Именник на българските владетели

Именникът на българските владетели, или както е по-известен "Именникът на българските ханове" (неправилно!) е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. 
В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, която включва и времето когато са били съвладетели или в гражданска война. 
Интересното е, че титлата хан/кан не се споменава при нито едно от изброените имена! Единствената спомената титла е „княз“, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици. 

Именникът е открит през 1861 г. от руския учен Александър Попов при изследването на руски летописи. Тогава са открити три руски преписа на документа: най-ранният от тях — Уваровият, е от края на 15 век, а другите два — Погодинов и Московски, са от 16 век. 
Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите. 
Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“: между първата част — Четвърта книга на царете, и третата — Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях.

С този именник има няколко същественни проблема, много сериозни при това:

1. Този документ изобщо не е наречен изначално така. Истиснкото му име е книгата „Елински и римски летописец“. Няма никакви български царе/владетели/ханове/канове.
"Именник на българските владетели/канове/ханове са го нарекли нашите изследователи, като даже са побързали да го "ханосат", без да обърнат внимание на факта, че думата "хан" отсъства напълно и в трите известни преписа. 
Въпреки това Моско Москов през 1988 година го нарича "Именник на българските ХАНОВЕ". Мотивът, според мене, е ясен: трябва да се подпира с нещо гнилата тюркска теза за произхода ни - когато няма доказателства, измислиците влизат в действие, като стар и изпитан "научен метод".

2. В този документ думата "българи", "България" не е спомената нито веднъж, и никъде. В нито един от трите преписа. Това дава основание на много изследователи изобщо да го отхвърлят като български, и имащ отношение към нашата история.

3. В този документ календарната система е представена с термини каквито няма познати от нито един друг документ, касаещ българската история. Всъщност, греша, има само един подобен: Чаталарската колона, от времето на Муртаг. Ако е автентичен надписа, разбира се. Той гласи (в превод от Златарски, също виден тюркофил, и радетел на тюркската теория запроизхода ни: 
"А времето, когато биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион".
Тази календарна система е "разчетена" един път пак от Златарски, и втори път, от Петър Добрев, но не през тюркски, а през "ирански" езици.

4. Тази вкладка от 2 странички, в книгата „Елински и римски летописец“, няма никаква логическа, събитийна, или каквато и да е друга пряка връзка с описваните събития и данни преди, и след нея, пак в същата книга. тя стои като чуждо тяло там. Което също предизвиква много въпроси: доколко е част от единен документ.

5. Този документ нямал никакво, (или почти никакво, да не забравяме Чаталарския надпис) потвърждение от други документи, касаещи изброените владетели. И в него липсват владетелите Кормесий, Сабин, Токту и Паган.

Толкова, що се касае аргументите "против" Именника като документ, който изобщо има отношение към българите, и българската история.

Аз лично обаче имам и някои съображения, които не ми позволяват да го зачеркна напълно като извор за нашата история.

1. Българи, и България в него действително няма. Но има Гостун, Безмер, Тервел, Винех, Телец, които не са нито елински, нито римски. наши са си

2. Тази вкладка следва "Четвърта книга на царете", но там става дума за княжение от двете страни на Дунава за 515 години. Няма как асирийски царе да са били по тези краища, за такъв период от време, и то - именно по това време. По това време по тези краища сме ние, и наши държави. Не даже елини, или римляни - те отвъд лимесите са преминавали трудно, и набързо, накратко, като нежелани туристи.

3. Този документ (ще се повторя) има едно допълнително косвено потвърждение на календара (ако приемем надписа на Чаталарската колона от времето на Муртаг за истински).

4. Времето, когато е намерен, и размножен, е 15-16 век. България тогава като държава вече не съществува. Намерен е в Русия, там е и преписван. Не виждам политически или друг мотив да се измисля царственност, и достолепие на един поробен народ, от друга държава, точно по такъв начин.
Препис е, да, и оригиналът не е намерен, или известен. И е късен препис, описващ събития, хора, и владетели, над 1000 години по-късно, което си е сериозен период.
Но го има като документ, и то - в три различни копия.

Това е, накратко, или подробно, положението с този доста спорен, но все пак съществуващ документ. 







Източник: Пламен Пасков - https://www.facebook.com/pppaskov

Няма коментари:

Публикуване на коментар