Алберти (1404-1472)
Леон Батиста e ренесансов мислител и философ.
Леон Батиста e ренесансов мислител и философ.
Анаксимандър (~ 610 - ~ 545)Анаксимандър също е философ от Милет, бил е ученик на Талес. Създава първата географска карта и първия глобус, изнамира също и слънчевия часовник.
С ъ ч и н е н и я: За природата.
Аристотел твърди, че според Анаксимандър основа на света е “апейронът”, т.е. “безкрайното”, “безпределното”, “неопределеното”. От това вечно и неизчерпаемо абстрактно начало възникват всички неща, а не от някой конкретен природен елемент като земята, водата, въздуха или огъня.
С ъ ч и н е н и я: За природата.
Аристотел твърди, че според Анаксимандър основа на света е “апейронът”, т.е. “безкрайното”, “безпределното”, “неопределеното”. От това вечно и неизчерпаемо абстрактно начало възникват всички неща, а не от някой конкретен природен елемент като земята, водата, въздуха или огъня.
Анаксимен (VІ в.пр.н.е.) Анаксимен е третият известен философ от гр. Милет. Ученик е на Анаксимандър.
С ъ ч и н е н и я: За природата.
Въздухът е първоначало на нещата. Той е безкрайно, вечно и невидимо начало, което обхваща всичко. От въздуха чрез сгъстяване и разреждане възникват отделните неща.
С ъ ч и н е н и я: За природата.
Въздухът е първоначало на нещата. Той е безкрайно, вечно и невидимо начало, което обхваща всичко. От въздуха чрез сгъстяване и разреждане възникват отделните неща.
Антистен (445–360 г.пр.н.е.)Антистен е роден и живее в Атина, затова го наричат още Антистен Атинянина. Майка му била тракийка. Той бил беден човек и живеел в оскъдица. Понеже бил незаконороден, той бил лишен от граждански права, но това не му пречело да се надсмива над атиняните, подигравайки им се, че се гордеят не с добродетели, а с месторождение. Учил при софиста Горгий, после при Сократ и станал толкова близък негов ученик, че присъствал на смъртта на своя учител. Антистен бил символ на “унижените и оскърбените” в Атина. Носел семпъл работнически плащ, не се подстригвал, имал дълга брада, ходел бос. Понякога неканен влизал в нечий дом, за да каже на стопаните, какво мисли за тях и да им даде съвети как да станат по-добродетелни хора. С ъ ч и н е н и я: Антистен написал множество съчинения, но повечето били унищожени, заради техния предизвикателен и екстремистки характер.
Човек може да се научи да бъде добродетелен. Добродетелите изискват “Сократова сила”, а не от богатство и почести. “Добродетелта е оръжие, което не могат да ни отнемат.” Благородството на човека е в добродетелите, а не в произхода. Атиняните, които се гордеят със своя произход, не превъзхождат животните, родени в Атина.
Антистен не се възхищавал от Прометей, защото даровете на цивилизацията не били ценност за него. Вместо това почитал Херакъл като герой на земните подвизи и на труда. Според Антистен трудът е благо, непретенциозният живот - също. Антистен критикува градския живот и се отнася с презрение към удобствата на цивилизацията. Проповядва простота и непретенциозност. Казвал, че предпочита да полудее, вместо да стане роб на удоволствията. Удоволствието е благо само тогава, когато след него не идва разкаяние. Човек трябва да почита справедливитехора повече от онези, които са му просто родни. Обичал парадоксите, с които тревожел съвестта на своите съграждани.
Съветвал към политиката да се отнасяме както към огъня: да не стоим нито много близо, защото ще изгорим, нито твърде далече, защото ще замръзнем. Антистен отричал да има разлика между свободните и робите. И докато Платон строго разпределял всички хора в три съсловия, за Антистен съсловните разлики нямали никакво значение. Богатството и беднотата са в душата, а не в нещата. Мъдрецът живее по законите на добродетелите, а не според законите на държавата. Държавите загиват тогава, когато престанат да различават добрите хора от лошите.
Човек може да се научи да бъде добродетелен. Добродетелите изискват “Сократова сила”, а не от богатство и почести. “Добродетелта е оръжие, което не могат да ни отнемат.” Благородството на човека е в добродетелите, а не в произхода. Атиняните, които се гордеят със своя произход, не превъзхождат животните, родени в Атина.
Антистен не се възхищавал от Прометей, защото даровете на цивилизацията не били ценност за него. Вместо това почитал Херакъл като герой на земните подвизи и на труда. Според Антистен трудът е благо, непретенциозният живот - също. Антистен критикува градския живот и се отнася с презрение към удобствата на цивилизацията. Проповядва простота и непретенциозност. Казвал, че предпочита да полудее, вместо да стане роб на удоволствията. Удоволствието е благо само тогава, когато след него не идва разкаяние. Човек трябва да почита справедливитехора повече от онези, които са му просто родни. Обичал парадоксите, с които тревожел съвестта на своите съграждани.
Съветвал към политиката да се отнасяме както към огъня: да не стоим нито много близо, защото ще изгорим, нито твърде далече, защото ще замръзнем. Антистен отричал да има разлика между свободните и робите. И докато Платон строго разпределял всички хора в три съсловия, за Антистен съсловните разлики нямали никакво значение. Богатството и беднотата са в душата, а не в нещата. Мъдрецът живее по законите на добродетелите, а не според законите на държавата. Държавите загиват тогава, когато престанат да различават добрите хора от лошите.
Ариес (1914-1984)
Филип Ариес е френски историк и демограф, принадлежащ към школата „Анали”.
С ъ ч и н е н и я: Човекът пред лицето на смъртта.
Филип Ариес е френски историк и демограф, принадлежащ към школата „Анали”.
С ъ ч и н е н и я: Човекът пред лицето на смъртта.
Аристип (~ 435–~ 350 г.пр.н.е.)
Аристип е роден в Кирена, но отива в Атина, привлечен от славата на Сократ, и става негов ученик. След смъртта на Сократ се връща в Кирена и основава своя школа, наречена “киренайска” или “хедонистическа”. Аристип бил известен с умението си да се приспособява към всяка ситуация. Негов ученик е Теодор-безбожникът, прочул се с отричането на боговете.
Аристип е основател на хедонизма. Светът е даден в нашите усещания. Едни усещания са предизвикани от плавни движения, други от груби и резки движения. От плавните и меки усещания възниква чувството заудоволствие, а от резките - болка. Удоволствието е критерий за ценността на нещата. Удоволствието е висше благо. Целият ни живот е жажда за удоволствия. Няма значение какви са нещата, които предизвикват в нас удоволствие. Но телесните удоволствия са по-силни от душевните. Трябва да се отбягват само онези удоволствия, след които идва страдание. Философиятае най-добрият ни съветник за това кои удоволствия да предпочетем. Богатството, властта, приятелството и знанието са ценни само дотолкова, доколкото ни помагат получим удоволствия.
Аристип е роден в Кирена, но отива в Атина, привлечен от славата на Сократ, и става негов ученик. След смъртта на Сократ се връща в Кирена и основава своя школа, наречена “киренайска” или “хедонистическа”. Аристип бил известен с умението си да се приспособява към всяка ситуация. Негов ученик е Теодор-безбожникът, прочул се с отричането на боговете.
Аристип е основател на хедонизма. Светът е даден в нашите усещания. Едни усещания са предизвикани от плавни движения, други от груби и резки движения. От плавните и меки усещания възниква чувството заудоволствие, а от резките - болка. Удоволствието е критерий за ценността на нещата. Удоволствието е висше благо. Целият ни живот е жажда за удоволствия. Няма значение какви са нещата, които предизвикват в нас удоволствие. Но телесните удоволствия са по-силни от душевните. Трябва да се отбягват само онези удоволствия, след които идва страдание. Философиятае най-добрият ни съветник за това кои удоволствия да предпочетем. Богатството, властта, приятелството и знанието са ценни само дотолкова, доколкото ни помагат получим удоволствия.
Аристотел (384–322 г.пр.н.е.) Аристотел е роден в гр. Стагира. Баща му, Никомах, бил придворен лекар на македонския цар Аминт, който е дядо на Александър Велики. Аристотел учи 20 г. в школата на Платон. Няколко години е възпитател на младия Александър Македонски. През 335 г. основава в Атина своя школа, наречена “Лицей”. След смъртта на Александър Македонски е принуден да напусне Атина, заради антимакедонски настроения. Аристотел отива в Халкида и там умира. Аристотел е известен с енциклопедичните си знания и с изследвания в много и често съвсем нови области. Той е създател на логиката.
С ъ ч и н е н и я: Никомахова етика, Политика.
Добродетелта не е знание, както смята Сократ. Добродетелта е също воля и възпитание.
Има два вида добродетели: интелектуални (мъдрост, благоразумие) и етически добродетели (умереност, щедрост, мъжество и др.). Етическата добродетел е средина между две крайности, между два порока.
Според Аристотел има робство по природа и робство по придобиване.
Човекът е “zoon politikon” (“обществено същество” или “политическо същество”) според Аристотел. Без общество могат да живеят само боговете или животните.
Собствеността е естествено право на всеки.
Цел на държавата е общото благото на нейните граждани. Няма едно единствена правилна форма, както смята Платон, защото в различни условия най-добро може да се окаже различно държавно устройство.
Аристотел изследва държавното устройство на 165 държави. Разделя формите на управление на шест основни вида, като три от тях са “правилни”, а три са техни “неправилни” отклонения:
правилни форми – неправилни форми
Монархия Тирания
Аристокрация Олигархия
Република (Полития) Демокрация
Монархията естествено възниква, ако един човек превишава останалите със своите добродетели. Ако властва един, но порочен, тогава имаме тирания.
Когато властта е у едно малцинство от изтъкнати с добродетелите си граждани, тогава имамеаристокрация. Ако властващото малцинство е богато и лишено от добродетели, тогава държавата е олигархия.
Когато властта принадлежи на мнозинството добродетелни граждани, тогава държавата ерепублика, ако това мнозинство е от лишени от добродетели хора, тогава държавата е демокрация.
С ъ ч и н е н и я: Никомахова етика, Политика.
Добродетелта не е знание, както смята Сократ. Добродетелта е също воля и възпитание.
Има два вида добродетели: интелектуални (мъдрост, благоразумие) и етически добродетели (умереност, щедрост, мъжество и др.). Етическата добродетел е средина между две крайности, между два порока.
Според Аристотел има робство по природа и робство по придобиване.
Човекът е “zoon politikon” (“обществено същество” или “политическо същество”) според Аристотел. Без общество могат да живеят само боговете или животните.
Собствеността е естествено право на всеки.
Цел на държавата е общото благото на нейните граждани. Няма едно единствена правилна форма, както смята Платон, защото в различни условия най-добро може да се окаже различно държавно устройство.
Аристотел изследва държавното устройство на 165 държави. Разделя формите на управление на шест основни вида, като три от тях са “правилни”, а три са техни “неправилни” отклонения:
правилни форми – неправилни форми
Монархия Тирания
Аристокрация Олигархия
Република (Полития) Демокрация
Монархията естествено възниква, ако един човек превишава останалите със своите добродетели. Ако властва един, но порочен, тогава имаме тирания.
Когато властта е у едно малцинство от изтъкнати с добродетелите си граждани, тогава имамеаристокрация. Ако властващото малцинство е богато и лишено от добродетели, тогава държавата е олигархия.
Когато властта принадлежи на мнозинството добродетелни граждани, тогава държавата ерепублика, ако това мнозинство е от лишени от добродетели хора, тогава държавата е демокрация.
Барт (1915-1980) Ролан Барт е френски теоретик на литературата.
С ъ ч и н е н и я: Camera obscura, Фрагменти на любовния дискурс.
С ъ ч и н е н и я: Camera obscura, Фрагменти на любовния дискурс.
Башлар (1884-1962)
Гастон Башлар е френски писател и философ.Създател на т.нар. неорационализъм.
С ъ ч и н е н и я: Поетика на пространството.
Гастон Башлар е френски писател и философ.Създател на т.нар. неорационализъм.
С ъ ч и н е н и я: Поетика на пространството.
Бентам (1748-1832)
Джереми Бентам е английски теоретик на морала и правото.
С ъ ч и н е н и я: Въведение в принципите на морала и законодателството.
Джереми Бентам е английски теоретик на морала и правото.
С ъ ч и н е н и я: Въведение в принципите на морала и законодателството.
Брехт (1898-1956)
Бертолд Брехт е немски поет, драматург и теоретик на изкуството Създател на концепцията за „театъра на отчуждението”.
Бертолд Брехт е немски поет, драматург и теоретик на изкуството Създател на концепцията за „театъра на отчуждението”.
Бруно (1548 – 1600)Джордано Бруно е роден в гр. Нола, близо до Неапол, Италия, в семейство на бедни аристократи. През 1562 г. Бруно заминава да учи в Неапол. Там получава първите си уроци по философия. На 17 г. встъпва в доминиканския орден. Богатата библиотека на манастира Сан-Доменико Маджоре, в който Бруно живее, му помага да придобие огромна ерудиция. Бруно е представен на Папата като талантлив млад доминиканец. В Рим получава титлата “доктор по богослове”. Заради изказвания по време на диспут в полза на Арий (арианството) срещу Бруно е издигнато обвинение и той заминава за Рим да се защитава.
През 1576 г. напуска Рим без да получи опрощение от Папата и започва да странства из Европа. Постъпва в Женевския университет, но заради критика на ректора е обвинен в ерес, затворен, отлъчен от църквата и принуден да се покае. След излизане от затвора чете лекции по философия в университета в Тулуза, после в Париж, в Оксфорд.
През 1592 г. Бруно се установява във Венеция, но неговият домакин го издава на Инквизицията.
По искане на върховния инквизитор Джулио Антонио Санторо и по настояване на папа Климент VІІІ Бруно е изпратен в Рим. Там допълнителен материал по обвинението срещу него дал Челестино, негов съсед по килия, с който Бруно имал непредпазливостта да говори.
На 8 февруари 1600 г. е произнесено обвинението срещу Бруно. На 17 февруари 1600 г. Джордано Бруно е изгорен на клада на “Площада на цветята” в Рим. Било е пазарен ден. Площадът бил пълен с търговци и купувачи. Край изгаряли на клада философ.
С ъ ч и н е н и я: За безмерното и неизброимото, Пир върху пепел,
Вселената е безкрайна и в нея има безкрайно много светове. Светът не се дели да подлунен и надлунен, както твърди Аристотел.
Основната единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:
През 1576 г. напуска Рим без да получи опрощение от Папата и започва да странства из Европа. Постъпва в Женевския университет, но заради критика на ректора е обвинен в ерес, затворен, отлъчен от църквата и принуден да се покае. След излизане от затвора чете лекции по философия в университета в Тулуза, после в Париж, в Оксфорд.
През 1592 г. Бруно се установява във Венеция, но неговият домакин го издава на Инквизицията.
По искане на върховния инквизитор Джулио Антонио Санторо и по настояване на папа Климент VІІІ Бруно е изпратен в Рим. Там допълнителен материал по обвинението срещу него дал Челестино, негов съсед по килия, с който Бруно имал непредпазливостта да говори.
На 8 февруари 1600 г. е произнесено обвинението срещу Бруно. На 17 февруари 1600 г. Джордано Бруно е изгорен на клада на “Площада на цветята” в Рим. Било е пазарен ден. Площадът бил пълен с търговци и купувачи. Край изгаряли на клада философ.
С ъ ч и н е н и я: За безмерното и неизброимото, Пир върху пепел,
Вселената е безкрайна и в нея има безкрайно много светове. Светът не се дели да подлунен и надлунен, както твърди Аристотел.
Основната единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:
- Метафизична единица – монадата е най-малката субстанция на света.
- Физична единица – монадата е атом, т.е. най-малкото и неделимо тяло.
- Математическа единица – монадата е точка.
Герои на човечеството са онези, които са обзети от ентусиазъм. А ентусиазмът е породен от увереността в безкрайността на Вселената.
Бъркли (1685 – 1753)Джордж Бъркли е английски философ. Учи в Дъблинския университет. Става епископ в Клойн (Ирландия).
С ъ ч и н е н и я: Трактат за началата на човешкото познание, Опит за нова теория на човешкото зрение.
Бъркли критикува абстракциите в човешкото познание. Няма незрими и невидими същности, а само единични неща. Никой никога не е виждал “Материята”, т.е. материята изобщо. Ние възприемаме само отделни материални неща с цвят, тежест, големина, плътност. Следователно “материя изобщо” не съществува.
Лок направи разлика между първични качества у нещата (големина, фигура) и вторично качества (цвят, мирис). Според Бъркли съществуват само вторичните качества, т.е. тези, които ние възприемаме със сетивата.
Оттук и централната идея на Бъркли: “Съществува само онова, което възприемаме” – “Esse est percipi”. Но тогава какво става с нещата, които в момента никой не възприема (напр. връх Мусала през нощта)? Отговорът на Бъркли е: Бог съхранява всички неща, защото е всемогъщ и безкраен дух.
С ъ ч и н е н и я: Трактат за началата на човешкото познание, Опит за нова теория на човешкото зрение.
Бъркли критикува абстракциите в човешкото познание. Няма незрими и невидими същности, а само единични неща. Никой никога не е виждал “Материята”, т.е. материята изобщо. Ние възприемаме само отделни материални неща с цвят, тежест, големина, плътност. Следователно “материя изобщо” не съществува.
Лок направи разлика между първични качества у нещата (големина, фигура) и вторично качества (цвят, мирис). Според Бъркли съществуват само вторичните качества, т.е. тези, които ние възприемаме със сетивата.
Оттук и централната идея на Бъркли: “Съществува само онова, което възприемаме” – “Esse est percipi”. Но тогава какво става с нещата, които в момента никой не възприема (напр. връх Мусала през нощта)? Отговорът на Бъркли е: Бог съхранява всички неща, защото е всемогъщ и безкраен дух.
Вебер (1864-1920)
Макс Вебер е немски социолог, един от създателите на социологията.
С ъ ч и н е н и я: Протестантската етика и духът на капитализма.
Макс Вебер е немски социолог, един от създателите на социологията.
С ъ ч и н е н и я: Протестантската етика и духът на капитализма.
Виан (1920-1959)
Борис Виан е френски писател модернист.
С ъ ч и н е н и я: Сърца за изтръгване, Екарисаж за всички.
Борис Виан е френски писател модернист.
С ъ ч и н е н и я: Сърца за изтръгване, Екарисаж за всички.
Волтер (1694 – 1778)Волтер (псевдоним на Франсоа-Мари Аруе) е роден на 21 ноември 1694 г. в Париж в семейство на нотариус. Учи в йезуитския колеж Луи Велики. Полученото наследство, пенсия, дадена му от краля и кралицата за поезия, допълнено чрез редица успешни финансови операции правят Волтер финансово независим през целия му живот. През 1717 г. Волтер попада за 11 месеца в Бастилията (най-известният затвор във Франция) заради написани от него остри сатири. След това 6 години е в изгнание в Англия, после живее край Париж, след това в Женева, а от 1760 г. до края на живота си живее в имението Ферне, разположено на границата между Франция и Швейцария. Умира на 30 май 1778 г. в Париж.
С ъ ч и н е н и я: Волтер оставя 85 тома съчинения и 107 тома писма. Най-важните му съчинения са: Философски речник, Кандид
Волтер е най-яркият полемист на Просвещението. Прицел на неговата критика са суеверието и невежеството. Волтер е деист: според него Бог е сътворил света, но е оставил природата и хората да съществуват без негова намеса. Негов постоянен враг е църковният фанатизъм, който предизвикал неговият знаменит призив “Смачкайте гадината” (“Ecrasez l’infame”). Десетилетия наред всяка година в деня на Вартоломеевата нощ (когато били избити 30 000 души в резултат на религиозен фанатизъм) Волтер е получавал нервна криза – до такава степен е ненавиждал религиозния фанатизъм. В борбата си с този бич на човечеството Волтер използва 137 псевдонима. За разлика от Холбах, който казвал, че е “личен враг на Бога”, Волтер е вярвал в Бога, но в добрия Бог, който допуска вяра и в други религии. За отношенията си с Бога Волтер казвал: “Поздравяваме се, но не си говорим”.
Волтер се стреми да напише един нов вид история. Тя трябва да описва не само историята на кралете, а също на изкуствата, науките и всекидневния живот. По отношение на възможностите на човечеството е неуместен както оптимизмът на Лайбниц, осмян от Волтер в “Кандид”, така и мрачното неверие в силата на човешкия разум. Волтер е вярвал в просветения монарх. Прави опити да убеди пруския крал Фридрих ІІ, шведския крал Густав ІІІ, руската кралица Екатерина ІІ и други европейски монарси, но накрая се влиза в конфликт с всички тях. В това отношение съдбата на Волтер прилича на тази на Платон – и двамата се опитват да дават съвети на управници, но и двамата остават разочаровани.
С ъ ч и н е н и я: Волтер оставя 85 тома съчинения и 107 тома писма. Най-важните му съчинения са: Философски речник, Кандид
Волтер е най-яркият полемист на Просвещението. Прицел на неговата критика са суеверието и невежеството. Волтер е деист: според него Бог е сътворил света, но е оставил природата и хората да съществуват без негова намеса. Негов постоянен враг е църковният фанатизъм, който предизвикал неговият знаменит призив “Смачкайте гадината” (“Ecrasez l’infame”). Десетилетия наред всяка година в деня на Вартоломеевата нощ (когато били избити 30 000 души в резултат на религиозен фанатизъм) Волтер е получавал нервна криза – до такава степен е ненавиждал религиозния фанатизъм. В борбата си с този бич на човечеството Волтер използва 137 псевдонима. За разлика от Холбах, който казвал, че е “личен враг на Бога”, Волтер е вярвал в Бога, но в добрия Бог, който допуска вяра и в други религии. За отношенията си с Бога Волтер казвал: “Поздравяваме се, но не си говорим”.
Волтер се стреми да напише един нов вид история. Тя трябва да описва не само историята на кралете, а също на изкуствата, науките и всекидневния живот. По отношение на възможностите на човечеството е неуместен както оптимизмът на Лайбниц, осмян от Волтер в “Кандид”, така и мрачното неверие в силата на човешкия разум. Волтер е вярвал в просветения монарх. Прави опити да убеди пруския крал Фридрих ІІ, шведския крал Густав ІІІ, руската кралица Екатерина ІІ и други европейски монарси, но накрая се влиза в конфликт с всички тях. В това отношение съдбата на Волтер прилича на тази на Платон – и двамата се опитват да дават съвети на управници, но и двамата остават разочаровани.
Дельоз (1925-1995)
Жил Дельоз е съвременен френски философ.
С ъ ч и н е н и я: Анти-Едип. Капитализъм и шизофрения.
Жил Дельоз е съвременен френски философ.
С ъ ч и н е н и я: Анти-Едип. Капитализъм и шизофрения.
Демокрит (~460 – 395)Демокрит е живял в Абдера. Ученик е на философа Левкип, за когото се смята, че е първият атомист, но сведенията за неговия живот и идеи са оскъдни и противоречиви. Демокрит получил наследство и заминал на пътешествие. Учил при жреците на Египет и Вавилон, а може би и Индия. Толкова се интересувал от познанието, че казвал, че предпочита да открие една причина за нещо, отколкото да заеме персийския престол. Легендата твърди, че Демокрит сам се ослепил, за да не бъде подвеждан от зрението при своите размишления. Докато мрачният Хераклит бил известен като “плачещият философ”, Демокрит бил наречен “смеещият се философ”. Но плачът и смехът на философите имали обща причина – от съжаление над човешките заблуди.
С ъ ч и н е н и я: За природата, За разума.
В основата на нещата са атомите (“атом” от старогръцки – “неделим”). Атомите са безкрайно малки, неделими, неразрушими и вечни частици. Те нямат нито цвят, нито мирис, нито вкус. Различават се само по 3 белега:
С ъ ч и н е н и я: За природата, За разума.
В основата на нещата са атомите (“атом” от старогръцки – “неделим”). Атомите са безкрайно малки, неделими, неразрушими и вечни частици. Те нямат нито цвят, нито мирис, нито вкус. Различават се само по 3 белега:
- Форма (както “Х” от “У”)
- Големина (както “Х” от “х”)
- Положение (както “ХУ” от “УХ”)
Светът е съставен от Атоми (битие) и Пустота (небитие). Атомите са в постоянно движение, което няма начало и няма край. Атомите се сблъскват един в друг и се сплитат в огромни съвкупности от атоми, които ние виждаме като тела, вещи.
Качествата на вещите – цвят, мирис, вкус, звук – възникват от въздействието на съвкупност от атоми върху нашите сетива. Сладкият вкус се поражда от големи и кръгли атоми, киселият вкус – от грапави, а соленият – от ъгловати. Топлото е резултат от нахлуването на бързи и кръгли атоми в нашите сетива, а студеното – от тяхното разбягване навън.
Ние можем да видим нещата, защото образът е фина обвивка от атоми, която се отделя от повърхността на предмета и достига до очите ни.
Душата се състои от много фини, гладки и кръгли атоми.
В космоса има множество светове.
Качествата на вещите – цвят, мирис, вкус, звук – възникват от въздействието на съвкупност от атоми върху нашите сетива. Сладкият вкус се поражда от големи и кръгли атоми, киселият вкус – от грапави, а соленият – от ъгловати. Топлото е резултат от нахлуването на бързи и кръгли атоми в нашите сетива, а студеното – от тяхното разбягване навън.
Ние можем да видим нещата, защото образът е фина обвивка от атоми, която се отделя от повърхността на предмета и достига до очите ни.
Душата се състои от много фини, гладки и кръгли атоми.
В космоса има множество светове.
Диоген от Синопа (412–323 г.пр.н.е.)Диоген е роден в град Синопа, който се намирал на брега на Черно море. Баща му бил богат човек – бил банкер и обменял пари, но бил набеден за фалшифициране на пари, поради което бил принуден да напусне Синопа. Диоген отишъл в Атина и станал ученик на Антистен.
Наречен бил “безумният Сократ” заради крайностите на своите възгледи и начин на живот. Наричали го също “kyon”, “куче”. След време напуснал Атина и странствал като скитник из Гърция. Когато умрял на 90 г. възраст, му издигнали паметник от скъп мрамор, върху който обаче сложили не фигурата на Диоген, а на куче.
Диоген бил необикновено горд човек и презрително се отнасял към богатството и властта, което го правело много популярен сред народа на Гърция и славата му бързо достигнала всички краища на древния свят. Най-известна за неговата гордост е случката, в която той се печал на слънце в Коринт, а до него застанал Александър Македонски, който дошъл специално да види прочутия мъдрец. Александър попитал Диоген, какво желае да направи за него, а Диоген отвърнал: “Да не ми правиш сянка”. Александър Македонски бил удивен от гордостта му и казал, че ако е не бил Александър, би желал да бъде Диоген.
Диоген нямал къща, дори известно време живеел в бъчва. Носел съвсем скромни дрехи. Известна е случката, при която той носел запалена свещ посред бял ден и на въпроса какво търси, отговорил “Търся човека”.
Самият начин на живот на Диоген бил олицетворение на киническия възглед и бил по-въздействащ от всякакви трактати. Диоген отричал брака и семейството, отнасял се с безразличие към богатството. Диоген въвел термина “космополитизъм”, казвайки, че е “гражданин на света”. С това той критикувал надменността и привилегиите на родените в Атина.
Иронизирал стремежът към собственост със следния силогизъм: :
Всичко принадлежи на боговете.
Мъдреците са приятели на боговете.
У приятелите всичко е общо.
Следователно всичко е на мъдреците.
Наречен бил “безумният Сократ” заради крайностите на своите възгледи и начин на живот. Наричали го също “kyon”, “куче”. След време напуснал Атина и странствал като скитник из Гърция. Когато умрял на 90 г. възраст, му издигнали паметник от скъп мрамор, върху който обаче сложили не фигурата на Диоген, а на куче.
Диоген бил необикновено горд човек и презрително се отнасял към богатството и властта, което го правело много популярен сред народа на Гърция и славата му бързо достигнала всички краища на древния свят. Най-известна за неговата гордост е случката, в която той се печал на слънце в Коринт, а до него застанал Александър Македонски, който дошъл специално да види прочутия мъдрец. Александър попитал Диоген, какво желае да направи за него, а Диоген отвърнал: “Да не ми правиш сянка”. Александър Македонски бил удивен от гордостта му и казал, че ако е не бил Александър, би желал да бъде Диоген.
Диоген нямал къща, дори известно време живеел в бъчва. Носел съвсем скромни дрехи. Известна е случката, при която той носел запалена свещ посред бял ден и на въпроса какво търси, отговорил “Търся човека”.
Самият начин на живот на Диоген бил олицетворение на киническия възглед и бил по-въздействащ от всякакви трактати. Диоген отричал брака и семейството, отнасял се с безразличие към богатството. Диоген въвел термина “космополитизъм”, казвайки, че е “гражданин на света”. С това той критикувал надменността и привилегиите на родените в Атина.
Иронизирал стремежът към собственост със следния силогизъм: :
Всичко принадлежи на боговете.
Мъдреците са приятели на боговете.
У приятелите всичко е общо.
Следователно всичко е на мъдреците.
Епиктет ( 55–138)Епиктет е бил роб, след това е освободен и започва да преподава философия в Рим. През 87 г. император Домециан прогонва всички философи от Рим и Епиктет отива в Никея, където остава до края на живота си.
С ъ ч и н е н и я: Беседи, Наръчник.
Според Епиктет основен принцип на нашето морално отношение е да различаваме нещата, които зависят от нас, и нещата, които не зависят от нас. Да различаваме вътрешното, от външното. Само ако следва този принцип, човек може да осигури своето щастие. Като пример Епиктет дава Сократ, който не се възмущавал от ударите, които жена му нанасяла, защото тялото, не е нещо, което изцяло му принадлежи, докато душата, която е изцяло и само негова, е недосегаема за грубостта на Ксантипа. Мъдрият човек знае кое е само негово. Той умее да преодолява страстите.
С ъ ч и н е н и я: Беседи, Наръчник.
Според Епиктет основен принцип на нашето морално отношение е да различаваме нещата, които зависят от нас, и нещата, които не зависят от нас. Да различаваме вътрешното, от външното. Само ако следва този принцип, човек може да осигури своето щастие. Като пример Епиктет дава Сократ, който не се възмущавал от ударите, които жена му нанасяла, защото тялото, не е нещо, което изцяло му принадлежи, докато душата, която е изцяло и само негова, е недосегаема за грубостта на Ксантипа. Мъдрият човек знае кое е само негово. Той умее да преодолява страстите.
Епикур (341–270 г.пр.н.е.)
Епикур е роден на о-в Самос, но баща му е атинянин. Връща се на 18 г. в Атина и след време неговата градина (“Градината на Епикур”) става място, в което идвали негови приятели и ученици, мъже и жени. Този кръг от приятели се превърнал в знаменита школа, която просъществувала до ІV в. сл.н.е. Епикур живеел съвсем скромно и непретенциозно.
С ъ ч и н е н и я: Писмо до Менойкей, Главни мисли.
Благото за всички същества е в удоволствието, а злото – в страданието. Но не всяко удоволствие е благо, а само онова, след което не идва страдание. Затова цел на човека трябва да е по-скоро липсата на страдания, душевно спокойствие и независимост. Блажен е мъдрецът, защото може да властва над своите желания и е като бог сред смъртните.
С ъ ч и н е н и я: Писмо до Менойкей, Главни мисли.
Благото за всички същества е в удоволствието, а злото – в страданието. Но не всяко удоволствие е благо, а само онова, след което не идва страдание. Затова цел на човека трябва да е по-скоро липсата на страдания, душевно спокойствие и независимост. Блажен е мъдрецът, защото може да властва над своите желания и е като бог сред смъртните.
Желю Желев (р. 1936)Български философ и политически деец. Виден десидент по времето на социализма. Първи демократично избран президент на България. Публикуването на неговата книга Фашизмът създаде широка интелектуална съпротива срещу догмите на социализма.
Зенон (333-262 пр.н.е.)
Зенон Стоикът е ученик на Кратет. Роден е в Китион на о-в Кипър, но се заселва в Атина.
Зенон Стоикът е ученик на Кратет. Роден е в Китион на о-в Кипър, но се заселва в Атина.
Камю (1913-1960)
Албер Камю е френски философ и писател, причисляван към
представителите на екзистенциализма.
С ъ ч и н е н и я: Чужденецът, Митът за Сизиф,Разбунтуваният човек.
Албер Камю е френски философ и писател, причисляван към
представителите на екзистенциализма.
С ъ ч и н е н и я: Чужденецът, Митът за Сизиф,Разбунтуваният човек.
Кант (1724–1804)Имануел Кант е роден на 22 април 1724 г. в Кьонигсберг. След завършване на университета в Кьонигсберг Кант е домашен учител 9 години. От 1755 г. преподава в университета в Кьонигсберг. Известно време е библиотекар в кралския замък в Кьонигсберг. Умира на 12 февруари 1804 г.
С ъ ч и н е н и я: Основи на метафизика на нравите, Критика на практическия разум, Метафизика на нравите.
И д е и: Човек не може да извлече от своя опит моралните правила, от които трябва да се ръководи. Дали една постъпка е морална, зависи от мотива, с който правя избор. Волята е практически разум, т.е. осъществяване на разума. Волята се противопоставя на влеченията и на склонностите. Принципът, който ръководи волята, се нарича императив.
С ъ ч и н е н и я: Основи на метафизика на нравите, Критика на практическия разум, Метафизика на нравите.
И д е и: Човек не може да извлече от своя опит моралните правила, от които трябва да се ръководи. Дали една постъпка е морална, зависи от мотива, с който правя избор. Волята е практически разум, т.е. осъществяване на разума. Волята се противопоставя на влеченията и на склонностите. Принципът, който ръководи волята, се нарича императив.
- Императивът е хипотетичен, ако ни казва: ако искаш да постигнеш това, направи така.
- Императивът е категоричен, ако ни казва:постъпвай според такава максима, която искаш да стане закон за всички.
Етиката на Кант не съдържа рецепти как точно да постъпваме в едни или други случаи. Тя апелира да постъпваме така, сякаш с всяка своя постъпка (с избраната от нас максима) показваме на хората какви трябва да бъдат (какъв трябва да е моралният закон).
Моралното отношение към човека не допуска той да бъде използван като средство за нещо друго. Човекът е самоценност. В нашите очи той трябва винаги да бъде цел и никога само средство. Това се отнася и до самите нас. Затова самоубийството е неморално, понеже при него животът се използва като средство – за да протестираме срещу нещастие, което ни е сполетяло, или дори за да отмъстим на някого. Затова постъпката на човека-камикадзе е неморална от подобна позиция. Щастието не е осигурено за човека. Дори и за най-добродетелния човек. Но човекът има дълг да бъде достоен за щастие.
Правото е сфера на външната свобода. Правото се дели на частно и публично.
1) Частното право се обхваща вещни права, лични права и вещно-лични права.
а) Вещни права (собствеността и владението).
б) Лични права.
в) Вещно-лични права (брачните отношения, отношенията между господар и слуга).
2) Публичното право се дели на държавно право и международно право.
Моралното отношение към човека не допуска той да бъде използван като средство за нещо друго. Човекът е самоценност. В нашите очи той трябва винаги да бъде цел и никога само средство. Това се отнася и до самите нас. Затова самоубийството е неморално, понеже при него животът се използва като средство – за да протестираме срещу нещастие, което ни е сполетяло, или дори за да отмъстим на някого. Затова постъпката на човека-камикадзе е неморална от подобна позиция. Щастието не е осигурено за човека. Дори и за най-добродетелния човек. Но човекът има дълг да бъде достоен за щастие.
Правото е сфера на външната свобода. Правото се дели на частно и публично.
1) Частното право се обхваща вещни права, лични права и вещно-лични права.
а) Вещни права (собствеността и владението).
б) Лични права.
в) Вещно-лични права (брачните отношения, отношенията между господар и слуга).
2) Публичното право се дели на държавно право и международно право.
Кинг, Мартин Лутър (1929-1968)
Американски борец за граждански права, убит на 4 април 1968 г.
Американски борец за граждански права, убит на 4 април 1968 г.
Киркегор (1813-1855)
Сьорен Киркегор е датски философ, предшественик на съвременния екзистенциализъм.
С ъ ч и н е н и я: Или-или.
Сьорен Киркегор е датски философ, предшественик на съвременния екзистенциализъм.
С ъ ч и н е н и я: Или-или.
Лайбниц (1646-1716) Готфрид Вилхелм Лайбниц е роден на 3 юли 1646 г. в Лайпциг. Баща му бил юрист, професор по морал и право. Лайбниц проявява удивителни способности още съвсем млад. Завършва право в Лайпциг. После изпълнява различни политически и научни мисии. Работи като библиотекар, придворен историограф, политически и юридически съветник. Овладява колосално количество знания. Във всички области Лайбниц се проявява като оригинален мислител. Той е основател и пръв президент на Берлинската академия на науките. Изучава ръкописите на Паскал, среща се със Спиноза. Кореспондира с най-големите умове на епохата и с много короновани особи. Влиза в спор с Нютон за приоритет върху откриването на диференциалното и интегрално смятане. Кралската академия на науките се произнася в полза на Нютон. Лайбниц мъчително преживява тази присъда. Умира беден и самотен. Оставя над 15 000 писма и над 70 000 произведения.
С ъ ч и н е н и я: Монадология, Нови опити върху човешкия разум
Лайбниц се отличава от Декарт с възгледа си за света, в който живите същества и уникалните неща имат предимство пред механичните и еднакви вещи.Монадата (“единица” от старогръцки, виж учението на Питагор) е основен елемент на битието. Монадата не е нито вещ, нито атом, нито идея. Тя е метафизична точка. Монадата е “живо огледало на Вселената”. Монадите са живи и непрекъснато се променят. Няма две еднакви монади. Лайбниц се обзаложил с придворните дами, че не могат да открият дори две еднакви листа – всичко е уникално, според него.
С идеята за монадите Лайбниц възражда идеята на Анаксагор “всичко е във всичко”. Той илюстрира тази идея със следния пример: В едно езеро има вода, листа, риби. Във всяка капка от това езеро има друго езеро със риби, листа. Във всяка капка и на това езеро има друго езеро и така нататък до безкрайност.
Монадите са безкрайно много и безкрайно различни, но се групират в 3 вида:
С ъ ч и н е н и я: Монадология, Нови опити върху човешкия разум
Лайбниц се отличава от Декарт с възгледа си за света, в който живите същества и уникалните неща имат предимство пред механичните и еднакви вещи.Монадата (“единица” от старогръцки, виж учението на Питагор) е основен елемент на битието. Монадата не е нито вещ, нито атом, нито идея. Тя е метафизична точка. Монадата е “живо огледало на Вселената”. Монадите са живи и непрекъснато се променят. Няма две еднакви монади. Лайбниц се обзаложил с придворните дами, че не могат да открият дори две еднакви листа – всичко е уникално, според него.
С идеята за монадите Лайбниц възражда идеята на Анаксагор “всичко е във всичко”. Той илюстрира тази идея със следния пример: В едно езеро има вода, листа, риби. Във всяка капка от това езеро има друго езеро със риби, листа. Във всяка капка и на това езеро има друго езеро и така нататък до безкрайност.
Монадите са безкрайно много и безкрайно различни, но се групират в 3 вида:
- Монади с безкрайно малки, неясни възприятия (перцепции). Такива са монадите на природата, но също и човекът, когато спи без да сънува, или е в безсъзнание. Това е светът на спящите монади.
- Монади с ясни перцепции и памет. Това са душите.
- Монади с аперцепция (аперцепция е противоположното на перцепция, т.е. тя е активна насоченост на мисълта). Такива са духовете.
Монадите нямат прозорци, т.е. не си въздействат. Между тях има хармония, установена от Бог.
Самият Бог е безкрайна и несътворена монада.
Има 2 вида истини:
Самият Бог е безкрайна и несътворена монада.
Има 2 вида истини:
- Истини на сетивата – те са случайни. Веднъж сетивата ни казват едно, друг път – друго. Веднъж нещо ни се струва вкусно, друг път – не.
- Истини на разума – те са необходими. При тях не е възможно нещо, което им противоречи, също да е истинно. “2 + 2” е равно на 4 и никога не може да бъде равно на 5.
Ларошфуко (1613–1680)
Франсоа дьо Ларошфуко е френски писател, известен със своите проницателни морални афоризми.
С ъ ч и н е н и я: Максими и размисли.
Франсоа дьо Ларошфуко е френски писател, известен със своите проницателни морални афоризми.
С ъ ч и н е н и я: Максими и размисли.
Марк Аврелий (121–180)
Марк Аврелий е римски император и философ, представител на стоицизма.
С ъ ч и н е н и я: Към себе си.
Марк Аврелий е римски император и философ, представител на стоицизма.
С ъ ч и н е н и я: Към себе си.
Маркс (1818 - 1883)
Карл Маркс е немски философ и икономист, създател на твърде влиятелните в средата на ХХ в. учения на исторически и диалектическия материализъм.
С ъ ч и н е н и я: "Капиталът", "Немска идеология", "Икономико-философски ръкописи".
Карл Маркс е немски философ и икономист, създател на твърде влиятелните в средата на ХХ в. учения на исторически и диалектическия материализъм.
С ъ ч и н е н и я: "Капиталът", "Немска идеология", "Икономико-философски ръкописи".
Моне (1888-1979)
Жан Моне е един от “бащите” на идеята за единна Европа.
Жан Моне е един от “бащите” на идеята за единна Европа.
Монтен (1533–1592) Мишел дьо Монтен е р. в замъка Монтен в благородно семейство. От съвсем малък учи латински. Става съветник в Парламента. През 1570 г.се завръща в замъка “Монтен” и там започва да пише своите Опити (Essays).
С ъ ч и н е н и я: Опити, 3 тома.
Малко след Ренесанса, в епохата на Барока, един изискан френски благородник, който обича книгите и уединението, си задава въпроса: “Какво знам аз?” Акцентът е именно върху този “Аз” на граф дьо Монтен. Не космосът, не Бог, а Азът е главният персонаж в десетките eсета на Монтен. Всяко есе е опит на автора да открие своята уникална гледна точка към света и хората, към историята на народите и книгите на великите автори.
Искреност, а не средновековно лицемерие, лишено от суета признание за собствените слабости, гордост от своите качества, честен размисъл за човека и неговата съдба – това е Монтен.
Човекът е слабо същество, изпълнено с пороци и противоречия, но също и силно същество, защото намира сили да превъзмогне отчаянието и страха. В историята има примери за величието и за падението на човека – всеки сам трябва да избере своя идеал. Институциите – държава и църква, не са ни алиби.
Монтен ни показва цялата пъстрота на човешките нрави без да назидава и без да проповядва. Неговият стоицизъм с елементи на епикурейство е либерален и толерантен.
Уважението и грижата за Аза, която Монтен демонстрира, са израз на новия индивидуалистичен морал на Новото време.
С ъ ч и н е н и я: Опити, 3 тома.
Малко след Ренесанса, в епохата на Барока, един изискан френски благородник, който обича книгите и уединението, си задава въпроса: “Какво знам аз?” Акцентът е именно върху този “Аз” на граф дьо Монтен. Не космосът, не Бог, а Азът е главният персонаж в десетките eсета на Монтен. Всяко есе е опит на автора да открие своята уникална гледна точка към света и хората, към историята на народите и книгите на великите автори.
Искреност, а не средновековно лицемерие, лишено от суета признание за собствените слабости, гордост от своите качества, честен размисъл за човека и неговата съдба – това е Монтен.
Човекът е слабо същество, изпълнено с пороци и противоречия, но също и силно същество, защото намира сили да превъзмогне отчаянието и страха. В историята има примери за величието и за падението на човека – всеки сам трябва да избере своя идеал. Институциите – държава и църква, не са ни алиби.
Монтен ни показва цялата пъстрота на човешките нрави без да назидава и без да проповядва. Неговият стоицизъм с елементи на епикурейство е либерален и толерантен.
Уважението и грижата за Аза, която Монтен демонстрира, са израз на новия индивидуалистичен морал на Новото време.
Монтескьо (1689–1755)Шарл-Луи дьо Секонда, барон дьо Монтескьо, е роден в замъка Ла Бред, близо до Бордо. Майка му умира, когато той е на 7 г. Учи първо в университета в Бордо, после в Париж. Избран е за президент на парламента на Бордо. През 1728 г. става член на Френската академия на науките. Умира на 10 февруари 1755 г. По време на Революцията тленните му останки са осквернени и изгубени.
С ъ ч и н е н и я: Духът на законите.
Справедливостта е преди законите на законодателя. Както в природата законите създават постоянност и устойчивост, така и в обществото законите водят към същото. Законите в обществото са дело на разума. Законите не са така еднакви, както в природата. Те зависят от много фактори: климат, географско разположение на страната, големина, религия, нрави, богатство, численост на населението. Всички тези фактори образуват онова, което се нарича дух на законите. Невежеството пречи на човека да разбере кои са истинските закони на обществото и да ги следва.
Правото има три дяла:
С ъ ч и н е н и я: Духът на законите.
Справедливостта е преди законите на законодателя. Както в природата законите създават постоянност и устойчивост, така и в обществото законите водят към същото. Законите в обществото са дело на разума. Законите не са така еднакви, както в природата. Те зависят от много фактори: климат, географско разположение на страната, големина, религия, нрави, богатство, численост на населението. Всички тези фактори образуват онова, което се нарича дух на законите. Невежеството пречи на човека да разбере кои са истинските закони на обществото и да ги следва.
Правото има три дяла:
- Международно право – определя отношенията между народите
- Политическо право – за отношенията между управляващи и управлявани
- Гражданско право – определя отношенията на гражданите помежду им
Управлението на държавата е три вида:
1) Републиканско – върховната власт принадлежи на целия народ или на част от него, а доминира добродетелта. Стремежът към равенство е движещ мотив на републиканците.
2) Монархическо – управлява един човек, но на основата на закони, а в морала доминира принципът на честта.
3) Деспотично – управлява един човек без закони и правила, а в морала цари страх.
1) Републиканско – върховната власт принадлежи на целия народ или на част от него, а доминира добродетелта. Стремежът към равенство е движещ мотив на републиканците.
2) Монархическо – управлява един човек, но на основата на закони, а в морала доминира принципът на честта.
3) Деспотично – управлява един човек без закони и правила, а в морала цари страх.
Мур (1873–1958)Джордж Едуард Мур е роден в Лондон. Изучава старателно старогръцки и латински още в училище, после учи класическа филология в Тринити колидж в Кеймбридж. Под влиянието на Бертранд Ръсел се обръща към философията. Става професор в Кеймбридж, после в САЩ. От 1921 до 1947 г. е главен редактор на списание Mind.
С ъ ч и н е н и я: Принципи на етиката, Етика.
Класическата етика има един основен недостатък: обявява доброто за нещо конкретно (идея, удоволствие, щастие). Всъщност, доброто е неопределимо. Ние имаме само интуиция за това, кое е добро.
Единствената задача, която етиката днес може да си постави, е да анализира езика на морала. По този начин тя престава да бъде идеология, доктринерство, възпитание.
С ъ ч и н е н и я: Принципи на етиката, Етика.
Класическата етика има един основен недостатък: обявява доброто за нещо конкретно (идея, удоволствие, щастие). Всъщност, доброто е неопределимо. Ние имаме само интуиция за това, кое е добро.
Единствената задача, която етиката днес може да си постави, е да анализира езика на морала. По този начин тя престава да бъде идеология, доктринерство, възпитание.
Ницше (1844–1900)Фридрих Ницше е роден в селцето Рьокен в Прусия. Учи в реномираната гимназия в Пфорта, след това следва класическа филология в Бон и Лайпциг. През 1869 г. става професор по класическа филология. Среща Рихард Вагнер и няколко години е под негово влияние. От 1879 г. напуска професорското поприще поради заболяване. Живее със скромна пенсия по болест. През 1890 г. изпада в умопомрачение и следващите 10 години е под грижите на майка си и сестра си.
С ъ ч и н е н и я: Генеалогия на морала, Тъй рече Заратустра, Залезът на боговете.
В основата на битието е волята за мощ. Достойнството на хората е в тяхната сила за мощ. Затова свръхчовекът е повече от обикновения човек, който има дребни еснафски цели и завижда на силните, творчески натури.
Ницше е известен критик ни християнството и християнската етика и морал. Християнската етика е упадъчна, защото величае слабия човек. Християнството е нелегален заговор на слабите срещу силните. То се ражда в катакомбите и подземията на Рим, в гетата и сутерените. Християнската любов и състрадание към слабите, бедните и неудачните, презрението към тялото и към силните личности и по този начин влошава човешкия род. Християнското сантиментално милосърдие е противоположно на римската мъжествена доблест. Християнството е свят на умопобъркани. То не е просто болест, а неприличие. Днес само урод може да не се срамува да се нарече християнин. Понятия като “страшен съд” и “безсмъртие на душата” са инструменти за мъчение.
На тази своя критика на християнската етика Ницше противопоставя идеята за Свръхчовека. Той олицетворява висшия тип човек, който е силен индивид с непреодолима воля за мощ. Свърхчовекът се отнася към човека както човекът към маймуната. Примери за свръхчовек са Омировите герои, Цезар, викингите, Чезаре Борджия, Наполеон.
Има два вида морал – господарски и робски.Господарският морал придава безусловна ценност на живота. Свързан е с чувството за мощ, суровост и щедрост. Не се бои от врагове, дори има полза от враговете, защото чрез тях доказва своето величие. Човекът с господарски морал е аристократ, егоист, изтънчен, самоуверен и самотен, защото е чистоплътен, а безразборното общуване опошлява. Робският моралдоминира днес. Той е израз на вярата в “доброто” и “прогреса”. Тук силният човек се преценява като зъл, а глупавият – като добър. Човекът с робски морал е търпелив, състрадателен и благодушен.
За Ницше демокрацията е израз на победа на слабите над силните, на тълпата и плебса над героите.Социализмът облагодетелства посредствените. Той е тирания на най-низшите и най-глупавите. Затова може да съществува дълго и се проваля под формата на краткотраен тероризъм.
С ъ ч и н е н и я: Генеалогия на морала, Тъй рече Заратустра, Залезът на боговете.
В основата на битието е волята за мощ. Достойнството на хората е в тяхната сила за мощ. Затова свръхчовекът е повече от обикновения човек, който има дребни еснафски цели и завижда на силните, творчески натури.
Ницше е известен критик ни християнството и християнската етика и морал. Християнската етика е упадъчна, защото величае слабия човек. Християнството е нелегален заговор на слабите срещу силните. То се ражда в катакомбите и подземията на Рим, в гетата и сутерените. Християнската любов и състрадание към слабите, бедните и неудачните, презрението към тялото и към силните личности и по този начин влошава човешкия род. Християнското сантиментално милосърдие е противоположно на римската мъжествена доблест. Християнството е свят на умопобъркани. То не е просто болест, а неприличие. Днес само урод може да не се срамува да се нарече християнин. Понятия като “страшен съд” и “безсмъртие на душата” са инструменти за мъчение.
На тази своя критика на християнската етика Ницше противопоставя идеята за Свръхчовека. Той олицетворява висшия тип човек, който е силен индивид с непреодолима воля за мощ. Свърхчовекът се отнася към човека както човекът към маймуната. Примери за свръхчовек са Омировите герои, Цезар, викингите, Чезаре Борджия, Наполеон.
Има два вида морал – господарски и робски.Господарският морал придава безусловна ценност на живота. Свързан е с чувството за мощ, суровост и щедрост. Не се бои от врагове, дори има полза от враговете, защото чрез тях доказва своето величие. Човекът с господарски морал е аристократ, егоист, изтънчен, самоуверен и самотен, защото е чистоплътен, а безразборното общуване опошлява. Робският моралдоминира днес. Той е израз на вярата в “доброто” и “прогреса”. Тук силният човек се преценява като зъл, а глупавият – като добър. Човекът с робски морал е търпелив, състрадателен и благодушен.
За Ницше демокрацията е израз на победа на слабите над силните, на тълпата и плебса над героите.Социализмът облагодетелства посредствените. Той е тирания на най-низшите и най-глупавите. Затова може да съществува дълго и се проваля под формата на краткотраен тероризъм.
Новалис (1772-1801)
Новалис е немски поет и философ, представител на Йенския романтизъм. Истинското му име е Фридрих фон Харденберг. Нарича философията си магически идеализъм, търси единството на човек и природа, изкуство, религия и философия. С ъ ч и н е н и я:Учениците от Саис.
Новалис е немски поет и философ, представител на Йенския романтизъм. Истинското му име е Фридрих фон Харденберг. Нарича философията си магически идеализъм, търси единството на човек и природа, изкуство, религия и философия. С ъ ч и н е н и я:Учениците от Саис.
Нютон (1643-1727)
Исаак Нютон е английски физик и математик, създател на класическата физика, диференциалното и интегрално смятане. Схваща света като атомарен универсум, подчинен на механична причинност.
С ъ ч и н е н и я: Математически начала на натуралната философия.
С ъ ч и н е н и я: Математически начала на натуралната философия.
Паскал (1623-1662)
Блез Паскал е френски математик, физик и философ. Живее в епохата на светогледния преход от крайния Космос към безкрайната Вселена и множеството светове. Оттук и чувството за крехкост, безпокойство, величие и нищожност на човека. Паскал говори за “логика на сърцето”, която е екзистенциална алтернатива на “логиката на ума”. С ъ ч и н е н и я: Мисли.
Блез Паскал е френски математик, физик и философ. Живее в епохата на светогледния преход от крайния Космос към безкрайната Вселена и множеството светове. Оттук и чувството за крехкост, безпокойство, величие и нищожност на човека. Паскал говори за “логика на сърцето”, която е екзистенциална алтернатива на “логиката на ума”. С ъ ч и н е н и я: Мисли.
Платон (428 – 348)Платон е роден в Атина, произхожда от богат аристократичен род. Рожденото му име е Аристокъл, но получил името Платон (“широк” от стгр.) заради голямото си чело, или заради широкия си гръб (бил добър борец). Учил при Кратил и Сократ. През 386 г. основава своята школа “Академия”, която просъществувала 915 г. (до 529 г. сл.н.е.). Прави два опита да дава съвети на политиците, но и двата са неуспешни. При единия от тях дори бил продаден в робство, та се наложило негови приятели да го откупват, за да му върнат свободата. Платон умира на рождения си ден по време на пир.
С ъ ч и н е н и я: Платон е написал над 30 съчинения, от които повечето са диалози и Сократ е основен герой в тях. По-важни са следните: Апология на Сократ, Федон, Държавата, Пирът, Федър, Тимей.
Според руския философ Владимир Соловьов смъртта на Сократ така разтърсила Платон, че той стигнал до следното заключение: Щом най-разумният и добродетелен човек е осъден на смърт в този свят, тогава това не е истинският свят. Има друг, по-истинен свят, в който царува Благото. Този свят е светът на идеите.
По този начин съществуващите неща се подреждат в следната йерархия:
С ъ ч и н е н и я: Платон е написал над 30 съчинения, от които повечето са диалози и Сократ е основен герой в тях. По-важни са следните: Апология на Сократ, Федон, Държавата, Пирът, Федър, Тимей.
Според руския философ Владимир Соловьов смъртта на Сократ така разтърсила Платон, че той стигнал до следното заключение: Щом най-разумният и добродетелен човек е осъден на смърт в този свят, тогава това не е истинският свят. Има друг, по-истинен свят, в който царува Благото. Този свят е светът на идеите.
По този начин съществуващите неща се подреждат в следната йерархия:
- Единно, Благо, Свръхбитие
- Идеи и числа, Битие
Душа
- Вещи
- Материя, Небитие
Човекът е съставен от душа и тяло. Тялото е смъртно, а душата – безсмъртна. Тялото е “гробница” за душата. Познанието е образоване на душата. То има 2 източника:
- Мнение – то е дело на сетивата, въображението и вярата.
- Знание – то е дело на разума.
Има два пътя към Благото:
- Път на Логоса - чрез диалектическото мислене.
- Път на Ероса – чрез любовта. В диалога “Пирът” Платон показва как любовта възниква първо към едно тяло, после към много тела, после към душата и накрая към идеите.
Платон създава една теория за “идеалната държава.” В основата на държавата е справедливостта, която е добродетелта на държавата. Хората са разделени на трисъсловия:
- Управници – философи.
- Воини.
- Производители – занаятчии и земеделци.
Първите две съсловия нямат право на собственост. Жените и децата са общи, липсва семейството, защото то, според Платон, изисква собственост и води до неравенство.
Платон е един от най-влиятелните и най-много цитирани философи в цялата европейска философия.
Платон е един от най-влиятелните и най-много цитирани философи в цялата европейска философия.
Ролс (1921-2002)Джон Ролс е английски философ, автор на фундаментални трудове по етика, социална и политическа философия.
С ъ ч и н е н и я: Теория на справедливостта, Политическият либерализъм, Харвардски лекции по етика.
С ъ ч и н е н и я: Теория на справедливостта, Политическият либерализъм, Харвардски лекции по етика.
Русо (1712 – 1778)
Жан-Жак Русо е роден на 28 юли 1712 г. в Женева в семейство на чиновник. Самообразова се. Запознава се с Дидро, Даламбер и други френски просветители. Пише музика, преписва ноти. Русо умира на 2 юли 1778 г.
С ъ ч и н е н и я:
Общественият договор, Разсъждение за това дали напредъка на науките и изкуствата е допринесъл за очистване на нравите, Разсъждение за произхода и основите на неравенството между хората.
Русо е деист. За него човекът не е толкова рационално същество, както смята Декарт. Човекът е природно, сетивно, емоционално и едва тогава разумно същество. В съчиненията на Русо се забелязва носталгия по миналото на човечеството, по първичното природно състояние. Развитието на науките и изкуствата са увеличили уменията и знанията на човека, но не са го направили по-щастлив. Според Русо частната собственост е причина за неравенството и нещастията на човека. Само равенството в собствеността прави обществото хармонично и хората по-морални. “Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.” Човек може да има само такива задължения, за които е сключил обществен договор. С идеята за обществен договор Русо отрича феодалните задължения, които човек има по рождение, смятани за “естествени”.
За Русо републиката е най-съвършената държава. В нея всички са равни пред закона. Държавата е основана на равноправен договор.
С ъ ч и н е н и я:
Общественият договор, Разсъждение за това дали напредъка на науките и изкуствата е допринесъл за очистване на нравите, Разсъждение за произхода и основите на неравенството между хората.
Русо е деист. За него човекът не е толкова рационално същество, както смята Декарт. Човекът е природно, сетивно, емоционално и едва тогава разумно същество. В съчиненията на Русо се забелязва носталгия по миналото на човечеството, по първичното природно състояние. Развитието на науките и изкуствата са увеличили уменията и знанията на човека, но не са го направили по-щастлив. Според Русо частната собственост е причина за неравенството и нещастията на човека. Само равенството в собствеността прави обществото хармонично и хората по-морални. “Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.” Човек може да има само такива задължения, за които е сключил обществен договор. С идеята за обществен договор Русо отрича феодалните задължения, които човек има по рождение, смятани за “естествени”.
За Русо републиката е най-съвършената държава. В нея всички са равни пред закона. Държавата е основана на равноправен договор.
Сартр (1905–1980)Жан-Пол Сартр е роден на 21 юли 1905 г. в Париж. Племенник е на известния хуманист Алберт Швайцер. Баща му умира, когато той е на 5 години. Завършва Висшата нормална школа в Париж. Няколко години е преподавател по философия в лицей. Включва се във френската съпротива срещу фашистката окупация. Доста време е близък до Френската комунистическа партия, но не членува в нея. Живее с известната писателка-феминистка Симон дьо Бовуар. Умира на 15 април 1980 г.
С ъ ч и н е н и я: Битие и нищо, Екзистенциализмът е хуманизъм.
Човекът е напълно свободно същество. Нещо повече, “човекът е осъден да бъде свободен”. Тази свобода му създава екзистенциално безпокойство. Той няма алиби. Не може с нищо да извини своите постъпки. Всяка постъпка е негова и само негова. Не може да прехвърли отговорността за постъпката никому – нито на Бог, нито на природата, нито на семейството, обществото или обстоятелствата.
Това прави човека ангажиран. Той е ангажиран първо със своя живот, после с този на обществото, в което живее. Затова никой – нито писателя, нито учения – не може да се откаже от ангажимента си към свободния избор. Във всеки момент човек има позиция и отговаря за нея. Ангажираният мислител е интелектуалец.
Дори когато търсим съвет от някого, ние пак сами избираме, дали послушаме неговия съвет.
Понеже човек винаги избира, това на философски език означава, че “съществуването предхожда същността”. Човек първо иска да бъде някакъв, а след това “е” някакъв. Човек първо избира да не устои пред някаква заплаха, а след това вече е “страхливец”. Първо решава да не учи, а след това е “необразован”.
Човек сам създава своя живот – без Бог, без господар. Проява на нечиста съвест е да се откаже от своя избор, да приеме, че друг е виновен за неговата участ.
С ъ ч и н е н и я: Битие и нищо, Екзистенциализмът е хуманизъм.
Човекът е напълно свободно същество. Нещо повече, “човекът е осъден да бъде свободен”. Тази свобода му създава екзистенциално безпокойство. Той няма алиби. Не може с нищо да извини своите постъпки. Всяка постъпка е негова и само негова. Не може да прехвърли отговорността за постъпката никому – нито на Бог, нито на природата, нито на семейството, обществото или обстоятелствата.
Това прави човека ангажиран. Той е ангажиран първо със своя живот, после с този на обществото, в което живее. Затова никой – нито писателя, нито учения – не може да се откаже от ангажимента си към свободния избор. Във всеки момент човек има позиция и отговаря за нея. Ангажираният мислител е интелектуалец.
Дори когато търсим съвет от някого, ние пак сами избираме, дали послушаме неговия съвет.
Понеже човек винаги избира, това на философски език означава, че “съществуването предхожда същността”. Човек първо иска да бъде някакъв, а след това “е” някакъв. Човек първо избира да не устои пред някаква заплаха, а след това вече е “страхливец”. Първо решава да не учи, а след това е “необразован”.
Човек сам създава своя живот – без Бог, без господар. Проява на нечиста съвест е да се откаже от своя избор, да приеме, че друг е виновен за неговата участ.
Сафо (VІІ-VІ в.пр.н.е.) Поетеса от древна Гърция, живяла на о-в Лесбос, авторка на изящна любовна лирика..
Смит (1723-1790) Адам Смит е английски икономист и моралист, един от създателите на етика на чувствата.
С ъ ч и н е н и я: Теория на моралните чувства, Изследвания върху природата и причините за богатството на народите.
С ъ ч и н е н и я: Теория на моралните чувства, Изследвания върху природата и причините за богатството на народите.
Сенека (4 г.пр.н.е.–65 г.сл.н.е.) Луций Аней Сенека е роден в Кордова, живее повечето време в Рим. По времето на Калигула е член на Сената, след това Клавдий го прогонва в изгнание в Корсика. През 49 г. н.е. става възпитател на Нерон. По-късно се самоубива по заповед на Нерон, заради съмнение в участие в заговор срещу диктатора.
С ъ ч и н е н и я: Нравствени писма до Луцилий, За щастливия живот, За краткостта на живота.
Мъдрецът е идеал за човешкото съществуване. Мъдрецът е спокоен, самодостатъчен, радостно и невъзмутимо гледа на своя живот и на приумиците на съдбата. Мъдрецът е доволен от своето. Той живее концентрирано и се стреми всеки ден от неговия живот да бъде равен на един живот. Затова винаги е живял достатъчно и не се плаши от смъртта. Той знае, че смъртта е условие за живота и не изпада в паника от това, че тя неминуемо ще дойде. Достойнството и свободата са по-ценни от продължителността на живота. Затова самоубийството е оправдано, ако човек трябва да избира между “позорен живот” и “достойна смърт”. Бедността не плаши мъдреца. Стремежът към богатство му е чужд, защото го прави зависим. Алчността е осъдена да се чувства постоянно бедна. Мъдрецът се стреми само към необходимото.
С ъ ч и н е н и я: Нравствени писма до Луцилий, За щастливия живот, За краткостта на живота.
Мъдрецът е идеал за човешкото съществуване. Мъдрецът е спокоен, самодостатъчен, радостно и невъзмутимо гледа на своя живот и на приумиците на съдбата. Мъдрецът е доволен от своето. Той живее концентрирано и се стреми всеки ден от неговия живот да бъде равен на един живот. Затова винаги е живял достатъчно и не се плаши от смъртта. Той знае, че смъртта е условие за живота и не изпада в паника от това, че тя неминуемо ще дойде. Достойнството и свободата са по-ценни от продължителността на живота. Затова самоубийството е оправдано, ако човек трябва да избира между “позорен живот” и “достойна смърт”. Бедността не плаши мъдреца. Стремежът към богатство му е чужд, защото го прави зависим. Алчността е осъдена да се чувства постоянно бедна. Мъдрецът се стреми само към необходимото.
Сократ (469–399 г.пр.н.е.)Сократ е първият роден в Атина философ. Баща му, Софроникс, бил каменоделец, а майка му, Финарета, била акушерка. Жена му, Ксантипа, била с много особен характер и става символ за свадлива жена на умен мъж. Сократ имал трима сина. Той не ни оставя нито едно съчинение и не създава школа, макар влиянието му да е толкова силно, че много школи след смъртта му били наречени “сократически”. Сократ обичал да говори с различни събеседници, често съвсем случайни минувачи по атинските улици и площади. Бил обсебен от страстта да мисли и разсъждава. Умеел така да се вглъби, че веднъж седял замислен на едно и също място повече от денонощие.
Сократ е осъден по две обвинения. Първо, за “въвеждане на нови богове”, понеже чувал глас на вътрешен Демон, който го предпазвал да извършва едни или други неправилни деяния. Този вътрешен глас е всъщност гласът на съвестта. Второ, за “развращаване на младежта”, понеже подтиквал младите атиняни сами да размишляват над съдбата си, а да не приемат наготово своя живот. Сократ отхвърля предложението на своите ученици да избяга и да се спаси и спокойно изпива чашата с отрова. Дори в предсмъртните си часове Сократ спокойно беседвал със своите ученици.
Историята на етиката започва със Сократ. Той може да бъде наречен “баща на етиката”, макар терминът да е въведен от Аристотел. Сократ подлага на преосмисляне традиционния морал. Той се стреми да подтикне атиняните да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима “знам, че нищо не знам” е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
В диалозите със своите събеседници Сократ опитва да намери правилните определения на понятия като “добро”, “справедливост”, “достойнство”. Въодушевен от това свое намерение той достига до извода, че “добродетелта е знание”. Само ако имаме пълното съзнание за доброто, само тогава можем да направим добро. Въпреки съмненията, на които подлага моралните възгледи на своето време, Сократ не е анархист и спазва законите на своята държава. Затова не приема предложенията на свои ученици да избяга от затвора и да избегне смъртната присъда.
Сократ е осъден по две обвинения. Първо, за “въвеждане на нови богове”, понеже чувал глас на вътрешен Демон, който го предпазвал да извършва едни или други неправилни деяния. Този вътрешен глас е всъщност гласът на съвестта. Второ, за “развращаване на младежта”, понеже подтиквал младите атиняни сами да размишляват над съдбата си, а да не приемат наготово своя живот. Сократ отхвърля предложението на своите ученици да избяга и да се спаси и спокойно изпива чашата с отрова. Дори в предсмъртните си часове Сократ спокойно беседвал със своите ученици.
Историята на етиката започва със Сократ. Той може да бъде наречен “баща на етиката”, макар терминът да е въведен от Аристотел. Сократ подлага на преосмисляне традиционния морал. Той се стреми да подтикне атиняните да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима “знам, че нищо не знам” е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
В диалозите със своите събеседници Сократ опитва да намери правилните определения на понятия като “добро”, “справедливост”, “достойнство”. Въодушевен от това свое намерение той достига до извода, че “добродетелта е знание”. Само ако имаме пълното съзнание за доброто, само тогава можем да направим добро. Въпреки съмненията, на които подлага моралните възгледи на своето време, Сократ не е анархист и спазва законите на своята държава. Затова не приема предложенията на свои ученици да избяга от затвора и да избегне смъртната присъда.
Талес (~625 - ~ 546)
Талес е първият философ в Древна Гърция. Роден е в гр. Милет, намиращ с в областта Йония, Мала Азия (в днешна Турция). Смята се, че е един от прочутите “седем мъдреци” на Гърция. Говори се, че е учил в Египет. Този разказ сякаш иска да ни укаже за връзката между източната мъдрост и раждащата се европейска философия. Талес е смятан и за първият математик в Гърция. Измерил е височината на пирамидите по пропорцията между тяхната сянка и човека и неговата сянка (теорема на Талес). Предсказва слънчевото затъмнение от 28 май 585 г. Правил е опити да обясни причините и закономерностите за разливането на река Нил.
Според Талес водата е в основата на всички неща, т.е. тя е първоосновата (“архе” на стрг.) на света. Защото от влажното се хранят нещата, а сухото означава смърт. По този начин философите започват да обясняват света чрез елементи на природата, а не чрез намесата на боговете. Така възниква философското обяснение на света.
Талес е първият философ в Древна Гърция. Роден е в гр. Милет, намиращ с в областта Йония, Мала Азия (в днешна Турция). Смята се, че е един от прочутите “седем мъдреци” на Гърция. Говори се, че е учил в Египет. Този разказ сякаш иска да ни укаже за връзката между източната мъдрост и раждащата се европейска философия. Талес е смятан и за първият математик в Гърция. Измерил е височината на пирамидите по пропорцията между тяхната сянка и човека и неговата сянка (теорема на Талес). Предсказва слънчевото затъмнение от 28 май 585 г. Правил е опити да обясни причините и закономерностите за разливането на река Нил.
Според Талес водата е в основата на всички неща, т.е. тя е първоосновата (“архе” на стрг.) на света. Защото от влажното се хранят нещата, а сухото означава смърт. По този начин философите започват да обясняват света чрез елементи на природата, а не чрез намесата на боговете. Така възниква философското обяснение на света.
Тодоров (р.1939)
Цветан Тодоров е съвременен български културолог и семиотик. Работи от години във Франция.
С ъ ч и н е н и я: Поетика на прозата.
Цветан Тодоров е съвременен български културолог и семиотик. Работи от години във Франция.
С ъ ч и н е н и я: Поетика на прозата.
Тома от Аквино (1204-1274) Тома е роден в замъка Рокасека в градчето Аквино в Южна Италия. Учи в манастира Монтекасино и в Неапол. От 1244 г. е монах в домениканския орден. Продължава обучението си при Алберт Велики в Кьолн. След като завършва образованието си преподава в Париж, Рим и Неапол. Умира на 7 март 1274 г. в манастира Фосануова в Южна Италия. През 1323 г. е обявен за светец. През 1567 г. е признат за “петия учител на църквата”.
С ъ ч и н е н и я: Сума на теологията.
Според Тома има четири вида закони:
С ъ ч и н е н и я: Сума на теологията.
Според Тома има четири вида закони:
- вечния закон;
- естествения закон;
- човешкия закон;
- божествения закон.
На вечния закон се подчинява целия свят (природа, човек) и всички негови промени. Естественият закондава на човека възможност да различава доброто от злото. Човешкият закон е дело на законодателя. С него се коригира неправилното разбиране на естествения закон. Но не всяко законодателство съответства на естествения закон – възможно е да има и несправедливи закони. Човек може да не спазва закони, които противоречат на естествения закон.Божественият закон се съдържа в откровението. В него има положения, които човек може и да не разбира, защото те надвишават възможностите на разума.
Унамуно (1864-1936)Мигел де Унамуно е испански философ и писател.
С ъ ч и н е н и я: Трагичното чувство за живота на хората и народите.
С ъ ч и н е н и я: Трагичното чувство за живота на хората и народите.
Флобер (1821-1880)
Густав Флобер е френски писател.
С ъ ч и н е н и я: Мадам Бовари.
Густав Флобер е френски писател.
С ъ ч и н е н и я: Мадам Бовари.
Фройд (1856-1939)
Зигмунд Фройд е австрийски психолог и културолог. Създател на психоаналитичната теория.
С ъ ч и н е н и я: Увод в психоанализата,
Зигмунд Фройд е австрийски психолог и културолог. Създател на психоаналитичната теория.
С ъ ч и н е н и я: Увод в психоанализата,
Фром (1900-1980)
Ерих Фром е немски философ и социолог.
С ъ ч и н е н и я: Бягство от свободата.
Ерих Фром е немски философ и социолог.
С ъ ч и н е н и я: Бягство от свободата.
Фукуяма (р. 1952)
Франсис Фукуяма е съвременен американски социален философ.
С ъ ч и н е н и я: Краят на историята.
Франсис Фукуяма е съвременен американски социален философ.
С ъ ч и н е н и я: Краят на историята.
Хабермас (р. 1929)
Юрген Хабермас е съвременен немски философ и социален мислител.
С ъ ч и н е н и я: Теория на комуникативното действие.
Юрген Хабермас е съвременен немски философ и социален мислител.
С ъ ч и н е н и я: Теория на комуникативното действие.
Хавел, Вацлав (р. 1936) Чешки писател и политически деец, виден десидент по времето на социализма, прекарал пет години в затвор, заради своите политически идеи. Президент на Чехословакия и след това на Република Чехия.
Хайдегер (1889–1976)Немският философ Мартин Хайдегер е роден на 6 септември 1889 г. в градчето Мескирх, Германия. Постъпва като асистент на Едмунд Хусерл във Фрайбург, където след пенсионирането на своя учител той става професор. В периода 1933-1934 г. е ректор на университета. През това време постъпва в Националсоциалистическата партия. След края на втората световна война е отстранен от университета за сътрудничество с националсоциализма. Възстановен е през 1954 г., но Хайдегер решава да не се връща на университетската катедра и изнася само частни лекции и доклади пред ограничен кръг слушатели. Хайдегер умира на 26 май 1976 г. До края на живота си той не се извинява за членството си в партията на Хитлер.
С ъ ч и н е н и я: Битие и време, Що е метафизика?
Според Хайдегер европейската философия е оставила в забрава питането за смисъла на битието. Ако искаме наистина да философстваме, ние трябва да поставим отново този въпрос. Човекът по това се различава от всички други същества, че си задава въпроси и то фундаментални и сериозни въпроси. Най-сериозният и вечен въпрос е този: Що е битие?
За да отговорим на този въпрос, ние трябва да тръгнем от спецификата на собственото си съществуване. А какво е човекът? Къде на търсим неговата същност? В тялото, в душата или в духа?
Същността на човека е в неговата екзистенция (съществуване). Екзистенцията е ек-статичност, пребиваване извън себе си, проект. Човекът е проект да бъде, а не е просто наличен като скала в планината. Този проект на човека е във времето. Затова смисълът на човешкото съществуване и на битието трябва да се търси във времето.
Каква истина за човека можем да открием в човешкото време? Човек не е Бог, човек не прилича на безкрайната Вселена. Човекът е крайно, смъртно същество. Човекът е битие-към-смъртта. Неговото време е временно. Във временното време на своя живот човек трябва да разгърне по най-добрия начин своите възможности. Защото човекът е също битие-възможност. Както при Мирандола, така и тук от избора на човека зависи неговото съществуване. Екзистенцията е избран живот.
Ако човек не избира, а просто подражава на другите, тогава той е “das Man”. Така Хайдегер нарича средното, безлико, безотговорно и повърхностно съществуване на човека.
С ъ ч и н е н и я: Битие и време, Що е метафизика?
Според Хайдегер европейската философия е оставила в забрава питането за смисъла на битието. Ако искаме наистина да философстваме, ние трябва да поставим отново този въпрос. Човекът по това се различава от всички други същества, че си задава въпроси и то фундаментални и сериозни въпроси. Най-сериозният и вечен въпрос е този: Що е битие?
За да отговорим на този въпрос, ние трябва да тръгнем от спецификата на собственото си съществуване. А какво е човекът? Къде на търсим неговата същност? В тялото, в душата или в духа?
Същността на човека е в неговата екзистенция (съществуване). Екзистенцията е ек-статичност, пребиваване извън себе си, проект. Човекът е проект да бъде, а не е просто наличен като скала в планината. Този проект на човека е във времето. Затова смисълът на човешкото съществуване и на битието трябва да се търси във времето.
Каква истина за човека можем да открием в човешкото време? Човек не е Бог, човек не прилича на безкрайната Вселена. Човекът е крайно, смъртно същество. Човекът е битие-към-смъртта. Неговото време е временно. Във временното време на своя живот човек трябва да разгърне по най-добрия начин своите възможности. Защото човекът е също битие-възможност. Както при Мирандола, така и тук от избора на човека зависи неговото съществуване. Екзистенцията е избран живот.
Ако човек не избира, а просто подражава на другите, тогава той е “das Man”. Така Хайдегер нарича средното, безлико, безотговорно и повърхностно съществуване на човека.
Хегел (1770 – 1831)Георг Вилхелм Фридрих Хегел е роден на 27 август 1770 г. в Щутгарт в семейство на чиновник. Завършва университета в Тюбинген. Няколко години е домашен учител в богати семейства, после издава вестник. От 1801 г. е професор в Йена, 1808-1816 г. е директор на гимназия в Нюрнберг и преподавател по философия. От 1817 г. е професор в Хайделберг, а от 1818 до края на живота си е професор в Берлинския университет. Умира от холера на 14 ноември 1831 г.
С ъ ч и н е н и я: Енциклопедия на философските науки; Философия на правото; Философия на историята.
Хегел е известен със своята диалектика. Диалектика означава “учение за противоположностите”. Но да открием противоположни неща (напр. топло и студено) не е достатъчно. Според Хегел по-важното е да умеем да преминем от една противоположност към друга (от топлото към студеното и обратно). Тези “преминавания” на мисълта от едно нещо към друго, тези “движения” на мисълта Хегел нарича “диалектика”.
С диалектиката мисълта започва от най-бедното си стъпало и достига до най-богатото си състояние. Диалектиката е обогатяване на мисълта с нови категории. Този процес накратко изглежда по следния начин.
Откъде да започнем да мислим? Има толкова много неща! Кое да бъде първото?
Нека да потърсим мисъл, която е съвсем елементарна, да потърсим най-елементарната мисъл. Да опитаме с мисълта “Дъската е черна”. Но тя само на пръв поглед е елементарна. Защото съдържа “знание за дъска” и “знание за черно”. Тогава да премахнем това конкретно знание и да опитаме с мисълта “Х е У”. Но все пак трябва да знаем какво е това “Х” и какво е това “У”!.
Тогава ще опитаме с нещо най-елементарно: Съществуващото е съществуващо” или “Битието е битие”. Това май е най-елементарната мисъл. И няма начин да не е истина.
Следователно първата категория е категорията “битие”.
Но какво можем да кажем за това битие? Нищо.Следователно “Битието е нищо”! Но щом битието е нищо, то и нищото е битие. Следователно битието съвпада със своята противоположност. Ето така мисълта сама премина в своя противоположна мисъл – от битието премина към нищото.
Това преминаване от битието към нищото и от нищото към битието означава, че битието става нищо и нищото става битие. Така стигаме до категорията “ставане”, т.е. до преплитането на битието и нищото едно в друго.
Ставането дава нещо станало, т.е. нещо като резултат, нещо което е налице, нещо налично. Това е наличното битие.
Наличното битие е точно това, което е станало, което то е. То е качествено различно от всичко друго. Следователно мисълта стигна до категорията “качество”.
Но щом качеството означава нещо да е различно от друго качество, то едното качество и другото качество се отнасят едно към друго и стават две качества. Така стигаме до категорията “количество”.
Ние можем да променяме количеството на едно нещо до известна степен, след което то престава да е същото. Например лекарството след известно количество става отрова. Следователно съотношението между качество и количество ни дава категорията “мяра”.
Мярата определя докъде едно нещо може да се променя и да се проявява като същото, и откъде нататък то престава да е същото и се проявява като друго.
В този смисъл нещото има своя същност и свои про-явления. Така мисълта стига до категориите “същност” и “явление”. Същността на едно нещо е онова, благодарение на което нещото остава “същото” в различни про-явления. Същността е основа на явленията. Например разумът е същността на човека и ако човек загуби разума си, той престава да се проявява като човек и заприличва на животно.
Същност + проявления = субстанция. Субстанция е онова, което съдържа всички явления заедно с тяхната същност. Затова говорим за “субстанцията на народа”.
Щом субстанцията съдържа всичко в себе си, то когато познаваме ние, понеже сме част от субстанцията, всъщност помагаме на субстанцията да опознае сама себе си.
Това самопознание на субстанцията я прави понятна.Понятието е такава мисъл, която прави прозрачни явленията, открива тяхната същност, достига до битието на нещата.
Затова Хегел казва: “всичко действително е разумно, всичко разумно е действително”.
Защото разумът се състои в разбирането на нещата. Разумът не е някаква вещ. Разум е самият процес на разбиране. Затова казваме “Той прояви разум”, т.е. “той прояви разбиране”.
Философията има за задача да усили разума на човека, т.е. да разшири неговото разбиране за света. Разбраният свят всъщност е идея. Той става прозрачен за разума, защото е разбран. Непрозрачно, т.е. материално, е само неразбираемото и неразбраното.
За да направи света прозрачен, мисълта изминава следния път.
С ъ ч и н е н и я: Енциклопедия на философските науки; Философия на правото; Философия на историята.
Хегел е известен със своята диалектика. Диалектика означава “учение за противоположностите”. Но да открием противоположни неща (напр. топло и студено) не е достатъчно. Според Хегел по-важното е да умеем да преминем от една противоположност към друга (от топлото към студеното и обратно). Тези “преминавания” на мисълта от едно нещо към друго, тези “движения” на мисълта Хегел нарича “диалектика”.
С диалектиката мисълта започва от най-бедното си стъпало и достига до най-богатото си състояние. Диалектиката е обогатяване на мисълта с нови категории. Този процес накратко изглежда по следния начин.
Откъде да започнем да мислим? Има толкова много неща! Кое да бъде първото?
Нека да потърсим мисъл, която е съвсем елементарна, да потърсим най-елементарната мисъл. Да опитаме с мисълта “Дъската е черна”. Но тя само на пръв поглед е елементарна. Защото съдържа “знание за дъска” и “знание за черно”. Тогава да премахнем това конкретно знание и да опитаме с мисълта “Х е У”. Но все пак трябва да знаем какво е това “Х” и какво е това “У”!.
Тогава ще опитаме с нещо най-елементарно: Съществуващото е съществуващо” или “Битието е битие”. Това май е най-елементарната мисъл. И няма начин да не е истина.
Следователно първата категория е категорията “битие”.
Но какво можем да кажем за това битие? Нищо.Следователно “Битието е нищо”! Но щом битието е нищо, то и нищото е битие. Следователно битието съвпада със своята противоположност. Ето така мисълта сама премина в своя противоположна мисъл – от битието премина към нищото.
Това преминаване от битието към нищото и от нищото към битието означава, че битието става нищо и нищото става битие. Така стигаме до категорията “ставане”, т.е. до преплитането на битието и нищото едно в друго.
Ставането дава нещо станало, т.е. нещо като резултат, нещо което е налице, нещо налично. Това е наличното битие.
Наличното битие е точно това, което е станало, което то е. То е качествено различно от всичко друго. Следователно мисълта стигна до категорията “качество”.
Но щом качеството означава нещо да е различно от друго качество, то едното качество и другото качество се отнасят едно към друго и стават две качества. Така стигаме до категорията “количество”.
Ние можем да променяме количеството на едно нещо до известна степен, след което то престава да е същото. Например лекарството след известно количество става отрова. Следователно съотношението между качество и количество ни дава категорията “мяра”.
Мярата определя докъде едно нещо може да се променя и да се проявява като същото, и откъде нататък то престава да е същото и се проявява като друго.
В този смисъл нещото има своя същност и свои про-явления. Така мисълта стига до категориите “същност” и “явление”. Същността на едно нещо е онова, благодарение на което нещото остава “същото” в различни про-явления. Същността е основа на явленията. Например разумът е същността на човека и ако човек загуби разума си, той престава да се проявява като човек и заприличва на животно.
Същност + проявления = субстанция. Субстанция е онова, което съдържа всички явления заедно с тяхната същност. Затова говорим за “субстанцията на народа”.
Щом субстанцията съдържа всичко в себе си, то когато познаваме ние, понеже сме част от субстанцията, всъщност помагаме на субстанцията да опознае сама себе си.
Това самопознание на субстанцията я прави понятна.Понятието е такава мисъл, която прави прозрачни явленията, открива тяхната същност, достига до битието на нещата.
Затова Хегел казва: “всичко действително е разумно, всичко разумно е действително”.
Защото разумът се състои в разбирането на нещата. Разумът не е някаква вещ. Разум е самият процес на разбиране. Затова казваме “Той прояви разум”, т.е. “той прояви разбиране”.
Философията има за задача да усили разума на човека, т.е. да разшири неговото разбиране за света. Разбраният свят всъщност е идея. Той става прозрачен за разума, защото е разбран. Непрозрачно, т.е. материално, е само неразбираемото и неразбраното.
За да направи света прозрачен, мисълта изминава следния път.
- Познава своите категории – изминава пътя от битието до идеята. Това е всъщност “логиката”като част от философията.
- Познава противоположното на абстрактната мисъл – природата. Като опознава природата мисълта прави природата прозрачна, следователно в природното тяло открива душа. Тази природа, която има в себе си душа, се нарича Човек. Човекът е венец на природата.
- Самопознаването на човека като тяло и душа води до тяхното по-висше единство – духът. Душата става дух, когато овладее тялото. Духът е една силна душа, която може да създава предмети:
- абстрактни - като морала и държавата;
- по-конкретни – инструменти и вещи;
- най-богати и най-висши – изкуство, религия и философия.
Цялата философия на Хегел има за цел да демонстрира могъществото на човешката мисъл.
Хераклит (~520 - ~ 460)Хераклит е живял в Ефес. Бил е аристократ по произход и по поведение. Горд и независим, той е странял от хората. Говорел неясно и многозначително в кратки изречения.
С ъ ч и н е н и я: За природата.
В основата на света е ОГЪНЯТ-ЛОГОС. Той управлява всичко. Светът е динамичен, изтъкан от противоположности. “Войната е баща на всичко”. Динамизмът се изразява с прочутата формула “Всичко тече” (“panta rei”). По тази причина “ние не можем два пъти да влезем в една и съща река”.
С ъ ч и н е н и я: За природата.
В основата на света е ОГЪНЯТ-ЛОГОС. Той управлява всичко. Светът е динамичен, изтъкан от противоположности. “Войната е баща на всичко”. Динамизмът се изразява с прочутата формула “Всичко тече” (“panta rei”). По тази причина “ние не можем два пъти да влезем в една и съща река”.
Хилон (6 в. пр.н.е.)
Древногръцки мъдрец.
Древногръцки мъдрец.
Хобс (1588–1679)Томас Хобс е р. в Уеспорт, малко селце в Англия. По време на гражданската война в Англия емигрира във Франция (1640 – 1651). Отказва да стане член на Кралското общество.
С ъ ч и н е н и я: Левиатан.
Моралната философия е наука за доброто и злото. Основната морална максима е следната: Не прави на другия това, което смяташ за неразумно по отношение на себе си от страна на другия. Хобс нарича “гражданска философия” науката за държавата и за човешките права. По природа, в своето естествено състояние,хората са равни. Но съперничеството, недоверието и желанието за слава ги въвличат в конфликт, във “война на всички против всички”. Затова в естественото справедливостта не може да възтържествува. Нужна е обща власт над всички и това е държавата. Само държавата може да избави хората от състоянието на война, в което те се намира. Хобс нарича държавата “велик Левиатан” (митично чудовище) или “смъртен Бог”, защото на нея ние дължим мира е защитата на собствеността.
Държавата възниква или насила, или по договор със съгласието на всички. Договорната държава се нарича “политическа държава” или “учредена държава”. Суверенът има правото да управлява, да съди, да води война и да сключва мир, да раздава титли като “обществено мерило за цената на хората”, да сече пари.
Основните видове държави са:
С ъ ч и н е н и я: Левиатан.
Моралната философия е наука за доброто и злото. Основната морална максима е следната: Не прави на другия това, което смяташ за неразумно по отношение на себе си от страна на другия. Хобс нарича “гражданска философия” науката за държавата и за човешките права. По природа, в своето естествено състояние,хората са равни. Но съперничеството, недоверието и желанието за слава ги въвличат в конфликт, във “война на всички против всички”. Затова в естественото справедливостта не може да възтържествува. Нужна е обща власт над всички и това е държавата. Само държавата може да избави хората от състоянието на война, в което те се намира. Хобс нарича държавата “велик Левиатан” (митично чудовище) или “смъртен Бог”, защото на нея ние дължим мира е защитата на собствеността.
Държавата възниква или насила, или по договор със съгласието на всички. Договорната държава се нарича “политическа държава” или “учредена държава”. Суверенът има правото да управлява, да съди, да води война и да сключва мир, да раздава титли като “обществено мерило за цената на хората”, да сече пари.
Основните видове държави са:
- монархия – когато суверенът е едно лице; нейните критици я наричат тирания;
- демокрация – когато суверенът е народното събрание; нейните критици я наричат анархия;
- аристокрация – когато суверенът е само част от народа, нейните критици я наричат олигархия.
Законите няколко вида: естествени (които съществуват открай време) и позитивни (дело на законодателя); писани и неписани, божествени и човешки. Основен закон на държавата е този, без който тя ще рухне.
Престъплението е грях, който нарушава закона. Престъплението се поражда поради неразумност, грешка или страст. За да преценим едно престъпление трябва да отчетем следните фактори:
Престъплението е грях, който нарушава закона. Престъплението се поражда поради неразумност, грешка или страст. За да преценим едно престъпление трябва да отчетем следните фактори:
- Колко е морален този, който е извършил престъплението;
- Колко голямо зло е причинил;
- Доколко престъплението дава лош пример на другите;
- Обстоятелствата, при които е извършено.
Наказанието е зло, извършено от държавата, за да убеди хората да се подчиняват.
Чехов (1860-1904)Антон Павлович Чехов е руски писател.
С ъ ч и н е н и я: Вишнева градина.
С ъ ч и н е н и я: Вишнева градина.
Цицерон (106 пр.н.е.–43 пр.н.е.)
Марк Тулий Цицерон е римски философ.
С ъ ч и н е н и я: Тускулански беседи, За държавата и законите.
Марк Тулий Цицерон е римски философ.
С ъ ч и н е н и я: Тускулански беседи, За държавата и законите.
Шелер, Макс (1874 - 1928)
Немски философ, основоположник на философската антропология. Изследва емоционалното начало у човека (любовта, симпатията). С ъ ч и н е н и я: Мястото на човека в Космоса, Същност и форми на симпатията.
Немски философ, основоположник на философската антропология. Изследва емоционалното начало у човека (любовта, симпатията). С ъ ч и н е н и я: Мястото на човека в Космоса, Същност и форми на симпатията.
Шилер (1759-1805)
Фридрих Шилер е немски поет и философ. Развива идеята на Кант за играта като единство на природното и моралното, на сетивното и интелектуалното у човека.
С ъ ч и н е н и я: Върху естетическото възпитание на човека в поредица от писма, Върху наивната и сантиментална поезия.
Фридрих Шилер е немски поет и философ. Развива идеята на Кант за играта като единство на природното и моралното, на сетивното и интелектуалното у човека.
С ъ ч и н е н и я: Върху естетическото възпитание на човека в поредица от писма, Върху наивната и сантиментална поезия.
Шопенхауер (1788–1860)Артур Шопенхауер е роден на 22 февруари 1788 г. в Данциг (днешен Гданск). Баща му е богат търговец с тежък характер и болезнени меланхолични пристъпи. Майка му е известна писателка от кръга на Гьоте. Бащата се самоубива в 1805 г. и оставя на сина си значително наследство от 20 000 талера. Шопенхауер напуска омразната му търговия и се посвещава изцяло на философията. Прави опит да преподава в Берлинския университет като конкурент на Хегел, той търпи пълен крах – студентите по философия не посещават неговите лекции. Огорченият Шопенхауер се отказва от университетска кариера и става свободен писател.
Шопенхауер обичал да свири на флейта, бил самотен и доста своенравен човек. Бил избухлив, недоверчив и подозрителен към всички. Живеел на първия етаж поради страх от пожари и земетресения. Не пиел от чужда чаша, бръснел се сам и спял с оръжие. Бил привързан толкова много към своя пудел, че му завещавал значително състояние. Философът умира на 21 септември 1860 г. С ъ ч и н е н и я: Светът като воля и представа.
Светът е една безмерна и могъща воля, която ни се показва в представи, образи.
Волята е воля за живот. Силите на природата, жизненият порив на растенията и животните са неин израз.
Волята за живот властва над всички нас. Всички човешки желания и стремежи са продиктувани от волята. Затова животът е страдание. В страданието си всички хора са равни.
Морален дълг на човека е да прояви състраданиекъм страданието, което властва над хората. От страданието няма изход.
Затова оптимизмът е подигравка над човешката съдба. Вярата в щастието, в историческия прогрес или светлото бъдеще е безнравствено и безотговорно.
Всяко наше желание и стремеж извира от волята, затова щом ги удовлетворим, не откриваме нищо, а следват нови и нови желания. Няма Рай на спокойно блаженство, а само Ад от мъчителни усилия.
Единственият шанс за човека е да опита да ограничи своите желания с аскезата , отказът от желания.
Дори самоубийството не е изход от робството. Нещо по-лошо, то е “шедьовър” на заблудата, че можем да се освободим от волята. Защото самоубийството е пак проява на желание, а всяко желание идва от всемогъщата воля.
Шопенхауер обичал да свири на флейта, бил самотен и доста своенравен човек. Бил избухлив, недоверчив и подозрителен към всички. Живеел на първия етаж поради страх от пожари и земетресения. Не пиел от чужда чаша, бръснел се сам и спял с оръжие. Бил привързан толкова много към своя пудел, че му завещавал значително състояние. Философът умира на 21 септември 1860 г. С ъ ч и н е н и я: Светът като воля и представа.
Светът е една безмерна и могъща воля, която ни се показва в представи, образи.
Волята е воля за живот. Силите на природата, жизненият порив на растенията и животните са неин израз.
Волята за живот властва над всички нас. Всички човешки желания и стремежи са продиктувани от волята. Затова животът е страдание. В страданието си всички хора са равни.
Морален дълг на човека е да прояви състраданиекъм страданието, което властва над хората. От страданието няма изход.
Затова оптимизмът е подигравка над човешката съдба. Вярата в щастието, в историческия прогрес или светлото бъдеще е безнравствено и безотговорно.
Всяко наше желание и стремеж извира от волята, затова щом ги удовлетворим, не откриваме нищо, а следват нови и нови желания. Няма Рай на спокойно блаженство, а само Ад от мъчителни усилия.
Единственият шанс за човека е да опита да ограничи своите желания с аскезата , отказът от желания.
Дори самоубийството не е изход от робството. Нещо по-лошо, то е “шедьовър” на заблудата, че можем да се освободим от волята. Защото самоубийството е пак проява на желание, а всяко желание идва от всемогъщата воля.
Шутц (1899-1959)
Алфред Шутц е немски философ и социолог. Представител на феноменологическото направление в социологията.
Алфред Шутц е немски философ и социолог. Представител на феноменологическото направление в социологията.
Ясперс (1883-1969)Карл Ясперс е немски философ, роден на 23 февруари 1883 г. в Олденбург, Германия. Учи медицина и психиатрия. ОТ 1921 г. преподава философия в Хайделберг. По време на нацизма е отстранен от преподаване. След войната напуска Хайделберг, понеже се сблъсква с отказа на своите университетски колеги да предприемат либерални реформи в университета, и до края на живота си преподава в Базел, Швейцария.
С ъ ч и н е н и я: Философия (3 тома), Духовната ситуация на времето, Смисълът на историята.
Според Ясперс философията има за задача да прояснява нашата екзистенция, да ни ориентира в света и да тълкува шифрите на трансцендентното.
С ъ ч и н е н и я: Философия (3 тома), Духовната ситуация на времето, Смисълът на историята.
Според Ясперс философията има за задача да прояснява нашата екзистенция, да ни ориентира в света и да тълкува шифрите на трансцендентното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар