Анонимна информация с мобилните телефони на управляващите ни политици се появи в интернет пространството. Номерата са актуални към 13 октомври 2013 година.
Сергей Станишев – 0888 423 769
Михаил Миков – 0887 619 504
Мая Манолова – 0887 130 777
Лютви Местан – 0879 818 000
Делян пеевски – 0888 811 322
Волен Сидеров – 0888 693 243
ПГ „КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ”:
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ ПАУНОВ – 0888 390 578
АНТОН КОНСТАНТИНОВ КУТЕВ – 0885 084 739
Атанас ЗАФИРОВ ЗАФИРОВ – 0884 501 046
АТАНАС СТОЙНОВ ПЪДЕВ -0878 836 579
Атанас Тодоров Мерджанов – 0885 302 480
Борис Цветков Цветков – 0888 429 604
Борислав Гуцанов Гуцанов 0888 922 163
ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА БОГДАНОВА 0886 403 349
ВАЛЕРИ МИРЧЕВ ЖАБЛЯНОВ 0888 434 445, 0897 926 985
ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА – 0889 918 900
ВАСИЛ МИЛАНОВ АНТОНОВ – 0888 62 86 90
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ АНДРЕЕВ – 0888 793 030
ГЕОРГИ НИКОЛОВ МЪРКОВ – 0885 515 636, 0888 223 389, 0888 223 389
ГЕОРГИ СТОЯНОВ КАДИЕВ 0888 004 495
ГЕОРГИ СТРАХИЛОВ СВИЛЕНСКИ – 0898 677 889
ГЕОРГИ ХРИСТОВ БОРИСОВ – 0888 807 379
ГЕОРГИ ЧАВДАРОВ АНАСТАСОВ 0888 951 001
ГЕОРГИ ЯНЧЕВ ГЬОКОВ – 0882 824 714, 0898 70 80 73
ДЕНИЦА ЗЛАТКОВА ЗЛАТЕВА – 0887 525 229
ДЕЯН ЦАНКОВ ДЕЧЕВ – 0897 875 722
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ ГОРОВ – 0878 201 187
ДИМИТЪР СТОЯНОВ ДЪБОВ – 0887 218 356
ДИМЧО ДИМИТРОВ МИХАЛЕВСКИ – 0888 529 298
ДОБРИН НЕНОВ ДАНЕВ – 0887 210 742
ДОРА ИЛИЕВА ЯНКОВА – 0886 888 803, 0878 828 804
ЕВДОКИЯ СЛАВЧОВА АСЕНОВА – 0887 805 047
ЕКАТЕРИНА ВАСИЛЕВА ЗАЯКОВА – 0887 789 079
ЕМИЛ ДИМ. РАЙНОВ 0889 209 100, 0888 516 208
ЕМИЛ СТРАХИЛОВ КОСТАДИНОВ – 0886 846 348
ЖАРА ВЕСЕЛИНОВА ПЕНЕВА-ГЕОРГИЕВА – 0884 500 989, 0885 797 030
ЖЕЛЬО ИВАНОВ БОЙЧЕВ – 0888 370 150, 0897 878 350
ЗАХАРИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ – 0884 300 622
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ – 0888 327 298
ИВАН ТОДОРОВ ИБРИШИМОВ – 0878 538 733
ИЛИЯ АТАНАСОВ БАТАШКИ – 0886 106 601
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СТОЙКОВ – 0887 274 096
ЙОРДАН СТОЯНОВ МЛАДЕНОВ – 0899 915 600
ЙОРДАНКА КОЛЕВА ЙОРДАНОВА – 0888 885 796
КАЛИН ИВАНОВ МИЛЧЕВ – 0896 774 063
КИРИЛ НИКОЛАЕВ ДОБРЕВ – 0888 225 230
КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА – 0887 969 245
КРАСИМИР АТАНАСОВ МУРДЖЕВ – 0888 332 953
КРАСИМИР ХРИСТОВ ЯНКОВ – 0888 060 657
ЛАЗАР ОГНЯНОВ ПОПОВ – 0893 405 230
ЛЮБОМИР АНГЕЛОВ ПЕТКОВ – 0885 694 221
МАРГАРИТА АСЕНОВА СТОИЛОВА – 0885 410 024
МАРИАНА ГОСПОДИНОВА ТОТЕВА – 0887 218 115
МАРИАНА РАДЕВА БОЯДЖИЕВА – 0888 764 408
МАРТИН ГЕОРГИЕВ ЗАХАРИЕВ – 0888 800 333
МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА – 0887 130 777
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ КОСТАДИНОВ – 0884 123 823
МИЛКА ДОНЧЕВА ХРИСТОВА – 0888 151 180
МИЛКО ПЕТРОВ БАГДАСАРОВ – 0887 358 089
МИНЧО МЪНЧЕВ МИНЧЕВ-0888 304 407, 0894 664900
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ – 0887 619 504
МЛАДЕН ПЕТРОВ ЧЕРВЕНЯКОВ -0888 41 51 13
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ПЕТЕВ – 0885 541 690
НИКОЛАЙ СИМЕОНОВ МАЛИНОВ – 0888 535 165
ПАВЕЛ МАРИНОВ МАРИНОВ – 0886 121 383, 0878 761 735
ПЕТЪР АТАНАСОВ КУРУМБАШЕВ- 0888 935 455
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ – 0887 999 996
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ КЪНЕВ – 0898 680 680
ПЕТЪР ИЛИЕВ ДУЛЕВ – 0888 349 379
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ СЛАВОВ – 0887 544 513, 0877 032 651
РОСЕН МАЛИНОВ МАЛИНОВ – 0888 348 016
РУМЕН ВАСИЛЕВ ГЕЧЕВ – 0888 126 019
РУМЕН МАРИНОВ ЙОНчев 0888 461 650
СВЕТЛА МАРИНОВА БЪЧВАРОВА – ПИРАЛКОВА, 0889 559 901, 0888 508 433
СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ – 0888 423 769
СИЯНА АТАНАСОВА ФУДУЛОВА – 0888 664 765
СМИЛЯНА НИКОЛОВА НИТОВА-КРЪСТЕВА – 0888 806 700
СПАС ЯНЕВ ПАНЧЕВ 0887 599 012, 0878 358 283
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ ВЛАДИМИРОВ – 0886 535 311, 0899 173 137
СТЕФАН ИВАНОВ ТАНЕВ 0887 811 848, 0884 300 508
СТЕФАН ЛАМБОВ ДАНАИЛОВ – 0888 718 811
СТРАХИЛ ЧАВДАРОВ АНГЕЛОВ – 0882 53 11 11, 0899 920 065
Таню Христов КИРЯКОВ – 0898 770 600
ТАТЯНА ИВАНОВА БУРУДЖИЕВА-ВАНИОТИС – 0886 677 412
ТОДОР БОРИСОВ РАДУЛОВ – 0887 210 624
ФИЛИП СТЕФАНОВ ПОПОВ – 0899 185 507
ХРИСТО ЦВЕТАНОВ МОНОВ – 0887 628 909
ЯВОР БОРИСЛАВОВ КУЮМДЖИЕВ – 0886 605 990, 0887 585 974
ЯВОР ИЛИЕВ ГЕЧЕВ – 0878 242 133
ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ 0888 327 740
ПГ НА ДПС:
АЛИОСМАН ИБРАИМ ИМАМОВ – 0887 993 853, 0879 818 009
АХМЕД АХМЕДОВ БАШЕВ – 0888 877 595
ВЕСЕЛИН ВЪЛЕВ ПЕНЕВ – 0888 633 337
ГЕОРГИ СИМЕОНОВ ГОРАНОВ – 0888 200 539
ДЕЛЯН СЛАВЧЕВ ПЕЕВСКИ – 0888 811 322
ДЖЕВДЕТ ИБРЯМ ЧАКЪРОВ – 0888 800 501
ДУРХАН МЕХМЕД МУСТАФА – 0888 111 717
ЕМИЛ КИРИЛОВ ИВАНОВ – 0888 594 194
ЕРДИНЧ ИСМАИЛ ХАЙРУЛА – 0889 564 444
ЙОРДАН КИРИЛОВ ЦОНЕВ – 0888 88 77 66
КАМЕН КОСТОВ КОСТАДИНОВ 0889 89 89 00
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН – 0879 818 000
МЕХМЕД ЮМЕР АТАМАН – 0889 200 001
МИТХАТ САБРИ МЕТИН – 0884 333 666
МУСТАФА САЛИ КАРАДАЙЪ – 0879 818 081
МУСТАФА ФАХРИ АХМЕД – 0889 614 439
НЕВИН ХАЛИЛ ХАСАН – 0887 695 933
НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР – 0888 345 334
ПЕТЪР СИМЕОНОВ АНГЕЛОВ – 0888 856 619
ПЕТЯ НИКОЛОВА РАЕВА – 0897 847 802, 0887 803 007
РАМАДАН БАЙРАМ АТАЛАЙ – 0889 303 090
РУШЕН МЕХМЕД РИЗА – 0888 366 444
СЕРГЕЙ МАНУШОВ КИЧИКОВ – 0885 400 133
ТУНДЖАЙ ОСМАНОВ НАИМОВ – 0885 999 106
ТУНЧЕР МЕХМЕДОВ КЪРДЖАЛИЕВ – 0887 330 660
ФЕРИХАН ИЛИЯЗОВА АХМЕДОВА – 0885 699 853
ХАЛИЛ РЕДЖЕПОВ ЛЕТИФОВ – 0898 528 192
ХАМИД БАРИ ХАМИД – 0878 258 376
ХАМИ ИБРАХИМОВ ХАМИЕВ – 0899 929 733, 0884 878 974
ХАСАН ИЛИЯЗ ХАДЖИХАСАН – 0888 300 395
ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ – 0886 950 970
ХЮСЕИН ХАСАН ХАФЪЗОВ – 0879 169 660
ЧЕТИН ХЮСЕИН КАЗАК – 0888 253 356, 0878 253356
ШЕНДОАН РЕМЗИ ХАЛИТ – 0899 964 466
ЩЕРЬО ЩЕРЕВ ЩЕРЕВ – 0878 677 191
ЯНКО АЛЕКСАНДРОВ ЯНКОВ – 0888 220 122
ПГ “АТАКА”:
АДРИАН ХРИСТОВ АСЕНОВ – 0882 66 20 03
ВЕНЦИСЛАВ АСЕНОВ ЛАКОВ – 0889 30 23 12
ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ – 0888 693 243
ГАЛЕН СИМЕОНОВ МОНЕВ – 0882 66 22 26
ДЕНИЦА СТОИЛОВА ГАДЖЕВА – 0885 63 44 64
ДЕСИСЛАВ СЛАВОВ ЧУКОЛОВ – 0888 33 22 29
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ АВРАМОВ – 0887 475 333
ДИМИТЪР ДИМЧЕВ ДИМОВ – 0885 075 67
ИВАН ТОДОРОВ ДИМИТРОВ – 0882 662 306
ИЛИАН САШОВ ТОДОРОВ – 0882 66 22 53
КАЛИНА ПЕТРОВА БАЛАБАНОВА 0884 072 812
КИРИЛ КРАСИМИРОВ КОЛЕВ – 0879 342 992
КРИСТИЯН РОБЕРТ ДИМИТРОВ – 0882 662 228
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ ВЛАДИМИРОВ – 0882 66 20 20
МАГДАЛЕНА ЛАМБОВА ТАШЕВА -0884 650 463
МАРГАРИТА НИКОЛАЕВА НИКОЛОВА – 0889 292 398
МИГЛЕНА ДОЙКОВА АЛЕКСАНДРОВА – 0888 911 185, 0887 207 124
НИКОЛАЙ ВЕСЕЛИНОВ АЛЕКСАНДРОВ – 0885 650 374
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ ШОПОВ И НОТЕВ – 0888 27 70 00
ПЕТЪР ИВАНОВ ПЕТРОВ – 0888 576 532
РАДИ НИКОЛОВ СТОЯНОВ – 0882 636236
СТАНИСЛАВ ТОДОРОВ СТАНИЛОВ – 0882 66 22 05
ЯВОР БОЖИЛОВ НОТЕВ – 0888 95 65 13
Забранява ли лустрация Европейската конвенция за правата на човека?
13.10.2013 г.
Александър Кашъмов
„Казаното отлита, писаното остава”, гласи древна римска поговорка. У нас често предпочитаме да слушаме пред това да четем. На 11 октомври 2013 г. Конституционният съд взе решение № 8 за 2013 г. със 7 на 3 гласа, с което обяви за противоконституционна нормата от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, забраняваща лица с принадлежност към бившата ДС да са членове на регулаторния орган на електронните медии – СЕМ и на управителните съвети на БНР и БНТ. За да си представим ефекта на решението, е достатъчно да си спомним, че аудиторията на електронните медии е милионна дори в рамките на минути, за разлика от останалите медии. За да стигат до извод, че текстът от ЗРТ е дискриминационен, седемте конституционни съдии са се позовали и на практиката на Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ/. Според тях ЕСПЧ „отстоява разбирането, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер, докато съществува заплаха за демократичния ред. При липса на такава заплаха лустрацията би била непропорционална по смисъла на конвенцията. Както отбелязва Съдът в Страсбург това с още по-голяма сила е валидно за държава членка на Европейския съюз, „защото демократичното й устройство е извън съмнение” (вж. Sidabras and Dziautas vs Lithuania – Applications; Rainys and Gasparavicius vs Lithuania – Applications nos 70665/01 and 74345/01; Zdanoka vs Latvia – Application no 58278/00). Поради това оспорените законови текстове са изцяло в несъответствие с чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото той изисква упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията, да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на какъвто и да е признак.”
А сега да видим какво разбиране отстоява ЕСПЧ в цитираните решения. В решението по делото Sidabras и Dziautas с/у Литва, окончателно от 27 октомври 2004 г., жалбоподателите се оплакват от прилагането на закон, който забранява на служители с принадлежност към бившата КГБ да заемат държавна служба и редица позиции в частния сектор (нотариуси, адвокати, учители, служители в банки, фирми в сферата на сигурността и др.). Съдът изрично отбелязва, че оплакването е единствено срещу забраната за заемане на позиции в частния, но не и в публичния сектор (§ 36 от решението). Още припомня утвърдената си практика, че „липсата на достъп до държавна служба сама по себе си не може да бъде основание за жалба по Конвенцията” (§ 46 от решението), а „Конвенцията не гарантира само по себе си правото на достъп до дадена професия” (§ 52 от решението). Обаче, „една далеч разпростираща се забрана за заемане на служба в частния сектор засяга личния живот” (§ 47 ). Съдът приема, че различното третиране според литовския закон има легитимната цел да защити националната сигурност, обществената безопасност, икономическото благосъстояние на страната и правата и свободите на другите (§ 55 ). ЕСПЧ приема по-нататък, че изискването за лоялност към държавата е необходимо условие за работа в държавна институция, но ограничението да се заеме работа в частна компания по съображения за липса на лоялност към държавата не може да се оправдае по същия начин от гледна точка на Конвенцията (§ 58 от решението). Що се отнася до дългото време, изтекло от преустановяване на принадлежността на жалбоподателите към КГБ, според Съда то „не е решаващо”, но все пак може да бъде сметнато за относимо към цялостната оценка на пропорционалността на мярката (§ 60 ).
Също от уволнение служители в частния сектор при същите обстоятелства и същия закон се оплакват жалбоподателите и в другото цитирано решение – Rainys и Gasparavicius с/у Литва, § 33. В третото решение – по делото Zdanoka с/у Латвия пък първо става въпрос за кандидати за избор за евродепутати, оплакването е за нарушение на правото на свободни избори (чл.3 от Протокол №1), така че липсва въобще относимост към ситуацията, а освен това жалбата е отхвърлена от ЕСПЧ.
От прочита става ясно, че липсва идентичност на цитираните случаи с нашия. Преди всичко, СЕМ е държавна институция, чиито членове се избират от Народното събрание, а не частна компания. Изискването на ЗРТ за лоялност към държавата не противоречи на Конвенцията, а лустрацията в контекста на държавните длъжности не попада в обхвата на Конвенцията, както се изясни. Членството в управителните съвети на БНР и БНТ пък не представлява работа нито в частния, нито в публичния сектор, поради което решенията на ЕСПЧ са напълно неотносими. За несъмнената демократичност на всички държави-членки на Европейския съюз, която обосновава недопустимост на каквато и да е лустрация, не прочитаме никъде в решенията.
Дали конституционните съдии са се мотивирали непрецизно, дали някой не е чел решенията на ЕСПЧ, или не ги е превел правилно, или е разчитал, че хората в България не четат, може и да не узнаем. Но едно поне е ясно – че ако не в България, то поне в останалите 46 държави-членки на Съвета на Европа гражданите могат да дишат спокойно – Съдът в Страсбург никога не е заявявал, че изискванията за непринадлежност към бившите тайни служби на хора, заемащи държавни длъжности, представлява недопустима дискриминация.
Александър Кашъмов
„Казаното отлита, писаното остава”, гласи древна римска поговорка. У нас често предпочитаме да слушаме пред това да четем. На 11 октомври 2013 г. Конституционният съд взе решение № 8 за 2013 г. със 7 на 3 гласа, с което обяви за противоконституционна нормата от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, забраняваща лица с принадлежност към бившата ДС да са членове на регулаторния орган на електронните медии – СЕМ и на управителните съвети на БНР и БНТ. За да си представим ефекта на решението, е достатъчно да си спомним, че аудиторията на електронните медии е милионна дори в рамките на минути, за разлика от останалите медии. За да стигат до извод, че текстът от ЗРТ е дискриминационен, седемте конституционни съдии са се позовали и на практиката на Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ/. Според тях ЕСПЧ „отстоява разбирането, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер, докато съществува заплаха за демократичния ред. При липса на такава заплаха лустрацията би била непропорционална по смисъла на конвенцията. Както отбелязва Съдът в Страсбург това с още по-голяма сила е валидно за държава членка на Европейския съюз, „защото демократичното й устройство е извън съмнение” (вж. Sidabras and Dziautas vs Lithuania – Applications; Rainys and Gasparavicius vs Lithuania – Applications nos 70665/01 and 74345/01; Zdanoka vs Latvia – Application no 58278/00). Поради това оспорените законови текстове са изцяло в несъответствие с чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото той изисква упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията, да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на какъвто и да е признак.”
А сега да видим какво разбиране отстоява ЕСПЧ в цитираните решения. В решението по делото Sidabras и Dziautas с/у Литва, окончателно от 27 октомври 2004 г., жалбоподателите се оплакват от прилагането на закон, който забранява на служители с принадлежност към бившата КГБ да заемат държавна служба и редица позиции в частния сектор (нотариуси, адвокати, учители, служители в банки, фирми в сферата на сигурността и др.). Съдът изрично отбелязва, че оплакването е единствено срещу забраната за заемане на позиции в частния, но не и в публичния сектор (§ 36 от решението). Още припомня утвърдената си практика, че „липсата на достъп до държавна служба сама по себе си не може да бъде основание за жалба по Конвенцията” (§ 46 от решението), а „Конвенцията не гарантира само по себе си правото на достъп до дадена професия” (§ 52 от решението). Обаче, „една далеч разпростираща се забрана за заемане на служба в частния сектор засяга личния живот” (§ 47 ). Съдът приема, че различното третиране според литовския закон има легитимната цел да защити националната сигурност, обществената безопасност, икономическото благосъстояние на страната и правата и свободите на другите (§ 55 ). ЕСПЧ приема по-нататък, че изискването за лоялност към държавата е необходимо условие за работа в държавна институция, но ограничението да се заеме работа в частна компания по съображения за липса на лоялност към държавата не може да се оправдае по същия начин от гледна точка на Конвенцията (§ 58 от решението). Що се отнася до дългото време, изтекло от преустановяване на принадлежността на жалбоподателите към КГБ, според Съда то „не е решаващо”, но все пак може да бъде сметнато за относимо към цялостната оценка на пропорционалността на мярката (§ 60 ).
Също от уволнение служители в частния сектор при същите обстоятелства и същия закон се оплакват жалбоподателите и в другото цитирано решение – Rainys и Gasparavicius с/у Литва, § 33. В третото решение – по делото Zdanoka с/у Латвия пък първо става въпрос за кандидати за избор за евродепутати, оплакването е за нарушение на правото на свободни избори (чл.3 от Протокол №1), така че липсва въобще относимост към ситуацията, а освен това жалбата е отхвърлена от ЕСПЧ.
От прочита става ясно, че липсва идентичност на цитираните случаи с нашия. Преди всичко, СЕМ е държавна институция, чиито членове се избират от Народното събрание, а не частна компания. Изискването на ЗРТ за лоялност към държавата не противоречи на Конвенцията, а лустрацията в контекста на държавните длъжности не попада в обхвата на Конвенцията, както се изясни. Членството в управителните съвети на БНР и БНТ пък не представлява работа нито в частния, нито в публичния сектор, поради което решенията на ЕСПЧ са напълно неотносими. За несъмнената демократичност на всички държави-членки на Европейския съюз, която обосновава недопустимост на каквато и да е лустрация, не прочитаме никъде в решенията.
Дали конституционните съдии са се мотивирали непрецизно, дали някой не е чел решенията на ЕСПЧ, или не ги е превел правилно, или е разчитал, че хората в България не четат, може и да не узнаем. Но едно поне е ясно – че ако не в България, то поне в останалите 46 държави-членки на Съвета на Европа гражданите могат да дишат спокойно – Съдът в Страсбург никога не е заявявал, че изискванията за непринадлежност към бившите тайни служби на хора, заемащи държавни длъжности, представлява недопустима дискриминация.
Абонамент за:
Публикации (Atom)