд-език), в скоби е посочвано географското разпространение на говорите. Това обаче не може да бъде направено точно, тъй като почти във всички непланински райони местното население е размесено с пришълци от други райони (това размесване е започнало още преди няколко века). Единствено в планинските райони границите между отделните диалекти са по-ясни. Почти навсякъде, където са посочвани имена на градове, трябва да се имат предвид само околностите на съответния град.

1. Източни български говори (на изток от ятовата граница) 

1.1. Мизийски говори (в миналото цялата Дунавска равнина от Черно море до река Искър, днес само на отделни места) 
- Шуменски говор (Шумен, Провадия)
- Разградски говор (на отделни места край Разград, Попово, Белене, Русе, Тутракан, Силистра)

1.2. Балкански говори 
- Централен балкански говор (Ловеч, Троян, Габрово, Севлиево, Трявна, Карлово, Калофер, Казанлък, православните села по средното течение на Стряма, като Ръжево)
Котелско-еленско-дряновски говор (Котел, Елена, Дряново, но е размесен с други говори)
Пирдопски говор (Пирдоп, Копривщица, Клисура), макар и на изток от ятовата граница този говор има предимно западни особености
- Панагюрски говор (Панагюрище)
- Тетевенски говор (Тетевен, Ябланица)
- Източнобалкански (еркечки) говор (някога само селата Козичино, Поморийско и Голица, Варненско, сега на редица места по долното течение на река Камчия и край Варна, Нови Пазар, Балчик, Силистра)
- Подбалкански говор (Сливен, Бургас, Нова Загора, Стара Загора, Чирпан)
- Преходни балкански говори (села край Луковит и на север от Елена)

1.3. Рупски (югоизточни) говори 
1.3.1. Източни рупски говори 
- Странджански говор (Странджа, Малко Търново)
- Тракийски говор (Тополовград, Елхово, Свиленград, Хасково, Харманли, Първомай)
цариградски говор (преселници от Цариградско)
1.3.2. Родопски (среднорупски) говори 
- смолянски говор (Смолян, Рудозем, Ксанти, Гюмюрджина)
- широколъшки говор (селата Широка Лъка, Стойките, Върбово)
- хвойненски говор (селата Хвойна, Павелско, Бачково, Нареченски Бани, Дедово, Оряхово, Малево)
- баташки говор (Батак и старото население на Брацигово, днес в Брацигово живеят главно преселници от Западна Македония)
- чепински говор (Велинград и селата Драгиново, Дорково, Костандово, Ракитово)
- павликянски говор (българските католици край Пловдив, Раковски, Свищов, Никопол)
- златоградски говор (Златоград)
- западнородопски говор (предимно ислямизирано население в Гоцеделчевски Чеч)
1.3.3. Западни рупски говори (на запад от Родопите до ятовата граница 
- бабяшки говор (мюсюлмански селища в Юндола)
- разложки говор (Разлог, Банско, Белица, Якоруда)
- гоцеделчевски говор (старото население на Гоце Делчев, днес там има много бежанци от Беломорието с драмско-серски говори)
- драмско-серски говор (Драмско и Серско)
- говорите в Богданска планина (Висока, Сухо, Зарово)
- солунски говор (източната част на Солунско)

2. Западни български говори (на запад от ятовата граница) 

2.1. Северозападни говори 
2.1.1. Стари западни мизийски говори 
- белослатинско-плевенски говор (Бяла Слатина, Плевен), въпреки, че е на запад от ятовата граница, този говор има редица източни особености
- видинско-ломски говор (Видин, Лом)
2.1.2. Преходни говори (тези говори са предмет и на сръбската диалектология) 
- трънски говор (Трън)
- брезнишки говор (областта Граово)
- западнобелоградчишки говор (на север, запад и югозапад от Белоградчик, преселници между Лом и Видин)
- годечки говор (Годеч)
- царибродски говор (Цариброд, Пирот)
- говорите при Куманово, Крива паланка, Кратово и Злетово, в македонската диалектология тези говори се наричат „северни говори“
- тетовски говор (Тетово, Гостивар)
- тимошко-моравски говор (Тимошко)

2.2. Югозападни говори 
2.2.1. Северна група югозападни говори 
- ботевградски говор (Ботевградско и Етрополско поле)
- Врачански говор (Враца)
- Софийски говор (в Софийско поле на запад от Искър)
- Елинпелински говор (в Софийско поле на изток от Искър)
- Ихтимански говор (Ихтиманско поле, по река Марица стига до Пазарджик)
- Самоковски говор (Самоков)
2.2.2. Централна група югозападни говори 
- Дупнишки говор (Дупница)
- Кюстендилски говор (Кюстендилско поле)
- Благоевградски говор (Благоевград)
- петрички говор (Петрич, Сандански)
- малашевски говор (Малешево, Пиянец, Струмица, Щип)
средномакедонски говори 
- битолски говор (Битоля)
- велешки говор (Велес)
- прилепско-мариовски говор (Неготино, Кавадарци, Мариово, Прилеп)
2.2.3. Крайни югозападни говори 
- долновардарски говори 
- дойрански говор (Дойран)
- кукушко-воденски говор (Кукуш, Воден)
- гевгелийски говор (Гевгели)
- ениджевардарски говор (Енидже Вардар)
- костурски говор (Костур в Гърция; село Връбник и град Билища в Албания)
- лерински говор (Лерин, Гърция)
- охридско-преспански говор (Охрид, Струга, Ресен, Република Македония, Преспа, Гърция)
- дебърски говор (Дебър)
- бобощенски говор (Бобощица и Дреново, край град Корча, Южна Албания)

Няма коментари:

Публикуване на коментар