Песимизъм и оптимизъм

  • Песимизъм – живеем в най-лошия от всички възможни светове
От ХVІІІ в. датира един философски спор, свързан с имената на Лайбниц и Волтер. Франсоа Волтер е свидетел на голямото земетресение в Лисабон през 1755 г. и като вижда колко много невинни деца умират, заявява, че Бог само е създал с добри намерения света, но след сътворението нещата се развиват без божията намеса. Затова нашият свят съвсем не е най-съвършеният от всички възможни и наш дълг е работим за неговото подобряване (“Всеки да си обработва градината”, както апелира Волтер).
Сред убедените песимисти най-ярък е Шопенхауер. Той твърди, че “оптимизмът е подигравка с човешката съдба”. Немският философ смята, че всички ние сме подвластни на една световна воля – всяка наша мисъл, всяко желание, всяко действие е проява на тази воля. Затова дори след като постигнем някоя своя цел, ние не ставаме щастливи, а у нас възникват нови и нови желания, от които не можем да се освободим.
Песимистът може да стане такъв и в резултат на “погрешно насочен поглед” към света. Черногледството открива лесно недостатъци в една ситуация, но трудно вижда положителните страни и перспективи. Обикновено черногледството е свързано със злопаметност. На черногледият човек миналото изглежда изпълнено с нещастия, настоящето е нерадостно, а бъдещето – без надежда.
Докато черногледството е все пак само акцентиране върху нещастията в живота, отчаянието е пълна безнадеждност за доброто. Песимизмът на отчаянието често е резултат от несъответствието между твърде високите очаквания, които имаме за нашия живот, и резултатите от вложените усилия. Тогава човек губи желание и няма воля за следващи усилия. Отчаянието е неверие в собствените възможности и увереност в несправедливостта на света. Отчаянието проваля отношенията ни с приятелите, защото ние отблъскваме тяхната помощ, а те също не могат да разчитат на нашата. Отчаянието е самоизолация, от която животът изглежда неразбираем, неинтересен и мъчителен. От отчаянието може да ни изтръгне само силна морална воля, решителна приятелска помощ, щастлива случайност или силна вяра.
  • Оптимизъм – живеем в най-добрия от всички възможни светове
Според Готфрид Лайбниц Бог е направил така, че светът, в който ние живеем, да е най-съвършеният от всички възможни светове. С тази своя идея Лайбниц дори успява да повлияе на много крале и политици, така че скоро забраняват инквизициите и публичните екзекуции. Вярата, че светът, в който живеем, не е място на злото, ни подтиква да гледаме с повече снизхождение към някои отклонения в поведението на отделни хора.
Оптимизмът може да е “сляп”, когато в своя ентусиазъм не обръща внимание на трудностите пред човека и на ограничените човешки възможности. По-мъдрата версия на оптимизма е тази на надеждата. Човек осъзнава проблемите пред себе си и пред човечеството, но въпреки това не губи надежда за морално усъвършенстване на човека. Надеждата не е категорична като слепия оптимизъм. Тя е чувство, което живее сред несигурност, опасения и колебания. В надеждата има усещане за проблематичност на бъдещето. Това я отличава от “сляпата вяра” на “слепия оптимизъм”. Надеждата е морален избор, който позволява да заложим живота си (като усилия, предпочитания, ценности) в полза на по-добрата версия за бъдещето на света.

Няма коментари:

Публикуване на коментар