Лирически видове. Принципи на класифицирането им.

В комплекса от същностни белези, характерни за лириката, доминантата е
към естетическото отношение и емоционалността. Във връзка с тях
изпъква и типологичният принцип на диференцирането, на морфологичното
оформяне. Естетическото начало, като характеризиращо лирическите
видове микроформи, е още по-сложно и то се проявява по-генерално в
едно основно деление на нехумористични и хумористични форми. Към
лирическите нехумористични видове спадат елегията, епитафията-елегия,
одата, пейзажното стихотворение, лирическата песен, обикновеното
стихотворение, които са типично интерогенни. Към хумористичните
причисляваме епиграмата, епитафията-пародия, хумористичното
стихотворение, сатиричното стихотворение, гротеската.
Лирическите видове имат твърде много разновидности. Те водят началото
си от фолклора, където категоризирането е главно по принципа на
тематичността трудови, сватбени, обредни, любовни и други песни. Така
се очертават насоки в лириката във връзка с концепциите и идеите,
неотделими от чувството и естетическото отношение и съотношение
революционни, социалнополитически, патриотични, философски, интимни,
любовни и др. Всъщност във всяка от тези групи има разнообразни
варианти и нюанси, характеризиращи богатството на лириката като израз
на неизброимостта на чувствата и смисловите отсенки.
Лириката има много видове. Някои от тях, появили се в античността, са
изчезнали хвалебствената песен молитвата, дитирамбът, сватбените песни
епиталамиите, оплакваческите песни трените и др. През Средновековието
се появяват, а през Възраждането отмират други лирически видове алба,
канцона, тенцона, пасторала и др.
С оглед на подбудите, които пораждат настроенията, лириката бива
интимна, любовна, пейзажна, гражданска, социална, революционна и др.,
а с оглед на изразените чувства тържествено-възвишена, възторжена
одата и химна, гневно-изобличителна или иронична сатирата,
хумористичната песен, епиграмата, хумористичната епитафия, скръбна
елегия, лирика на настроенията с оттенъци на тиха радост, меланхолия,
носталгия и др. лирическа песен и др.
Видовете и жанровете на лириката могат да се класифицират въз основа
на различни признаци
Според произхода си лириката може да бъде народна и лична.
Според тематичното съдържание – философска, гражданска, революционна,
социално-битова, любовна, пейзажна и т.н.
Според характера на преобладаващото чувство – ода, елегия, песен,
балада, епиграма и т.н.
Според строфическата си организация – сонет, рондо, триолет, катрен,
дистих и др.
Според историческото си развитие – антична, средновековна,
възрожденска и т.н. или класическа, романтична, сюрреалистична,
символическа и др.
Точна систематизация на лириката обаче засега не съществува.
За елегията е характерна астеничност – тъжни чувства и размисли в
различни степени и нюанси, особено в тези варианти, при които няма
голяма изостреност и напрежение, а тонът е миньорен. В основата на
елегията се съдържа трагична колизия или психологически конфликт. В
ред крайни случаи елегиятя е свързана с песимистична концепция.
Напълно възможно е обаче като цяло нейната същност да не е в
противоречие с оптимистично светоусещане. Тематиката е различна –
социална, любовна, интимна. Елегията е подходяща за предаване на
мрачни настроения, породени от социалната действителност, от
несправедливостите и противоречията в обществото.
Съдържанието на елегията изразява миньорни настроения, задушевен
размисъл, дълбока интимност чрез съответна на тях напрегната лексика.
Елегията няма определени стихови, ритмични или строфически
характеристики, а поради задушевната си интимност силно скъсява
дистанцията между автор и лирически герой.
Противоположна по облик е одата. При нея тоналността е извисена,
патетична, бодра. Изразява се възторг и възхищение. Настроението е
винаги жизнено и изпълнено с оптимистично отношение, с
жизнеутвърждаващ патос. Докато при елегията се изразяват както лични
чувства, така и съчувствие, породено от страданията и нещастията на
други хора, одата винаги е насочена към някакъв външен обект, който
предизвиква възхищение и преклонение. Най-ярко проявление при тази
лирическа микроформа е одата-апотеоз, разновидност, при която
наблюдаваме мощен, утвърждаващ патос, с мащабност на мислите и
чувствата, с възвеличаване. Разновидност на одата е и химнът, в който
тържествено се прославят трайни социални и естетически ценности.
Химнът възниква в античната поезия като хвалебствена песен в чест на
боговете. В съвременността химнът се запазва било като религиозна,
било като светска хвалебствена песен. В епохи на освободителни борби
химните са придобивали характер на военни песни например "Марсилеза"
на Р. дьо Лил. В по-ново време са създадени националните химни на
различните държави.
В древногръцката поезия ода първоначално е всяко стихотворение, което
се пее от хор. По-късно така се наричат стихотворения, пропити с
възторжени чувства, които възпяват героични събития и подвизите на
велики личности. През епохата на класицизма одата се разпространява
много. Тя се отнася към "висшите жанрове". Макар и със съществени
изменения в своето съдържание, тя е характерна и за романтизма.
Поетите романтици не възпяват царе и придворни герои, а изразяват
своето преклонение пред красотота на природата, възвеличават
свободолюбиви и хуманистични идеи.
Най-определени като единство на съдържание и образна изява се
лирическите видове елегия и ода. В типичните си проявления те се
срещат сравнително не много често. Значително повече от тях са
смесените форми и такива стихотворения, които не могат да се причислят
към нито един лирически вид – уместно би било да го определим с
названието обикновено стихотворение. Те са преобладаващите лирически
форми. Специфичната им изява не е ясно очертана, срещат се в безброй
разновидности. Най-точно е да се определят като лирически творби,
които не могат да бъдат отнесени към нито един от емоционално и
тонално определените видове елегия, епиграма, хумористично и сатирично
стихотворение – както и пейзажно стихотворение.
Своеобразен вариант на обикновеното стихотворение е лирическата песен
– и при нея има смесени чувства. Този лирически вид също е твърде
неопределен по облик. Като характерна особеност бихме могли да
изтъкнем само, че при него има един подчертано изявен интимен тон,
който насочва към песенно интерпретиране. Лирическата песен е свързана
с нежни, съкровени настроения в минорен или мажорен тон.
При лирическия вид пейзажно стихотворение, поради тематичния
показател, по който се оформя литературният вид, може да се изразяват
разнообразни чувства, стенични и астенични, в различни нюанси.
Своеобразен облик има урбанистичната пейзажна лирика, в която се
рисуват външните особености на града, най-вече на големия град, в
съответствие с настроенията на хората, с изразяване на интелектуално
отношение, на размисли и философски концепции. Разновидност на
пейзажната лирика е маринистичната. Във всяка пейзажна лирика изпъква
сложното взаимодействие между човек и природа. Тук връзката е както в
хармония, така и в контраст. Наблюдаваме аналогии и антиподни
съпоставки между чувствата на лирическия герой и изобразяваните
природни явления. Също така характерни са персонификациите и
одухотворяванията на природните явления и на пейзажните елементи.
Лирическият вид епитафия се наблюдава в два коренно различаващи се
варианта, които са като свързващо звено между хумористичните и
нехумористичните лирически видове. Първият от тях по същност е
елегичен затова е уместно да бъде наречен епитафия-елегия. Той има
тясна връзка с началния смисъл на термина и понятието, при оформянето
на лирическия вид. От елегията се различава по това, че в
преобладаващите случаи е кратко стихотворение и че е непосредствено
свързано със смъртта на някой човек, предназначава се за надгробен
надпис, който да предаде скръбта за умрелия и да покаже качествата и
заслугите му.
Вторият тип епитафия всъщност представляват чиста пародия на първия
тип епитафия-пародия. Но за разлика от другите пародии вариантът е
получил почти пълна самостоятелност. В основата на хумористичното
интерпретиране при епитафията наблюдаваме парадоксалност и
афористичност. Мисълта се изразява кратко и синтезирано.
Епиграмата е синтезирана, остроумна форма на хумористично, сатирично
или саркастично отношение, при която се реагира бързо и ефикасно. Тя
има определено актуално значение, въздейства непосредствено и ударно,
показва гъвкавост и подвижност на мисълта. Майсторски изградените
епиграми по сила на изказа и експресивност са аналогични на
поговорките и пословиците, разпространяват се като тях. Характерни
определители на лирическия вид са краткостта, стихотворната форма и
осмиващият или изобличителен елемент. В епиграмите се използва както
лек хумор, така и ирония, сатира, сарказъм, дори гротеска.
Епиграмата се появява у старите гърци като сбит и пояснителен надпис
върху сграда, статуя, надгробен паметник и др., написан в хекзаметър и
състоящ се обикновено от един или два стиха. Впоследствие епиграмата
се превръща в кратко стихотворение за предмет, лице или случка във
формата на елегически двустишия, които стават характерни за
старогръцката и римската поезия. От І век в епиграмата влизат и
постепенно се засилват шегата и насмешката, които я превръщат в
хумористично-сатиричен литературен вид с отличителни особености, с
каквито е известна и до днес. Във Франция бляскави епиграми оставят Ж.
Лафонтен и Волтер, в Германия – Й. В. Гьоте и Фр. Шилер, в Русия – А.
С. Пушкин.
Хумористичното стихотворение се различава външно от епиграмата
предимно по размера и обхвата си. То е по-голямо и в него няма
пределна сгъстеност и синтезираност на израза.
При сатиричното стихотворение намира израз по-извисена степен на
комичното. По форма и размер то не се различава съществено от
хумористичното стихотворение, но в съдържателността му има сатирично и
саркастично отношение. Изобличението е остро язвително, отричащо
напълно критикувания обект и неговите недостатъци.
Набелязаните диференциационни особености не бива да се схващат като
абсолютни. Имат се предвид преобладаващите случаи и предимно "чистите"
форми, а в конкретното многообразие на художествената литература
винаги са използвани най-различни съчетания. Да се поставя веднъж
завинаги установени рамки, би било неправилно. Преди всичко
особеностите на лирическите видове се изменят чувствително в процеса
на историческото развитие.






27. Епос. Основни белези на литературния род.

Епосът е литературен род, който се характеризира с повествувание за
завършено в миналото събитие. За него е валидна тенденция към
обективност.
Хегел "Епосът трябва да създава илюзия за обективност, че това, което
се разказва, е нещо достоверно, станало, завършено. Но заради
обективността на цялото поетът трябва да отстъпи назад в сравнение със
своя предмет и да изчезне в него. Проявява се само продуктът, но не и
поетът."
В основата на този литературен род заляга случката, събитието. Нужни
са действащи герои. Обективността на епоса по същество се създава от
постъпките, действията и взаимодействията на героите, от техните
взаимоотношения. В епоса те се разкриват като постъпки и действия на
точно назования , определен с име човек кой, конкретизиран във
времепространствена среда и ситуация къде кога, който действа и
взаимодейства в определена причинно-времева връзка и последователност
как в следствие на какво. Оттук и характеризиращата епоса особеност -
сюжетността.
Хегел в "Естетика" говори за това, че епическата сюжетност се създава
от герои, притежаващи съвкупности от черти, цялостни хора. Те постигат
своята целокупност в най-различни по вид и положение ситуации. Това,
което откроява героите именно като епически, е, че "всичко, с което се
сблъскват за постигането на целта, се разкрива."
Външното на обстоятелствата и вътрешното на характера взаимно се
уравновесяват. Има индивидуалност, която се съобразява с
обстоятелствата.
Хегел "Обстоятелствата стоят рамо до рамо с характерите като еднакво
силни. Нещо повече, понякога те могат да застанат като мощното на
мястото на характера."
За разлика от лириката, тук човекът е даден в света.
М. М. Бахтин "Тук човек сякаш е по-голям от своята съдба и по-малък от
своята човечност."
В този литературен род наблюдаваме относителна тежест, самостойност на епизода.
Хегел "В никой друг литературен род епизодичното няма толкова много
право да се еманципира почти до привидността на необуздана
обстоятелственост, както в епоса."
За епоса е характерна протяжност, забавеност на действието и
относителна самостоятелност на частите. Томас Ман "В него в епоса
владее духът на търпението."
Шилер "Епопеята, романът, простият разказ вече чрез самата форма
отместват събитието в далечината, тъй като между читателя и
действащото лице те изправят разказвача. Всички повествувателни форми
пренасят настоящето в миналото."
Томас Ман нарича разказвача "шепнещ заклинател на миналото време".
В историко-литературен аспект разказвачът се изправя срещу творческото
съзнание около средата на ХVІІ век. Дотогава се е отъждествявал с
автора.
В средата на ХІХ век творческото съзнание започва да се схваща като
дискредитиращо активно-оценъчното авторово присъствие в творбата.

Автор Р п СГ А Ч

Авторът поверява разказа на повествувател, който е част от
фунционалния свят на творбата, описва събитията и героите, обърнат към
адресат, който от своя страна е част от създадената от автора
комуникативна ситуация. Разказвачът е средищен образ в епическата
творба, защото описва събития, представя героите, притежава памет за
случилото се с тях, за него няма времеви и пространствени граници, той
има фикционална природа, но и изразява определено отношение към
героите. Той ни предлага света в определен оценъчен ракурс.
Разказвачът може и да се типологизира, но той се избира от автора.
Говорим за
той-повествование, където повествователят е анонимен, третоличен,
вездесъщ. Семантиката се свежда до обективността;
аз-повествование, където е характерна субективна достоверност на
повествованието.
Литературният сказ спада към първоличното повествование, което се води
чрез книжовно неопитомено слово. Авторът прибягва към него, когато му
е нужна автентичната социална достоверност, която може да се даде от
езика.
Определяне на епоса по характеристики
Наличичие на сюжетност като организиращо съдържанието на творбата начало.

Според принципът на изложението – доминиращ е съобщаващият, описващият
момент, изхождащ от един назован или неназован адресант, който е
ориентиран към колективен, типов адресат

Принципен обем на произведението – обемност при епоса.

Системата от съставящите го организационно речеви форми – смесеност
при епоса диалог, монолог, разказ, описание от повествовател.

Темп на развитие и природа на времето в произведението – при епоса
забавеност и насоченост към миналото.

Оформянето на епоса като литературен род е резултат на продължително
вековно развитие. От началния синкретизъм, при който творческите
прояви са обединени с митология и наченки от знания, с ритуали и
обреди, по сложни пътища се върви към разделение, към самостоятелен
частичен развой, към оформяне и на епичното повествование. В това
развитие извънредно сложен и своеобразен е преходът от фолклор към
личното творчество, с ред преливащи се форми.
От представите за фолклорното творчество под "епос" се е разбирало
голяма творба с важно значение, в което има широта на изобразяването с
много насочвания към бита, вярванията и стремежите на народа. В
подобен смисъл за епични били смятани и много стихотворни творби.
Значение за оформяне на епоса като самостоятелен литературен род имат
и митовете, и легендите, както и приказките – битови, фантастични,
хумористични, за животни и т.н. Епосът като литературен род в личното
творчество се оформя категорично и определено през Средновековието,
особено със създаването на рицарския роман. Оригинално и пълноценно
художествено извисяване в областта на епоса наблюдаваме през
Ренесанса. Тогава изпъква и значение, което подчертава мащабността и
обективността на повествованието, широтата и многообхватността на
епическото изложение.
Характерна насока в епоса е свързана с героичното начало, с
изобразяване на героични събития и герои, както в древността, така и в
по-късни епохи, при подчертаване на идеализиращото и извисяващото в
облика им. В ранния епос значителна роля играе човекът с героичен
облик юнак, богатир, представен в извисеността на борческа
идеализация, в настъпателността на сила, наподобяваща митичните сили,
хиперболизиран и обобщен във въображението на народа. В развитието на
епоса наблюдаваме постепенно приземяване на епическия герой, обрисуван
не толкова с външна мащабност и монументалност, колкото с психологизъм
и задълбочаване в личното му, първично, изконно начало.
За епическото повествование е най-типично съразмерното редуване на
авторска реч и реч на героите. Символността в епоса се постига
пълноценно чрез психологизма на авторската реч, чрез вижданията и
преходите от реално към въображаемо, чрез намеците и отсенките на
подтекста. При речта на героите в епоса в съотношение с авторската реч
изпъкват възможности за различна стилизация, от които особено
интересна е формата на т.нар. сказ. При него се проявява съзнателно
дистанциране от страна на автора, стремеж да се изяви по-пълно
индивидуалността на героя със специфичните проявления на неговия начин
на изразяване, при влияния от средата, от екзотичното, от първичното,
простонародното, при своеобразия на синтаксиса и интонацията.
В епическите произведения най-пълно, всестранно и живо се разкрива
частният живот на хората, отношението на героите към света, човешките
движения и противоречиви търсения, психическите подбуди на проявите.
Това вече предполага особена наративност букв. – разказвателност,
повествователност, развитие на действието по различни линии, с резки
обрати в хода на събитията, с неочаквани конструктивни комбинации и
съотношения. В сравнение с другите видове, особено с някои
драматически и лирически видове, повечето от епическите форми на
изображение са твърде свободни в конструктивно отношение.
Когато характеризираме същността и структурата на епоса, наблюдаваме
предимно три постоянно важещи разграничителни особености
Повествователна сюжетност.


Двустранно изложение чрез авторска реч и диалог.
Широта на повествованието привидно спокойствие, разгръщане на
синтактичните форми.
Тези особености имат важно значение както за съдържанието, така и за
постигането на цялостно единство и съответствие между отделните
компоненти на епичните творби. Те се наблюдават при почти всички
епически видове и от тях трябва да излезем при изтъкване на
специфичното за епоса.
Първата особеност – сюжетността – различава съществено епическите
произведения от лирическите. В епоса вниманието е съсредоточено към
външното, към обективното. Тук има по-голяма възможност за
разнообразно предаване, за по-пълно проникване в различни области, за
вмъкване на описания, на преживявания, на минали прояви и моменти от
биографията на героите, има възможност за разпростиране по време и
пространство. Епическата сюжетност е типично наративна. Особено
характерни за епическите произведения са разместванията на събитията
по време, които се правят. Епическа сюжетност не се наблюдава във
всички епически видове. В някои мемоарни и пътеписни творби, както и
при някои по-особени способи на изложение, тя може и напълно да
липсва.
Възможността за голямо разнообразяване на действието е в
непосредствена обусловеност от двустранността бинарността на
изложението. Различните описания, проникването в различните области на
живота се осъществяват благодарение на авторската реч, която води
разказа. Чрез нея се осмислят фактите, рисуваните произшествия се
превръщат в художествено обосновани събития, придава им се насоченост.
Важно значение за облика на творбата има и речта на героите. Тя е във
връзка със сюжетното развитие, с отношенията, които се рисуват.
Характерно за епическото произведение е широтата, която се забелязва
при повествованието, привидното спокойствие при разгръщането на
формите. Тя се проявява и в цялостното съдържание, в отделните изразни
средства. Тук липсва характерната най-вече за лирическите творби
синтезираност, сгъстеност на израза, няма и строга закономерност в
ритмично-интонационната организация.

РЛТ Епос от гр. еpos – разказ - един от трите основни рода на
художествената литература. Епосът създава художествена картина на
света чрез повествование за него. Предмет на изображение е
обективната, външна спрямо писателя действителност, но в него се
разкрива и душевният живот на човека. Епосът рисува живота
"обективирано", в неговата цялост и пълнота чрез описания на редица
събития, като се стреми към обстоятелственост и широта на
изображението. Епическият характер се разкрива многостранно и в
развитие. Тези особености на разказа се отразяват върху обема, сюжета
и композицията на епическите произведения. Те обикновено са по-големи
по обем от лирическите и драматическите. В сюжета им най-често
отчетливо са разгърнати експозицията, завръзката, кулминацията,
развръзката. За епическия разказ е характерна ретардацията.
Ретардацията е забавяне на действието, на сюжетното развитие, на
развръзката в повествованието или в драматическото произведение чрез
въвеждане на описания, пейзажи, биографии на герои, философски
разсъждения, спомени, лирически отстъпления, вметнати новели и др.
С ретардацията писателят си поставя определени идейно-художествени
цели – да разкрие обстановката, да задълбае в преживяванията на някой
герой, да изрази своето отношение по нов начин, да създаде напрежение
и по-голям интерес към някой факт или въпрос и т.н. Вмъкнатото
философско разсъждение спомага да се изясни проблем, поставен в
произведението, пейзажът косвено се свързва с мислите и чувствата на
лицата, спомените допринасят за характеризиране на героя и чрез
неговото минало. Ретардацията се използва в съвременната литература
по-често в романи, в чиято постройка важно място заемат монтажът,
ретроспекцията, спомените, философските размисли.
Епосът се развива в народното творчество, а с възникване на
писмеността навлиза и в личното. Пример за разцвет на различните
видове на народния и личния епос в древността е стара Гърция. От онези
далечни времена до днес епическите форми на литературно творчество се
развиват, обогатяват и усъвършенстват, за да се стигне до многостранно
изобразяване на човешката личност, на типични характери, на сложни
събития, на многоликата обществена и природна действителност.
Тимофеев За разлика от лириката, която отразява преживявания, и
драмата, където персонажите непосредствено действат на сцената, епосът
представлява повествователен род, в който се разказва за жизения път
на човека, обрисуват се събития, в които той участва, постъпки, които
извършва, показват се взаимоотношенията между хората.
Епическият образ е образ, в основата на който лежи развит многостранен
човешки характер, представляващ определена индивидуалност, показан в
известен завършен т.е. имащ начало и край момент от своя жизнен път в
сюжета. От лирическия образ, съсредоточен върху изобразяването само на
отделно преживяване, епическият образ се различава не само по своята
многостранност, но и по процесуалността, динамичността си, а от
драматичния образ – по това, че в епоса човекът е изобразен в разказа
за него, а не в неговите самостоятелни действия на сцената.



28. Епически видове. Принципи на класифицирането им.

РЛТ Според рамките, в които се изобразява жизненият процес и се
рисуват човешките характери, различават се три основни форми на епоса
малка, средна и голяма.
І. Малката епическа форма изобразява човека в определен епизод,
разкриването на който дава възможност да се обрисува по-пълно само
главното лице, а другите се очертават бегло. Малки епически видове са
Мит – старинно народно предание за произхода на света, за
свръхестествени същества и богове, за необикновени герои и събития.
Легенда – народно или лично посвествователно произведение с
фантастично-приказен характер. Различава се от мита по това, че в
основата й стои действително събитие или историческо лице. Като
литературен вид легендата достига своя разцвет в църковната и
религиозната литература на Средновековието и постепенно загубва
популярност с упадъка на феодализма и господството на църквата.
Предание.
Приказка – епически вид, в който се разказва случка, най-често
фантастична, алегорична или комична, за развлечение и поука.
Различаваме народна и лична приказка. Личната приказка в повечето
случаи е преразказана или преработка на народната приказките на братя
Грим, в българската литература – приказки от Ангел Каралийчев и др..
Има обаче и самостоятелни лични приказки "Червената шапчица" от Шарл
Перо, приказките на Х. Кр. Андерсен, Оскар Уайлд, Елин Пелин и др..
Анекдот – късо хумористично разказче, в което най-често се предава с
известно преувеличение комична случка из живота на велик човек или се
изтъква неговото остроумие.
Идилия – вид произведение, появило се през елинистичния период на
античната гръцка литература, в което се разкриват любовните
преживявания на пастири, козари и др. хора от народа върху фона на
природата.
Очерк – художествено-публицистично повествователно произведение, в
което се изобразяват действителни лица, явления, събития,
непосредствено наблюдавани и проучвани от писателя, публициста или
критика. С автентичността на фактите очеркът се доближава до научно
произведение, а с подбора на най-същественото в тях и с използваните
средства за художествено обобщение – до разказа. Очерците могат да
бъдат написани като пътни бележки, наблюдения, портрети,
характеристики, паралели и др.
Фейлетон – кратък художествено-публицистичен жанр със
злободневно-сатиричен характер. Фейлетонът се отличава със съществена
значимост на съдържанието, със злободневност, с хумористично-сатирична
емоционална оценка, с публицистична темпераментност. Фейлетонистът
винаги се насочва към съ ществени обществени и лични недостатъци,
които осмива. Фейлетонът оказва силно влияние върху общественото
мнение и процъфтява в епохи на силни политически борби и обществени
промени. По своята тематика фейлетоните биват политически,
литературни, социално-етични и пр. В нашата литература фейлетонът има
забележителни традиции. Преди Освобождението като големи фейлетонисти
се утвърждават Л. Каравелов "Знаеш ли ти кои сме" и Хр. Ботев
"Политическа зима". По-нататъшно развитие фейлетонът претърпява под
перото на Алеко Константинов "Разни хора, разни идеали", Хр.
Смирненски и др.
Разказ – малък по обем и рамки на изображение епически вид в немерена
реч. В него се разкрива случка или епизод от живота на литературния
герой. Действието на разказа се развива обикновено в непродължително
време напр. "Дядо Йоцо гледа", "Иде ли" от Ив. Вазов, "По жицата",
"Серафим" от Й. Йовков и др.. В него най-често участвуват ограничен
брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката
интрига за включване на много герои. В разказа обикновено не се дава
предистория на събитието или послесловие към него, както това се прави
в повестта или романа. Литературният герой не се характеризира с много
черти. Ограниченото време на действието позволява да се разкрият
най-съществените му особености, затова в по-редки случаи може да се
покаже развитието на героя.
Разказът е един от трудните белетристични видове. В малка форма трябва
да се вмести интересно и богато в идейно и тематично отношение
съдържание. За да има голямо познавателно и естетическо значение,
разказът трябва да представлява убедително и в същото време
художествено обобщение на типични явления в живота. С оглед на това,
откъде е взет сюжетът и с какви черти се отличава, разказите биват
битови, исторически, приключенски, баталистични, научно-фантастични,
психологически, хумористични и др.
У нас този епически вид е познат още в старата българска литература,
когато се превеждат от гръцки и се създават оригинални разкази,
обвеяни в мистицизъм. В новата българска литература от времето на
Възраждането писателите развиват реалистичния разказ. Начало на този
разказ поставя Л. Каравелов "Войвода", "Дончо", "Мъченик". След него
разкази пишат Ив. Вазов, Т. Г. Влайков, М. Георгиев, Елин Пелин, А.
Страшимиров, Й. Йовков, Г. П. Стаматов, Г. Райчев, Г. Караславов, О.
Василев, Св. Минков, Ем. Станев, Й. Радичков и др.
Новела – средно белетристично произведение; разказ, доближаващ се по
обем и рамки на изображение до повестта. Прието е новелата да се
приема като обширен разказ, в който се разкриват случки в
по-продължителен период от време с интересна, заинтригуваща сюжетна
линия и неочакван, внезапен край. Пръв Дж. Бокачо създава майсторски
новели В "Декамерон". В Англия произведения от този вид пише Дж. Чосър
"Кентърбърийски разкази", в Русия – Пушкин, Гогол "Нос", "Портрет" и
др. В различните литератури значението на термина не се покрива. В
руската литература новелата се отъждестява с разказа. В българската
литература и литературна критика в миналото терминът се употребява
рядко. Напоследък се среща по-често и означава голям разказ предимно с
психологическо съдържание, преходна форма между разказ и повест.
Автори на новели са Ем. Станев "Крадецът на праскови", "В тиха вечер",
Б. Райнов, Л. Дилов и др. Принципна разлика между разказ и новела в
съвременната литература няма.
Всеки от тези епически видове отразява по свой начин разнообразните
форми на човешката дейност.
ІІ. Средната епическа форма повестта обхваща определен период, редица
епизоди от живота на главния герой, около когото се групират и други
лица, обрисувани по-пълно.
Повестта е един от основните епически видове, заемащ средно място
между разказа и романа. За разлика от разказа сюжетното развитие на
повестта е по-сложно, разгънато е върху няколко съществени момента. В
центъра на действието лежи едно основно събитие или един главен герой,
около който се съсредоточава творческото внимание на автора. За
разлика пък от романа повестта изобразява живота по-ограничено.
Сюжетът се движи от главния герой, пейзажът и описанието са пестеливи,
а портретът – защрихован. В края на повестта се дава сбит преразказ на
случките след кулминационната точка. Първата оригинална българска
повест е "Нещастна фамилия" 1861 от В. Друмев. Основоположник на
българската реалистична повест е Л. Каравелов. Негов приемник е Ив.
Вазов, чиито повести са крачка напред в развитието на този
белетристичен вид, който продължава да се развива и до днес.
ІІІ. Голямата епическа форма роман, роман-епопея дава възможност чрез
всестранно обрисуване образите на много типични герои в типични
обстоятелства художествено да се изобразят сложните противоречия и
борби в живота, многообразието на действителността.
Романът е голямо повествователно произведение, в което многостранно се
рисуват типични герои, широки картини на живота, събития. Романът е
най-сложното епическо произведение. Той обхваща голям кръг жизнени
явления и човешки характери, показани в развитие. Обрисовката на
личния и семейния живот, на трудовата дейност и обществените борби на
героите, на обстановката, сред която живеят, обуславя големия обем на
романа. Основното в него е изобразяването на човешката личност.
Обикновено най-пълно се характеризира един главен герой, който се
проявява в събитие от жизнено значение за него, носител е на основния
идеен замисъл на автора и чрез неговата изява в развитието на фабулата
се осъществява единството на действието в произведението. Поради
сложността на обхванатия материал и на художествените цели често
сюжетът на романа е сложен "полифоничен", обгръща няколко линии на
действие, обединени в едно цяло. Включват се и извънсюжетни елементи
лирически отстъпления, описания, разсъждения и др.
Романите са различни по съдържание и форма. Според сюжетите си биват
авантюристични, рицарски, исторически, социални, битови,
психологически, биографични, философски, научно-фантастични,
политически, военни, спортни, хумористични и др. Това деление е
условно – според преобладаващите особености на даден роман. Например в
един философски роман може да има исторически, социални и др.
елементи. Понякога названието се дава по името на литературното
направление, към което принадлежи писателят сантиментални,
натуралистични, реалистични, експресионистични и др. романи.
Обикновено романите се пишат в немерена реч. Има и романи в стихове
"Евгений Онегин" на А. С. Пушкин, във форма на дневник, на писма и др.
Романът-епопея рисува многообхватно значителни събития в историята на
народа, които са имали много важно значение за развитието му.
Всеки епически вид се отличава със свои тематични, композиционни,
езикови-стилни и др. особености. Например приказката се различава от
разказа по простотата и наивността на изображението, по употребата на
някои изрази-формули "Имало едно време" и т.н. Всеки епически вид по
своеобразен начин художествено пресъздава действителността, с
промяната на историческите условия се развива, но същевременно запазва
главните черти, присъщи на вида. Някои епически видове например митът
в днешната литература добиват съвсем друг облик, променят и
съдържанието, и формата си, тъй като коренно са се променили
икономическите, обществените и културните условия, начинът на мислене,
светогледът на хората, идейно-естетическите възгледи, при които тези
видове са възникнали.

Една от специфичните особености на епическия литературен род се състои
в крайно разнообразното проявление на жанровите форми. При лириката и
драмата условността на постройката – стихотворна или сценична – внася
регламентиращ елемент, води към известна, поне относителна и частична,
установеност. Към епичното повествование обаче се отнасят различни по
същност и форма произведения, обединени от един признак – немерената
реч.
За литературния род най-типични са романът, разказът и повестта. Те са
най-популярните, най-въздействащите литературни видове изобщо.
Различават се помежду си както по съдържанието си, така и по
структурата, така и по размера. Различията обаче в много отношения
имат относителен характер, в разнообразието на литературните форми
наблюдаваме преливащи се варианти, при които строгото категоризиране е
невъзможно.
Различия между романа, повестта и разказа могат да се набелязват
относително само с оглед на по-характерни за определен вид примери. В
това отношение има както количествени, така и качествени признаци. В
романа се описват събития, сложни действия и взаимоотношения. В
разказа се описват отделни случки или епизоди. В повестта като
преходна форма се описват много случки и епизоди, обединени в едно
цяло, или пък се описват отделни моменти от едно събитие.
При романа наблюдаваме полифонична структура, при която отделните
изрази са равноправни, интересно е не толкова отделното, колкото
общото, внушителният многогласен хор, цялостната хармония.
Характерна за романа е панорамността на изложението, представянето на
един внушителен макросвят. Обратно – в разказа наблюдаваме микросвят,
с известна затвореност на повествованието в тесни рамки, с елементи на
камерност. За разлика от романа при разказа наблюдаваме хомофония
монофония - с единични изяви. Проявяват се само някои от сюжетните
компоненти експозиция, завръзка, кулминация, развръзка, като част от
тях са загатнати или непълно очертани. При повестта като междинна
форма изпъкват по-пълно сюжетните компоненти, те обаче са
последователно осъществени в една само линия, без сложно преплитане.
Останалите епически видове се оформят в три главни категории
а документални;
б хумористични и
в тясно свързани с фолклора.
Към тези категории трябва да се прибави и четвърта, към която спадат
афоризмите, парадоксите и есетата като своеобразни форми с изявено
филосовско начало при синтезираност на речта, остроумие, находчивост и
оригинална форма, използваща разнообразни белетристични способи.
Към документалните епически видове спадат пътеписът, мемоарните
творби, очеркът, хрониката. В по-редки случаи художествен облик може
да има и репортажът, който в типичните си проявления е чисто
журналистически вид. При тези видове сюжетността се проявява
спорадично и в непълни форми, понякога дори тя съвсем липсва.
Структурата и цялостното повествование в значителна степен са
обусловени от прекия жизнен материал, който е първооснова и чиито
характерни определители се запазват с непроменен облик. И тук обаче
художествената измислица играе роля – ред описания на природата, ред
психологически анализи и диалогични форми се доизмислят от автора в
духа на фактическите проявления.
Едва ли има литературно произведение, в което писателят да не говори
нищо за себе си, да не разкрива частица от своя личен свят, от
темперамента и чувствуването си. В някои творби насочването към
собствената дейност и към последователни моменти от живота е по-пряко.
Това насочване намира най-пълен израз в автобиографията като
художествен литературен вид. Автобиографиите спадат към т.нар.
документална литература, в основата на която има конкретни
действителни данни, прояви и явления, а въображението при създаването
има само частично и второстепенно значение. Чрез автобиографиите и
автобиографизма се създава богата възможност за разнообразяване на
художествените изяви, за навлизане в специфични творчески територии,
предпоставки за възникването на всяко творчество.
Биографичният роман е жанрова документална форма, в основата на която
лежат биографични данни, т.е. повествованието е документално, то се
основава на действителни факти и събития от живота на големите
личности. Съществува и термин романизирана биография – отличава се от
биографичния роман по това, че най-често при нея се вмъква повече
художествена измислица, по-свободно се конструира и в известна степен
някои факти частично се преобразяват с наблягане на интимното и
психологическото.
Пътеписът е епическа жанрова форма, позната от много векове в различни
варианти и разновидности. В произведенията, които спадат към нея, се
описват пътешествия и се предават впечатления от други страни и народи
или от малко известни градове и местности. Рисуват се действителни
случки, преживявания и наблюдения, пресъздават се картини от лично
видяното и възприетото, предават се размисли, внушават се идеи.
В мемоарите се предават спомени за миналото, в тях се разказва за
действителни явления и факти така, както са станали. Авторът изяснява
от своя гледна точка това, което лично е видял и преживял като
автентичен участник и свидетел в описваните събития. Варианти на
мемоарите са летописите и хрониките, насочени предимно към обществени
събития и прояви. Типичните мемоари се пишат след известна темпорална
дистанция. При това отдалечаване винаги има сложна двойственост две
гледни точки – от една страна, писателят си припомня това, което е
мислел и преживял в описваното време, от друга страна – той вмъква и
нови елементи в отношението си.
Т.нар. епистоларна литература представлява творби, написани във форма
на писма и послания, изцяло и отчасти. В някои случаи епистоларните
книги са документални – съставени от истински писма на определен
писател. Но в повечето случаи те само външно имат нещо общо с
документалната литература, а са плод предимно на художествена
измислица.
Фейлетонът като основен хумористичен вид на епоса има много
разновидности наблюдаваме сюжетни и несюжетни фейлетони; разнообразно
е и проявлението на комичното – с лек хумор, сатира, сарказъм, с
пародийни елементи.
Памфлетът е пряко нападателен, най-често определено безсюжетен в
типичните си проявления – високо интелектуален и често свързан с
философско начало. Специфични са изразните средства на този вид, често
изпъстрени с груби, резки и горчиво нараняващи нападки, без
евфемистично снижаване на критичността. Емоционалността в памфлета е
целенасочена и подчинена предимно на гневното отношение.
Към произведенията, които са произлезли пряко от съответни фолклорни
видове и имат голяма близост с тях, се отнасят приказката, митът,
легендата.
Анекдотите и вицовете са кратки епически форми, в които е синтезирано
и остроумно се представя ситуация с осмиване и изобличение. При
анекдотите по-определено е застъпен разказвателният елемент.
На пръв поглед по-далечна е връзката на афоризмите и парадоксите с
фолклора, тъй като те се оформят като плод на извисена
интелектуалност. Но несъмнено и техните корени са в мъдростта на
пословиците и поговорките – най-малките по размер фолклорни видове,
аналогични по съдържателност, образност и форма на епическите видове
от личното творчество, които имат сентенциозно изграждане.
Есето, също епически вид, се изгражда самостоятелно като своеобразно
съчетание на философско и белетристично начало при свободна
асоциативност и изявен личен поглед.
Цикличността изобщо е характерен белег на жанровото изграждане. Тя се
наблюдава и в лириката. Най-определено се проявява при епоса, където
има специфични особености. Цикълът от разкази представлява своеобразна
преходна форма, която стои в предверието на повестта и романа. При
тази форма, от една страна, има цялостно обединяване, с едни и същи
герои, насоченост, тематика, тоналност и пр., а, от друга страна –
всяка от отделните части отделни разкази е самостоятелна и относително
независима, със свое специфично значение.
Цикличността се осъществява и при романите, както в трилогията и
тетралогията, така най-вече и в серията романи, в които има определена
монументалност. Характерно утвърдена е формата на сага – епически вид,
разкриващ развитието през различни епохи на определено общество или на
близки хора от една голяма фамилия, със социални, битови и
психологически характеристики.
При епоса има богати възможности за разнообразяване в жанровите форми
и конструктивните комбинации.

29. Драма. Основни белези на литературния род.

Драмата има фолклорен произход. Възникването й се свързва с
обредно-култови действия, и по-конкретно с култа към бог Дионисий
според Аристотел. От неговото време в основата се поставя действието,
но особеното на драматическото действие е, че се осъществява чрез
драматическите герои.
Хегел "Драмата слива обективността на епоса и субективността на
лириката. Тя не се ограничава само до вътрешното състояние, нито до
събитията. Тя представлява вътрешния свят и неговото външно
реализиране."
Драматическото действие почива върху обстоятелства, страсти и
характери, които влизат в колизия. По същество колизията е изпъкващият
център на тежестта при драмата.
Драматичните герои са искащи индивидуалности, целеустремени характери.
Още изходната ситуация е нужно да обвързва героите, противопоставяйки
ги. Изходната ситуация залага основата на единството на действието.
Всеки момент от действието предполага чрез себе си следващия, като сам
се предполага от предходния. Има теоретици, които определят
драматичното като естетическа категория.
Особеното в драмата е ролята на диалога. Героите не просто говорят,
чрез диалога всеки от тях се опитва да вземе връх над другите. Т.е.
диалогът има двойна функция
Израз на душевното състояние на героя, проява на вътрешно напрежение,
целеустременост, същност на характера.
Средство за въздействие върху другия, практическа стъпка за
задълбочаване на конфликта.
Така че диалогът е както средство за изграждане на отделния
характер,така и като средство за изграждане на драматургическото
действие. Диалогът е словесна проекция на едно действие. В драмата
героите действат, доколкото говорят, и говорят, доколкото действат.
В драмата няма разказвач в ролята на посредник. Ако разказвачът е
този, който композира, тогава възниква въпроса кой го прави в драмата.
Дидро, "За драматическата поезия" "Действието, което трябва да запълни
антракта, възбужда любопитството ми и засилва първоначалния интерес."
Антрактът запълва действието със задкулисно действие. Той е
композиционно-градивен момент. Средство е за съчетаване на показваното
с непоказваното, понеже се показва само същественото и значимото.
Антрактът върши това, което върши разказвачът – филтрира, пресява
действието, т.е. взаимоотношенията между героите.
Принципът на антракта действа и вътре в самата сцена, а не само между
две сцени. Той създава усещането за една непоказана, но вероятна
цялост.
У някои теоретици съществува съмнение за равнопоставеност на драмата с
другите литературни родове. Драмата живее на сцената, като сцената
влияе върху обема и регламентираните й форми. От това обаче не следва,
че драмата не може да се чете.
Характеристика на драмата според родовия определител
Наличие на сюжетност като организиращо съдържанието на творбата начало.
Според принципа на изложението – доминиращ е действено-комуникативният
елемент като организиращ творбата момент.
Според принципния обем на произведението – регламентирани форми при драмата.
Според системата от съставящите го организационно-речеви форми –
диалогичност на драмата.
Според темпа на развитие и природата на времето в произведението –
бързина и непосредност и насоченост към бъдещето при драмата.

Драмата е "особена органическа цялост" по думите на Белински, при
която от значение е както структурата, така и съдържателността, с
действието, конфликта и особените характери, с диалога и неговата
изразителност, експлозивност, вътрешна "драматична" наситеност, с
особения психологизъм.
Драмата възниква в дълбока древност, през време на обредите в чест на
бога Дионис. Оттам води началото си цялата днешна драматична традиция.
Оформянето на драматическите композиционно-жанрови особености не е
напълно самостоятелно, не е единствено на литературна основа, тъй като
драмата се развива бифункционално – в тясна близост с театъра и важно
значение имат неговите специфични норми. В това отношение драмата
съществено се различава от останалите литературни родове. Различията
са и вътрешносмислови, свързани повече със съдържанието, и
външносценични, свързани повече с формата. В завършените драматични
творби наблюдаваме здрава спойка между тези разнородни по облик
елементи. Поради литературната си основа драмата има близки особености
с произведенията от другите литературни родове. В нея се постига
дълбока кондензираност – подобна на лиричната, като се създава
възможност в ограничени рамки да се предаде богато съдържание. От
друга страна, в драматичните творби се изграждат характери, изясняват
се събития – това извиква нуждата от детайлираност, подобна на
епическата, само че не описателна, а изобразителна.
От значение са и сложните връзки между героите в процеса на
драматическия сюжет, при него има както постепенно саморазкриване и
доизясняване, така и взаимно обогатяване на характерите – при
стълкновенията и сблъсъците.
Към конфликта е центрирано всичко основно в ситуациите и характерите,
които се изявяват ярко и подчертано чрез него. Обикновено в основата
на сюжета забелязваме хипербола и контраст – не като езикови, а като
композиционни средства. В драмата всяко действие има противодействие,
всяка борба – съпротива, всяко усилие среща пречки. Движение и
прекъсване на движението, протести и примирения, обхващане и
стесняване, заплитане и разплитане – такива контрасти се наблюдават,
при това дадени подчертано, преувеличено. В драматическото
произведение е нужно да се поддържа интензивност, да се заинтригува
зрителят, да се изненадва, да се засилва и да се отслабва действието –
с постоянна смяна, разнообразие, преходи. В сърцевината на
драматическото действие винаги се съдържа богата вътрешна
интензивност. Драматическото действие се различава от епическото, тъй
като е неразривно свързано с конфликта; той има напрегнат характер. В
драмата е важно значението на целенасочеността, която произхожда от
контролиращата роля на автора. Драматическото действие не е просто
физическо изменение, то е част от цялостна действена верига, свързано
е с други действия. Между тях има причинно-следствена зависимост.
Драматическото действие не е и индивидуална проява, а се осъществява
при показване на отношения между различни хора.
Понякога се използва контрапункт – повратна точка, нещо неочаквано се
разкрива, което като че ли обръща действието, развитието. Но този
момент има само временно значение за по-сложно заплитане на
действието, което непрестанно върви по възходяща спирала.
Разнообразните форми на изграждане и при драмата се съчетават с
цялостна организирана система, с обща тоналност и атмосфера.
Значение в драматическия сюжет има кулминацията като възлов върховен
момент на конфликта, с характерна максимална интензивност. Има
различен тип кулминации в драмата – те могат да бъдат ефективни
испанската комедия, романтичната драма, приключенско-криминалната
пиеса, "по-скрити", изразени в чисто духовен план както е при
Метерлинк, а може да бъдат и с няколко върха, както е при Чехов.
В драмата са отстранени всички излишни елементи, които забавят,
намаляват напрежението и го поставят в делнични привични рамки. Затова
при нея най-определено се чувства условност в изграждането.
Диалогът на драмата е конфликтно-интензивен и с относителна
самостоятелност – той несъмнено има особен характер, различава се
съществено от повествователния епически диалог, който е зависим от
коментара на авторската реч. Драматическият диалог играе основна
изразителна роля, функцията му е сложна. Чрез него се характеризира не
само действието, но и всеки герой в драмата.
За сценичното представяне е характерна синхронизация на времето в
пиесата и зрителната зала. Антрактите, при които има относителни
външни прекъсвания, не са просто време за почивка на актьорите и
публиката, а са важни елементи на цялостното изграждане. Те не
нарушават пълно сценичната илюзия, а когато са умело съчетани с
актовете, я поддържат и засилват. Чрез тях се създава възможност за
обхващане на повече събития, без да се накърни представата за
цялостното развитие, без да се прекъсне линията на действието.
Връзката между отделните актове се постига чрез своеобразни
словесно-обяснителни вериги, които накратко предават какво е станало.
Те не бива да се въвеждат разтегливо, а в непосредствена зависимост от
действието. Антрактът има важно организиращо значение във връзка с
конкретни и обобщаващи елементи.
Понякога в антрактите се вмъкват интермедии. Те най-често не са
страничен елемент, привнесен само за разнообразяване, а имат важно
смислово значение. Чрез тях се разкриват много от идеите на автора.
Интермедиите са допълнение към потенциалното целенасочващо съдържание,
което се разкрива в относителното прекъсване чрез антрактите.
РЛТ Драмата е литературен род, който разкрива живота чрез показване на
конфликти; драмата е предназначена за сцена за представление, поради
което се пише в диалогична форма. Тези три нейни белега определят
същината, предназначението и външната й форма. Най-важният от тях е
конфликтът.
Конфликтът е сблъскване на две противоположни страни или чувства,
най-често възникнало от противоречия в политическите и обществените
възгледи на действуващите лица. Конфликтът е присъщ на сюжетното
произведение и е отражение на конфликтите в живота, само че разкрити
естетически – чрез специфичните средства на поетическото изкуство и
посредством личното отношение на автора. Трябва да се прави разлика
между конфликт в драматическото произведение много по-целеустремен,
по-ярко изразен, по-динамичен и конфликт в епическо произведение
прекъсван от описания, обяснения, пряка и косвена характеристика и
др..
В подбора, в художественото му изобразяване, в неговата обективност и
задълбоченост се крие идеята. Конфликтът се изразява посредством
действието той е в самото действие и по този начин играе определяща
роля в структурата на драмата.
Действието в драмата е борба на различни човешки индивидуалности,
предизвикана от противоречията в светогледите и противоположността на
целите им. То възниква от несъвместимостта на стремежите, идеалите,
жизнените принципи на драматическите герои, поставени при
обстоятелства, при които тази несъвместимост неминуемо се изразява в
пряко стълкновение. Единството на действието е основен закон при
построяване на драматическото произведение. Чрез него главно се
изразява единството на художествената идея.
Конфликтът определя и вида на драмата – трагичният конфликт е основа
на трагедията, комичният – на комедията. Както се вижда, сърцевината
на драмата, онова, без което тя не може да се изгради, е конфликтът.
Европейската драма води началото си от древногръцката, която възниква
след лириката и епоса – в епоха на усложнен политически живот, където
обществените въпроси са се обсъждали публично това спомага за
развитието на диалога, а разрасналото се обществено строителство
допринася за изграждането на театри. Началото на старогръцката драма
се свързва с хоровите песни в чест на бога Дионис. За неин
основоположник се смята Есхил, а по-млад негов съвременник е Софокъл.
Старогръцката драма е била недостижима в продължение на около двадесет
века. Средновековната литургическа драма мистерия е подчинена на
църквата. Едва през втората половина на Възраждането светската драма
се появява отново на сцената. В Англия, където новите условия са
най-напреднали, театърът става обществена необходимост; тъкмо тук се
ражда гениалният драматург У. Шекспир. Той обобщава най-ценното от
предшестващите го театрални традиции, като ги очиства от мистиката. В
Испания се появява творчеството на Лопе де Вега и Калдерон, чиито
драми отразяват сложната обстановка на испанския абсолютизъм. В
условията на френския абсолютизъм се развива френската класическа
драма, а в борба с нея – гражданската драма.
В средата на ХVІІІ век възниква руската драма. Първите й опити са под
силното влияние на класицизма. За оригинална руска драма се говори
едва при Д. И. Фонвизин, а делото му продължава А. С. Грибоедов. А. С.
Пушкин написва трагедията "Борис Годунов". С особено значение е и
комедията "Ревизор" от Н. В. Гогол. Фонвизин и Грибоедов, Пушкин и
Гогол изграждат основата на руската национална драма, а А. Н.
Островски, Л. Н. Толстой и А. П. Чехов довършват делото им.
През втората половина на ХІХ век на Запад се чувства влиянието на Х.
Ибсен, а почти едновременно с него се развива драматургията на Дж. Б.
Шоу. Върху основата на руската реалистична драма възниква
драматургията на М. Горки. В съвременната европейска драматургия нови
насоки прокарват драмите на Б. Брехт.
Българската драма се заражда в общия подем на Възраждането. Тя води
началото си от скромни диалози и леки драматизации. Първите опити на
Д. Войников са с романтично-патриотични тенденции. За драма с
художествени достойнства обаче може да се говори едва след 1872 г.,
когато излиза "Иванко". Явно влияние на сантиментализма и романтизма
има и в драмата на В. Друмев. Традициите на Войников и Друмев, само че
с по-голяма задълбоченост, продължава Ив. Вазов. Той пише исторически
пиеси, а "Хъшове" и "Службогонци" отразяват съвременността на автора.
След Освобождението като значителни реалистични постижения могат да се
посочат също "В полите на Витоша" от П. К. Яворов, както и комедиите
на Ст. Л. Костов.



30. Драматически видове трагедия, комедия и гражданска драма.

Конфликтно-действеното разгръщане в драмата има различни модификации
при отделните драматически видове. Най-пълно то се очертава в
трагедията – тук драматичното начало намира пълното си проявление.
Поради особения, сериозен философски характер на трагедията острото
противопоставяне на силите не се чувства като изкуствено натегнато,
условността – макар и подчертана – е приемлива напълно.
Аристотел, "За поетическото изкуство"
"Трагедията е подражание на действие, сериозно и завършено, с
определен обем, с украсена реч, различна в отделните части, което
подражание с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх
извършва очистване от подобни чувства."
С основната смислова същност на този драматически вид е свързана
необходимостта от загиване на отделна личност или група хора в неравен
двубой; обикновено активната страна е загиващата и тя проявява
максимум усилия за осъществяване на задачите, поставени пред нея. В
трагедията се рисуват изключителни характери и страсти. Особено ясно
се проявява кондензираността на характерите и чувствата, придобила
конкретни форми при определени събития и действия. В трагедиите се
прави задълбочена мотивировка, има подчертана последователност и
логика в поведението на героите.
Като драматически вид трагедията се оформя в древна Гърция;
първоначалните й наченки се наблюдават във връзка с празненствата в
чест на бога Дионис. Забележителни творби от този вид създават Есхил,
Софокъл и Еврипид. Трагедията на древна Гърция има своеобразни
същностни и структурни особености съобразно с развитието на културата
и с митологичните представи за съотношение между хората и боговете. В
своето развитие трагедията преминава различни етапи – през Ренесанса,
епохата на класицизма, Просвещението, романтизма, реализма. Във връзка
с това се наблюдават различен тип трагични герои и конфликти. Висок
връх в развитието на трагедията представляват творбите на Шекспир –
"Хамлет", "Макбет", "Отело", "Ромео и Жулиета", - в които изпъкват
най-пълноценно характерните черти на вида в неговата завършена и ярка
изява.
В трагедията най-пълна изява намира естетическата категория трагично
без нея не можем да си обясним и самия облик на жанровата форма.
Естетическата категория трагично е свързана с тъжни и мрачни чувства,
породени от нещастия и страдания, от болки и ужаси, при една позитивна
оценка и позиция, утвърждаваща прекрасното. Тук изпъква връзката с
естетическия идеал, макар че тази връзка обикновено се проявява
комплицирано и завоалирано, косвено.
Още в древна Гърция се разработват сложни и богати проблеми на
трагедията и трагичното. В своята "Поетика" Аристотел разглежда
задълбочено и проникновено същността и структурата на трагедията. Той
се спира и на въпроса за нейното въздействие, като въвежда понятието
катарзис. При възприемането на трагедията и на трагичното според
теоретика зрителят изпитва афектите на ужас и състрадание, които след
това оказват "катарзис" върху него. Несъмнено е преобладаващото
разбиране за естетическо-етичното въздействие на трагичното, което
предизвиква силни чувства на страх и състрадание у зрителя и след това
го обогатява психологически, очиства неговия дух, преобразява го
нравствено и го подтиква към благородни дела, дава му ясна представа
за доброто и злото, за вината и невинността, освобождава го от
заблужденията му и освежава емоционалния строй на неговата душевност.
Хиперболата и контрастът в изграждането играят голяма роля и при
другата основна драматическа жанрова форма – комедията. В ситуациите,
които се рисуват, има съществени изменения, рязко нарушаващи
съотношението на силите. Според специфичния си цялостен облик
трагедията и комедията са полюсни жанрови форми.
Зараждането на комедията, също както и на трагедията, е свързано с
празненствата в чест на бог Дионис. Този драматически вид за пръв път
се формира цялостно и богато в древна Гърция, в творчеството на
Аристофан.
Аристотел говори, че комедията "е подражание на по-лоши хора, но не в
цялата им порочност – тук смешното е част от грозното. Защото смешното
е някаква грешка и грозота, не болезнена и не пагубна, каквато е тъкмо
комическата маска – нещо грозно и разкривено, но без болезнено
въздействие."
Тук вече личи връзката с естетическата категория комично, която в
много отношения е противоположна на прекрасното и трагичното. Чрез
различните форми на комичното в литературните произведения писателите
осмиват и изобличават отрицателното и грозното, като същевременно
косвено утвърждават хубавото, прекрасното, благородното и хуманното.
Те винаги изхождат от естетически идеал, от разбирането си за
прогресивното развитие на човечеството.
Комичното се постига по разнообразни пътища. Най-често проявленията му
са свързани, както вече посочихме, с комични герои, в облика на които
някакви противоречия и алогичности, странности, увлечения и крайности,
съществени слабости и пороци – освен глупост, също и невежество,
маниакалност, простащина, алчност, скъперничество, егоизъм, стремеж да
се постигне величие и издигане без качества, кариеризъм, проявления на
бюрократичност и др.
Характерно за композицията на комедията е сложното преплитане на
действието – комедията има лабиринтовидна структура. При нея винаги
има много очаквания, които често не се оправдават. Комедиите
обикновено се изграждат на някакво противоречие – между външността на
героя и неговата същност, между действието и неговите резултати, между
стремежите и средствата за осъществяването им и пр.
През ХVІІІ век, в епохата на Просвещението, се пишат много трагедии и
комедии, на най-характерното за това време е откритието на нов
драматичен вид – наречен гражданска драма. Названието е във връзка със
стремежа на третото съсловие да се изяви на сцената, с представяне на
герои и от градските среди в противовес на феодалистичните тенденции в
предходния период.
Творбите на Лесинг, Дидро, Волтер и други писатели откриват нова
страница в развитието на драматургията, дават тласък на нова
композиционно-жанрова форма, която в следващите периоди се налага като
преобладаваща драматическа форма. Тази жанрова форма всъщност е сложен
синтез, при който наблюдаваме отдалечаване от полюсната изява, от
изолацията и абсолютизацията на една само естетическа категория –
трагично или комично. Гражданската драма, както и обикновената драма,
не е просто нещо средно между тези категории, а е самостоятелно по
облик морфологично явление, с нови съдържателни и структурни
особености.
Докато в началото този вид е насочен към социалните проблеми, по-късно
в него се преплитат разнообразни тематични тенденции – социални,
политически, битови, психологически. В края на ХІХ и в началото на ХХ
век обикновената или гражданската драма придобива богато развитие в
драматичните прояви на Ибсен, Чехов, Горки, Б. Шоу и др. Тя
непосредствено се насочва към разкриване на интимната психика на
хората. Не се набляга на фабулата. Интересно проявление на нашата
епоха е психологическата драма, при която често пъти са отстранени
почти всякакви събития и преломни действия. Въпреки това при
майсторско изграждане може да се постигнат резултати. Най-определено
тази тенденция се проявява в произведения, които имат камерна
структура.

РЛТ Трагедията е драматичен вид, в който героят се разкрива в
ожесточена борба със заобикалящите го условия. Поради особените черти
в неговия характер и непреодолимото противодействие на околната среда
героят завършва трагично. Трагедията е построена върху остри
противоречия между главния герой – носител на светло начало, възвишени
стремежи, и обществените условия, които не са в съответствие с
неговите цели, сили и възможности.
В трагедията има философски елементи, монументалност на образа, силно
изразена конкретност на конфликта. Трагедията се изгражда върху личен
или върху обществен конфликт. Главният герой като положителна личност
най-често изпреварва в идейно, морално, политическо отношение
обществената среда и понеже той нито може да я издигне до себе си,
нито е в състояние да слезе до нея, настъпва крушение на неговия
идеал, а това в краен резултат довежда до неговата катастрофа.
Трагичното е стълкновение с трагичен край, голямо нещастие, гибел,
смърт, крушение, сполетяло хора от прогресивни среди и течения, които
се борят за новото, прекрасното, възвишеното, дълбоко човечното, за
всичко, въплъщаващо светъл идеал или някои негови страни.
Трагедията е много стар драматически вид. Появява се в антична Гърция.
Наченките на трагедията се откриват в урежданите празненства в чест на
бог Дионис, в елегичните песни, които са му били посветени. Името си
носи от хористите, които са съпровождали "бога" и са били облечени в
козлови кожи, наподобявайки по този начин сатири. Трагизмът в
античната трагедия се изгражда върху безуспешната борба на отделния
герой – бог или смъртен – с предопределението на съдбата. Най-великите
трагици в старогръцката литература са Есхил, Софокъл и Еврипид.
Античната трагедия се характеризира с някои особености, които днес не
се спазват единството на време, място и действие. Разработването на
сюжети, взети от митологията, е наложило да се въведе и "деус екс
махина". Въпреки ограничителните норми гръцките трагици създават
безсмъртни произведения. Близо две хилядолетия по-късно френските
класицисти възприемат повечето от правилата на гръцката трагедия и
създадоха трагедии по тяхно подражание.
Разцвет на трагедията се забелязва в английската литература в
творчеството на У. Шекспир – "Ромео и Жулиета", "Отело", "Хамлет" и
др.; във френската литература П. Корней – "Сид", "Хораций", Ж. Расин –
"Аталия", "Федра", В. Юго – "Рюи Бла"; в немската литература Фр. Шилер
– "Разбойници", "Коварство и любов", Лесинг – "Емилия Галоти"; в
норвежката литература Х. Ибсен – "Бранд", "Призраци"; в руската
литература А. С. Пушкин – "Борис Годунов". В българската литература не
са постигнати значителни резултати в областта на трагедията.
Комедията е основен драматичен вид, изграден върху комично
стълкновение. Възниква в древна Гърция от весели народни тържества в
чест на бога Дионис. Комедията се оформя като самостоятелен вид към V
– ІV век пр. н. е. Напрежението на конфликта в комедията за разлика от
конфликта в трагедията произлиза не от остри стълкновения, а от
комични характери и ситуации темата е почти всякога съвременна, а
езикът – изпъстрен с духовитости, остроумия, парадокси и т.н.
Комичното като естетическа категория е отражение и оценка на комичното
в живота. То се поражда от противоречията в действителността –
неговата същност е един конкретен конфликт в най-широкия смисъл на
думата. На първо място в това отношение са обществените стълкновения.
Комедийните жанрове се определят от степента на комичното. Така
например веселата едноактна сценка е изградена върху обикновени
човешки слабости и недоразумения. Нейното предназначение е да
развлича. По-сложна е композицията на фарса западно-европейска народна
комедия, водеща началото си от народното творчество, от народната
драма, осмиваща лекари-шарлатани, монаси-пияници, господари-скъперници
и военни-глупци и водевила лека, закачлива, забавна комедия с
анекдотичен сюжет без особена индивидуализация и задълбочена
характеристика на героите; диалогът се е прекъсвал от куплети,
най-често в хорово изпълнение, с акомпанимент на оркестър. Аристотел е
смятал комедията за непълноценен вид. Всъщност тя е оказвала винаги
изключително обществено-възпитателно въздействие. Аристофан в
"Облаци", "Лизистрата" и др. е разкрил политическия лик на времето си,
а Плавт изобличава нравствените недъзи на съвременниците си.
Италианската комедия дел арте развива се през ХVІ – ХVІІІ век в Италия
и се играе по тържища и площади, откъдето идва народният й език и
демократичната й тематика; действието е изградено обикновено върху
любовно недоразумение; импровизациите й придават съвременност и местен
колорит; образите са едни и същи – господар-скъперник, слуга-хитрец,
дворянин-пройдоха, военен-глупак и др.; в така обрисуваните действащи
лица се долавят опити за типизация става пръв проводник на реалистични
тенденции за времето си, а великият Молиер с комедията си "Тартюф"
смъква маската на изродилото се духовенство и зараждащата се
буржоазия. С комедията си "Ревизор" Н. В. Гогол разкрива пороците на
самодържавието.
Българската комедия се заражда през Възраждането. Елементи на комизъм
се срещат още в диалозите. Със сатирично-комичен характер е и първият
драматически опит в българската литература "Ловчанският владика" от
Теодосий Икономов. С по-значителни комедийни ефекти е "Криворазбраната
цивилизация" от Д. Войников. Значителни комедии след Освобождението са
"Службогонци" от Ив. Вазов, "Големанов", "Вражалец" от Ст. Л. Костов и
"Милионерът" от Й. Йовков.
Гражданската драма е драматически вид в европейската литература през
ХVІІІ век. Срещу съсловното неравенство, срещу феодалната аристокрация
гражданската драма изправя личните и семейните добродетели на човека
от третото съсловие, мислите и идеите на дребния собственик, който
дотогава не е бил предмет на изображение в драмата.
Видни теоретици на гражданската драма са Д. Дидро "Разсъждение за
драматическата поезия" и Г. Лесинг "Лаокоон", "Хамбургска
драматургия", които водят борба срещу теорията и практиката на
класицизма, насочват драмата към реализма, към обикновената реч, към
правдиво обрисуване на новия герой.

31. Същност и функции на литературния жанр. Жанрова класификация и
ролята на жанровете в литературната традиция.

По традиция жанрът се схваща като литературоведска категория, която е
свързана със систематизация и класификация на литературните творби.
Какво е жанрът за читателя, за автора и за историко-литературното развитие
От херменевтична гледна точка жанрът е своего рода рецептивен филтър
или предразбиращ опит, или мяра на очакването, водеща до среща с
текста на конкретната творба. Така възприема жанра читателят.
Жанрът може да има две разновидности – първични нехудожествени
жанрове, например писмо, молитва, дневник и т.н., и вторични
художествени.
Авторът префункционализира матрицата-жанр, която е художествен
инвариант. Жанрът се обвързва с художествената интенция. Това, което
жанрът дава на автора, може и да не го удовлетвори, но той трябва да
стъпи на него, на традицията, за да се оттласне от нея,
трансформирайки я в нещо друго.
Жанрът е една от съществуващите опори на художественото общуване, т.е.
той има медиумна природа. Чрез жанра авторът предугажда своя читател.
Аспект на жанра, свързан с историко-литературния процес
М. М. Бахтин "Литературният жанр по самата си природа отразява
най-устойчивите, вечни тенденции в развитието на литературата… Жанрът
винаги е същият и несъщият. Винаги е стар и нов в едно и също време…
Жанрът живее със сегашното, но помни своето минало. Жанрът е
представител на творческата памет в процеса на литературното развитие.
Именно затова жанрът е способен да осигури единство и непрекъснатост
на това развитие."
За да се определи един жанр, важна е връзката му с литературния род,
но жанровата характеристика по принцип е полицентрична.
Аристотел "В едно отношение Софокъл е подражател като Омир, доколкото
изобразява благородни лица. Но в друго прилича на Аристофан, доколкото
показва героите си в постъпки и действия."

РЛТ-2000 Жанр
1 В широк смисъл – разновидност на произведенията от даден вид
творчество или тяхна типологична родова група. В изкуството – например
жанрове на живописта батална, битова, пейзаж, натюрморт и др.; в
музиката етюд, соната, симфония, симфонична поема, песен, серенада и
др.; в театъра трагедия, комедия, фарс и др.
2 В научната и публицистичната литература – статия, монография, очерк, есе и др.
3 В художествената литература – вътрешнородови и вътрешновидови
разновидности на художествено-литературните произведения. Всеки
литературен род – епос, лирика, драма се подразделя вътрешно на
различни видове и жанрове. Жанровото разнообразие в художествената
литература възниква като поява на устойчиви съдържателно-формални
структури в еволюцията на литературните родове. Например още в
античната лирика се появяват лирични жанрове като елегия, химн,
дитирамб, епиграма, хипофрема и др. Развитието, появата и смесването
на жанровете е свързано с общото литературно развитие в различните
епохи. Разрличните литературни направления търсят нови форми на
изобразяване и изразяване промените в духовно-емоционалния свят на
хората.
Античността и Средновековието се придържат към строго разграничаване
на жанровете и тяхното йерархическо съподчинение, към задължителни
жанрови норми Аристотел, Хораций, Теофраст. В ХVІІ и ХVІІІ век се
появяват нови жанрове – трагикомедия, роман, опера, а в лириката –
балада, сонет, мадригал. Г. Е. Лесинг открито се обявява против
жанровото деление на художествената литература. "Какво ме интересува
дали произведението на Еврипид ще е само разказ или драма отначало
докрай" "Хамбургска драматургия". В епохата на романтизма става
окончателното разложение на предишната жанрова система, появяват се
жанрове като романтична поема, роман в стихове и др., което продължава
през ХІХ и ХХ век. В съвременното литературознание лиричните жанрове
са повече стилизирани например "пейзажната лирика" може да бъде по
съдържание "елегия" или "ода" в зависимост от изразеното настроение.
Появяват се жанрове като "розова пиеса" Ж. Ануи, "мелофарс",
"антидрама", "антироман" и др.
Определението на понятието жанр е свързано с различни фактори и
концепции в новата литература се появяват произведения, съдържащи
черти на различни "класически" жанрове; определение на жанра въз
основа само на неговата история; понякога се тръгва от общоприетото
название – например "новела" се разбира като средна, кратка или голяма
епическа форма К. Вийотор, П. Хайзе. Правят се опити да се определи
жанрът въз основа на приписваното на литературната творба значение –
например от американските неореалисти или немските теоретици на
лириката Г. Мюлер, П. Пюч. Въз основа на функцията на лирическото
изказване В. Кайзер дели лириката на "описателна лирика", "лирика
призив", "песенна лирика". Според Х. Маркевич лириката следва да се
раздели на непосредствена авторепрезентативна, "лирика призив",
"изобразяваща лирика". Т. Ман разглежда изобщо епоса като "роман" и не
прави разлика между "Божествена комедия" на Данте и "Човешка комедия"
на Балзак. Л. Н. Толстой също разглежда епоса като примитивен праобраз
на романа. Н. Фрай, като отделя в четвърти род на литературата
понятието "фикшън", дели епоса на такива жанрове като "роман",
"изповед", "анатомически анализ" "Анатомия на критиката".Жанрово
делене на епоса се прави и според характера на повествователя "автор
повествовател", "фиктивен повествовател", "повествовател персонаж" Ф.
Шпилхаген, П. Любок и др.. В областта на драмата, освен класическите
се появяват и нови жанрове като "трагикомедия", "кинодрама",
"епизодическа драма" и др.
Жанровете са исторически изкристализирали в развитието на
художествената литература разновидности на рода или вида, но не следва
да се разглеждат и като непроменливо застинали, втвърдени форми.
Жанрове на лириката като елегия, сонет, балада и др. в наше време са
се отдалечили съществено от техните начални образци както по
съдържание, така и по формално-структурните си особености напр.
строфика, система на римуване и др.. Неустойчиви са границите и между
понятията "вид" и "жанр" – макар вид да се приема като по-общо
понятие, то не съвпада изцяло по съдържание с понятието "жанр". Днес
все още художествените литературни произведения се разделят както на
техните родове лирика, епос, драма, така и на техните видове и
жанрове. Например
Основни видови форми на епоса са героическият епос
архаически, класически "Илиада", "Одисея";
раннофеодален келтски, германски, руски и др.;
къснофеодален "Песен за Роланд", "Песен за Нибелунгите";
епос на Новото време Възраждане, Просвещение, сантиментализъм,
романтизъм, реализъм на ХІХ и ХХ век.
Въз основа на съдържателно-структурните му особености епосът се дели на
а фолклорен и национално-героически;
б кратки епически форми – новела, разказ;
в средна епическа форма – повест;
г голяма епическа форма – роман.
Всеки вид от своя страна се дели на жанрови разновидности. Жанрове на
фолклорния и героическия епос са героическата поема, приказката,
епическата народна песен;
на кратката епическа форма – битов, психологически, исторически
разказ, притча, басня, легенда, идилия;
на средната епическа форма – новела, повест, пътепис, фейлетон, очерк;
на голямата епическа форма – епопея, роман битов, исторически,
приключенски, детективски, научнофантастичен, биографичен.
Основни жанрове на лириката са
народната песен битова, историческа, юнашка, обредна и др.;
стихотворни лирически жанрове на личното творчество – сирвента,
канцона, романс, станси, серенада, ода, елегия, сатира, балада,
епиграма и др.
Според формалната им структура лирически жанрове могат да бъдат също
дистих бейт, терцина, катрен, октава, сонет, триолет и т.н.
Драматически жанрове са трагедия, комедия, фарс, водевил, скеч,
буфонада. В историческите типове на драмата – антична, средновековна,
възрожденска, класицистична, романтична, битово-психологична и т.н.,
са преобладавали едни жанрове за сметка на други или са се появявали
съвсем нови. Например съвременния театър на абсурда включва
класическите исторически жанрове драма, но същевременно ги преобразува
структурно, размивайки границите им чрез модернистичната ирония и
самоирония.
Жанрът в конкретната литературна творба, освен своите структурни
признаци, носи неповторими особености на епохата, нацията,
индивидуалността на таланта и стила на автора. Но колкото и да е
"нестандартна" жанровата форма, в нея прозират особеностите на
литературния род и вид. В сравнение с рода и вида жанрът е
по-изменчив. Новите жанрови форми отразяват общественото развитие на
човешкия живот и личност, новите средства и форми за нейното
художествено обобщение.Жанрът е универсална структурна система,
особеност на художествената форма, която дава представа за
диференциацията и класификацията на литературните произведения. Към
жанра като категория не е достатъчно да причисляваме самите групи от
произведения, резултат на класификацията им, а трябва да имаме предвид
преди всичко начина на тяхното разделение и обособяване, системата на
организирането им, признаците, които показват принадлежността към
определен род, вид и видово подразделение. Не е уместно да наричаме
жанр един или друг род и вид – те са различни степенни жанрови
проявления, жанрови форми."Теорията на жанровете, пишат Уелек и Уорън,
това е своего рода подреденост; тя помага да се класифицира
литературният процес не с категориите на време и място периодизация и
език, но с помощта на категории чисто литературни, всяка от която
представлява от себе си определен вид организация и структура на
литературното произведение."Жанрът представлява и една относително
устойчива структурна цялост.
Класификацията на жанровете в литературата не е точна, както в
природните науки. Тя е относителна. Тук са напълно възможни смесени
форми, отсенки, индивидуални домогвания, при които се стига до нещо
непознато, новаторско.Литературният жанр има субективно-обективен
облик, плод е на контакта между писателя и действителността, сложен
резултат е от различни въздействия. Той е в значителна степен
обусловен, но в никакъв случай не е функция, не е производна на
отразяваното в човешкото съзнание от външния свят. Тук от значение е
спецификата на творческия натюрел на писателя, на стила му.Жанровата
структура, от една страна, е обусловена, а от друга страна, има и
относителна самостойност, която се проявява най-определено при
творческия процес. През различните епохи жанровите форми се развиват
различно. Наблюдава се предпочитание към едни или други форми. При
някои творчески методи се наблюдава строго регламентиране или обратно
– свободно, творческо отношение към жанровите изяви.

До кандидатите за българско гражданство

Уважаеми кандидати за българско гражданство, моля след изпита по
български език да попълните и приложения тест, за да се убедим

доколко познавате страната, в която желаете да живеете. Моля да
заградите правилния отговор с кръгче. И така

1. България се управлява от
а могъщи икономически групировки
б съмнителни личности с неясно минало
в парламент, премиер и т.н.

2. В България живеят
а малоумници, които нямат кураж да емигрират
б никой не живее, понеже това не може да се нарече „живот"
в български граждани

3. Управляващите страната се ръководят от следния девиз
а „Най-силният аргумент срещу демокрацията е десетминутен разговор със
средностатистическия избирател"
б „Кога много ми се доработи – легам и чекам да ми мине"
в „Ако спечеля – печели цял народ, ако загубя – губя само себе си"

4. За най-четен писател в страната се смята
а Паулу Куелю
б Сидни Шелдън
в Иван Вазов

5. Най-уважаваният българин, наричан още Апостол на свободата, се нарича
а Христо Стоичков
б Бойко Борисов
в Васил Левски

6. За да успее човек в България, той трябва да има
а родители на висок пост по времето на социализЪма
б връзки и нахалство
в добро образование, талант и трудолюбие

7. За да спечелиш уважението на хората – както са го направили
националните герои – ти трябва да се бориш за
а пълната и окончателна победа на мултикултуризма и политкоректността
б повече „зелена" енергия и приюти за бездомните кучета
в чиста и свята република

8. В стихотворението „аз съм българче", лирическият герой обича
а домашна кайсиева с шопска салата
б да печели избори
в наште планини зелени

9. Довършете стиха от мегахита – „нашата полиция ни…"
а дебне с радар в храстите
б е оставила на милостта на мафията
в пази

10. Кой-известен сериал най-добре описва моментното състояние на
здравеопазването ни
а „Знахар"
б „Доктор Куин – лечителката"
в „Болница в края на града"

…Уважаеми кандидати - виждам, че всички вече са предали работите си.
Сега вече мога да ви кажа, че навсякъде правилният отговор

беше „в".
От друга страна обаче – ако някой наистина вярва във всичко това –
страхувам се, че в новата му родина го очакват известни изненади…

Христо Смирненски - Биографични бележки


Христо Смирненски

Биографични бележки

СмирненскиХристо Димитров Измирлиев (Смирненски) е роден на 17 септември 1898 г. в град Кукуш, където получава първоначалното си образование. През 1912 г. започва Балканската война и българските войски освобождават Кукуш. (По силата на Берлинския договор част от Македония и Южна Тракия и след Освобождението остават под османско "присъствие".) Радостта на населението обаче е твърде кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия, по вина на управляващите кръгове избухва Междусъюзническата война. Пред опасността от настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш, градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев заедно с хилядите бежанци се отправя да търси спасение и препитание в София. Тук Христо се записва в Техническото училище, но заедно с братята и сестра си помага в издръжката на семейството - продава вестници.
От 1915 г. по примера на по-големия си брат Тома Христо започва да сътрудничи на хумористичните издания - най-напред на вестник "К'во да е", където за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като хуморист - Ведбал. От следващата година той публикува хумористични стихове и фейлетони в "Българан", "Родна лира", "Художествена седмица", "Смях и сълзи", "Барабан", "Сила". Необикновено находчив и плодовит, Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-търсените и популярни за онова време хумористи. През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература.
Ученик в Техническото училище, той продължава да се труди - като обикновен работник, продавач в колониален магазин и др. По това време избухва Първата световна война. През май 1917 г. Христо е принуден да постъпи като юнкер във Военното училище, но въпреки суровото казармено всекидневие продължава да пише и да публикува в хумористичните издания. През 1918 г. излиза първата му книга "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза".
Силно въздействие върху идейното развитие на младия поет оказват Октомврийската революция и Войнишкото въстание през 1918 г. Отвратен от жестокостта, с която правителството потушава въстанието, Христо Измирлиев твърдо решава и напуска Военното училище.
Цивилният живот не предлага много радости на младия хуморист. Той е принуден с тежък труд да изкарва прехраната си - отначало е писар II разред в Управлението по транспорта, после карнетист, след това е чиновник в Дирекцията на стопанските грижи, репортер, касиер, редактор, коректор...
През пролетта на 1920 г. е приет за член на комунистическия младежки съюз, а през следващата - на комунистическата партия.
През ноември 1919 г. по решение на партията започва да излиза седмичното хумористично художествено-литературно списание "Червен смях". Участието на Смирненски в списването му има решаващо значение за него - хуморът му става все по-социално насочен... В края на февруари 1922 г. партийното издателство - Общо работническо кооперативно дружество "Освобождение" - отпечатва лирическата сбирка на Смирненски "Да бъде ден!".

РЕЧНИК НА РЕДКИ, ОСТАРЕЛИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ

абас - везни за мерене на бисер

абат - католически свещенник, игумен

абеля - лозе

абраш - с петна по кожата (козината)

абсида - полукръгла сводеста част на постройка

авгур - древноримски жрец

август - първия римски император

авджилък - лов

авджия - ловец

авелзамански - много стар, отдавнашен

авер - приятел

авлак - място за ловитба

авлия - двор

автокефален - самостоятелен, независим

агалар - господар

агалък - господство, охолство

агарянин - турчин, мохамеданин

аглок - голяма сватбена кърпа

агнец - голямо мъжко агне

агъл - кошара, обор

ада - остров

адаш - съименник

адет - обичай

аджаип - особен, чудноват

аджамия - неопитен

аджеба - например

аджем - персийски

аджер - змей, хала / бърз кон / буен

адлийка - стара монета

адъм - крачка

аздисан - разлудуван

азлък - край на цигаре / част от кремъклия където е барута

азмак - мочур, тресавище

азър - сега

аид - преизподня

ай - ага / луна

айва - дюля

айвания - овощна градина

айгър - жребец

айдънлък - светлина

айлак - незает, свободен

айланли алтън - златно огледало

айлък - заплата

айналия - хубав

ак - бял

акбунар - чист кладенец

акинджия - разбойник, грабител, нападател

акме - връхна точка

аксамит - кадифе

аксу - бяла вода, чиста вода

актопрак - бяла пръст

акче - стара турска сребърна монета

акшам - вечер

акънтъ - течение

аладжа - топъл минерален извор / пъстър, шарен

алай - войскова част, свита, конвой, дружина / пасаж

аламан - рибарска лодка

аламански - немски

алан - ливада

алат - инструменти

алатурка - по турски

алафранга - френски, европейски

алащисвам - навиквам, привиквам

алах керим - каквото бог даде

алебарда - копие с брадва

алев - пламък

алма - украса

алта - висок

алтар - жертвеник

алтън - злато, жълтица, златен

алтълък - турска сребърна монета от 6 гроша

алтъпатлак - револвер

алча - жадувам

алчак - ниско място, нисък

алън - чело

аманет - нещо поверително / залог / знак, белег

амвон - издигнато място за проповед в храм

амуди - отвесен

анат - паметник

анахтар - ключ

ангъш - ритла на кола

анджак - тъкмо, само

апачик - отворено, зинало

апса - затвор

апсида - засводено пространство, източната част на православен храм (олтар)

ар - празно място

араба - кола

арабаджия - превозвач с кола - колар, майстор който прави коли

ара-бахче - междинна градина

аралък - междина, пролука

арания - голям котел

арап - арабин

арап гечит - цигански брод

арбия - пръчка за пълнене на оръжие

аргасам - обработвам кожа

аргат - слуга, ратай

аргилоди - глинен, глинест

арк - канал, вада

аркадаш - другар

аркан - примка

армуд - круша

армудие - стара турска монета

арнаут - албанец

арнисам - преставам, спирам, отказвам се, напускам, прекъсвам

арпа - ечемик

артък - излишен, в повече

архонт - военоначалник

аршин - мярка за дължина ок.68 см. (терзийски аршин) или ок. 79 (зидарски аршин)

арък, арк - вада

аръш - теглич на кола, процеп

ас - древноримска единица за тегло ок. 327 гр. / древноримска монета

асарии - дребна гръцка или латинска монета

аскер - войска

аслан - лъв

асма - лоза

аспра - дребна монета

асъл - истински

ат - силен кон

атеш - огън

атриум - централно открито помещение, предверие, зала

аферим - браво

афие - доносник

ахпап - другар, приятел

ахрянин - родопски помак

ахтар - бакалин

ахчия - готвач

ахчийница - гостилница

ахчигьоз - буен, хитър, опитен

ачик - ясен, явен, открит

ачиклък - открито, голо място

ашама - изхабяване, ръждясване

аязма - извор с лековита вода

аяк - крак

аянин - турски управител

аяр - степен на чистота на благороден метал и качество на скъпоценен камък



баас дере - дълбок усоен дол

бабаджан - едър, силен човек, юнак

бабаит - юнак, мъжага

бабе - съд за ракия

бабка - стара сребърна монета

бабяк - стомах

бадана - боядисване, измазване

бадева - даром / напразно

бадън, бадъм - бъчва

базбая - голям, важен, значителен

базилика - храм / седалище на архонт, базилевс

базилиск - змиевидно животно със златна корона, като на петел / украшение с него

базиргян - търговец, търгаш

баир - могила, хълм

байлама - тамбура

бакаджик - височина от която се вижда надалеч

бакия - дълг

бакрач - котел, котле

бактисам - дотягам, омръзвам

бакър - меден, меден съд

бакърджия - медникар

балабан - едър, грамаден

балван - много голям камък

балдър - много отдавна

балтаджия - водач на дружина

балталък - участък за сечене на гората

балтия - брадва

балък - риба

балъкчия - рибар

бамбашка - друг, съвсем различен

бандера - ориентир, пирамида / скеле

бараба - трошач на камъни / бездомен работник

барабар - заедно

барачест - космат, рошав

барашък - сговор,спогодба

барбут - стара монета / вид хазартна игра

басамак - стъпало на стълба, стълба

баския - одялана града, летва

баскън - обир

бастисвам - нападам

батак - мочурище, тресавище, блато / безизходица, забъркано положение

батал - голям, безформен

баталясал - изоставен

батардисам - потопя, унищожа

батисам - съсипя

бахча - градина

бахчеванджия - градинар

бачия - мандра

баш - прав, главен / тъкмо / глава

башибозук - нередовен турски войник / нередовна войска от кюрди, албанци и черкези

башия - главатар, първенец

баш кишиш - владика

башлък - качулка / капител

бая - голям, много, доста

баялдисвам - припадам

беглик - данък за животни

безбели - вероятно

безистен - голяма сводеста сграда с вътрешни магазини

бей - титла за високи чинове в Турско / феодал, господар

бейзаде - знатен, богат

байлербей - бей на бейовете

бейлик - богатство / княжество

беклеме - стражница, стража

бекчия - пазач

бел - права лопата

бели пари - сребърни пари

белки, белким - нима / дано

беллеме - потник под седло

белли - явно, известно

бент - преграда за отбиване на вода, заприщена вода

берат - султански указ, грамота

бербер - бръснар

берекет - плодородие

беч - изба, подземие

бешик - люлка

бешлик - турска сребърна монета от пет гроша

бешюзлук - стъкло от 500 драма (ок. 1,5л.)

биз-бизе - насаме, интимно

билюк - голямо количество, множество

билюкбашия - главатар

билюр - далекоглед / кристал

бина - постройка

бинбаши - офицер, началник на 1000 души

бинеджия - ездач

бинек - ездачен кон, яздешком

бинекташ - камък за качване на коня

бинлик - съд за вино (над 3л.) 1000 драма / дамаджана

бир - един

бичкия - ръчен трион

бичме - дълга четвъртита греда

бише - звяр, хищник

близница - стомана

близна - празнина

боаз - планински проход, теснина, дефиле

бодак - чеп

бозав - сив

бозалък - трева, целина обрасла с трева

бозгун - размирен, смутен / смутно време

бозлук - целина

бозмас - смесен, лош, фалшив

бойлия - пушка с дълга цев

бол - много

бостан - градина с дини

бостанджия - лице с полицейски задължения / градинар

ботур - пън, дънер

бочка - бъчва, бъклица

бошандисам - раздвижа се

бошлаф - празни приказки

боюк - голям

боюк чал - голям, висок връх

брантия - стара жена или мома

брекна - набъбна

буджак - кът, ъгъл ( до огнището)

бузгун - поражение

букаи - окови

букачка - младо буково дърво

буклуджа - дребна гора, шумак

булван - буца

бумага - записка

бумбак - дълбок речен вир

бунар - дълбок кладенец

бурия - тръба

бурма - пръстен

бурмалия - завит, засукан

бурун - земна издатина / нос

булчав - рошав

бучакчия - ножар

бучак - нож

бучарда - назъбен каменарски чук

бучук - половин

бушама - преграда

буюклия - мустакат

буюр - заповядайте

буюрултия - писмена заповед

бъкел - дървен съд за вода

бърдук - стомна

бюз-бютюн - изцяло, съвсем

бюлбюл - славей

бютюн - цяло



ваданлък - домашни потреби

ваджия - пущина

вакуф, вакъф - имот подарен на джамия

валия - управител на вилает

валма - слуга в метох

вало - було

валог - падина под височина

вапцвам - боядисвам / закъсвам

варак - съвсем тънки листи злато или сребро

варакладисан, варакосан - украсен с варак

варда - стража

вария - тежък железен чук

варка - лодка

варош - старинна част на град

вастагарка - тарга за пренасяне на строителни материали

ватах - съдебен чиновник, надзирател

веда - вещица / знание

ведом - известен

ведро - дървен съд за вода

везеница - наниз, редица, върволица

везир - висш правителствен чиновник в Турско

везне - каса

велик везир - главнокомандващ

велит - лековъоръжен войник

веля - казвам, говоря, заповядвам

венедишки - венециански

вересия - задължение, заем

веси - теглилка, везни

вестиарий - пазител на облеклата в двореца

вет - вехт, стар

веха - висок прът със знак

вещер - врач, врачка

веяло - корабно платно, ветрило

вигла - пост, наблюдателница, стража

видам - жизнена сила

видня - рудничарска пещ

вилает, виляет - област в турската държава

виран - разнебитен, износен

вирище - водовъртеж

вис- планинска височина

витка - нещо извито, завито

влагалище - склад, съкровищница

влак - брана или шейна от дърва

власина - козина

водник - водач

водяв - течен

воз - върху

вощуна - непречистен восък

врана - широк отвор на бъчва или каца

вранило - чернило

враница - лодка, ладия

врак - останки

врекел - чувал,торба

врело - буен извор

вретище, вреща - голяма торба, чувал

врис - извор, кладенец

връвище, вървище - планинска пътека

врятен - мярка за повърхнина ок. 2,5 дка.

всуе - напразно

всъде - навсякъде

втрапен - замаян / като трап , в трап

входник - коридор

вцъклен - втренчен

въбел - дълбок кладенец, извор

въза - препаска

възгечтисвам - отказвам се

въпа - езеро, локва, вдлъбнатина

върляк - върло място, стръмнина

въртило - чекрък на кладенец / долната част на воденичарско колело

въртеп - свърталище

въртоп - понор, водовъртеж, вдлъбнатина / планинска теснина, пещера



га - когато, кога

гавазин - въоръжен пазач, телохранител

гага - клюн

гагаузи - тюрки християни

гаджал - чужденец

гази - турски военоначалник - победител

гайле - грижа

гарпъ - запад

гато - когато

гебердясъм - умра, пукна

гебре - кесия от козина за чистене на коне

гевгир - каменна или тухлена зидария, свод

гевезен - виолетов, морав

гевендия - проститутка, лека жена

гевредисан - крехък, чуплив

гегалийка - дълга арнаутска пушка

гедже - нощ

геджура - беда

геена - преизподня

гезаджия - надзирател на десятъка

гезентия - коридор

гезия - памучен плат

гем - дълъг ремък на юзда

гема - скъпоценен камък с гравиран образ / пръстен с такъв

гениш - широк

герак - ястреб

геран - дълбок кладенец от който се вади вода с кофа

герен - ниско място край река, място за пасище

герие - подложка за рамо при стрелба с пушка

гериз - отходен канал

герчек - наистина

гечинмек - поминък

гечит - брод

гидик - занаятчийски инвентар / тясно място за минаване

гирме - дърво за залостване

глама - голяма скала, висок рид

глед - поглед, изглед

глиф - йероглиф

глъб - дълбочина

гмеж - гъмжило, множество

гнел - чим

горун - дъб

грамуда - голяма буца

грот - пещера

грош - венецианска сребърна монета

груп - вързоп с пари

гумнище - харман

гурбет - работа в чужбина

гъгър - шум от говор

гъжба, гъжва - чалма

гърбач - бич

гьобек - движение на таза и корема при танц

гьобекташ - издигната площадка в баня

гьоз - преграда / колело на печка / свод на мост / око

гьозбояджия - фокусник, шарлатанин

гьозгьоре - явно, очевидно

гьозлем - наблюдавам, следя

гьоклия - небесно син

гьол - езеро

гьостерица - тояга, сопа

гьотере - изцяло, наведнъж

гьоч - преселване

гюбре - тор

гювез - синьочервен

гюверджеле - селитра

гюгум - гюм

гюдюл - нащърбен предмет

гюзел - хубав

гюл - рози

гюлджук - помийна яма

гюлле - армейска кълбовидна граната

гюлпана - розоварна

гюляаджилък - търговия с розово масло

гюля - розово масло

гюм - дълбок метален съд с тясно гърло

гюме - полуподземна ловна къща

гюмрукчия - митничар

гюмюш - сребро, сребърен

гюн - ден

гюнеш - слънце

гюнеш дугмасъ - изгрев

гюнеш батмасъ - залез

гюнлюк - надница

гюрлюк - изобилие

гюрюк - сгъваемо покривало



даалия - планински разбойник

давия - съдебно дело, процес

давранма - стой, не мърдай

даг - планина

дал - клон

дам - обор

дамар - водна или рудна жила

дамга - печат, петно

дамла - сърдечен удар

дарак - гребен за ръчно влачене на вълна, машина за влачене

дардана - голям тежък кораб

дарейка - златна персийска монета

дармон - решето с едри дупки

дармоня - пресявам

даскал - учител

даяня - издържам

дебой - турски съдебен архив

дебуш - излаз, изход, излаз за войска на открито

деве - камила, камилски

деведжия - камилар

девлет - държава

деврие - караул, нощна стража

дегнек - тояга, пръчка

дакада - десетица, десет дни, група от десет

дексам - приемам, възприемам

делибашия - луда глава / нередовни войски

делия - буен човек

демек - сиреч, значи, тоест

демир - желязо, железен

демирджия - железар

денар - римска сребърна монета

дениз - море

денк - голям вързоп

дервиш - мохамедански монах / дървен сарашки инструмент

дервен - проход, клисура

дервенджия - пазач на проход

дере - дол, долчина, поток, рекичка

деребей - турски самовластник

дередже - състояние, положение

дери - кожа

дерман - мир, спокойствие

дермен - воденица, мелница

дерменджия - воденичар, мелничар

деруга - бразда, линия

джаба - даром

джаваир - скъпоценен камък, скъпоценност

джаде - шосе

джам - стъкло

джамал - зидана печка

джамбаз - търговец на добитък

джамликен - прозорец

джанабет - проклет, зъл, опък

джандар - стражар

джан-джун - жива душа

джара - рана

джаран - геранило на кладенец

джебе - конски ход

джебелник - козиняв чувал

джевиз - орех

джевизлък - орешак

джевре - кърпа

джезаджия - инспектор по ангарията

джезве - съд за варене на кафе

джелат - палач

джелеп - прекупвач на добитък

джендем - ад, пъкъл

дженуп - юг

джепане - боеприпаси

джерид - нов

джимбиз - тояга с железен край

джин - дух

джингъртин - медни съдове

джинджия - зъл дух

джинс - род, коляно

джира - дърво върху което се върти камък

джирах - хирург

джирит - стрела

джихадие - едра турска сребърна монета

джоглина - могила

джуздан - чанта, потфейл

джука - устна

джумая - пазарище

джумба - издаден ъгъл

джумбюш - веселба, веселие

джумфур - размирица, въстание

джунджурии - дребни неща, дрънкулки

дзидина - развалина

дзифт - черна смола, асфалт

дибидюс - съвсем, напълно

диван - меко канапе / държавен съвет в Турция

диванхана - хол, предверие, трем

дивит - метална кутия с мастилница

диз - коляно

дизгини - дълги ремъци на юзда

дизия - наниз от златни монети

дикат - внимание, бдителност

диканя - дъски със забити остри кремъци

дикилиташ - изправен камък, побит камък

дикис - покъшнина

дил - език

дилаф - щипци за огън, маша

дин - вяра

динсиз - неверник, безбожник

дип - твърде, съвсем

дипсиз - без дъно

диптих - две съединени дъсчици за писане, намазани с восък / двустранна икона

дипчик - приклад на пушка

дирек - дървен стълб, дървена греда

дирхем - арабска сребърна монета

дирлик - разбирателство

дисаги - две скачени торби

дискос - метално блюдо за нафора

дифан - голяма мрежа за ловене на риба

диш - зъб

диш парасъ - данък за изхабяване на зъбите плащан от поробените на турците

дишло - дърво между конете във впряга

длака - изглед

доган - сокол

доганджия - соколар

долама - долна дреха

долап - колело за извличане на вода, тепавичарско колело / съд за печене на кафе, пуканки и др...

домузлук - място между улея на воденицата и колелото

доница - дървено ведро

достлук - приятелство

драгоценен - скъпоценен

драгун - синя слива

драм - стара мярка за тегло ок. 3.2 грама

драхма - сребърна гръцка монета / стара аптекарска мярка ок. 3,7 - 3,9 гр.

дрен - дрян

дрика - погребална колесница

друм - път

дувар - каменна стена, зид

дудук - дървена свирка

дукат - венецианска златна монета

дукато - дребна монета

думан - мъгла, прах, пушек

дупла - златна монета за наниз

дургун - ленив, бавен

душман - враг

душник - одушник

дъня - удрям, продънвам

дьонме - християнин приел мохамеданството

дюзени - инструменти

дюзлук - равнина

дюкян - магазин, работилница

дюлбия - далекоглед

дюлгер - зидар, строител

дюлюм - мярка за земя равна почти на 1 декар

дюрук - връх

дякон - помощник на свещенника



евала - браво, благодарност

евет - така, тъй, наистина

еветчия - угодник

евжи - къща

евза - капсул на огнестрелно оръжие

евзалийка - евзалия пушка

егира - мохамеданско летоброене

егрек - лятна кошара за добитък

едек - запасен кон / поводи на животно

едем - рай / благодатен край

еджел - смърт, съдба

едикт - важен указ, закон

ези - страна на монетета със стойността

еквер - всевисшния

екзарх - глава на автономна източноправославна църква

екзегет - тълкувател

екимджийски - медицински

екин - посев, реколта

екседра - място за почивка / приемна, гостна / място за сядане до стена

ексик - по-малко, незначително

ел - ръка

елав - калай

елавник - молив

елей - маслиново масло

еленин, елин - грък

елзевир - вид обувки

ели - ветровит

елмаз - диамант

елпезе - тютюневи листа наредени като ветрило

ем - храна за добитък

емелик - храна, прехрана

емениджия - обущар който изработва емении

емения, еминия - плитка обувка, без ток

емир - титла на владетел от мюсюлманския изток

емпория - тържище, пазар

емирнаме - писмена заповед

емиш - овощия

емляк - данък за имот

емниет - доверие

ендезе - лакът, малко по-малко от аршин

ени - нов

еникьой - ново село

еничар - потурчен християнин, войник от турската пехота

енверие - бляскава украса

енколпие - нагръдна икона

енория - район обслужван от един свещенник

ентеше - кована сребърна или златна гривна

енфие - тютюн на прах за смъркане

еня - грижа

епарх - духовен глава

епархия - църковноадминистративна единица

епистимия - наука

епитимия - наказание от духовник на духовник

епитроп - лице държащо парите на черква, черковен настоятел

еретик - разколник, сектант

еркич - козел

ерлия - местен жител

ерминия - книга за иконописци с църковните правила

ерокирик - проповедник

ески - стар

ескиджия - вехтошар

еснаф - сдружение на занаятчии от един и същ бранш / дребен занаятчия

ефенди - господар, богат човек, господин

ефес - дръжка на сабя, меч и др.

ефория - настоятелство

еш - втори подобен, свързан с първия

ешик - праг

ешкия - разбойник, бандит

ешмак - навес над огнище



жамадак - елек

желва - кълвач

желка - костенурка

жерда - върлина

жерка - мелница,воденица / стомах

жеч - жлъчка

животен - животински, жизнен

жид - евреин

жидав - сух,слаб

жидов - еврейски

жлеб - голямо корито за грозде

жоп - тояга

жупел - сяра / ярост

жълта махмудия - златна турска монета

жълтица - златна монета



забитин - турски военен управител на населено място / пазач

заим - крепостно владение / турски спахия задължен да изкара войници на свои разноски

зайре - зърнени храни

зам - за да

заман - винаги, всякога

замба - инструмент за пробиване на дупки / печат за метални предмети

замк - лепило от смола

зандан - затвор, тъмница

запт - държа, вардя

заптие - турски униформен стражар

зарар - загуба, вреда, щета

зарбхане - монетарница

зарф - метална подложка за кафена чаша

засека - преграда от дървета, камъни и др.

заструг - кръгъл дървен съд с похлупак, захлупци

зат - наистина

зачя - сярна киселина

звонк - монета

зебек - леко въоръжен турски войник / дребен човек

зевгар - чифт, двойка волове (биволи)

зевзек - шегобиец

зеде, зейде - излишно, в повече

зембелек - пружина

зенгин - богат, заможен

зенгия - стреме

зехир, зеир - отрова

зилове - два бронзови кръга (муз.инструмент)

зимбал - плетена торба от лико (папур)

зифт - черна смола получена от асфалт

злота - златна полска монета

зографин - художник, иконописец

зорбаджа - насилие

зорладисвам - принуждавам

зулум - насилие, пакост, поразия

зуница - пояс / небесна дъга

зурна - дървен музикален инструмент

зъм - змия

зъркели - очи

зърцала - очила

зюмруд - изумруд

зян - загуба, щета



ибаадет ери - място за молитва

ибрик - съд за поливане

игумен - управител на манастир

иждивение - разноски

избушвам - изкъртвам, издънвам

издаяня - издържа, устоя

изин - разрешение

изкяря - спечеля

излак - дълбок кладенец

измагеря - наглася, натъкмя

измекяр - ратай

измет - работа, обслужване

измирна - тамян, смирна

измичам - измъквам

измятам - изкривявам от влага или топлина, изменям се

изпраскан - опитен, опечен, съвършен

изсуна - измъкна

изтипаря - напечатам, обрисувам / ритна, ударя

изтипосам - представя в някакъв вид, изобразя, фотографирам

изукам - извиквам

изхуквам - изгонвам, изпъждам

изчемрея - изчезна

изчухна - изсъхна

икилик - две оки, двойка / едра сребърна монета

икиндия - времето 4-5 ч. след обед

икрам - почит

илан - змия

илач - лекарство

илдъръм - светкавица, гръмотевица

илдъшка - стара жълтица

иливан - благоухание, парфюм

илям - присъда

имам - мохамедански духовник, висш духовен съновник

имарет - дом за пътници и бедни

имдадие - подкрепа / реквизиция

имовина - имот

империал - златна руска монета

ингерек - змия

ингилиз - англичанин

индикт - период от 15 години

инок - монах, калугер

интизап - налог за продажба на добитък

интифа - вземам под внимание, сверявам

инша - писание

ираде - султански указ

ирмилик - турска сребърна монета от двадесет пари

испат - доказателство

истер истимез - щеш не щеш

истилям - допитване

ифгира - клевета. злословие

ичкия - алкохол

ишарет - таен знак

ишлеме - ръчна изработка / работа с чужди материали

ишлик - работилница, ковачница

ищах - охота, желание

ищира - покупка



йаръм - половин

йекун - сума

йероглифи - образни писмени знаци (рисунки) означаващи понятия, срички и звукове / неразбираеми писмени знаци

йеромонах - монах със сан на свещенник

йок - не

йокуш - стръмнина

йолджия - пътник

йолу - пътека, път

йорс - наковалня

йълдъз - звезда

йълдъръм - гръм



каба - дебел, мек / поляна

кабадаия - тузар, конте

кабак - гълъб / кръчма

кабардисам - набъбвам, шупвам / назрявам

кабахат - вина

кабзалийка - стара пушка с кабзи

кабул - съгласен, приемам

кабурлук - калъф за револвер

кавак - бяла топола. явор

кавардисвам - запържвам

каваф - обущар

каверна - кухина

кавърджик - къдрав, засукан

када - голяма каца за грозде

кадем - талисман

кадемлия - късметлия

кадеш - дим, пушек, сажди

кадилък - турски духовен съд

кадия - съдия

кадуз - голяма каца

кадъна - съпруга на турчин, туркиня

каза - околия

казан - голям бъкърен съд, котел

казанджия - майстор на казани

казен - разгневен, свиреп, лют

казлач - червена пръст, вид глина

казма - права лопата

казъл - червен

казън - смърт, наказание

каик, каяк - лодка, вид шейна

каикчия - лодкар

кайл - съгласявам се

кайт - отметка, бележка

кайдисвам - нарязвам, накълцвам

каимакам - околийски управител

кайме - банкнота

каймет - цена, стойност

кайнак - извор, кладенец

кайряк - суха песъчлива или камениста почва, стръмно място

калаис - скъпоценен камък, тюркоаз

калайма - калайдисване / лустро

каламица - тръстика

калауз - търговски посредник / водач, разводач, пазач / голяма часовникова стрелка / топка на врата

каластир - мотика с дълга дръжка

калафат - кълчища

калафатя - запушвам с кълчища

калбурджия - майстор на решета

калдърма - площадка от каменни плочи

калдъръм - каменна настилка

кале - крепост, укрепление / развалина

калевра - плитка кожена обувка

калем - молив / длето за плоча / пръчка за присаждане / цев за прежда

калимана - кръстница / невестулка

кало - добро, хубаво

калпазан - фалшификатор

калтак - седло

калфа - помощник на майстора

калци - потури

калцун - висока обувка / дълъг чорап

калъч - сабя

кама - клин / двуостър нож

камара - грамада, натрупани на едно място неща

камарашин - ключар

камбур - гърбав

камъш - тръстика

кан - кръв

канлъ - кървав

канара - стръмна остра скала, зъбер

канат - капак на прозорец или врата / дъсчена ритла за кола

канджа - кука, въдица

кандил - стара лампа, фенер

канжул - кука за верига

кания - ножница

кантар - уред за измерване на тегло / мярка за тегло - 44 оки

канташ - тъмночервен скъпоценен камък

кантърма - кожена амуниция на кон

капан - затворено място

капасъз - нехранимайко, разбойник

капистра - верига и оглавник на кон, вол, бивол

капична - катурна, обърна

капище - езически храм, светилище

капия - врата / учреждение / ножница

капламак - подплата

капланче - тигърче

капсамунин - грабител, гладник

каптърдисвам - заграбя

капудан паша - главен паша

капуджия - вратар, портиер

капула - задната част на кон за втори човек

кара - черен

карабаджия - шивач на аби

караач - бряст

карабаджак - чернокрак

карабаш - черноглав, калугер

карабела - крива сабя

карабосан - боядисан, почернен

караван - керван

каравана - разлат съд с две дръжки

каравела - кораб с платна

каравокир - капитан на кораб

карагьоз - палячо, комедия с кукли

карагьозчия - актьор

караджа - сърна / мургав, черен

караджейка - вид слива / малка воденица

карайолу - черен път

каракавак - черна топола

каракач - дърво за окачване над огнище

каракол - патрул / полицейски участък

караконджул - зъл дух, вампир, таласъм

каракулак - боен нож с разширена дръжка

караманец - круша

караманлия - малоазийски грък

карамфилка - вид стара пушка

каранлък - тъмнина

карар - положение, мярка

караташ - черен камък

каратопрак - чернозем

карафа - шише за вода

карач - неплодородна земя

карачам - черен бор

карашик - смес

кардаш - брат, побратим

карез - омраза, злоба

каролин - вид стара монета

карпа - скала, зъбер

карпуз - диня

картал - орел

карток - свърталище

каршилък - огниво на стара кремъклия пушка

карък - леха, бразда

касаба - град

касавет - безпокойство

касап - майстор който коли добитък / кръвник, главорез

касапница - кланица / масово избиване

касатура - войнишки нож, щик

касела - сандък

касканджия - завистник

касначе - решето, сито

кастел - укрепен замък, кула

кастер - калаен съд за ракия

кат - етаж, слой, комплект

каталани - разбойници

каталясвам - капвам, преуморявам се

катарага - подвижна стълба

катил - убиец

катун - циганска палатка, бивак

катър - кръстоска между магаре и кобила

каук - островърха шапка, качулка с дълги краища

каун - пъпеш

кауш - килия

кафадар - помощник

кафтан - дълга горна дреха

качак - беглец, контрабанда

качак капусу - врата за бягство, задна врата, контрабанден път

каш - издигната част на седло, вежда

кашерджия - кашкавалджия

кашмер - срам, присмех

кая - скала

каялък - каменисто място

каямет - облага

каяфет - външност

квадрига - колесница с 4 коня

кебарин - знатен, благородник

кебе - наметало

кевгир - каменна или тухлена зидария, зидан

кедер - повреда, недостатък / тъга, скръб

кедерлия - който има недостатък / натъжен

кез - мерник

кезап - азотна киселина

келево - валяк на кладенец, чакрък и др.

келеме - запустяла нива

келяво - болно животно / место със слаба растителност / нищожно

кемане - цигулка

кемер - свод между колони / кожен пояс за пари / лавица

кемерлия - сводест

кемил - разумен, мъдър

кенар - ръб, край на плат, ивица

кенарлия - окрайчен

кендра - мандало на врата

кепазя - срамя, безчестя

кепча - меден съд с дълга дръжка / мрежа с обръч

керана - работилница, дюкян

керван - върволица от коли

карванбашия - водач на керван

кервансарай - голям хан за керванджии

кереп - горна част на воденичарска вада

керкенез - вид сокол

керпеден - клещи

кертисвам - срязвам

керхане - публичен дом

кесар - цар

кесиджия - разбойник, обирач на коли

кесим - на отсек, едно над друго, всички заедно

кескин - лют, силен, резлив

кесия - торба за пари, единица варираща от 10000 до 50000 акчета

кестерме - направо, напряко, безогледно

кетип - писар

кефалия - главатар

кехая - селски глашатай / главатар на овчари

кехрюбар - кехлибар

кечи - коза, кози

кешиш - калугер, монах

кибар - важен

кивгир - свод, зидан

кивот - ковчег, сандък

киек - дърво за биене на тъпан / стрела на кантар

кил - глина

киновар - яркочервена боя

кир - господин

кираджия - превозвач на чужди стоки

кирасир - тежко въоръжен конник

киреч - вар

кириш - греда, жица, тетива, струна

кирия - наем, заплащане на услуги

кирпич - непечена тухла

китап - книга, писание

кифор - ковчег за мъртвец

клаподан - тънка усукана жица от злато, сребро или мед (сърма)

клерк - книжар, писар

клефте - крадец, хайдутин

климия - дърво за заклинване

клир - духовенство / поставка за книги

клювка - клюн

клюз - отвор за верига / посока

клюнк - тръба

клюс - клопка от железни дъги с пружини

кованджия - пчелар

кованлък - пчелин

коджа - доста, голям

коджабашия - селски кмет, старейшина

козлук - преграда в обор

колай - начин, средство

колайлък - леснина

коландисвам - употребявам

колджия - надзирател, пазач

колник - тесен коларски път

колтук - въже за привързване

комат - къшей хляб

комшулук - съседство, врата между дворове

конак - околийско управление / къща за отсядане

кондак - приклад на пушка / ударник, спусък

кондика - правилник, устав, летописна книга на църква, манастир и др.

кондил - перо за писане, калем, писалка / възелче

кондисвам - отсядам, спирам се

кондурдисвам - поставям

конушмак - разговор

конфуз - мъмрене, посрамване

конч - горнище на ботуш

копан - бут от кокошка / чук за чукане на лен

копанар - който прави копани

копаня - разлат дървен съд

коптор - схлупена колиба

коркма - плашило

корпия - скорпион

коруба - дънер, хралупа

коруп - купа

коруджия - горски пазач, пазач

косатник - накит за глава от плитки с мъниста и монети, плитка

косер - назъбен градинарски нож

коситро - олово или калай

костадинка - златна корубеста монета

котак - монетен накит за глава

котора - помещение за добитък, кочина / тясна стаичка

котсузин - човек причиняващ беди

кочия - файтон, каляска

кошуля - долна дреха

кошум - ремъци за впрягане

кройцер - австрийска монета

крачна - пристъпя

крина - мярка за зърнени храни

круп - оръдие

крут - суров, строг

кръклъзи - ножици за стрижене на овце и кози

кръп - къс

ктитор - основател, дарител на храм, манастир

куверки - криви пръти на чергило за кола

кудрет - средства, пари, богатство

куз - усойно място, усое

кузум - обръщение

куйрук - опашка

кула - тъмнокафяв

кулак - ухо

кулаклия - сабя или нож с дръжка като уши

куландрисвам - служа си с нещо

кум - пясък

кумаш - плат

кумбара - граната, снаряд

кумлук - пясъчен, пясъци

кумривче - гълъбче

кундурджия - обущар

кундури - обуща

купел - съд за кръщаване на деца

купен - купа, куп

курбан - обредна гощавка с току що заклано животно

курдисвам - разполагам, нагласявам, натъкмявам

куркулук - ударник на пушка

курназ - горделив, дързък

курт - вълк

куртулисвам - отървавам, избавям

куру - сух, изпечен, здрав

курудере - сухо дере

куруджия - пъдар, горски пазач

курфия - греда на покрив

куршумли - оловен, покрит с олово

кусур - недостатък, вина, грешка

кутел - ведро за кладенец / дървена или каменна чутура / мярка за зърнени храни

куш - птица

кушак - пояс / привързване на сандък / вид кирпичена зидария / дете, поколение

кушия - надбягване с коне

куюмджия - златар

къврък - къдрав, извит, засукан

къжел - горна част на хурка, хурка / конус

къздисвам - кипвам, ядосвам се

къзъм - обръщение

кълкутина - завой

кър - поле, ниви, равнина

кърджия - човек работещ извън населеното място

кърласъ - полицейски началник

къран - мор

къргълък - широк кожен колан за оръжие

кърджалии - разбойници грабители през XVIII-XIX в., кърски разбойници

кърджия - търговец, посредник

кърк - врат, гърло

кърклък - турска сребърна монета

кърмъз - тъмночервен

кърсердар - началник на полската стража

кърчаг - стомна, глинен съд

късак - къса горна дреха / нисък човек

късък - слабина

къч - задник

къшла - зимна кошара / казарма

кьой - село

кьок - корен, род

кьопек - куче

кьопоолу - подлец, хитрец

кьопче - блюдо на везни

кьор,кьорав - сляп

кьоразмак - безводен

кьорсокак - задънен път

кьостек - верижка, верига

кьотек - бой

кьочек - ориенталски танц

кьошк - предна отворена покрита част от къща, лека дървена постройка

кюл - пепел

кюле - роб, слуга

кюлнук - купище

кюлхане - подъл, долен, негодник

кюлюстюр - нехранимайко

кюляф - островърха шапка

кюмбе - печка

кюмюр - въглища

кюнк - тръба

кюп - делва, голямо гърне

кюпенк - капаци на прозорци

кюприя - мост

кюраса - ризница, броня

кюрк - дълга горна дреха, подплатена с кожи

кюркчия - кожухар

кюселе - обработена кожа / гьон

кюския - дебела тояга сопа

кюстек - верижка на часовник / окови

кюстеклия - извит, завъртян

кютек - пън, главина

кюше - ъгъл

кютюк - дънер

кючук - малък

кяр - печалба

кятипин - писар



лавдано - лекарство от опиум

лагъм - подземен прокоп

лаз - анадолски търговец

лайла - леговище

лакуна - пропуск, липса

лакърдия - преказка, шега

лала - възпитател

лале - брънка, халка

лампада - факел, светилник

ланда - степ, пущинак

ландон - луксозна конска кола

ланц - верижка за часовник

ларец - кутия, сандъче

ластар - крехък лозов израстък / израстък на дърво

ластуна - пълзящо стъбло, царевично стъбло

лати - ризница, броня

латинец - католик

лаф - дума, приказка, разговор

лахна - зеле

левка - криво дърво

лезет - вкус

лелек - щъркел

леп - хубав

леса - четвъртит предмет плетен от тънки пръти, рибарски кош

лествица - стълба

лефта - голяма жълтица

лефтер - свободен, неженен

лефуш - вид револвер

либра - мярка за тежина равна на 500 грама

ливан - тамян

ливанто - парфюм

ливра - мярка за тегло на зърнени храни

лизгар - права лопата

лиман - пристанище

лин - голям дървен съд за мачкане на грозде

лингурин - циганин, скитник

лира - стара турска златна монета

лис - плешив

лиска - вид плочест камък

литра - ритла / сто драма или четвърт ока

лоб - чело, череп

лобут - бой

логотет - помощник на царя

логофет - писар

лонгоз - гъста, затънтена гора

лорон - ремък, препаска

лучерна - лампа

лъджа - топъл минерален извор или баня

лъка - кривина

людски - чужди



маане - турска народна песен

маара - пещера

магаза - склад

маган - инструмент за чистене на памук

магерница - манастирска кухня

мадан - стара железодобивна пещ

маджар - унгарец

маждрак - копие

маза - изба

мазгал - тесен отвор в крепостна стена

мазмата - изложение, описание

мазул - стръмен планински дол

маказ - разклонение, ножица

макина - машина

максул - добив, реколта, производство

максус - специално, нарочно

мал - стока, имущество

малачка - биволица

маламен - златен

малджилък - иманярство

малица - бухалка, голям дървен чук

малсайбия - собственик

манара - брадва

манаф - малоазиатски турчин

манга - въглищарско огнище

мангизи - пари

мангър - пара, монета

мандало - ключалка за врата

мандия - мантия

манишки - калугерски

манук - господар

мараза - разпра, свада

марангоз - дърворезбар, дърворезба

маргарит - бисери

мартак - тънка греда

мартир - мъченик

мартина - стара пушка

мартиризя - измъчвам

масаре - обсада

маслаат - работа

маслак - басейн

масраф - разноски, разход

масур - цев, тръба, цева, царевичен кочан

матара - манерка

матима - урок, сюжет

матрапаз - прекупвач

мауна - голяма лодка

мафаза - кутия за скъпоценности

махна - недостатък

махмудия - стара жълтица

махмуз - шпора

махрама - кърпа за глава

машал - факел, светилник

машалла - браво

мегданлък - широко празно място

меджидие - турска сребърна монета 20-25 гроша и златна 100-120 гроша

меджлис - съвет

медресе - турско духовно училище

медун - мъжка мечка

мезат - разпродажба

мезра - землище, мера

мека махмудия - 23 каратова златна монета

мекере - подлец

мектуб - писмо

мекян - дом

мембрана - кожа, пергамент за писане

мемлекет - местност, край, страна, родно място

менгеме - панта

мера - свободна земя, имот

мерам - цел

мердевен - подвижна стълба

мерджан - корал

мерия - пасище

меркез - управление

мермер - мраморен, мрамор

мертебе - степен, положение

месал - нощви

меситин - посредник

метелик - монета от 10 пари

метан - нисък поклон

метериз - окоп, бойница

метох - дом за монаси от голям манастир

мехкемет - съдилище

мечет, мечит - джамия

меше - дъб

мешелик - дъбова гора

мешин - обработена кожа

милет - народ

милетбашия - народен глава / църковен глава

милиарен - на който е означено разстояние

миндал - бадем

миней - черковна книга

минзил - поща, куриер

минсофа - широк, миндер

миралай - полковник в турската войска

мириада - множество от 10000

митра - златна корона на висш духовник

митювелия - разпоредник с вакъфски имоти

мишкувам - търся, ровя

млат - голям чук

млатя - удрям, бия се

мних - монах

моканин - влашки пастир

молепсан - заразен

молла - мохамедански съдия в голям град, проповедник

молоз - объл голям камък

мошия - имение, чифлик

мукадиян - свещен, който носи щастие

мукает - намирам време, погрижвам се

мум - свещ

мумджия - свещар

мунасъп - удобен, подходящ

мурабе - бой, война

мурафет - умение, майсторство, сръчност

мусандра - ниша с капак

мусафир - гост, пътник

муска - талисман

мускал - мярка за тегло - 1,5 драма, такова шишенце с розово масло

муслук - канела на чешма

мусрат - помощ от бога

мутафчия - майстор козинар

муфта - безплатно

мухабет - приятелски разговор

мухаджир - бежанец

мухтар - български старейшина в Турско

муш - шпионин

муща - обущарски чук

мърва - пепел и жар, въглищен прах

мъзда - възмездие

мюдирис - учител

мюдюр - управител на малък град

мюезин - духовник пеещ от минаре

мюзевир - клюкар, измамник, клеветник, доносник

мюлк - недвижим имот

мюнц - стара австрийска златна монета

мюстешар - съветник

мютесариф - управител на окръг

мюфтия - висш мюсюлмански духовник

мюхюр - печат

мющерия - клиент

мязам - приличам



набъкан - натъпкан

навуи - навуща

наг - гол

нагроква - нагорчава

нагъгрен - сгърчен, набразден

наджак - брадва, секира, гега

назландисвам - не се съгласявам

назлън назлън - едва едва

назъм - обичай, ред, правило

назър - управител на монетарница

найде - намери

налбант - ковач на подкови

намаз - мохамеданска молитва, обредно умиване

намяра - да се намира

наплатник - голям свредел за дупки в наплати

наплат - сектор от колело

нара - вик, врява

наргиле - водна лула

нафиле - напразно

нафора - късчета осветен хляб

нехир - река

нахия - област, община

небетчия - мливар, чакащ ред на воденица

ней - вид кавал

нефелен - негоден

нефез - глътка дим

нещер - хирургически нож

низам - ред, система

низамин - редовен войник в османската империя

ниет - намерение, умисъл

никия - вдълбана в стената ниша

нишан - знак, белег / личба, знамение / мишена за стрелба / вид орден

нишанджия - добър стрелец

нишеджилък - добра стрелба

нобил - благороден

ногавица - наколенници от кожа

номизма - стара златна монета

нотабил - достопочтен, знатен

нур - небесен огън, светлина

нуфуз - човек, лице



обиталище - свърталище, жилище

обител - манастир

обкоп - изкоп, окоп

облук - седло

образ - лице / икона

оброк - обещание, обет / обредна служба / облог / место където се извършват обреди

обсида - наплат на колело

обуз - тежка граната

ова - поле

оварда - щедър

овеся - окача

овде - тук

овраг - дол със стръмни брегове

овърлак - натрошен

овърлак таш - натрошени камъни, трошляк

одаджия - готвач на дружина овчари

одая - стая, килер

оджак - огнище, стая с огнище

одма - веднага

одун - дърво

одър - открит вход на къща / надигнато място

ок - дърво между конете на кола, дърво отпред на рало / стрела

ока - стара мярка за тегло ок. 1,28 кг.

оклоп - ризница, броня / дръжка на оръжие

окно - улей на воденица

околище - кръгло място

октоих - осмогласник

окумуш - начетен, опитен, отракан

олук - улей, отводен канал, водосток, водоскок

омуз - рамо

онлук - сребърна монета от десет пари / голям сандък

орак - сърп

орда - армия, размирици

орман - гора

орозан, оросан - хоросан

орта - среден

ортак - съдружник

орталък - множество хора, тълпа, околност

ортама - дебело въже

осмарство - кожарство

отбирам - разбирам

отвалям - отмествам

отвод - чардак, трем

отзев - пролука

отземам - отнемам

отлак - пасище / данък тревнина

отлук - място за сено

отлукана - плевня

отрок - дете



павун - паун

падало - място в планината където отсядат пътници / водопад

пазвант - нощен пазач

пазия - парапет

пазлив - страхлив, предпазлив

пай - дял, част, участие

пайтак - кривокрак

пал - вид гълъб

пала - шорока крива сабя

палабуюклия - човек с гъсти извити мустаци

паламарка - дървена ръкавица за жътва

паламут - дъбилно вещество от жълъди

палдъм - ремък

паликар - грък, гръцки войник

пампор - параход / влак

панагон - придавка, над всичко

панакида - намазана с восък дъска за писане

пангар - маса пред черква за свещи

панго - обущарска маса

пандур - стражар християнин в Турско

панта - безделник

панцир - броня, ризница

папаз - поп, свещенник

паприца - част от воденица, която предава въртенето на оста на камъка

папукчия - обущар, който шие папуци

папур - царевично стебло

папуци - вид пантофи / меки обувки

паралия - ниска кръгла маса, кована медна тепсия

парастас - служба за покойник, приношение

парасъ - пари за нещо

паратик - напразен, безполезен

перекенде - имот в чуждо землище / бездарник

парлама - външен вид, показ

парлант - блестящ

пармак - дърво от ограда, прозорец, парапет, спица от колело

парса - сума, бакшиш

паршив - келяв, жалък

паспал - полепнало брашно

пастал - напластени листа

пат - дървено легло, одър

патаклама - сбиване, бой

патардия - шум, врява

патер - католически свещенник

патрида - отечество

патриций - римски благородник

пафти - украсени метални плочки за женски колан

пахар - кана, чаша, дълбока паница

паянта - наклонено дърво което крепи гредите

педепсвам - възпитавам

пезул,пизул - издадено или вдлъбнато място като лавица, малко прозорче

пексимет - сухар

пелит - глина

пелка - двойна брадва, бичкия

пендар - голяма златна монета за накит

пенджер - прозорец

пепележка - воденично колело с перки

перекенде - малоценен човек

перпера - стара златна монета

петало - подкова

петлица - копче, прорез за копче

пехца - пещ

пиастра - сребърна монета

пилик - монетен накит

пиринч - месинг

пиростия - триножник за огнище, саджак

пис - мръсен

писмар - писар

пищол - пищов

пладня - държа стадото на сянка

побит - набит, вкопан

повитак - място обрасло с повитица

подвал - дебела подложена греда / изба, подземие

подница - разлат глинен съд за печене на хляб / изба, зимник

полис - затвор за измъчване, карцер

полугар - кошара за добитък

понор - място където водата се губи

пораза - зараза

поразник - проклетник

потир - чаша за причащие

похлупци - малък дървен съд с похлупак за сол, сирене и др.

пракса - опитност, обиграност

праксам - упражнявам, усвоявам

праматарин - търговец на галантерия

пранга - верига, окова

прапорец, пряпорец - знаме, висулка

прахтор - агент

превезло - дръжка прехвърляща съд

прекоп - изкоп, канал

препинам - препъвам

преслап - седловина

примас - първи по сан католически духовник, епископ, архиепископ

примикюр - титла на царски съновник

принцепс - първенец, пръв управител

приор - първи, старши / игумен на католически манастир

припас - силях

припек - място на слънце

приправа - преструване

прислан - препасан

присой - място обърнато към слънцето

притка - забита в земята пръчка

пробел - празнота

промка - тясно място за преминаване, прелез

прония - земите на болярин

прорицател - пророк

просуля - провися се

протка - малка врата на ограда, врата

протовестиарий - висш съновник в средновековна България

протогер - глашатай

протодякон - пръв дякон

протойерей - пръв свещенник

протокелиот - титла на придворен болярин

протомайстор - първомайстор

протопоп - главен свещенник

протопсалт - главен псалт

протосеваст - титла на висш болярин

протостратор - главен военоначалник

протък - едро решето

пръждосам - премахвам, оттървавам се / проклинам

пръквам - раждам се / явявам се ненадейно

псалтир - книга с Давидовите псалми

пукал - пръстен съд за вино

пул - кръгла метална украса

пунгия - кожена кесия за кремък, огниво, прахан и пари

пупал - барут

пупест - коремест

пурия - желязна тръба в главина

пусат - оръжие

пусия - засада

пусталък - необработено място

пусула - компас / зрителна тръба, далекоглед / лекарска слушалка / бележка, записка

пъзлак - места с камениста почва и храсти

пъна - стъпвам

първак - силна ракия / първа рожба / първи плод / първолак

пърнар - вечнозелен храстовиден дъб / клон

пъртина - пътека в снега

пюшкюн - миндер



рабош - дръвце на което чрез резки с нож се отбелязват сметки

раван - вид конски ход

равин - еврейски духовник, законник

разбой - стан / грабеж

разве - нима, освен

разгеле - тъкмо

разкиркитен - разкривен, разнебитен

разкръст - кръстопът

разкръстник - път с разклонение

разлив - място където се разлива река

разлог - планинска котловина

разсип - време когато месечината намалява

разсоха - разклонено като вилка дърво, чатал

разтег - разстояние между опънати встрани ръце ок. 1,5 м.

разтоп - разтвор

ракам - смятам, броя

ракаджия - производител на ракия

ракла - подпорна стена

ракъ - ракия

рамазан - мохамедански пост

рамбашия - главатар

рат - война, войска

рахат - спокойствие, спокоен

рахатлък - спокойствие

рахмет - задгробно блаженство

рача - искам

рачун - сметка, изчисление

рая - християните в Турско

реал - испанска сребърна монета

ребър - хребет

регалии - символи на царската власт

регула - правило

редиф - запасняк в турската войска

редут - малко укрепление в главното

рез - острие / ключалка, резе

рехим - залог

риж - с цват на ръжда

ризик - съдба, късмет

ровя - заравям, погребвам

ротонда - сграда с кръгъл план

руба - дреха / момински дарове

рубе - малка жълтица

рудбе - орден

рудина - горска поляна, планинско пасище

руина - развалина

рукан - сечиво като нож с две дръжки

руп - сребърна монета / мярка за дължина 1 / 8 аршина

рупа - дупка, галерия от която са вадили руда

рупи - стари рудници

русалии - изпълнители на обредни игри

русаля - неделята след Спасовден

русан - хоросан

руфет - еснафска задруга

ручило - дългата тръба на гайда

рушини - отломки

рушкам - ровя, тършувам

ръкатка - гърне с дъговидна дръжка отгоре

ръкоятка - ръкохватка

ряз - рязане



саалам - истински, същински

сабат - разговор

сабахалян - утре сутрин

сабахлен - сутринта

сабур - търпение

савак - подвижна преграда на вода, канал и др. / място за водопой

сагмал - стадо дойни овце

саг пара - куп монети

саде - само

саджак - железен триножник на огнище, пиростия

сажен - куп дърва / стара мярка за дължина равна на 3 аршина

садразам - велик везир

саз - източен музикален инструмент със струни и дълга дръжка / тръстика

сазлък - място обрасло с тръстика

сайбия - стопанин, господар

сайвант - навес, заслон, сушина

сайдисвам - почитам, уважавам

сака - голям съд за носене на вода

сакам - искам

саканя - тревожа се

саклет - мъка

сакуля - голям чувал

сакълдисвам - притеснявам се

сакън - недей, не бива

саландар - монета от 49 драхми

салаш - дъсчена барака

салма - буен / барака, заслон

сал - само

салтамарка - къса горна дреха

салтанат - разкош, блясък, тържественост, великолепие

салхана - кланица

самоков - воден механизъм с голям чук / железодобивна пещ

самсар - пор, бялка

самсурин - проклетник, негодник

самун - хляб с кръгла форма

санджак - административен окръг

сантим - дребна монета

сантур - струнен музикален инструмент

сап - дръжка на сечиво

сапа - задница на добитък / страничен

сапикасвам - съглеждам, съзирам

саплък - голям куп слама

сара - ред, редица

сарай - дворец, палат, хубава къща

сараф - търговец на пари (валута)

сарач - седлар

сардисам - обкръжавам

сарп - строг, суров, твърд

саръ - жълт

сарък - прът, препаска за глава

саръяр - жълта скала, бряг

сатрап - жесток, деспотичен, тиранин

сатър - вид плоско широко сечиво

сафирясам - дойда на себе си

сахан - купа

сахат - час, часовник

сахатник - часовник

сахатчия - часовникар

сахил - бряг

сахтия - обработена кожа

сач - връшник за печене на хляб / плитък тиган

сачак - издадена стряха

сачикбрус - зелен камък

сая - помещение за добитък / навес, подслон / дълга горна женска дреха

свет - светлина / свят

свинак - вид дребен габър

свитка - искра

свише - от всевисшния

свърток - свитък, пакет

сгур - остатък от изгоряло

себап - добро дело

себеп - причина, повод

севаст - титла на болярин

сеид - титла на управител

сеиз - коняр

сеир - зрелище

сеймен - турски военен полицай

секин - златна монета

секрет - тайна, таен

селемет - помощ, спасение

селям - поздрав

селямлък - салон за мъже в турски къщи

семер - самар

семерджия - самарджия

сенет - запис, разписка

сенище - призрак

сепер - прикритие

сераскер - военен министър / управител на военна област

серив,серлив - непрана вълна

серенк - кобилица на геран

сермия - капитал

серт - сприхав, избухлив, лют

сефа - веселба, удоволствие

сефалък - открито място, простор

сефер - военен поход, отделно действие, пътуване, път

сечник - пън, дърво

сиджим - връв, тънко въже, тънка кожена ивица

силях - кожен пояс с прегради за пищови и ножове / оръжие

сим - сребро

симен - сребърен

симпур - сяра

синия - ниска кръгла дървена маса, голяма кръгла тава

синкел - съветник

синклит - съвет

сифалия - приятен

скали - неподвижна каменна стълба

скалисвам - прекопавам

скалица - стълба

скемле - стол без облегало

скенджа - стискало за измъчване

скид - тънко дълго копие

скит - малък манастир

склав - роб, пленник

склеп - гробница

склоп - покрив, връшник

склянки - пясъчен часовник

скомен - столче

скорах - нож

скорен - ботуш

скорпидия - старинна обсадна машина

скуфа - шапка на православен духовник

скъдел - керемида

слик - лик, образ

слог - съгласие, сговор / полегата местност

слон - заслон, колиба

слъп - клон на дърво

смирна - благовонно масло, доброкаяествен тамян

соба - стая за спане / печка

соват - пасище / добитък

сойгунджилък - грабителство

сойка - сгъваемо ножче

сокак - улица

солак - левак

солук - дъх, дишане

сондурма - отвод пред къща, пруст

соп - улей, тръба

сотник - казашки офоцерски чин

софта - мохамедански религиозен проповедник

спахия - турски конен войник / владетел на земи

спеша - бързам, сблъскам

сприя - вихър, стихия

сребърник - стара сребърна пара

средорек - място оградено от река

ставило - дъсчена преграда за спиране на водата на воденичен улей

стамбол - златна турска монета

становит - запънат, застопорен

стас - ръст, бой

стеза - пътека, път / следа, диря

сток - улей

столнина - седалище, столица

стратиот - войник

стратопедарх - военоначалник

стратор - пазач

стрелница - бойна кула

строп - етаж

струга - капчук, суходол

стружна - дъскорезница

стубел - чучур на чешма

стубла - кладенец с дървен или каменен обръч

стъгда - мегдан

стъп - етаж

стъпица - клопка, капан

стърга - тесен проход за животни

су - вода, река

субаш - полицейски началник в Турско

сува - мазилка от хоросан

сувария - въоръжен конник

суват - лятно пасище на планина

сулица - вид копие

султани - златни турски монети

султан шериф - златна монета със султанска тугра

сулфато - хинин

сур - светлосив

сус - млък

сърмо - злато

сърт - хребет, било на хълм, бърдо

сърча - стъкло

съръндак - мъжка сърна

сюнгия - щик

сюнет - обрязване на малки момчета

сюргюн - заточение, изгнание

сюрдисвам - заточвам, устройвам

сюрек - голямо стадо добитък

сюрат - образ, лице

сюрия - голямо множество

сюрме - мандало за запъване

сюрюджия - пощальон

сютлук - върбалак

сякам - мисля



табак - кожар / щавена кожа / плътна хартия / тютюн

табан - стъпало, равнина

табиет - характер, обичай

табия - укрепление, окоп

таборагас - началник на турско войсково поделение

тагар - крина

тагарджик - кожена торба

тагма - военен отред

тазе - пресен

тазчия - водач на хрътки

тай - конче

такрир - писмен документ

таксидиот - пътуващ калугер

таксират - нещастие, беда

такъм - комплект принадлежности / накит, носия

талаз - вълна

таламбаз - тъпан, барабан

талант - количество злато или сребро

талар - чиния, кошница, каче

талер - западноевропейска сребърна монета

талига - каруца

талим - начин, подход / военно обучение

талимат - документ за собственост на добитък

талпа - дебела дъска

талян - преградено с мрежи пространство в морето

таманя - пресмятам

тамахкяр - скъперник, алчен

танадисам - забележа, разпозная

тандър - вид печка

танто - квит

тананджа - дръжка на пушка

тапия - писмен документ

тарабука - ударен музикален инструмент с форма на гърне

таран - тежка греда за разбиване на стени

тарапана - монетарница

тарла - нива

тарпазан - перило, парапет на стълба

тартан - наметало

тасма - лента, дълга изрезка

тат - крадец, разбойник

татарин - преносвач на поща в Турско

тахта - дъска

таш - камък, скала

ташлък - камънак

ташчъ - каменар

твърд,твърдина - крепост

твърда махмудия - 21 каратова златна монета

тевекелия - щедър

тедарик - приготовление

тезгере - носилка, тарга

тек - нечетен, сам, самичък

теке - мохамедански молитвен дом

текерлек - колело

текийка - минутка

текме - ритник

текмил - точно

текне - корито

телалин - глашатай

телкия - седло

темане - мюсюлмански поздрав с ръка

темел - основа на сграда

темесук - полица

темпло - иконостас

тендил - променен, маскиран

тепе - хълм, могила

тепегьоз - нахалник

тепеджик - приклад на пушка

тепелик - сребърен накит за глава

теразосам - закрепя на земята

терам - търся, диря

терджуманин - преводач

терезия - теглилка, везни

тереке - наследство

терем - женско отделение в господарска къща

терзия - шивач

терк - образец, модел

терминус - край, крайна точка

терсана - корабостроителница, каторга

терсене - опак, неразбран човек, неудобно, лошо

тертип - ред, наредба, начин

тесак - войнишки нож

тескере - документ за свободно движение в турската държава

теслимя - предавам

тестия - стомна с широко гърло

тетик - спусък на пушка

теферич - разходка, гуляй на открито

техна - усамотено място

технитар - занаятчия

тиара - корона

тикла - каменна или пръстена плоча

тилне - тъпа част на сечиво

тимар - имот владение на спахия

типик - църковен устав

типосвам - печатам, фотографирам

тир - насип между мочури, бряг на вада

титрица - пайета, брокат

тишлер - дърводелец

тлакана - плевник

ток - течение

токмак - дървено чукало

топ - оръдие

топал - куц, хром

топ карач - китка брястове

топоришка - дръжка на сечиво

топрак - землище

топтан - изведнъж, изцяло

топурдия - врява, шум

торлак - селянин

точило - колело

трап - дупка, улей, склон

трагето - площад

трапеза - ограда на кладенец / подиум, поставка / покривка за хранене

трат - следа, диря, стъпка / миризма

требник - свещеничешка книга

тримиро - тридневно гладуване

трифил - детелина

тропар - черковна песен в чест на светец

трошляк - дребни камъни, чакъл

труптина - тяло без глава

трупя - мъча, измъчвам

тубдил, тибдил - изравнено, заравнено, заличено

тугра - султански знак заместващ подписа, монограм

туджарин - тежък търговец

туз - богаташ

тузла - солена мина, солница

тузлу - солен

тулум - одрана като торба жовотинска кожа / търбух, шкембе

тулумба - помпа за вода

тумба - голяма група хора, тълпа / могила, възвишение

тумрук - дървени окови

тумрукхана - зандан, където се изтезават затворници

тумрукчия - тъмничар

туна - беда

туралия - подпечатан / като златна лира

турма - гъст пушек

тутор - надзирател

тутун - дръж

туч - медна сплав, бронз / бронзов звънец

тълмач - тълкувател / преводач

търмък - земеделско гребло

тюмбелек - малък тъпан

тюрбе - гробница

тюрлия - род, вид, сорт

тютюрме - лъскав метален кръст с дупка

тюфек - пушка

тюфекчия - оръжейник

тюфлек - сламеник



уврат - мярка за земя ок. 1000 кв.м.

уз - добър, подходящ

узун - дълъг

уйдурма - нещо натъкмено, скроено, нагласено

укуш - стръмнина, рът

улак - пратеник, вестител

улям - присъда

урум - грък

урума - болест от нечист дух

усое - сенчесто място

уста - майстор

устабашия - първомайстор

усталък - майсторство

усул - метод, способ, начин

ухатка - гърне с полукръгла дръжка

учурум - свободно място

уюн - игра, номер



фаис - лихва

фаисчия - лихвар

факир - мохамедански аскет / ловък фокусник / необикновено сръчен човек

факлия - голяма свещ

фаля - дупчица на кремъклия пушка откъдето се възпламенява

фанара - пара

фанариот - гръцки духовник

фандък - леска, лешник / турска златна монета / наниз

фандъклия алтън - стара турска жълтица

фараш - широка лопата

фарфор - порцелан

фаша - изрезка от кожа, сноп

фелон - свещеническа одежда

фертиг - готово

фата - съдба

фетва - писмен отговор на мюфтия

фил - слон

филджан - чаша за кафе

филдиш - слонова кост

фиоринт - стара австрийска монета

фирида - долапче в стена

фишек - ръчно приготвен патрон / илюминация / увити пари

фишеклик - патрондаш

флорин - италианска златна монета

фрате - католишки калугер

френгия - западниевропейски

фукара - бедняк, сиромах

фур - чувал

фурча - четка



хабер - известие, вест / познание, понятие

хава - състояние, положение, настроение / време, климат

хавуз - басейн

хаджия - лице ходило на светите места - Йерусалим и Мека

хадър - зелен

хазна - държавно съкровище / много пари

хазнатар - пазител на хазна

хазър - готов, приготвен, тъкмо, така и така

хаир - добро, благочестие

хаирсъз - лош, безделник, негодник

хайван - животно, глупак, проклетник

хайдамак - нехранимайко, вагабонтин

хайдут - крадец, разбойник

хайдутлук - кражби, грабежи, разбойничество

хайлаз - безделник

хайле - доста, твърде много, значително

хайта - разбойник

хайър - не

хак - заплата, възнаграждение, дял, част, право, заслуга

хал - състояние, положение

халач - дръндар

халик - създател, всевисшен

хамам - турска баня

хамал - носач, возач

хане - дом, къща

ханзър - гад, мръсник

хапуз - арест, затвор

харап - пустош

харач - личен данък за мъже в Турско

харба - късо копие

харбия - желязна пръчка за пълнене на оръжие

харем - отделение за жени

харен - добър

харзовул - писмена молба, заявление

харизма - подарък

харман - вършило

харсъз - разбойник, крадец

хас - чист, истински / обръщам внимание

хастане - болница

хасъл - истински, наистина, точно

хасър - рогозка

хат - писмо указ

хата - грешка. злополука

хаталия - опасен

хатипин - мохадедански проповедник

хатър - добро

хахамин - еврейски свещенник

хаят - пруст, килер, коридор

хвак - примка, капан, клопка

хеким - лекар

хелиаст - съдия

хемен - близко, почти, едва

хендек - ров, изкоп, трап

хергеле - стадо коне

хесап - сметка

хина - водовъртеж, фуния

хисар - крепост

хора - област

хорище - кръгово пространство

хромел - ръчна мелница / камък на мелница

хрумица - мярка за дължина - чепер

хюкюмет - представител на властта

хумба - подземие, изба, бордей

хъз - сила, устрем



цвол - стрък, ствол

цесар - цар, царица

цер - вид дъб

цехин - стара венецианска златна монета

цибър - тънък

циция - скъперник

цъкло - стъкло



чаглаян - водопад

чадър - палатка, шатра

чаир - ливада, пасище

чакмак - огниво, ударник на пушка

чактисвам - запъвам ударник / разбирам, досещам се

чакъл - трошляк, чакъл

чакър - сив, пъстър, сивоок

чал - планински връх

чалгия - музика, свирене

чалдисвам - умопобърквам се / повреждам се

чалнат - побъркан

чало - заоблен връх

чалъм - начин, способ, умение

чам - дървен материал от иглилистни / лодка

чамалюга - топка

чамсакъз - втвърдена смола от дърво

чамур - кал

чамурли - кален

чамуга - сопа

чан - камбана, звънец, хлопка

чанак - паница

чандия - таван, покрив

чапа - мотика

чападжия - копач

чапкън - развратник, немирник

чапраз - метална тока за женски колан / подвиване зъбците на трион

чапрашък - забъркан, неясен, заплетен, сложен

чарда - стадо говеда

чарк - зъбчато колело / механизъм за гайтани

чарклия - назъбен

чарпалак - съчки, клони

чаршия - търговска улица или площад

чаталат - раздвоен, чаталест

чатър, чатърлък - кръстопът, разклонение

чауш - турски сержант

чевръст - бърз. здрав

чеверме - печено месо на шиш или скара

чегаря - кастря, подрязвам

чейре - израз на лицето

чейрек - четвърт, ивица, поемане при пушене / златна турска монета

чекма - издадена част от сграда

челеби - господин, господар

челик - стомана / детска игра

чембер - обръч, плоско желязо

чемер - отрова / дявол / голяма мъка, проклетия

чемерен - злокобен, зловещ

чемерика - отровно растение

ченгене - циганин, цигански

ченгия - танцьорка

чепраз - нашивка от гайтани

черек - четвърт, четвъртина / четвърт от бяла меджидия / калаен съд за четвърт ока / шиник

череме - късмет

черепия - подница

черибашия - цигански главатар

чернец - калугер

черник - ладия / манастир / черно

чернило - мастило / траурни дрехи

черясло - желязо за чукане

четеля - рабош

чеч - копа сено, купен

чибук - лула

чивгар - втори впряг / ярем

чивитен - син

чивия - клечка, клин, гвоздей

чиздосан - набръчкан

чизгия - черта, резка

чизми - ботуши

чикакчия - лечител

чилингир - ковач на фина железария

чиплак - оголен

чирен- дръжка на нож

чиреп, чирип - глинен съд, череп, вдлъбнатина в скала

читак - турчин

чифте - два еднакви предмета, четно число / двуцевка / ритник на кон или магаре

чифчилък - земеделие

чифчия - земеделец

члун, члън - лодка

чобан - овчар

чолак - с откъсната ръка или пръст

чомак - дебела сопа с топка

чоп - жребий

чукла - дънер

чукур - трап, ров, яма

чун - лодка

чур - пушек, опушено

чурук - изгнил, развален, болен

чуруклук - празнота, пропуск

чуря - пуша, димя

чутура - дълбок дървен съд за чукане / глава / кратуна



шавар - папур

шандан - свещник

шанец - окоп, изкоп, ров, канавка

шапшак - съд за гребане на вода

шарада - загадка

шарап - вино

шарапана - съд за изтискване на грозде

шаспо - стара бойна пушка

шафк - цвят

шах - мохамедански учител / дух

шахат - свидетел

шашав - глупав

шашарма - бъркотия, измама

шашка - сабя

шеит - мъченик на вярата

шей - предмет, вещ, нещо

шейрет - хитрец

шейтан - дявол

шериат - религиозно-битови правила у мохамеданите

шерифи - турска златна монета

шаркъ - изток

шехзаде - княз, принц

шимал - север

ширт - ключалка

шишане - стара пушка с широка цев

шишман - дебел

шубе - страх, съмнение



щандарт - знаме

щерна - съд или басейн за събиране на вода

щулци - кокили

щърб - беззъб

щърн - огромен



юва - бездомник

юз - съд събиращ сто драма - 1 / 4 ока

юзбащия - капитан в армията или полицейски началник

юзенгии - стремена

юзлук - монета от сто единици / съд от сто драма

юк - товар, товар пари от 100000 гроша / бреме

юклук - долап за дрехи

юрнек - образец

юрт - запустяло място, двор

юртище - запустяло място между къщи

юртлук - имение, земя, пусто място

юрук - турски пастир, скитник

юруш - пристъп, атака

юсте - прибавка

юстюн - по-горен

юшур - данък в натура



яба - дървена вила

ябанджия - чужденец, другоселец

явер - адютант

язлък - отворено помещение на къща пред стаите

яй - пружина, ресор

яйлак - лятно планинско пасище

яйлия - който е с яйове

ялдъз - златна монета

ялдъзлия - позлатен, посребрен, лъскав

ялъм - сила, мощ

янлъш - погрешен, сбъркан

яма - облага, привилегия / грабеж

ямак - граничар, еничар

ямбол - водовъртеж

ян - страничен ремък на каруца

янгън - пожар

янджик - торба

янкеседжия - крадец

янлъш - лъжлив

япанджак - ямурлук

япия - сграда

яр - стръмен бряг

яра - рана, мъка

яралия - ранен

ярдъм - помощ

ярмада - полуостров

ясак - забранен / охрана, стража

ясакчия - конвой, пазач

ястък - миндер, леха

ятаган - тежък дълъг боен нож с извито острие

ятак - легло, креват / свърталище, леговище, място за нощуване

яхър - обор

яшмак - покривало за лицето при мохамеданите

яя - нередовна пехота