Стефан - третият син на даскал Ботьо мечтаел да учи медицина

След гибелта на воеводата семейството му потъва в мизерия Към тази малко известна страна от живота на Ботев - съдбата на неговите осем братя и сестри - обръща поглед Цветан Ценов, автор на книгата "Братята и сестрите на Христо Ботев". Консултирал широк кръг документални и литературни извори, авторът допълва представата ни за семейната и обществената атмосфера, в която израстват синовете и дъщерите на прочутия възрожденски учител Ботьо Петков. В очерците е проследен животът на Ботевите братя и сестри "от люлката, та чак до смъртта". Така пред погледа на читателя оживява истинска галерия от образи на български възрожденски дейци в поробеното отечество и сред емиграцията. Това е написал ст.н.с. Стефан Дойнов в предговора към книгата, откъси от която ще публикуваме в няколко поредни броя. Четвъртото дете в семейството на Иванка и Ботьо Петкови е Стефан Ботев. За неговата рождена дата няма спорове. Всички биографи безусловно приемат, че той е роден на 18 септември 1854 година. Недоразумението идва при определяне на родното му място. Къде е роден Стефан Ботев - в Калофер или Карлово? Известно е, че в началото на учебната 1854/1855 г. Ботьо Петков е условен за учител в родния си град Карлово. Там, заедно със съпругата децата си, той живее четири години. Като отчетем и обстоятелствата, че учебната година през средата на XIX век е започвала през втората половина на месец август, а Стефан Ботев е роден на 18-о число на месец септември 1854 г., можем да приемем твърдението, че той е роден в Карлово През учебната 1858/1859 г. Ботьо Петков се завръща отново в Калофер. Съпругата му Иванка Ботева и децата го следват. С Алтън Калофер са свързани останалата част от детските и ученическите години на Стефан Ботев. Навлязъл в осмата си година, най-вероятно през учебната 1861/1862 г. той е ученик в калоферското училище. Завършил началното си образование, Стефан Ботев продължава да се учи в четирикласното мъжко калоферско училище, което завършва успешно през учебната 1868/1869 г. Вероятно Стефан Ботев се е учил добре в калоферското училище, щото много скоро след завършване на четирикласното си образование той е с амбиция да продължи да се учи. В книга 1. "Из архивата на Найден Геров" са запазени три негови писма до плов-дивския вицеконсул. Първото от тях е писано на 2 септември 1869 г. Началото на писмото дава възможност да се разбере тежкото положение, в което е изпаднало семейството на Иванка Ботева след смъртта на любимия й съпруг. "След смъртта на Баща ний ся нахождаме в голяма скроб, защото ни остави в много бедно положение. Калоферската община, когато беше жив Баща ни, ся обеща, че ще ни подръжя до' где е жив и ако умре, още ще ни подръжя поне една година: но след смъртта на Баща ни всичко това ся испълни с(ъс) зиманието (на) едно кило (чувал - б.а.) жито за погребението. За това, чичо Найдене - продължава Ст. Ботев, - молим Ви като на Баща да пишете на чича Хр.Георгиев да превика брата ни (и) да го накара да ни пише и да ни помогне в сегашното положение, защото като няма от где да (в)земем и ако той ни не помогне, то трябва да умрем от глад, и за това моли Ви майка ми заедно с брата ми Петра, който 6 години лежи все на едно място и сега (е) в много жалостно положение, да кажете на Данови, дано заради Ваший хатър приемат поне 20 т(ела) от Бащинити ни Истории, за да си посрещнем някои от къщните разноски до някое время." От първата половина на писмото се изяснява, че Стефан Ботев се отнася със загриженост към съдбата на семейството. Ненавършил и петнадесет години, той е принуден да търси пътища за излизане от създалата се семейна безизходица Втората част на писмото е със строго личен характер: "Аз, чиче Найдене, 15-то годишен като свърших учението в Калоферското училище, седя сега празен та ям готовий хляб. За това моля Ви да пишете на чича Хр.Георгиев, за да ся натъкмя в медицинското училище в Букурещ, аз писах на Г(осподин) Станчя Брадински в Цариград, за да мя натъкми в тамошното медицинско училище и той ми отговори, че ако приима то таз година ученици, ща мога и аз да ся натъкмя; но ако не приеме, то трябва да чакам за догодина, за това дръзнах, като на Баща та Ви писах това ничтожно писамце и ще бъдем премного зарадвани, ако получим отговор, който да удовлетвори желанието ни." От данните в тази част на писмото е видно, че преди да умре Ботьо Петков, Стефан Ботев прави опити за постъпване в медицинското училище в Цариград, а след смъртта на баща си се кандидатира и за букурещкото медицинско училище. Очевиден е стремежът му към овладяване на медицинските науки. Стефан Ботев не успява да постъпи нито в цариградското, нито в букурещкото медицинско училище както през учебната 1869/1870 г., така и през следващата година. (Следва) Петко Ботев умира от костна туберкулоза едва 20-годишен Третото дете в семейството, Петко Ботев, е родено през 1852 г. в Калофер. Това твърдение се приема безусловно от всички биографи. Сведенията за живота му са недостатъчни. Знае се, че е учил в калоферското начално училище и е починал твърде млад - едва 20-годишен. На единадесет години заболява от костна туберкулоза. Коварната болест не му позволява да продължи образованието си. Той не е в състояние да се захване с някакъв вид трудова дейност. Възможно е в първите години на заболяването, когато не е прикован на легло, Петко Ботев да е помагал на майка си в плетенето на гайтани и домакинската работа. Болният, но умен младеж се отнася с голямо внимание към по-малките си братя Стефан, Кирил и Боян, като се грижи и за тяхното възпитание. Може би с негова помощ те се научават да четат и пишат и правят първите си стъпки към овладяване на науките. Много вероятно е след смъртта на Ботьо Петков Петко да е написал и част от писмата на неграмотната си майка до Найден Геров. В книга 1. "Из архивата на Найден Геров" е съхранено и едно негово писмо до пловдивския вицеконсул. То се явява като продължение на кореспонденцията на Иванка Ботева до Найден Геров. В писмото на Петко Ботев четем: "Милостивий чиче Найдене! Пре-голямата нужда, която ма кара да са отнеса до Вас, като пред най-ближний ни и да Ви помоля за същото, за което Ви е молила и майка ни, ако е възможно да ми помогните нещичко от покойния ни дядя (Кирил Нектариев - б.а.). Представете си, чиче Найдене, че какъв спомен ще направите на покойния ми дяда, като спомогните на мене, человек, който лежи и страда осем години на едно място. Освен това, чиче Найдене, дето лежа и страдам осем години на едно място, но сега още от две години на сам страдам от неистерпима бедност, която ще скъси и дните ми. Ах! каква радост ще ма обладае, като получя това! И колко ще има да благодаря, както на Вас, така и на дядя Кирила, тъй също и на дядя попа и на всичките други, които предстоят за това. Оставам в надежда Ваш покорний Учител Ботев син Петко Бот. Петков" 1871 г. 9 август, Калофер Това писмо ни дава възможност да изясним някои съществени моменти от живота на Ботьо Петков и да се убедим в голямата мизерия, в която изпада семейството след неговата смърт. Вече е починал и вуйчото на Ботьо Петков - Кирил Нектариев. Семейство Ботеви напразно очаква завещание от него. Болният Петко моли Найден Геров да му се отпусне някаква, макар и минимална, парична помощ .от богатството на покойния му дядо Кирил. От писмото на Петко Ботев се изяснява още, че той лежи и страда осем години. Следователно началото на заболяването му трябва да търсим някъде около 1863 година. Коварната болест продължава да го мъчи, а беднотията и мизерията усложняват още повече здравословното му състояние и ускоряват неговата смърт. Навършил едва двадесет години, през 1872 г. Петко Ботев умира в Калофер.