Аристип

(ок.435-355 пр.Хр.)

    Аристип (Ἀρίστιππος) е древногръцки философ, ученик на Сократ, основател на школата на хедонизма. Тъй като Аристип произхожда от град Кирена (днес в Либия), неговите последователи носят името "киренайци". Арестип смята, че има само две състояния на душата - болка и удоволствие. Щастието е сума от всички удоволствия в нашия живот. Според Аристип болката е "острото движение", а удоволствието - "плавно движение". За него всички удоволствия са еднакви и който не се стреми към удоволствие, е извратен. Не вярва, че някое удоволствие е "по-удоволствие" от друго. Може би затова Аристип умеел да се нагажда към всякакви обстоятелства и с успех живее в двора на един от тогавашните тиранични царе. По тази причина безцеремонният Диоген от Синопа го нарича "царско куче".
    Аристип основава школата на Кирения и дава пример, като живее, строго спазвайки принципите на собственото си учение. Той призовава към наслади с жени и се заобикаля с лесно достъпни момичета. Той задава риторичния въпрос: „Има ли разлика между това да наемеш къща, в която вече са живели много хора, и такава, в която още никой не е стъпвал?... Няма разлика и ако жената, с която живееш, е била вече с много други или с нито един." Когато Аристип иска от своя богат приятел Дионис пари, той му отговаря: „Не, ти си ми казвал, че мъдрият никога не е в нужда." „Плати! Плати - настоява Аристип, - и после ще обсъдим този въпрос." Дионис дава парите и Аристип казва: „Сега нали виждаш, че аз не съм в нужда."

Думи на Аристип:

• Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.

• Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях.

• Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам.

• Както тези, които ядат твърде много, не са по-здрави от тези, които взимат от храната само най-необходимото, така и истинскиучени биват не тези, които четат много, а тези, които четат полезното.

---

Aристип (Aristippus) е древногръцки философ, съвременник и ученик на Сократ. Роден е около 435 г. пр.Хр. в Кирена, гръцки полис на територията на днешна Либия. Той е считан за основател на Киренейското училище, в което се преподавала философията на хедонизма.

За живота на Аристип има малко данни. Информацията за Аристип идва главно от Ксенофон и Евсевий Кесарийски. Смята се, че той произхожда от проспериращо семейство. По време на Олимпийските игри той отива в Атина, за да се запознае със Сократ. Става част от неговия кръг, но след това се оттегля и предприема редица пътувания. Развива свои хедонистични теории. Той е имал дъщеря на име Арете, която е била добре обучена образована жена и двамата са преподавали срещу заплащане. Аристип е първият ученик на Сократ, който след смъртта на своя учител се проявява като софист – преподава срещу заплащане и взема високи такси от учениците си.

След завръщането си у дома, Aристип създава своя философска школа, която учи, че знанието има стойност, когато е практически полезно. Аристип презира математиката и счита натуралистичните изследвания за ненужни. Според него ние можем да познаваме само собствените си чувства (не чувствата на другите), а те принадлежат на момента. Чувствата могат да бъдат разграничени на предизвикващи удоволствие или болка и могат да се отнасят за духовно или физическо удоволствие.

Аристип твърди, че реално е само това, което можем да възприемем и се позовава на софистиката. Той определя усещанията като относителни, субективни и подвеждащи, но заключава, че без тях обаче не можем да знаем достатъчно. Създава хедонистичната етика и утвърждава, че основна цел на съществуването е удовлетворението, но човек не трябва да бъде роб на удоволствието. Развива идеите си изключително в областта на ежедневния живот, създавайки прагматични, а не само теоретични принципи.

Хедонизмът на Аристип се характеризира с краен индивидуализъм и отричане на традицията. За него истинското удоволствие винаги е динамично и е двигател за съществуването на истински позитивната личност. Човек трябва да живее само в настоящето, игнорирайки миналото и бъдещето. Това е формулировката на т. нар. авангардни la Lettre Carpe Diem, което ще намери много последователи, особено сред интелектуалците в Латинска Америка. Негови последователи стават също Епикур, Хобс, Лок, Хюм, Бентам и други философи.

---

Дионисий и Аристип

Един ден прочутия диктатор на Сиракуза Дионисий спрял философа Аристип и иронично го запитал:

- Велики мислителю, защо вие, философите, гледате все да се подмазвате на управниците, а не управниците - на философите?

Аристип изгледал от главата до петите охранения и напращял от сила Дионисий и направо му отвърнал:
- Защото ние, философите, сме преситени от духовна храна, но ходим гладни и боси, а вие, нищий духом, сте преяли и потънали в охолство.

•