След броени дни Валери Петров ще навърши 93 години. Независимо от почтената си възраст патриархът на изящното слово и преводачът на Шекспир продължава да пише. И не само това. Както винаги е правил досега, така и днес Валери Петров заявява открито своята гражданска позиция, но го прави без излишни фанфари и не под светлините на прожекторите. А тихо, като един достоен българин. Малката му, почти немощна фигура можеше да бъде видяна в редиците на зимните протести, а преди това – сред учените от БАН, които протестираха срещу орязването на бюджета на академията. Такъв е бил винаги Валери Петров – скромен, неподкупен, истински жрец на римуваното слово.
Валери Петров е творчески псевдоним на поета, който произлиза от известен софийски еврейски род. Баща му е проф.Нисим Меворах – един от най-добрите български адвокати, за когото казват, че просто е роден за тази професия. Изключителен ерудит, с голяма обща култура, надарен с ярко красноречие, той привличал в съдебните зали много слушатели. Той е бил един от най-добритеs ни специалисти по облигационно, наследствено и семейно право, преподавател е в Софийския университет. „Студентите с интерес слушали лекциите му, защото той умеел да представи ясно и достъпно, пускайки по някоя и друга шега, и най-заплетените казуси”, разказва неговата внучка Бояна Петрова. Тя е завършила френска филология, владее италиански, сега държи книжарница на бул.”В. Левски”, която носи името „Нисим”.
Меворах е защитник в някои от най-нашумелите за времето си процеси, като делото на писателите Георги Караславов, Орлин Василев и Димитър Полянов. Той има
научен принос в изучаване на дело №205
срещу Пейо Яворов, като доказва невинността на поета, обвинен в убийството на Лора Каравелова. Всъщност Меворах се врича в адвокатската професия по стечение на обстоятелствата – заради еврейския си произход и левите си убеждения той не можел да стане съдия.
Нисим Меворах е роден в бедняшкия софийски квартал „Ючбунар”, има 8 братя и сестри. Подпомогнат от по-големите си и заможни братя, следва право в Женева, където попада под влияние на социализма. Там се запознава и със студентката по френска филология – българката Мария Петрова, негова бъдеща съпруга. „Цялата фамилия е била против брака им, защото искали да се ожени за еврейка. Но дядо ми, който винаги е бил свободолюбив, категорично се противопоставя на близките си, което не минава без последствия”, продължава Бояна Петрова.
Като
един от най-ерудираните юристи
след 9 септември 1944 г., д-р Меворах участва в работата на Народния съд, съветник е на Георги Димитров по въпросите за новата конституция. Притежаващ голям талант към езиците, той участва в международните конференции за сключване на мирните договори след Втората световна война. Назначен е през 1947 г. за първия пълномощен министър в САЩ. „Връщат го предсрочно заради анонимен донос. Набеждават го, че се среща с чужденци, а той се виждал с брат си, който емигрирал в Щатите”, разказва неговата внучка. В този критичен момент, когато той търси среща с Васил Коларов, за да обясни несъстоятелността на обвиненията, съпругата му получава удар. И синът му Валери Петров, тогава на работа в Рим, заминава за САЩ, за да прибере у дома майка си и сестра си Ева. По-късно Меворах е привлечен в урегулирането на конфликтите с Гърция и Израел (1955 г.), един от авторите е на Семейния кодекс (1968 г.).
Дъщеря му Ева Меворах завършва право и медицина, дълги години работи като съдебен психиатър. Има дъщеря и двама внуци.
Валери Петров е творчески псевдоним на поета, който произлиза от известен софийски еврейски род. Баща му е проф.Нисим Меворах – един от най-добрите български адвокати, за когото казват, че просто е роден за тази професия. Изключителен ерудит, с голяма обща култура, надарен с ярко красноречие, той привличал в съдебните зали много слушатели. Той е бил един от най-добритеs ни специалисти по облигационно, наследствено и семейно право, преподавател е в Софийския университет. „Студентите с интерес слушали лекциите му, защото той умеел да представи ясно и достъпно, пускайки по някоя и друга шега, и най-заплетените казуси”, разказва неговата внучка Бояна Петрова. Тя е завършила френска филология, владее италиански, сега държи книжарница на бул.”В. Левски”, която носи името „Нисим”.
Меворах е защитник в някои от най-нашумелите за времето си процеси, като делото на писателите Георги Караславов, Орлин Василев и Димитър Полянов. Той има
научен принос в изучаване на дело №205
срещу Пейо Яворов, като доказва невинността на поета, обвинен в убийството на Лора Каравелова. Всъщност Меворах се врича в адвокатската професия по стечение на обстоятелствата – заради еврейския си произход и левите си убеждения той не можел да стане съдия.
Нисим Меворах е роден в бедняшкия софийски квартал „Ючбунар”, има 8 братя и сестри. Подпомогнат от по-големите си и заможни братя, следва право в Женева, където попада под влияние на социализма. Там се запознава и със студентката по френска филология – българката Мария Петрова, негова бъдеща съпруга. „Цялата фамилия е била против брака им, защото искали да се ожени за еврейка. Но дядо ми, който винаги е бил свободолюбив, категорично се противопоставя на близките си, което не минава без последствия”, продължава Бояна Петрова.
Като
един от най-ерудираните юристи
след 9 септември 1944 г., д-р Меворах участва в работата на Народния съд, съветник е на Георги Димитров по въпросите за новата конституция. Притежаващ голям талант към езиците, той участва в международните конференции за сключване на мирните договори след Втората световна война. Назначен е през 1947 г. за първия пълномощен министър в САЩ. „Връщат го предсрочно заради анонимен донос. Набеждават го, че се среща с чужденци, а той се виждал с брат си, който емигрирал в Щатите”, разказва неговата внучка. В този критичен момент, когато той търси среща с Васил Коларов, за да обясни несъстоятелността на обвиненията, съпругата му получава удар. И синът му Валери Петров, тогава на работа в Рим, заминава за САЩ, за да прибере у дома майка си и сестра си Ева. По-късно Меворах е привлечен в урегулирането на конфликтите с Гърция и Израел (1955 г.), един от авторите е на Семейния кодекс (1968 г.).
Дъщеря му Ева Меворах завършва право и медицина, дълги години работи като съдебен психиатър. Има дъщеря и двама внуци.
Рицарят на изящното слово
„Рицар на изящното слово”, наричат големия писател, поет, драматург и преводач Валери Петров. Той навлиза в литературата едва на 16. Негова запазена марка в поезията са деликатната ирония, игрословиците и ефектните рими. Заради кристалните му преводи на комедиите и трагедиите на Шекспир го определят като нашия най-майсторски съавтор на английския класик. Той си спечелва любовта на няколко поколения българи със сценариите на филмите „Рицар без броня”, „Йо-хо-хо” и „Един снимачен ден”. Освен това е автор на първия български мюзикъл „Когато розите танцуват”, на пиесите „Честна мускетарска” и „Театър, любов моя”. Превежда от английски, италиански, немски и руски език.
Пиететът към римите Валери Петров наследява от баща си, юриста Нисим Меворах, който също се изкушава да пише стихове. Малко известен факт е, че той завършва медицина, но работи съвсем кратко като лекар. Участва в Отечествената война като военен кореспондент и от тук нататък творческата му биография е тясно свързана с журналистиката и литературата. Сред основателите е на в.”Стършел”, работи в Радио София, редактор е в издателство „Български писател” и Студия за игрални филми, преподава в НАТФИЗ. За кратко се изявява на дипломатическото поприще – три години е аташе по печата в Рим (1947-1950). Но животът му не е толкова гладък, колкото изглежда на пръв поглед. Той никога не се е страхувал да изказва мнението си по своя си деликатен начин, заради което не винаги и долюбван от властта. През 1970 г. поетът е от малцината, които не подкрепят телеграмата на Съюза на българските писатели, с която се изказва огорчение, че Нобеловата награда е присъдена на дисидента Александър Солженицин. Тази достойна постъпка на бившия военен кореспондент не остава безнаказана. Той е изключен от партията и въпреки че не е уволнен, е сред неколцината смелчаци, дамгосани с антипартийното и антисъветско клеймо. Това означава „тотален отлив на погледи. Неканен, незван, нежелан. Вървиш молепсан по пътя си и не се оглеждаш, за да не видиш как довчерашен добър познат внезапно сменя тротоара, или разсеяно извръща глава в обратна посока”, спомня си един от участниците в събитията. В началото на 90-те, когато това е най-малко престижно, Валери Петров прави също неочаквана постъпка – става член на Висшия съвет на БСП.
Той се запознава с бъдещата си съпруга Доминика Бобошевска в италианското училище. Ученическата им любов преминава в дългогодишен брак. Като химик по професия, Доминика участва в разработването на метода хедропоника и благодарение на това научно откритие карамфилите ни стават една от най-успешните ни експортни стоки.
Пиететът към римите Валери Петров наследява от баща си, юриста Нисим Меворах, който също се изкушава да пише стихове. Малко известен факт е, че той завършва медицина, но работи съвсем кратко като лекар. Участва в Отечествената война като военен кореспондент и от тук нататък творческата му биография е тясно свързана с журналистиката и литературата. Сред основателите е на в.”Стършел”, работи в Радио София, редактор е в издателство „Български писател” и Студия за игрални филми, преподава в НАТФИЗ. За кратко се изявява на дипломатическото поприще – три години е аташе по печата в Рим (1947-1950). Но животът му не е толкова гладък, колкото изглежда на пръв поглед. Той никога не се е страхувал да изказва мнението си по своя си деликатен начин, заради което не винаги и долюбван от властта. През 1970 г. поетът е от малцината, които не подкрепят телеграмата на Съюза на българските писатели, с която се изказва огорчение, че Нобеловата награда е присъдена на дисидента Александър Солженицин. Тази достойна постъпка на бившия военен кореспондент не остава безнаказана. Той е изключен от партията и въпреки че не е уволнен, е сред неколцината смелчаци, дамгосани с антипартийното и антисъветско клеймо. Това означава „тотален отлив на погледи. Неканен, незван, нежелан. Вървиш молепсан по пътя си и не се оглеждаш, за да не видиш как довчерашен добър познат внезапно сменя тротоара, или разсеяно извръща глава в обратна посока”, спомня си един от участниците в събитията. В началото на 90-те, когато това е най-малко престижно, Валери Петров прави също неочаквана постъпка – става член на Висшия съвет на БСП.
Той се запознава с бъдещата си съпруга Доминика Бобошевска в италианското училище. Ученическата им любов преминава в дългогодишен брак. Като химик по професия, Доминика участва в разработването на метода хедропоника и благодарение на това научно откритие карамфилите ни стават една от най-успешните ни експортни стоки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар