ДАНС СЪС СПЕЦИАЛНИ ПРАВОМОЩИЯ ДА ВЕРБУВА СЪТРУДНИЦИ

     Творението на премиера Сергей Станишев и на ексминистъра на вътрешните работи Румен Петков, наречено Държавна агенция за национална сигурност, си има специални правомощия, а служителите й придобивки, привилегии и специални заплати. За тях ще напишем в някой от следващите ни броеве. Изумителното е обаче, че в специалния закон за ДАНС има и специална графа, в която се казва, че служителите на агенцията могат „да привличат граждани за доброволно сътрудничество”. Ха сега, де! Ще бъдат ли тези хора доносници и ще им изнасят ли имената в публичното пространство /след време/? Дали това, което днес ни се вижда редно, защото в крайна сметка няма служба за национална сигурност без агенти във всички слоеве на обществото, утре няма ли да е неморално и гнусно? Времето ще покаже. То е онзи целебен феномен, който заличава и лекува. Само след 20 години от началото на промените в България ние като че ли претръпнахме. Свикнахме с мисълта, че сме живели в един свят на доносници, а публичното оповестяване на имената им не ни прави впечатление. Може би защото ни ги поднасят на час по лъжичка.С присъщата си типично славянска черта на всеопрощение днес сме склонни да оправдаем онези действия на хората, които само преди няколко години ни се струваха непростими. Такива се били годините, човек се е оправял както може, това за жалост е мисленето на преобладаващата част от обществото ни. Не отвратителната в морално и етично отношение страна на доносничеството трови днес мислите ни. Днес въпросът е друг. Как така стана, че всички тези мекерета на комунистическия режим, сега отново са на гребена на вълната, яхнали са управлението на страната ни и колят и бесят. Как тъй всички пари се озоваха в ръцете на полуграмотни послушници с агентурни имена. Как така редом до представителите на една партия , съществуваща определено на етническа основа като ДПС, стоят колегите им депутати от уж националистически формирования като “Атака” и ВМРО. Как тъй днес те са различни, а само до преди няколко години се блъскаха един друг по коридорите на първо, второ , шесто и не знам колко още там главни и подглавни управления на МВР? Не сме ли всички ние жертви на една чудовищна манипулация, програмирана и дирижирана и преди, и днес от един и същи кабинет, намиращ се бог знае къде, да речем, нейде там на „Лазурния бряг”? Кой знае?
С. ПАНАЙОТОВ


СПИСЪКЪТ НА ДЕПУТАТИТЕ АГЕНТИ


1. Александър Иванов Маринов - Майстора; съдържател на явочна квартира; СГУ на МВР-ДС; 02; 03;
2. Александър Янков Димов - щатен служител, Първо ГУ на ДС
3. Ангел Стоянов Момов - щатен служител; МВР - Шумен
4. Андрей Николов Андреев - агент Страшимиров; Пето управление на ДС
5. Атанас Георгиев Семерджиев - Славейчето; съдържател на явка; Трето управление - ДС
6. Атанас Матеев Матеев - агент Момчил; ОУ на МВР - Толбухин - ДС
7. Ахмед Демир Доган – агент Сава, Ангелов и Сергей; Трето управление на ДС
8. Благой Александров Дечев - щатен служител; Първо ГУ на ДС
9. Бойко Иванов Ватев – агент Георгиев; ОУ на МВР - Плевен - ДС
10. Бончо Драганов Рашков - Бреза; съдържател на явочна квартира
11. Борис Янев Стоянов - Младост; съдържател на явочна квартира
12. Боян Борисов Киров - агент Кирил и Петров; Първо и Второ ГУ на ДС
13. Бриго Христофоров Аспарухов - щатен служител; Първо ГУ на ДС
14. Валентина Крумова Георгиева - Колос; съдържател на явочна квартира
15. Ваню Стефанов Хърков - агент Никола; ОУ - Бургас - ДС
16. Васил Иванов Милков - Черни връх; съдържател на явочна квартира
17. Васил Кирилов Палакаркин - агент Христов II; ОУ на МВР- Кюстендил - ДС
18. Васил Любомиров Костов - Николов; осведомител; Шесто управление на ДС
19. Васил Павлов Станилов - Хермес; секретен сътрудник; Първо ГУ на ДС
20. Васил Петров Димитров - Петьо; секретен сътрудник; Военноморско разузнаване
21. Велико Живков Великов - Царевец; съдържател на явочна квартира; ОУ на МВР - В.Търново -ДС
22. Венцислав Асенов Димитров - агент Попов; СГУ - ДС, отдел 02
23. Веселин Стоянов Бончев - Доктора; Константинов; съдържател на явочна квартира; Второ ГУ на ДС
24. Владимир Владимиров Топенчаров - Карамфил-4 и Константинов; информатор, резидент и секретен сътрудник; Първо ГУ на ДС и Столично управление на МВР - ДС
25. Галактион Любенов Табаков - агент Мишо; ОУ на МВР -Враца - ДС
26. Георги Алексиев Иванов - Петров; информатор и резидент; ДС - Лом; Пето управление на ДС
27. Георги Алексиев Начев - Урал; информатор; МВР-Преслав - ДС
28. Георги Владимиров Юруков - агент Стоев; Трето управление на ДС
29. Георги Евдокиев Марков - агент Николай и Стефан; МВР - СГУ; отдел II - ДС, управление VI ДС, отдел II, отделение III
30. Георги Иванов Иванов (Какалов) - агент Николов; Трето управление на ДС
31. Георги Йорданов Манов - агент Андреев; СГУ на МВР - ДС
32. Георги Костов Костов - агент Драгоев; ОУ на МВР - Бургас - ДС
33. Георги Миланов Георгиев - агент Огнян; ОУ на МВР - Пловдив
34. Георги Николов Дюлгеров - агент Соколов; Второ ГУ на ДС
35. Георги Николов Колев - агент Филипов; ОУ на МВР - Бургас-ДС
36. Георги Седефчов Първанов - Гоце: секретен сътрудник; Първо ГУ на ДС
37. Георги Симеонов Агафонов - агент Здравков; Управление 03 на ДС
38. Гинчо Маринов Павлов - Пенев; резидент; ОУ на МВР- Кърджали - ДС
39. Гюнер Бехчет Тахир - агент Георгиев; Управление 03 - ВКР - ДС
40. Денчо Стоянов Бояджиев - Орбита; съдържател на явочна квартира; ОУ на МВР - Разград - ДС
41. Джеват Яшар Мехмед - агент Емилов; Трето управление на ДС
42. Димитър Борисов Езекиев - Бор; съдържател на явочна квартира; Второ ГУ на ДС
43. Димитър Георгиев Пенчев - агент Благоев; Пето управлениена ДС
44. Димитър Георгиев Стефанов - агент Чунтовски; Второ ГУ на ДС
45. Димитър Иванов Баталов - агент Младен и Братовчеда; ДС при Околийско управление - Карлово
46. Димитър Иванов Кайраков - Експрес; съдържател на явочна квартира; ОУ на МВР - Сливен - ДС
47. Димитър Колев Димитров - агент Първанов; ОУ на МВР - Видин-ДС
48. Димитър Борисов Маринчешки - щатен служител; ОУ на МВР - Пловдив
49. Димо Василев Димов - агент Дангов; Отдел „Задгранични паспорти”
50. Добрин Спасов Илиев - Търново; съдържател на явочна квартира; Управление ІІ - ДС
51. Добромир Мартинов Задгорски - агент Роман; Шесто управление на ДС
52. Дончо Кънев Каракачанов - Иванов; осведомител; ОУ на МВР - Русе
53. Евгени Захариев Кирилов - Манчев; секретен сътрудник; ОУ на МВР - Варна - КДС
54. Евгений Пенков Еков - агент Виктор; Шесто управление на ДС
55. Елена Петрова (Петкова) Кирчева - агент Ива; Второ.ГУ на ДС
58. Емил Асенов Чавдаров (Сабри Хасан Хюсеин) - агент Съби; ОУ на МВР - Пловдив - ДС
57. Емил Веселов Филипов - щатен служител; Първо ГУ на ДС
58. Жан Василев Виденов - Дунав; съдържател на явочна квартира; ОУ на МВР - Пловдив
59. Жорж Ганчев Ганчев (Георги Ганчев Петрушев) - Жорж; сътрудник; Второ ГУ на ДС
60. Захари Михайлов Захариев - агент Стоянов и Иванов; Второ ГУ на ДС
61. Златимир Стоянов Орсов - агент Калин; Шесто управление на ДС
62. Иван Анастасов Мандов - агент Кръстев; ОУ на МВР - Варна - ДС
63. Иван Борисов Матев - Доктора; информатор, секретен сътрудник; Първи отдел ДС
64. Иван Кирилов Палчев - агент Цеко; Шесто управление на ДС
65. Иван Тодоров Кирилов - Михайлов; сътрудник; РУМНО, отдел 9
66. Илия Харалампиев Конев - агент Кирил; Шесто управление на ДС
67. Ириней Георгиев Цветков - Космос; съдържател на явочна квартира; СГУ на МВР
68. Исмаил Мехмед Исмаил - агент Цветан; ОУ на МВР – Силистра - ДС
69. Йордан Петров Величков - щатен служител; РУ на ГЩ, отдел поръчения
70. Кадир Джелил Кадир - агент Първанов; ІІ управление на ДС
71. Калин Николов Димитров - Явор; резидент; ОУ на МВР - Кърджали - ДС
72. Кемал Еюп Адил – агент Емил; ОУ на МВР - Силистра - ДС
73. Кирил Андреев Баев – агент Милев; ОУ - Ловеч - ДС
74. Кольо Велков Колев – щатен служител; РУ на ГЩ
75. Кольо Георгиев Колев - Пропаганда и Сердика; явка; Трето управление на ДС
76. Кольо Петков Парамов - Яков; резидент; Управление „Гранични Войски”
77. Константин Димитров Косев - агент Найденов; щатен служител; Второ ГУ на ДС; Първо ГУ на ДС
78. Красимир Дончев Каракачанов - агент Иван; Шесто управление на ДС
73. Красимир Иванов Николов -агент Марк; Второ ГУ на ДС
80. Красимир Тодоров Петров - агент Стоянов; ОУ на МВР - В.Търново - ДС
81. Кристиян Борисов Кръстев - агент Марио; СГУ на МВР - ДС
82. Любен Стоянов Гоцев - щатен служител; Първо ГУ на ДС
83. Любомир Кръстев Драганов - агент Ваньо; ОУ на МВР - Плевен - ДС
84. Любомир Петров Божков - агент Володя; ОУ на МВР - Силистра - ДС
85. Людмил Асенов Маринчевски - щатен служител; IV отдел КДС
86. Лютви Ахмед Местан - агент Павел; Трето управление на ДС
87. Марко Николов Мечев - Оптик; съдържател на явочна квартира; ОУ на МВР - Пазарджик - ДС
88. Мехмед Бейтулла Хаджиюмер - Бекиров; сътрудник; РУМНО
89. Минчо Генов Минчев - щатен служител; ОУ на МВР - Кърджали - ДС
90. Михаил Асенов Михайлов - агент Николай; Софийско ОУ на МВР - ДС
91. Нансен Алфред Бехар - агент Румянов; Второ ГУ на ДС
92. Нейчо Христов Неев - Ива; съдържател на явочна квартира; ОУ на МВР - Шумен - ДС
93. Никола Иванов Мишев - агент Кръстев; ОУ на МВР - Кюстендил - ДС
94. Никола Стоилов Кацарски - агент Прависта; Втори отдел на ДС
95. Нина Лазарова Михайлова - Геринска - щатен служител; Първо ГУ на ДС
96. Огнян Димитров Пищиков - Панорама; съдържател на явочна квартира; ОУ на МВР - Враца - ДС
97. Огнян Стефанов Сапарев - Мартин; осведомител; Шесто управление на ДС
98. Орлин Ризов Ризов – агент Джемал и Павлин; Второ ГУ на ДС
99. Орхан Тахир Мемиш. - агент Етиен; ОУ на МВР – Шумен -ДС
100. Осман Ахмед Октай - агент Огнян; ОУ на МВР – Силистра - ДС
101. Петко Леонидов Тьрпанов - агент Иванов; ОУ на МВР - Благоевград - ДС
102. Петко Тодоров Ганев - Орлин; осведомител; Шесто управление на ДС
103. Петър Георгиев Башикаров - щатен служител; Първо ГУ на ДС
104. Петър Кирилов Берон - Бончев; сътрудник, осведомител; Шесто управление на ДС
105. Пламен Георгиев Ранчев - щатен служител; 04 управление ДС
106. Радван Малеков Кадьов - агент Чавдар; Второ ГУ на ДС
107. Рамадан Байрам Аталай - агент Вергил; СГУ на ДС
108. Розета Маркова Тодорова - Хризантема; съдържател на явочна квартира; ОУ на МВР - Михайловград - ДС
109 Румен Василев Гечев - Економов; секретен сътрудник; Първо ГУ на ДС
110. Румен Йорданов Русев - агент Стефан; Четвърто управление ДС
111. Румен Славейков Сербезов - Христо; секретен сътрудник; нещатен оперативен работник; Първо ГУ на ДС
112. Русалин Симеонов Арнаудов - Страхил; осведомител; Шесто управление на ДС
113. Слав Василев Данев - агент Петров, Джорджев; секретен сътрудник - ОУ на МВР - Ямбол - ДС
114. Станислав Тодоров Станилов - агент Светлин; Второ ГУ на ДС
115. Станчо Николов Тодоров - Иванов; осведомител; Управление 03 ВКР - ДС - Сливен
116. Стойчо Михайлов Шапатов - Чакъров; осведомител; Трето управление на ДС
117. Стойчо Рангелов Донев - агент Шишманов; Шесто управление на ДС
118. Стою Дулев Стоев - Електроника; съдържател на явочна квартира; Второ ГУ на ДС
119. Стоян Витанов Витанов - агент Мирослав; ОУ - Велико Търново - ДС
120. Стоян Георгиев Денчев - агент Симеон; Управление II-ДС
121. Суави Басри Хаджи -агент Никола; секретен сътрудник; ОУ на МВР - Стара Загора -ДС и Първо ГУ на ДСК
122. Тодор Иванов Костадинов - Радослав; осведомител; Управление II - КДС
123. Тодор Костов Бояджиев - щатен служител; IV управление на ДС
124. Тодор Николов Батилов -щатен служител; ОУ на МВР - Бургас - ДС
125. Тодор Петров Колев - агент Петров; СГУ на МВР - ДС
126. Халит Осман Гаази - агент Малев; управление 03 - ДС

127. Хасан Али Хасан – агент Сабаххатинов; нещатен; Пето управление на ДС
128. Христо Борисов Войняговски - агент Борисов; ОУ на МВР Пловдив - ДС
129. Христо Иванов Иванов - Александър; секретен сътрудник отдел „Задгранични паспорти” на МВР
130. Христо Панчев Смоленов - агент Андрей; Шесто управление на ДС
131. Христофор Петков Дочев - нещатен сътрудник; ОУ на МВР - Плевен
132. Цанко Русев Цанков - агент Бъчваров; ОУ на МВР - Габрово
133. Цезар Михайлов Карафеизов - Айда; съдържател на явочна квартира; ХаскоВо
134. Чавдар Атанасов Добрев - Димитър; секретен сътрудник Първо ГУ на ДС
135. Шакир Алилов Поюков - агент Колев; ОУ на МВР - Благоевград-ДС
136. Юнал Саид Лютфи – Мурад и Сидер; секретен сътрудник; РУ към ГЩ към МНО
137. Юрий Иванов Юнишев - агент Павел; ОУ на МВР - Кюстендил
138. Янко Кирилов Кожухаров - Сътрудник; осведомител; Шесто управление на ДС
139. Янко Николов Янков - агент Кирилов; Шесто управление на ДС

Двете лица на Русия в България

 Кримската криза доведе до поляризация и в българското общество. Докато едни симпатизират на "братска Русия" и подкрепят действията ѝ в украинския конфликт, други са нащрек заради путиновата жажда за могъщество.

Конфронтацията между русофили и русофоби, която в България има дълга история, придоби нова актуалност покрай кримската криза. В учебниците по история Русия все още е представяна като "освободителка на българите от турското робство". Според историка проф. Пламен Цветков, това е чиста пропаганда: „От десетилетия тази пропаганда е проникнала в учебниците и медиите, а хората масово още не знаят, че Санстефанският договор е всъщност акт за безсрочна окупация на България от руската армия, като това е част от големия замисъл за имперската експанзия към Цариград, Босфора и Дарданелите”, твърди историкът. Той смята, че за възникването на феномена „русофили-русофоби“ допринася и дълбокият комплекс за малоценност на българите спрямо Турция и всичко турско. В резултат от него българите лесно се поддават на проруската пропаганда, посочва Цветков. Според него детронацията на княз Александър Батенберг, извършена от верни на Санкт Петербург офицери, поражда първото разцепление сред българите заради плановете на Русия да подчини младата държава, а руският император-самодържец да бъде обявен за неин върховен владетел. „Възглавената от министър-председателя Стефан Стамболов съпротива срещу руските намерения е определена тогава като русофобска. Документирано е, че това разделение между русофили и русофоби всъщност е измислено от руската агентура в България”, посочва професор Цветков.

Схемата "русофили-русофоби"

Културологът проф. Ивайло Дичев твърди на свой ред, че българите нямат улегнали политически идентичности и тъкмо поради това схемата „русофили-русофоби” все още функционира. Според него е много странно, че българските русофили се определят като „леви“, но защитават империя, която от 200 години последователно смазва революции и национално-освободителни движения. „За да те посочат в България като „десен“, трябва да ругаеш Русия, а за да си „ляв“, трябва да я хвалиш, което е идиотско. Русофилството и русофобството са част от „стратегията“ на редица български партии, които по този начин се опитват да запълнят липсата на идеология и собствена идентичност“, резюмира професор Дичев.

Политологът Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии е шокиран от факта, че част от българите изразяват по-голяма лоялност към Русия, отколкото към Европейския съюз и неговите ценности. Независимо от това обаче, припомня Смилов, България си остава държавата-членка в Евросъюза, в която се регистрира най-голямо доверие към Общността. Що се отнася до позицията на БСП за кризата в Украйна, Смилов е на мнение, че партията е развила два типа говорене - единият е предназначен за консумация в Брюксел, а другият е изцяло за вътрешна употреба. „Това създава усещане за шизофрения - БСП има едно лице за пред европейската публика и друго за пред определени слоеве и групи в българското общество“, коментира политологът.

По въпроса за конфликта в Украйна българите са объркани и раздвоени: 43 на сто от анкетираните нямат ясна позиция, 27 процента подкрепят онези украинци, които искат близост с Русия, а 30 на сто са на страната на украинците, борещи се за приема на страната им в ЕС.

Историкът Пламен Цветков обръща внимание на начина, по който българските медии отразяват кризата около Крим. Наблюденията му сочат, че голяма част от медиите в България странят от извода за директната опасност, която поражда агресията на Кремъл.

На противоположното мнение е професор Ивайло Дичев. Според него в българските медии преобладават коментарите за интересите на ЕС и НАТО, докато руската гледна точка остава по-слабо представена и дори демонизирана. В същото време партии, които разчитат на антисистемните настроения (като „Атака“ например), се опитват да „яхнат вълната“, заставайки зад Русия. Проруското говорене в интернет-форумите също се дължи както на традиционните симпатии към Русия, така и на антисистемните настроения, смята Дичев.

Путин и националистите

Даниел Смилов тълкува поведението на българските националпопулисти в по-широк контекст: „В „Атака“ отдавна се говори за връзките с Русия. Изненадващ в случая е обаче фактът, че българският национализъм се оказва силно проруски. Впрочем, този феномен е характерен не само за България. Путин получава подкрепа и от националистическите партии в други европейски държави. Неслучайно като наблюдатели на референдума в Крим бяха изпратени представители на полските и унгарските националисти, а също и хора от партията на Марин льо Пен във Франция. Това е една много странна коалиция“, казва Смилов и търси логиката на подобна „антиевропейска“ коалиция: „По мое мнение фундамент на националистическия алианс е негативното отношение към Европейския съюз. От тази гледна точка крайно десните партии в Европа виждат в Путин един вид съюзник”.

Що се отнася до България, антиевропейските настроения са се насложили върху латентното русофилство, посочва Смилов: „В чувството за близост с Русия по принцип няма нищо лошо. Изненадваща е само близостта на българските национал-популистки формации с Путиновия режим - сякаш между тях има някаква синергия“, заключава политологът Даниел Смилов.

DW.DE

В ПЪРВО ЛИЦЕ СЕГАШНО ВРЕМЕ

В ПЪРВО ЛИЦЕ СЕГАШНО ВРЕМЕ

Румен Шивачев

Непреднамерен колективен мемоар, един обширен колективен спомен за началото на онова, което все още наричаме “преход”. Така накратко може да се квалифицира книгата на Виолета Радева “От първо лице”. “Все още”, защото чувството ни за граница и миналост съвсем не е задвижило и съживило представите ни за историчност. И то не защото дистанцията на времето не е голяма и споменът е още пресен – все пак един период от 25 години обхваща почти цялата дейност на цяло едно поколение. Просто руслото, в което протича този “преход”, не носи усещане за движение, за перспектива – начините на придвижване от едно обществено статукво към друго са запазили своя познат перестроечен облик, партократска ограниченост и византийски дух. Съвсем нагледно това е подчертано и с илюстративния материал, връщащ ни неусетно към първите “демократични” избори от 1990 г., запалването на непоклатимия париен дом, стълкновенията от зимата на 1996-1997 г. и някои други спонтанни, искрени и обречени прояви от първото десетилетие на демокрацията. Нещо се случва, но какво – жандармерийските джипове и бронираните жилетки са достатъчно красноречиви: застой в динамична мимикрия. Нещо повече, фотографиите, визиращи иначе събитията от лятото и есента на 2013 г., наред с пестеливите и лаконични публицистични екскурси, недвусмислено показват, че съвсем не става дума за някакво минало, че насреща си нямаме само колективен спомен, връщащ ни паметта и грижливо изложен от авторката. Става дума за едно тягостно, устойчиво и продължително настояще, отдавна изчерпало енергията от първите проблясъци сред тоталитарния мрак. Застой в динамична мимикрия. В този смисъл “От първо лице” превръща своята мемоарност в четиво с днешен акцент, в едно композиционно и концептуално завършено обследване на един период от четвърт век, който в други условия би могъл да се нарече исторически. В. Радева съчетава журнализъм и публицизъм, без да допуска каквото и да било декларативно експониране на своите обобщения. Тя само описва, оставяйки интервюираните да разказват. Макар и интервюирани преди
15-20 години, те сякаш са интервюирани съвсем наскоро. Техните отговори, интерпретации, разкази могат без затруднение да се отнесат към днешния ден, водейки до констатацията, че лицата се сменят, но не и механизмите. За разлика от повечето млади журналисти днес, усетът на авторката съвсем не е бил мимолетен – опира се на широка култура, безпогрешна ориентация към важните неща в живота и характера на едно общество, на пространно познаване профила на всеки интервюиран. Кратките публицистични допълнения, които прави В. Радева, само дооформят и закръглят казаното “от първо лице”, превръщайки го в отделен структурен компонент на вътрешния строеж на книгата. Сред десетките интервюирани (всъщност около 50) присъстват и такива на лица-емблеми на тъжния преход. Повече или по-малко популярно, всяко от тези лица не само представя автентична картина на “онова” време, но сякаш коментира самото ни съвремие. Прекрасна илюстрация на това дават интервютата с покойния вече поет Биньо Иванов. Тяхната детайлност безпогрешно разкрива механизмите, с които работи старото-ново обществено-политическо задкулисие. То би послужило на изследователите на българската пост-тоталитарна характерология. Интервютата с Невена Крапчева пък – дъщеря на “безпардонно” убития след преврата на 9. ІХ. 1944 г. публицист Данаил Крапчев – илюстрират мрачния процес на моралното рухване в условията на комунизма, като започва още от горната дата. Засягайки моралните последици от времето на тоталитаризма – неща, които по-младите не само не знаят, но и избягват да знаят – Н. Крапчева е един от онези интервюирани, които разширяват времевия обсег и откриват корените на мимикрийния застой, в който се живеем днес. Нейният оптимизъм свидетелства за онзи изеализъм, който съвсем не влизаше в сметките на авторите на преврата от 10. ХІ. 1989 г. и който заливаше площадите почти докрая на ХХ в. По-умерен е оптимизмът на Блага Димитрова. Поетесата, която напусна вицепрезидентския пост, точно поради перестроечната психика на новите “демократи”, засича онзи симулакрум, който впоследствие ще замени “несмилаемата социалистическа журналистика” с жълтата медийна пустиня, разпростираща се сред криминогенния обществено-политически живот на българския ХХІ в.
Интервюирайки лица от всяка област на живота, в книгата си В. Радева възпроизвежда една пълноценна картина, възсъздава един обективен тон в гласа на общественото мнение в близкото време зад нас. Активната й публицистична и журналистическа дейност не е останала само за и във времето, когато българската демокрация едва прохождаше, а изпод стъпките й изникваше огромна и тежка сянка, заплашваща да погълне всяко нейно движение. Позицията на авторката не е песимистична, а критическа, и то доколкото интервютата носят нейния заряд. Всички тези качества дават историческа стойност на “От първо лице” и биха могли да представляват ценен източник на данни за бъдещите историци.

Договори и Европейски парламент


Първият договор, подписан през 1951 г., създава Парламентарната асамблея, която по-късно е преименувана на Европейски парламент. Предмет на първоначалния договор е шест държави, които по-рано са били в състояние на война, да работят заедно за постигането на общи цели. Следващите договори постигат съгласие за нови области, в които държавите да си сътрудничат, или са създадени за подобряване на работата на институциите на ЕС, тъй като броят на държавите-членки нараства от шест на 27. Например, политиката в областта на селското стопанство е въведена в Договора за създаване на ЕИО, а Договорът от Ница преобразува институционалната структура на ЕС.
 
 
Европейският парламент, Съветът, Комисията, Съдът и Европейската сметна палата упражняват своите правомощия в съответствие с Договорите. Комисията се счита за „пазител на Договорите”“. Когато се създава нов договор или се изменя съществуващ такъв, се свиква междуправителствена конференция (МПК), на която правителствата на държавите-членки се срещат. Парламентът бива консултиран и дава своето становище относно договора, начина, по който е оформен и съставен.
С всеки нов договор Парламентът придобива все повече демократични, законодателни и свързани с надзор правомощия. С Договора от Брюксел (подписан през 1975 г.) Парламентът придоби правото подробно да разглежда финансовите отчети на ЕС в края на всяка година и да преценява дали Комисията е използвала целесъобразно и разумно бюджета на ЕС. Новите допълнения, въведени с Единния европейски акт (Договорът е подписан през 1986 г.), гарантират, че оценката на Парламента е задължителна преди нова страна да може да се присъедини към ЕС. Договорът от Амстердам (подписан през 1997 г.) предостави на Парламента много по-силна позиция в съвместната законодателна процедура със Съвета в широк обхват от области, които са предмет на правото на ЕС (някои от тях са: защита на потребителите, възможност да се работи законно в друга страна, въпроси, свързани с околната среда).
Последният договор, Договорът от Лисабон, влезе в сила на 1 декември 2009 г.
Той укрепва ролята на Европейския парламент, предоставя на националните парламенти по-голяма отговорност при определяне посоката на европейската политика, а също така и правото на инициатива за гражданите на ЕС. Договорът от Лисабон засилва правомощията на Парламента като напълно признат съзаконодателен орган с по-големи бюджетни правомощия. Той също така предоставя на Парламента ключова роля при избора на председател на Европейската комисия.
Ратифицирани Договори
Договор от Лисабон
 
Междуправителствената конференция, която носи отговорност за съставяне на Европейски договор за реформа, открита в Лисабон на 23 юли 2007 г. (представители на Европейския парламент: Elmar Brok, Enrique Barón Crespo и Andrew Duff).Текстът на Договора е одобрен на заседание на държавните и правителствени ръководители в Лисабон на 18-19 октомври 2007 г. Договорът от Лисабон е подписан в присъствието на председателя на ЕП, Hans-Gert Pöttering, на 13 декември 2007 г., след официалното обявяване в Парламента на Хартата на основните права на ЕС от председателите на Европейския парламент, Комисията и Съвета.
До 19 февруари 2008 г. Договорът от Лисабон е приет от Европейския парламент (Доклад на Corbett/Méndez de Vigo). В съответствие с Договора от Лисабон, Парламентът има право да назначава председателя на Комисията въз основа на предложение от Европейския съвет, което взема предвид резултатите от изборите за Европейски парламент. Обхватът на съвместното вземане на решения включва нови области и се счита за „обикновена законодателна процедура”
С няколко изключения, Договорът поставя Европейския парламент в равностойно положение със Съвета като законодател в области, които преди не са били обхванати, по-специално относно установяването на бюджета на ЕС (където Парламентът е напълно равностоен), селскостопанската политика и вътрешни работи.
Договорът влезе в сила на 1 декември 2009 г., след като беше ратифициран от всички 27 държави-членки.
  • Подписан в: Лисабон (Португалия) на 13 декември 2007 г.
  • Влизане в сила: 1 декември 2009 г.
 
 
Договор от Ница
 
Хартата за основните права е подписана от председателите на Европейския парламент, Комисията и Съвета по време на Европейския съвет в Ница. Договорът от Ница, който изменя Договора за създаване на ЕС, Договорите за създаване на Европейската общност и някои свързани с тях актове, е подписан в присъствието на председателя на Европейския парламент, Nicole Fontaine. Целта на Договора от Ница е да преобразува институционалната структура на Европейския съюз, за да устои на предизвикателствата от новото разширение. С Договора от Ница законодателните и надзорни правомощия на Парламента се увеличават, а прилагането на гласуването с квалифицирано мнозинство се разширява в повече области в рамките на Съвета.
  • Подписан в: Ница (Франция), 26 февруари 2001 г.
  • Влизане в сила: 1 февруари 2003 г.
Харта на основните права на Европейския съюз
  • Подписана в: Ница (Франция) на 7 декември 2000 г. и леко видоизменена на 12 декември 2007 г. в Страсбург (Франция)
  • Влизане в сила: Като част от Договора от Лисабон (и преди това, част от неуспешния Проектодоговор за създаване на Конституция за Европа), Хартата ще стане законово обвързваща, след като Договорът от Лисабон влезе в сила.
 
 
Договор от Амстердам
 
С цел да се преработи Договора за създаване на Европейския съюз в Торино (Италия) през март 1996 г. беше открита МПК. Последващият Договор от Амстердам, изменящ Договора за ЕС, Договорите за създаване на Европейската общност и някои свързани с тях актове, е подписан в присъствието на председателя на Европейския парламент, José María Gil-Robles.
С влизането си в сила през май 1999 г. процедурата за съвместно вземане на решение е опростена, а обхватът й се разширява. Парламентът получава правото да одобрява председателя на Комисията.
  • Подписан в: Амстердам (Нидерландия), 2 октомври 1997 г.
  • Влизане в сила: 1 май 1999 г.
 
 
Договор за създаване на Европейския съюз/ Договор от Маастрихт
 
Договорът за създаването на Европейския съюз е подписан в Маастрихт в присъствието на председателя на Европейския парламент, Egon Klepsch. В съответствие с този Договор Съюзът се основава на Европейската общност (първа колона), с две допълнителни области на сътрудничество (втора и трета колони): Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и Правосъдие и вътрешен ред (ПВР).
При влизане в сила на Договора за създаване на Европейския съюз, ЕИО става Европейска общност (ЕО). Законодателните и надзорни правомощия на ЕП нарастват с въвеждането и разширяването на процедурата за съвместно вземане на решения.
По силата на новия Договор Европейският парламент има правото да покани Комисията да представи законодателно предложение относно въпроси, които, според нейното становище, изискват съставянето на общностен акт. Сега цялата Комисия също трябва да се одобри от ЕП, който назначава и Европейския обмудсман.
  • Подписан в: Маастрихт (Нидерландия), 7 февруари 1992 г.
  • Влизане в сила: 1 ноември 1993 г.
 
 
Единен европейски акт (ЕЕА)
 
Първата междуправителствена конференция е открита под председателството на Италия на 9 септември 1985 г., която достига своя връх с приемането на Единния европейски акт на 28 февруари 1986 г. в Брюксел.
Единният европейски акт внася изменения в Договорите за създаване на Европейските общности и създава Европейско политическо сътрудничество. След като Единният европейски акт (ЕЕА) влиза в сила, наименованието „Европейски парламент” (което Асамблеята използва от 1962 г.) става официално. ЕЕА също така увеличава законодателните правомощия на ЕП с въвеждането на процедурите на съвместно вземане на решения и одобрение.
  • Подписан в: Люксембург (Люксембург) 17 февруари 1986 г. и в Хага (Нидерландия) 28 февруари 1986 г.
  • Влизане в сила: 1 юли 1987г.
 
 
Договор за изменение на някои финансови разпоредби/Договор от Брюксел
Договорът от Брюксел от 1975 г. отново изменя някои финансови разпоредби, установени в Договорите. Увеличава бюджетните правомощия на Асамблеята (ЕП си осигурява правото да отхвърля бюджета на Общността и да гарантира на Комисията освобождаване от отговорност по отношение на изпълнението на бюджета) и предвижда създаването на Европейска сметна палата.
  • Подписан в: Брюксел (Белгия), 22 юли 1975 г.
  • Влизане в сила: 1 юни 1977 г.
 
 
Договор от Люксембург
Договор за изменение на някои бюджетни разпоредби/Първи бюджетен договор
С подписването на Договора от Люксембург за изменение на някои бюджетни разпоредби, установени в Договорите, се увеличават бюджетните правомощия на Асамблеята, като финансовият принос на държавите-членки се заменя със „собствени източници”.
  • Подписан в: Люксембург (Люксембург), 22 април 1970 г.
  • Влизане в сила: 1 януари 1971 г.
Резолюции на Парламента
  • Резолюция за разпоредбите, приети от Съвета на Европейските общности относно изменението на някои бюджетни разпоредби 5 юни 1970 г.
 
 
Договор за сливане
Договор за създаване на Единен съвет и Единна комисия на Европейските общности
Договор за създаване на Европейската общност/ Договор за сливане
 
Договорът за сливане от 1965 г. обединява изпълнителните органи. Европейската общност се създава в резултат от сливането на институциите, които са изградени от ЕОВС, ЕИО и Евратом.
  • Подписан в: Брюксел (Белгия), 8 април 1965 г.
  • Влизане в сила: 1 юли 1967 г.
 
 
Договор за Евратом
Договор за създаване на Европейската общност за атомна енергия
 
На 25 март 1957 г. са подписани два договора – Договорът за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ или Евратом). Сред основните цели на Договора за Евратом са:
  • подпомагане на научните изследвания и предоставяне на техническа информация;
  • установяване на еднакви стандарти за сигурност и защита на обществото и промишлените работници;
  • улесняване на научните изследвания;
  • гарантиране, че невоенните атомни материали не се отклоняват за други употреби, по-специално военни.
Стойността на Евратом може ясно да се види в контекста на разширяването. Атомната енергия е важен източник за много източноевропейски държави, но стандартите за сигурност в атомните им централи и равнището на защита на обществото и работниците невинаги са задоволителни. Евратом предвижда контекста за подкрепа на ЕС.
  • Подписан в: Рим (Италия), 25 март 1957 г.
  • Влизане в сила: 1 януари 1958 г.
 
 
Договор от Рим (ЕИО)
Договор за създаване на Европейската икономическа общност
 
На 25 март 1957 г. са подписани два договора – Договорът за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ или Евратом). И за двете нови Общности решенията се вземат от Съвета по предложение на Комисията. Парламентарната асамблея следва да бъде консултирана и да дава становищата си на Съвета. Асамблеята увеличава размера си на 142 члена. Европейската парламентарна асамблея провежда първото си заседание през следващата година, на 19 март 1958 г. С Договора от Рим се поставя специфично условие за директно избиране на членовете (това е изпълнено през 1979 г.).
  • Подписан в: Рим (Италия), 25 март 1957 г.
  • Влизане в сила: 1 януари 1958 г.
 
 
Договор от Париж
Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС)
 
Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) е подписан в Париж от Белгия, Франция, Италия, Федерална република Германия, Люксембург и Нидерландия. Влиза в сила за 50-годишен период. Членовете на Европейската парламентарна асамблея се избират от техните национални парламенти. Асамблеята има правото да освобождава от длъжност Висшия орган (предшественик на днешната Комисия).
  • Подписан в: Париж (Франция), 18 април 1951 г.
  • Влизане в сила: 26 юли 1952 г.
  • Изтекъл на: 23 юли 2002 г.
 
 
 
Нератифицирани Договори
Проектодоговор за създаване на Конституция за Европа (нератифициран)
 
Договорът за създаване на Конституция за Европа е приет от Европейския съвет на 18 юни 2004 г. и подписан в Рим по-късно през същата година в присъствието на председателя на ЕП, Josep Borrell Fontelles. Одобрен от ЕП (Доклад на Méndez de Vigo-Leinen), Договорът след това е отхвърлен от Франция (29 май 2005 г.) и Нидерландия (1 юни 2005 г.) на проведени национални референдуми.
След отхвърлянето на Договора за създаване на Конституция държавите-членки започват работа върху Договора от Лисабон.
  • Подписан в: Рим (Италия), 29 октомври 2004 г.
  • Влизане в сила: Не е ратифициран от всички 27 държави-членки