Димитър Коцев - Шошо, 2010 г.
Да си хедонист е сладка работа – по този въпрос две мнения няма. И най-големите противници на тези разпуснати възгледи за живота си дават сметка, че са се прецакали в избора си. Всяко друго философско течение навява асоциации с асоциални типове, които си губят времето да разсъждават над живота вместо да го живеят. В същото това време хедонистът си се наслаждава на глътката вино, с едната ръка гали нечия плът, а с другата се протяга. И между глътките и тръпките дори намира време допълнително да почеше егото си, изграждайки система от философски разсъждения, които да му отиват на начина на живот. А всъщност всеки искрен трактат по хедонизъм би могъл да съдържа само две простички думи – "Оооох, кеффф..." – изписани бавно и многократно върху 1200 страници. Докато едни хора си губят времето да се съобразяват с моралните капани, с които е осеян живота (че и смъртта), хедонистът предпочита да си вземе всичко тук и сега, защото после не се знае. Като при избора, който получаваш като спечелиш джакпота в една американска лотария – искаш 15 милиона сега или 65 милиона в рамките на следващите 30 години. Хедонистът взима сега, защото изобщо не е сигурно дали ще има следващи трийсет години.
Аз също съм опитвал да бъда хедонист. Звучи лесно – навличаш някаква удобна роба, която да може лесно да се повдига при възможност за неангажиращ секс; запасяваш се с хапчета против киселини, за да се гощаваш по-често с изтънчени ястия; ангажираш си личен масажист на пълен работен ден и изтриваш от телефона си всички служебни контакти, а на личните им ограничаваш обажданията – ако имаш нужда от някой, ще му звъннеш. Един по един обаче тези стълбове на хедонизма рухнаха пред очите ми. Масажистът го отпратих още на втория час, защото имам непоносим гъдел – то бива смях и удоволствие, ама работата отиваше към пръсване на сърцето. Хапването ме държа в плен на своя тънък чар в продължение на цели три дни, в които опитах всякакви национални кухни в съпровод с всякакви национални алкохоли. В резултат на това в стомаха ми спонтанно възникна първичния бульон, от който е произлязъл животът на земята. Само дето живот не видях в следващата седмица – само вратата на тоалетната от вътрешната страна. "Е, казах си аз, остана ми поне едно удоволствие, което никой не може да ми отнеме – случайният секс." Повдигах си робата тук, повдигах си робата там и така цели няколко месеца, докато накрая си я повдигнах пред кожния лекар. То вярно, че има презервативи на тоя свят, ама какъв хедонизъм ще е това? Все едно да ядеш черен хайвер, опакован в индивидуални миниатюрни найлонови пликчета за всяко зърно.
Така завърши моят стаж в областта на безконтролния добив на удоволствия. Но благодарение на горчивия си опит се обзаведох с чисто нов източник на нездраво удоволствие. Днес обичам да приседна тихичко до някой тежък махмурлия и да се опитам да му припомня колко хубаво му е било предната вечер. И колкото по-голям е контрастът между удоволствието, което е изпитал и последствията от него, толкова по-жална физиономия се изписва на лицето му. А на мен ми става едно такова топло и уютно, като си помисля, че съм се разминал с това преживяване. После бързам да се срещна с онзи отворко с разбитото сърце, който до вчера не спираше да повтаря "Копеле, скъсах я казвам ти!...", а сега се държи с едната ръка за главата, а с другата за сърцето и издава един такъв жален вопъл, от който ми минава всеки мой дискомфорт.
Днес аз отново пълноценно се наслаждавам на живота, макар и по един нетрадиционен начин. Дори малко нескромно бих заявил, че съм родоначалник на така наречения от мен "вторичен хедонизъм", при който удоволствието не се извлича пряко в рисковите условия на реалния живот, а чрез наблюдението на разрушителните последствия от традиционния хедонизъм у околните.
Воала! - както би казал Епикур, ако говореше френски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар