24 Август 2013
В един летен ден на 1968 пред Централния Дом на Народната армия се появявя снимка в цял ръст на български войник с пушка. До нея е поставен голям статив със стихотворение, посветено на смъртта на Никола Цеков, загинал «геройски» по време на Пражката пролет. Стихотворението е от няколко куплета с големи букви, за да могат минувачите да го четат отдалече. Да напишат такова стихотворение бяха способни само двама партийно-придворни поета: Орлин Орлинов и Венко Марковски. Какво не бих дал да публикувам отново това посвещение на «героя», за който комунистическата преса не публикува буквално нищо – къде, как и кога е убит, нито за събитията в Прага. Това обаче, което мога да публикувам, е «Ода за СССР» на Орлин Орлинов. Тя, читателю, ще ти покаже не само с какво е заредена главата на Орлин Орлинов, но и висотата на партийния морал, тоест идеала, пиедестала, божествения BLISS, смисъла на живота за българския комунистически енориаш.
Ето и одата, за която, читателю, имам едно малко желание: за да изживееш напълно този партиен оргазъм ти трябва да я прочетеш цялата. Неговата любов има само един паралел – този на тресящото се в сексуален екстаз тяло на Санта Тереза, или още по-добре – нещо от сорта «Защото сме социалисти». Приятно четене.
ОДА ЗА СССР
За тебе е моята ода,
за тебе е моята песен,
за тебе –
днес и завинаги...
Ти трябва всичко да можеш.
Ти трябва всичко да имаш:
танкове и ракети,
свръхзвукови самолети,
гениални физици, гениални поети,
мозъци електронни
микрополупроводници,
станове многотонни,
океански атомни подводници,
черна металургия,
пещи доменни,
вълнуваща драматургия,
хидроцентрали огромни...
Ти си «виновен за всичко:
че имаш още сламени хати,
че нямаш в изобилие
червени домати,
че не си в крак с парижката мода,
виновен си даже за моята ода.
Боже господи!
Матушка мила!
Кажи
откъде
си взимаш богатирската сила?
Упрека да посрещаш с ласка,
удара – с удар,
угрозата – с нахлупена каска?
Ти трябва всичко да можеш.
Ти трябва всичко да имаш:
нефт,
злато
и диаманти,
взводни командири, маршали – таланти.
Ти трябва революцията да не спираш.
Ти трябва блудния син да разбираш,
а за да може
спасеният
от твоя солдат да се чумери –
търпение,
спокойствие в сибирски размери.
А знаят ли тия
нови пророци и вехти витии,
че ако ги няма твоите дула,
че ако ги няма твоите крила,
че ако ги няма твойте площадки,
разговорите с тях
ще са страшни
и кратки?
Стига!
Стига!
Стига!
Точка на тая игра.
Баста на тая мелодрама!
В тоя свят
Озверен,
настървен
и зъбат –
два пъта няма!
Или тук.
Или там.
Диалектиката е ясна.
Измерена до грам.
И ние добре истината знаем:
за всяка продадена капка любов –
американски заем.
И ако ръката,
която уби
Кенеди I,
Кинг Черни,
Кенеди II
рече да запали
земята,
водата,
небесните простори,
кой ще отбие безумния удар?
Кой ще ни защити?
Небесно знамение?
Някакво чудо?
Ти!
Ти!
Ти!
Ти!
Ти ще бъдеш първият, тоя,
който ще влезе в ада на боя,
твоя Андрюша
ще яхне катюша,
русия Ванка
ще влезе във танка,
твоя Альоша
ще мине по страшните бойни полета,
за да остане безсммъртен
по нечии чужди тепета!
Тук няма шега.
Няма измама.
Един е пътя.
Два пътя –
няма!
И нека ни хулят!
Нека се пенят!
Такъв е законът на нашите дни:
който на теб, СССР,
измени,
той на великата правда изменя.
За тебе е моята ода,
за тебе е моята песен,
за тебе –
днес и завинаги...
Колкото до войника пред ЦДНА, майтапът е особено траги-комично гнусен, защото сред войниците от ротата на Никола Цеков се знае много добре, че «се е отлъчил». Това, драги читателю, означава, че той е антикомунистически дезертьор. Думата «дезертьор» обаче не съществува в така наречената Българска Народна Армия, затова пък се използва думата «отлъчил се». Както и във всяка друга армия, така и в БНА е имало случаи на дезертьори, и то забележителни, граничещи буквално с подвизи и насочени право срещу комунистическия режим.
За Никола Цеков се знае много добре, че «се е отлъчил» защото е искал да използва хаоса в Чехословакия и да бяга през границата на Запад. След няколко дена хора на руското военно разузнаване донасят трупа му на българите. По вече започващата декомпозиция на тялото може да се каже с положителност, че никакви мерки не са взимани за неговото съхраняване. Това означава също, че руснаците са имали обръч за сигурност зад всички други войски, участващи в окупацията на Чехословакия, за което Никола Цеков не би могъл да знае. Така че вариантът че руснаците са го пречукали е много по-вероятен, отколкото официалния вариант, че са чехите, макар че няколко души са били осъдени.
Това, което е най-гнусното в тази ситуация, е че българските власти превръщат Никола Цеков в точно обратното – от беглец от комунизма на «герой» и го цопват пред сградата на ЦДНА – един особено противен жест на партийната пропаганда. Той обаче не е бил сам и мнозина други са изявявали неодобрението си от тази агресия.
В такъв случай днес бягството на Никола Цеков трябва да се разглежда като един светъл момент в историята на това събитие, далеч неизмиващ срама от българската армия. Изолираността на случая е помогнала на диктатора Живков и неговата клика да превърнат дезертьора от комунистическата армия в герой. Някой би трябвало да помисли поне за паметна плоча за този честен и смел мъж. Такъв жест обаче би трябвало да е на чисто гражданска база, тъй като сегашната власт продължава с не по-малко гнусни жестове от далечната 1968.
Няма коментари:
Публикуване на коментар