Мара Белчева

Мара Белчева - именно на нея всеки български интелектуалец дължи втория, но най- известен превод на „Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше. Нейн е и преводът на „Потъналата камбана“ на Герхард Хауптман. Мара Белчева е и жената, която бди до сетния час до големия поет Печно Салевйков.
Белчева е родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската„женска“ поезия. Тя изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка е на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923). От общата връзка между двамата остават и любовните им писма, които са своеобразен еталон за поезия в проза.
Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.


РОДИХ СЕ ДА ЖИВЕЯ В БУРИ...
Мара Белчева

Родих се да живея в бури -
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
"Чуй, тихий извор е дълбок!"
ми каза той - и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.