Loading

Мехмед Боюкли - Академик Николай Хайтов в Западните Родопи и Пирин.

Академик Николай Хайтов в Западните Родопи и Пирин.


За първи път си спомням кога чух името Николай Хайтов.Беше някаде към 1975-1976 година.
След кървавите Kорнишко- Брезнишки събития през 1972 г, населението на тези села  поне видимо "улегна", и като че ли се остави в ръцете на партийните възродители да оправлява садбата му.
Имената се смениха , родителите ни волю неволю като че ли се оставиха на инерцията и така животът продължи напред.
Моя дядо винаги с ирония повтаряше комунистическият лозунг на Ленин - "Колелото на историята се върти до окончателното идване на комунизма и всеки който се опита да го спре ще бъде смачкан от него"

Та в този дух тогавашните възродители се впуснаха след смяна на имената, да сменят този път и  традиционните носии на нашите майки, сестри и дъщери.
За тази цел тогавашната партия държава предполагам изхарчи много пари от обикновения данакоплатец за осъществяването на този "Революционен и цивилизационен акт".
Това разбира се специално за мойте близки и родители беше поредния ужас с които трябваше да се примирят.
В селото имаше към 150 комунисти и още близо 200 членове на тъй наречения "Доброволен отряд".
Прибавете към тази цифра и членовете на БЗНС плюс агентите на ДС,доста от които бяха безпартийни се получаваше цифра много по голяма от 500 човека.
Тази пасмина беше призвана да осъшествява тотален контрол и тормоз на клетите ни родители и близки.
Самата технология беше много проста.

Най напред принудиха жените на партийните членове да си сменят традиционните дрехи със някви други възродителни дрехи на които те им казваха "Европейски", а обществото ни вътрешно наричаше тези дрехи
иронично "каурски дрехи".
След тази процедура на партийните другари и другарки , нещата се проектираха и върху останалата част на населението.
Тази пасмина от около 500 човека бе задължена да дава денонощни дежурства в селото ни в продължение на години.
Човек винаги можеше да види по улиците , денем и нощем разхождащи се двоики мъже с червени ленти на десните си ръце с надпис - "Доброволен Отряд".
Задачата им бе да следят зорко изпълнениетона повелите на партията, а именно дали целокупното женско население от Брезница спазва забраната да носи традиционно облекло.
Определено в дългосрочен план тази операция претърпя провал но тогава от време на време може да се каже че тези гестаповци с ленти на ръцете постигаха определени резултати.
Разбира се Партиата майка БКП, непрекъснато правеше разни събрания и осъществяваше последователно промиване на мозъци на кадрите си.

Класически пример за това са разточителните лекции на професори от Софийският университет, пройзнасяни в насилствено напълнените зали , переодично провеждани по нашите села.
На нещастните ни родители и близки непрекъснато се изсипваше по главите им Пропагандна Историческа Митология, която дори те неможеха да асимилират.
Непрекъснато им се набиваше в главите,това че ние сме нямали никакво друго минало, освен българо-християнско.

Такъв "набивач"на знания с макаренковски методи бе и академик Николай Хайтов.
Многоовластеният, интелегентен, ерудиран, душеприказчик, познаващ културата на помаците Николай Хайтов вътрешно в нашата обшност е считан за много опасен враг относно традицийте ни и културата ни.
Неговото познаване на помашката култура е обяснимо само с едно - прословутото помашко гостоприемство с което на практика,той злоупотреби.
Защото този път партията държава  го превърна в нещо като терминатор които трябваше да смаже и унищожи - всичко изостанало и примитивно,всичко "диво" сред помаците,всичко турско и османско та и арабско,
останало като традиций.Прибавете към това и войнствения атеизъм които тогава партията пропагандираше.

Та ето каква бе мисията на академик Николай Хайтов - да направи така че да няма религия и да няма традиционна култура.Просто те да бъдат унищожени.
За да могат клетите и нещастни наши родители да са "модерни".
Тоест да са асимилирани и променени до неузнаваемост.Така да са променени че и те да не знаят кои са , какви са.Общество тип - Оруел "1984".

Успоредно с пропагадните "научните" мисий на академик Николай Хайтов действаше и Репресивната машина на партията държава - Държавна сигурност и Народната Милиция.
Николай Хайтов освен това управляваше и медийната империя на списание "Родопи".
Та той беше там главен редактор.
Николай Хайтов според мене беше пропагандатор от калибъра на Гьобелс.


И така Николай Хайтов доиде в тази си мисия и в село Брезница.
Аз тогава бях малък , но си спомням много добре как членовете на Доброволният отряд обикаляха улиците на селото и подканяха хората да отидат на поредното събрание в Читалището.
Тези събрания баха задалжителни за хората.Аке не идеш после не ти дават купон за хляб.
Няма дори да ти дадат и ред други неща стига да пожелаят.
Комунистическият елит просто имаше тотален контрол върху ресурсите ни и наистина хората баха зависими.Бих казал Васали.

Именно на такова събрание е идвал Николай Хайтов в Брезница.Препълнена зала с изморени горски работници и селскостопански труженици от ТКЗС.
Та на тези хора трябваше да им се внуши колко близко е построяването на Комунизма.
Колко добре ще са идните поколения.
Колко ще бадем научно и техничеси грамотни.
Как целия свят ще ни се вузхити и как империализма ще рухне от самосебе си.
Как комунистическата ревлоюция ще залее целия свят,
 и как ще доидат светли бъднини.
Но за да стане това просто нашите родители трябва да изостяват традицийте си.
Трабва да забрават паметта на съответния род към които принадлежат.
Трябва да приемат истината че преди да доидат турците
"българомохаменданите" сме били балгари християни..
Трябваше да се набива в главите колко са били лоши турците, били са поробители , гнетители,
абе с една дума пропагандата ни задължаваше да папагалстваме непрекаснато че турците са гадни хора, империалисти.

При гостуването в Западните Родопи академик Николай Хайтов тогава е бил обгрижван непрекъснато от местните патрийни велможи.
За такива като него се организираха специални мероприятия.
Например целия колектив на Горското стопанство по военному организираше специални ловни акций по Пирина за хора като него.
Тва ти военни джипове ,
тва ти пушки. тва ти специални викачи които трябваше да прогонват дивеча така да "избяга",
че да попадне в обхвата на мерника на хора като академик Николай Хайтов.
За да им е удобно да стрелят в целта.
По същия начин както правеха събранията.
Докарани изморени измъчени хора от тютюневите ниви и горите кадето се добиваше ценна дървесина.
Та тези хора трябваше досущ като дивеча предназанчен за "отстрел", да им бъдат промито мозъците.

Общо взето  след Корнишко - Брезнишките събития тези номера минаваха.
Вкараха над десетина жени от Брезница в затвора затова че са си обрязале мъжките си рожби.
Направиха показен съдебен процес публично в Брезнишкото читалище където бе осъден сюннетчията Аго Алия , берберин от турски
турски произход родом от Неврокоп.
И така николайхайтовщината като еманация на българщината , завземаше интимните пространства сред нашите села.

Но е похвален ината на помашките жени.
Фала на тях, както казват нашенци.
Там хайтовщината беше безсилна.
Бих казал объркана.

Особено след случийте в селата Рибново и Буково.

Тези дни един достоен жител на село Буково които се казва Хамид Дервишев, ми разказа една история която аз бих се опитал да ви я преразкажа:




Буково , приблизителна година станало това събитие - 1976 година.
Място - площада на селото , пред самото кметсво.
Предполага се че е бил избран специален ден за прпагадна агитация посветена специално на жените от селото.
Може би е било - 8 март, определен като международен ден на жената.
Нарочно сащия ден е определен като почивен за всички жени.разбира се
Мъжете на селото са били задължени да отидат в полето или гората за изпълнение на "трудовия ден".
За гостуването на академик Никлай Хайтов отново бе мобилизирана цялата пасмина от "Доброволния отряд",местната организация на БКП , ДС и двама трима милиционера от
Районното Управление на тогавашната Народна Милиция.

Площада е бил почистен като никога, общинските работници постройли по нареждане свише специална сцена, с трибуна на която е щял да се искачи Никлай Хайтов да държи специална реч .
Мощна озвучителна уредба.
За да могат жените от село Буково да слушат речта свиша.
Защото се е оказало че именно жените от селата Рибново и Буково на практика възродителите не можаха да им свалят шалварите.
Това тука и Гелина може да ви го потвърди.
Та тогава още в ранни зори, Доброволния отряд, които са деиствали като Гестаповци, са сприрали всички онези жени които са искали да се скрият по нивите, само и само да не идат на тържеството
Под патронажа на академик Никлай Хайтов.
Комунистическия "Ага" на целокупните Родопи.
Височайша особа , првилегирован поръчков писател с неграничено влияние във власта.
Бих казал истински тогавашен узурпатор.
Но волю или не волю, площадът пред кметсвото е бил напълнен с въпросните жени.
И така  е започнала поредната Възродителна пропаганда.
Жените които са слушали речта на Николай Хайтов, на практика са си били облечени със традиционно облекло.

За нещастие на Николай Хайтов сред жените е имало една много "особена жена".
Това е бил тогавашният имам на селото които се казвал Ибрахим Ходжов, или аго Ибраим, оджата както са го наричали местните.
Той се е бил преоблякал за целта с женски шалвари, феридже и шамия , досущ изглеждащ като жена и досущ както е във филмите.

Той търпеливо е слушал предполагам словата хаитови, до онзи момент когато Никлай Хайтов е почнал да плюе сичко свързано с традиций и религия.
Имайте напредвид че там също е имало хора които са били натикани в Белене за тези неща.
Та нашенецът Аго Ибраим си носел със себе си специален камък скрит в пазавата си.
Облечен като жена , тои издебнал специален момент когато е била кулминациата на речта хайтова...
Последвал е челен сблъсък на световно известният Пписател Никлай Хайтов с камъка хвърлен от ръката на преоблечения и никому неизвестен буковски ходжа..., който пък е бил свтовно неизвестен..

Това е бил знак на всички жени да атакуват трибуната...
Предстяавяте ли си?
Николаи Хайтов побягнал уплашен и разтреперен към кметсвото..
От разгневени жени сипещи клетви срещо него и устремени , решителни да го сритат и напляскат.
Милиционерите са оказали известен отпор, но поради това че не са били достатачно подготвени и те са били премазани от женската тълпа заедно с укриващия се при тях Николай хайтов...
Накрая са се изнизали през някакв заден вход и така са се спасили побягнали с джипа си към Гоце Делчев...

Но какво е станало след това?

Очевидно е че нищо добро не са очаквали хората от село Буково.

На следващият ден кметът на селото Мустафа Пехливан е бил привикан на разпит в Гоце делчев.
Пускат го след 24 часа.
След като се прибира в селото си , човекът умира от нанесения му побой от гавазите в Народната Милиция.

Това е жертвата която е била набелязана или може би поръчана , за да се сплашат хората, подобно на Корница и Брезница просто да се оставим на инерцията и да приемем
това което ни се набиваше в главите.Тоест да не сме това което сме.


                                                         Мехмед Боюкли

Няма коментари:

Публикуване на коментар