Loading

МЕГЛЕНА КУНЕВА – НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПОЗНАЕ „КОТИЛОТО МИ”?


МЕГЛЕНА КУНЕВА – НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПОЗНАЕ „КОТИЛОТО МИ”?



ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ СЕ ГОТВИХ ЗА ТОЗИ ДЕН И ЗА ТОЗИ ЧАС! НАКРАЯ ГО ДОЧАКАХ.НАЧАЛОТО НЕ Е СЛУЧАЙНО  - 20 МАЙ 2012 !
Първа част.
В каменните символи на древните Маи, 20-ти май 2012 г. е белязан с имената:
ДЕНЯТ НУЛА – ДЕН НА ГЪРМЯЩАТА ЗМИЯ – богът на Маите - ДЕНЯТ НА СИГНАЛА !
Календарът им предричал, че на този ден ще се случат съдбовни събития.Този ден – “ДЕНЯТ НА СИГНАЛА”  Меглена Кунева избрала да дава важно интервю по Нова телевизия. 
Вероятно без да знае значимостта на сакралния ден определен от Маите, Кунева действително дава важно интервю по Нова телевизия и изрича едно необикновено, силно, многозначително и обвързващо обещание.
В деня на “СИГНАЛА” – според календара на древните Маи, Кунева казва: 
„МОЯТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЩЕ БЪДЕ ЕДИН „МОРАЛЕН БОРД”.
Неотдавна тя беше обявила, че нейната организация “БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ” до края на септември ще прерастне в партия.
Сега Кунева декларира, че и партията й като организацията ще бъде „МОРАЛЕН БОРД”?
В сакралния 20-ти май 2012 г. Меглена Кунева даде ГОЛЯМО ОБЕЩАНИЕ!
В интервюто си, тя често споменаваше думите МОРАЛ, ЧЕСТНОСТ, ЧИСТОТА и ИСКРЕНОСТ с чувството, че тя е типичен носител на тези качества. А дали в действителност е носител на такива възвишени ценности?
Ще проследим живота и кариерата на Меглена Кунева, за да видим доколко е искрена и честна с нас – нейните избиратели. И дали заслужава да заеме високо, управленско място в нашия обществен живот, за което така много парадира! А не е ли и тя играч и то голям, започнала още по времето на Тодор Живков и БКП и преминала през всичките правителства по време на Прехода, без сегашното на ГЕРБ.
 На първо място като съдбовен патрон на Меглена Кунева трябва да поставим бившият цар и експремиер на България Симеон Сакскобургготски. Той – “Царят”, вероятно по нечие внушение първо изстреля Кунева във върховете на неговата партия. Неизвестна до тогава, тя  фигурира скромно в резервната депутатска  листа на партията му НДСВ в Русе. И изведнаж  става негово безценно протеже и я издига не само във висшите орбити на българската държавна власт и политика, но и по върховете на Европейския съюз и Европа. Тази загадка и този обрат с Меглена Кунева е известен само на Царя и на онези,  които му дърпат конците.
Не случайно за Симеон Сакскобургготски се говори, че довеждането му в България е било по искане на Москва и изпълнено от Държавна сигурност, за да се спаси потъващата българската социалистическа партия. Ролята в довеждането на Симеон от опитния чекист о.з.ген. Любен Гоцев е публична тайна.
Симеон Сакскобургготски направи Кунева депутат, министър по европейските въпроси, а после и комисар в Европейския съюз.
Двамата заедно изработиха най – печелившия лобистки ход – да закрият чрез измама двата реактора на АЕЦ”Козлодуй”, които бяха напълно изправни, но с евтиния си ток бяха трън в очите на големите енергийни монополи и на първо място френските, чийто интереси защитаваше голямата френска банка Пари Ба. 
И Пари Ба щедро се отплати на Симеон и на Кунева за успешното затваряне на реакторите и за защита на лобистките им интереси.
Явно чувствайки се вече обигран играч, с подкрепата на Симеон, силни лобита някои зад граница и олигарси отвън и вътре в страната, апетитът на Кунева нарастна, за да дръзне да се кандидатира за президент.
След като разбра, че с благия си трениран глас и смирен поглед можа да излъже не малко разочаровани българи, финансово обезпечена Кунева вече смело тръгна да прави своя партия, показвайки отново явни аспирации и апетит към върховете на властта в България. 
Както вече обявихме, нашето разследване има за цел да покаже коя е Меглена Кунева,  доколко е носител на възвишени ценностни качества, за да оглави политическа партия и да играе определена, очевидно от някого роля в политическия живот на България.
Тя със сигурност ще влезе в политиката, защото на първия тур на президентските избори  успя да подведе и залъже не малко българи. 
КОЯ Е МЕГЛЕНА КУНЕВА?
Всъщност, истинското й име съгласно акт за граждански брак, сключен на 22 април 1984 г. е МИГЛЕНА ЩИЛЯНОВА КУНЕВА – ПРЪМОВА, после става Миглена Кунева Пръмова. Щилянова изчезва, защото баща й Щилян е от неблагонадеждните и ДС го следи, а дяда й завършил Сорбоната е въдворен в  Белене.
Миглена така се е наричала само в определен период от живота й – разбирате кой – комунистическият.
После, когато иска да скрие изцяло миналото си и се поевропейчва, става МЕГЛЕНА КУНЕВА, говори, че при комунизма семейството й е преследвано и дори става католичка.  
Сигурно се досещате защо е тази мимикрия?
Та тя е снахата на члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов, един от най-приближените до Живков и суров комунист.
С името на Пръмов тя прави шеметна кариера – става ценен номенклатурен кадър на ЦК на БКП и доверено лице на службите за сигурност.
С името Пръмова, Миглена заличава негативите от това, че баща и Щилиян Кунев, студент в СУ е преследван от ДС и като неблагонадежден е изпратен в концлагера Белене заедно с дядо й – завършил Сорбоната. 
С чадъра на Пръмов минава безпроблемно партийната и тази на ДС проверки и МЕГЛЕНА КУНЕВА става снаха на Пръмов.
За това събитие, което ще ви разкажем не пише в българските исторически хроники. 
Много малко от свидетелите и тези, които помнят пролетните дни на 1953 г. в Пловдив са останали живи. Тогава стачката на тютюневите работници срещу „народният” режим на комунистите се удавя в кръв и невинни жертви. Последват множество съдебни процеси, завършили набързо с присъди за Белене, Стара Загора, Скравена, Сливен или Огняново. 
Другарят Иван Пръмов – пловдивският комунистически ръководител не може да спре бурните протести придружени с псувни и викове. Даже се хвърлят и камъни. От трибуната Пръмов нарежда : „Стреляйте!!!”И народната милиция послушно стреля по гладните и стачкуващи пловдивчани. 
Партията се отблагодарява подобаващо на верните си другари, потушили първата в страната стачка с цената на „невинни жертви”.
Всичко бързо се потулва и изчезва от българската история, чак до падането на комунистическата власт на 10 ноември 1989 г.
Това е кратката история на тютюневата стачка, която по комунистическо време се нарича “протестът от 4 май 1953 г”. 
Човекът наредил разстрелите – секретарят на БКП в Пловдив Иван Пръмов е издигнат за замминистър, а след това бързо става и министър на земеделието за повече от 8 години.
Пръмов провежда с твърда и непоколебима ръка партийното решение за социалистическото “доброволно” земеделско коопериране, при което се пролива не малко кръв. Като верен другар на Тодор Живков, той се издига до най-високите партийни върхове –от 1963 г. Пръмов е секретар на ЦК на БКП цели 15 години. 
Партията и силовите структури – на първо място милицията, прерастнала в Държавна сигурност винаги са действали жестоко срещу противниците на режима с много насилие кръв и жертви. Българската опозиция е жестоко репресирана, уплашена, разпокъсана и слаба. 
Другите социалистически страни вече възторжено са преживяли „Пражка пролет” и опозицията е постигнала реални демократични завоевания. А в България новият вятър на промените не се усеща, поради здравата ръка на партията и ДС. 
В отговор на изискванията на общоевропейското съвещание в Хелзинки и последвалите договорености за мир и разведряване в Европа, на 3 юни 1988 г. ЦК на БКП по принуда създава Комитет по правата на човека. 
Истинските задачи на Комитета са различни от официалните. Той трябва да съдейства на ДС в разработването и разлагане на едва прохождащата опозиция в България, основно чрез внедряване на агенти и разлагане чрез използване на компромати. Също така Комитетът трябва да организира пропагандното обезпечаване с цел намаляване на международните негативни последици от политическите репресии срещу турското малцинство в България от т.нар. “възродителният процес”.  
Макар и старателно да се прикрива, в същност Комитетът е първостепенна структура в усилията за опазване на тоталитарната власт в България и в противодействието срещу растящата опозиция и западното влияние. 
По предложение на Политбюро и лично на Тодор Живков, за ръководител на Комитета е определен висшият партиен функционер – секретарят на ЦК на БКП по „Международни въпроси”  Константин Теллалов.Назначаването на Теллалов за ръководител на Комитета е консултирано и с “другарите от Москва”. 
След свалянето на Живков от власт, Теллалов се отрича от него и бързо се  нарежда до перестройчиците Петър Младенов и Андрей Луканов. 
Неочаквано за много стари комунисти,  снахата на секретаря на ЦК на БКП Иван Пръмов - Меглена Кунева – Пръмова, още незавършила юридическия факултет, без никакъв стаж и опит е назначена за личен секретар на Теллалов и водещ юрист на казионния Комитет по правата на човека. 
Там младата “юристка” Пръмова трябва правно да обезпечи „защитата на човешките права” в България и да подготвя докладите до ЦК за “провокациите” към България от страна на враждебните страни и  международни организации. 
Откриването на Комитета става в разгара на Възродителния процес, или както още е известен –  ”етническата чистка”на турското малцинство от комунистите в България.
Комитетът трябва да неутрализира действията на зараждащата се българска опозиция и най-вече на българските турци срещу преименуването им и острите реакции в чужбина, които лавинообразно нарастват и подронват авторитета на социалистическата власт в България. 
Комитетът по правата на човека е под опеката на Секретариата на ЦК на БКП и под “методичното” ръководство на вътрешния министър Димитър Стоянов и първият му заместник ген. Григор Шопов – несменяем шеф на ДС. 
Назначаването на Пръмова в Комитета я прави висш партиен номенклатурен кадър, което означава, че тя е одобрена от Секретариата на ЦК на БКП. Отношение също са взели и ръководството на МВР и Колегиума на Държавна сигурност.  
Комитетът беше острие в борбата с дисидентите, осигуряваше пропагандно покритие на възродителния процес и спецоперациите на ДС.  Освен властови позиции, Комитетът имаше и репресивни функции.
Понеже се среща с опозицията и недоволните от комунизма, Комитетът поддържа близък контакт с ръководството на прочулото се с мрачна слава VІ-то Управление ДС – идеологическото оръжие на партията. Част от персонала на Комитета са негови офицери под прикритие, а друга част – агенти. Има също кадрови работници на Първо Главно управление ДС – разузнаването и Второ Главно – контраразузнаването. На всички тези служби Меглена Пръмова спуска партийните решения и отговаря за докладите на Комитета до висшето партийно ръководство.
Ето един от въпросите, с който е трябвало да се занимавала Меглена Пръмова:
На 31 март 1989 г. Американските издания “Форбс”, “Ню Йорк Трибюн”, “Нюздей” и “Вашингтон Таймс” изнасят данни от съвместна операция на DEA – Агенцията за борба с наркотиците на САЩ и швейцарските служби срещу турски перачи на пари, които са действали в София.
Разследването уличава България в пране на 2 милиарда долара годишно от турски търговци на хероин, а 20 милиона долара годишно се дават на българските секретни служби за услугата, която вършат.
ДС е трябвало да организира оперативни мероприятия с цел отхвърляне на обвиненията, а Комитетът да подготви отговор.Меглена Пръмова е трябвало да съгласува всичко и да съобщава на службите за партийните нареждания. 
Комитетът по правата на човека продължава да действа и след преврата на 10 ноември 1989 г.
Стълбът на Меглена Иван Пръмов остава до падането на комунизма. Той е несменяемият народен представител от 1958 до 1990 г. Намерил е тихо местенце – посланик във Варшава, където стои до падането на комунистическата власт.
И  Меглена Пръмова заема високата партийна позиция до падането на комунизма, но и тя като Телалов бързо се преориентира, сменя името си – става Кунева, но не сменя “КОТИЛОТО”си. 
Тя ще играе важна роля и ще заема високи служби по време на целия български преход във всички правителства, до идването на ГЕРБ на власт и неизменно под чадъра на стари партийни кадри на БСП и ДС .
Ние ще проследим нейният път, за да видим как умело, използвайки партийната си закалка и подготовка се е превъплъщавала в различни роли ? 

Leave a Reply

 
 
 
Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.

Няма коментари:

Публикуване на коментар