"Опашки" - Христо Стоянов


ОПАШКИ

Ей, тъй като си помисли човек, най-интересни са опашките на гробищата. Върви дядо поп пред ковчега, а отзад една дълга опашка от чакащи. И всеки чака да заеме мястото на умрелия. Никой не чака дядо поп да се гътне, че да заемат неговото място. Сигурно, защото си знаят гласовите данни и разбират, че иссото няма да го докарат, нито „алилуя” могат да извисят по тоновата стълбица, нито „амин” да съобщят на останалите от опашката с интонацията на поанта. Това са най-странните опашки, на които съм присъствал. Мнозина от чакащите – дори по-голямата част, не дочакват до края, не дочакват да получат от дядо Боже продукта на тяхното чакане, врътват се и поемат обратно към дома. Това са единствените опашки, на които дори българинът не се прережда. Никой не иска да пререди другия, да легне в ковчега. Дори тези баби или стари моми, които никога не са получавали и едно цвете в живота си, не искат да заемат мястото на умрелия и, тъй да се каже, да гушнат и те един букет някога… Най-кротките опашки… Някъде отиваш, почакаш малко, почакаш малко, па току се бръкнеш и дадеш рушвет някому и после горко съжаляваш, че идеята за рушвета ти е дошла толкова късно. Що пари си могъл да спестиш, ако не беше се редил на тая опашка, нали. А в гробището и рушвет не можеш да дадеш. Има такива празници наистина, дето се опитваме да дадем малко рушвет на Началника отгоре – агънце му колим, прасенце… Ама той не приема и за да не се заносва, демек, зян да не става, на Небесния старец му оставяме по някое кокалче. Иначе курбанът може спокойно да мине като опит за рушвет. С една-две думи: „Тъй и тъй, дядо Боже, ама ми омръзна на тая опашка да чакам. Ей ти тука едно агънце, само и само ме пусни по напред да мина, че не мога да надникна какво става в началото й и за какво сме се наредили да чакаме…” Смилява се старецът, пуска някого от рушветчиите, ама те, като видят, че за умирачка са се наредили почват да молят Стареца и пак се стига до рушвета. Пак Му колят нещо, пак му обещават, че и джоджена и чубрицата с тамян бъркат. За подправка на курбана тамян слагат. Агнешко с тамян не върви, ама какво да ги правиш? Щом мислят, че дядо Боже си соли с тамян агнето… Ние Него за вкусовете му да не го корим, щото попадаме под ударите тутакси. Не можем да Му кажем, че няма вкус, щото виж какво човечество си изработи. А пък в това човечество нали попадаме и ние, ако речем, че няма вкус значи, и себе си да не харесаме… Не върви някак. Вярно, че опашки подире ни няма, ама един ден и след нас ще тръгне една опашка. И ще надзърта иззад раменете на дядо поп дали пък не отиваме на по-добро място и ако е тъй ще се развикат след нас да не се пререждаме. А ние ще сме толкова невъзпитани, щом никой няма да се обърне към опашката, да се й се извини с нисък поклон на тази опашка, че се прережда и да се поповърне назад и път на чакащите да даде.
Ето такъв случай не се е случвал още и няма да се случи. Нищо че сме в България, където какви ли чудеса не са се случвали…

                                                            Христо СТОЯНОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар