Преображенски манастир



Преображенският манастир

Стенописът на Захарий Зограф Колелото на живота
Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“ е българскиманастир (бивш ставропигиален) в Великотърновска епархия, разположен в Дервентския пролом на река Янтра на 7 км северно от Велико Търново.
Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Основан е по времето наВтората българска държава през 13-14 в. Първоначално манастирът е метохна Ватопедски манастир от Света Гора, но през 1360 г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората жена на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които дараяват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14в.
През средновековието Преображенския манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14 в. След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а впоследствие е разрушен напълно.
На сегашното си място Преображенския манастир е възстановен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през 1834 г. и е възложен наДимитър Софиялията. Заради участието си във Велчова завера от 1834-1835 г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през 1837 г. се заема Уста Кольо Фичето. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков. Строителство в Преображенския манастир продължава активно до 1863 г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква "Благовещение" (1863 г.). Заедно с някои постройки, градени следОсвобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид.
Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. ОтВелчовата завера в 1835 г. до Априлското въстание в 1876 г., е подслон за много революционни дейци - Филип ТотюАнгел Кънчев, поп Харитон Халачев и др. В манастира се замонашва сподвижникът на Васил Левски - отец Матей Преображенски, а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
Днешният си вид манастирът добива в периода 1858-1863 г. и е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Основните постройки са издигнати в първата половина на 19 век от Кольо Фичето. Тогава са построени главната църква, цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква "Благовещение". В 1891 г. е завършен гробищния параклис "Възкресение Лазарово", а в 1894 г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.
Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф и датират от 1849 - 1851 г. Наред със славянските просветители св.св. Кирил и Методий, Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" с негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селска народна носия. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
Църковният иконостас е създаден през 1838 г. от група майстори резбари от тревненската резбарска школа. Иконите по него са дело на Захарий Зограф иСтанислав Доспевски. Някои от иконите са: "Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "Христос Вседържител", "Преображение", "Йоан Предтеча", "Св. Андрей" и др.
Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
През 1991 г. част от монашеските килии в Преображенския манастира са разрушени след срутване скали над манастира.
Преображенският мъжки манастир е постоянно действащ.


Няма коментари:

Публикуване на коментар