Loading

Генерал-лейтенант Кирил Ботев – братът в сянка


Kiril_botevКирил Ботев е една от онези личности, които по една или друга причина са останали в сянката на динамичните исторически събития, а делото им сякаш остава недооценено.
Кирил Ботев е роден на 20 април 1856г. в град Калофер, в семейството на прочутия учител Ботьо Петков, брат е на великия български борец за свобода Христо Ботев, като подобно на него, животът му е посветен на майка България. Завършва местното училище, а след това, по примера на своя баща започва да се занимава с просветна дейност. Работи като учител, първо в Голямо Бельово, а по-късно в българското училище в Гюргево.
Той ясно разбира идеалите на брат си, както именитият поет-революционер, така и Кирил поставя България на пиедестал. Именно тези негови възгледи го подтикват да вземе участие в делото на революционната организация. През 1876г. се включва в четата на брат си, историята на която сме сигурни, че ви е добре позната. Българските юнаци пленяват кораба „Радецки“, преминават Дунава и се отправят към един героичен подвиг. Четата е разбита, голяма част от участниците са убити, в това число и войводата – Христо. Кирил Ботев обаче остава жив.
Във връзка с участието си в събитията от 1876г., той е заловен от турските власти. Осъден е и е изпратен да лежи в затвора в Цариград, съдба, която споделят много видни българи, обвързани с комитетите и революционното течение. По късно присъдата му е променена, пратен е на заточение в Мала Азия, в крепостта Акия. През 1878г. обаче събитията на Балканите се оказват благоприятни за Ботев. Руската армия разбива османците, а българският народ е освободен. След подписването на Санстефанския мирен договор от март, 1878г., Кирил е освободен и се връща на родна земя.
1_10_12_09_10_55_27
Тежките години в затвора не променят ни най-малко възгледите на младия калоферец. Още с пристигането си в родината той се записва в Командата на волноопределяющите се в град Пловдив, а малко по-късно през същата 1878г. постъпва във Военното училище в София. Специализира се като кавалерист и завършва първия випуск на учебното заведение през 1879г., като получава военно звание подпоручик. Военното дело се превръща в част от живота му и Кирил Ботев решава да обвърже бъдещето си с него. Заминава за Западна Европа, където следва последователно във Франция и Белгия. Връща се в България и започва да служи в милицията в Източна Румелия, където го заварва Съединението и Сръбско-българската война от 1885г. Военната му подготовка е добре дошла на младата българска армия, която се изправя срещу доста по-опитните сръбски войски. Кирил е назначен за ескадронен командир, като за основна задача му се възлага опасното разузнаване в тила на противника, което несъмнено улеснява бойните действия. След края на войната продължава военната си кариера. Още на следващата 1886г. се намесва в политиката на държавата, като участва в преврата срещу русофилите, начело на 3-ти конен полк.
Образованието му помага и след като доказва потенциала си е назначен на високи военни длъжности. През периода 1891г.-1895г. е началник на Военното училище, а от 1900г. става командир на Първа пехотна балканска дивизия. През 1912г., по случай годишнината от идването си в България, цар Фердинанд повишава Кирил и още петима души в чин генерал-лейтенант. През следващите години на тежки войни остава верен на България. През Балканската война е изпратен като висш офицер на бойното поле, а в края й – през 1913г. за кратко заема длъжността министър на войната. От 1914г. излиза в запаса, оставайки на страна от сраженията по време на Първата световна. Живее спокойно, до Втората световна, когато за да се предпази от бомбардировките на столицата се премества в село Студена край Перник. Пребивава там, до смъртта си на  на 6 февруари 1944г. Заради участието си в Балканската война е награден с орден „За храброст“ IV степен, „Св. Александър“ I и IV степен с мечове по средата и „За военна заслуга“ I степен с военно отличие. Къщата на Кирил Ботев продължава да съществува и до днес в София, за жалост обаче не се вършат нужните усилия по поддръжката й.

Няма коментари:

Публикуване на коментар