РУСИЯ, УКРАЙНА И СВЕТЪТ „ПО ОРУЕЛ”

Калин Янакиев,  30.03.2015



Ще започна с изреждането на няколко прости и несъмнени факти и мисля, че по-нататъшният текст ще покаже защо ми се налага да правя това.
1. В края на 2013 г. масов граждански протест (или, ако се предпочита – революция) в Киев доведе до бягството на президента Янукович от Украйна и падането на неговия режим, наместо който украинците си избраха нов състав на Върховната Рада и ново правителство и президент.
2. В началото на следващата 2014 г. Русия извърши безпрецедентен (от времето на Хитлер) аншлус на територия на чужда суверенна държава (полуостров Крим) и запали въоръжен сепаратистки бунт в източната част на Украйна.
3. Тези актове далеч не бяха първия случай на агресивна инвазия на Русия в територии от бившето й имперско пространство, макар този път да бяха по-драстични от предходните (през 1994 г., когато 14-ата руска армия откъсна от Молдова т. нар. Приднестровска република; пак през 1994 г., когато Русия инвазира в Грузия, намесвайки се срещу властите й в местен етнически конфликт; през 2003 г., когато направи опит да отрови неудобния за нея кандидат-президент на Украйна Юшченко, и през 2008 г., когато, възползвайки се от същия етнически конфликт нахлу с танкове до Тбилиси, предизвиквайки събарянето на проевропейския президент на страната Саакашвили).
4. От 2000 г. Русия се въоръжава с откровено империалистическа идеология – т.нар. неоевразийство (срв. Ал. Дугин, според когото една „нова, осмислена и убедителна” национална идея на Русия днес трябва да бъде тази „да завладеем Европа, да я завоюваме и да я присъединим”) с откровено фашистки привкус (светът извън Русия, особено Западът е „гейски”, „бездуховен”, „извратен”, Европа е „бездна, в която са останали само някакви анклави на изроденост – емигранти, които ще унищожат европейската идентичност”).[1] От началото на конфликта си с Украйна, Русия провежда тотално облъчване на своето население и на света за „зверствата на украинските фашисти”.[2]
Срещу съвкупността от тези неподлежащи на отричане факти у нас бе разтворено широко ветрило от публикации (от откровените простащини на Кеворк Кеворкян, през тиражирането на най-бездарните Путинови пропагандни материали от маргинала-публицист Явор Дачков, до претенциозните литературни „екзерсиси” на „украшението на българската журналистика” Любослава Русева и геополитическите фантасмагории на разнообразни „експерти” по Евразия и световната политика). В резултат от тях днес тези факти са преобърнати по неузнаваем начин в своята противоположност.
Така, вместо факта от т. 1, на българския читател здраво е внушено, че „САЩ вдъхновиха, финансираха и проведоха поредната (защото и всички предишни бяха тяхно дело) „цветна революция” в руското пространство с цел да поставят Русия на колене”. Вместо фактите от т. 2 и 3 е внушено, че „този път Русия най-сетне – защото в Украйна бе премината всяка граница – оказа отпор на агресията на САЩ в резултат на което бе подложена на отмъстителни санкции, с които Западът ни изправи пред глобална война и затормози ужасно стопанствата си”. Вместо фактите от т. 4 (които буквално не се знаят в България) е внушен „топосът”, че „САЩ и Западът целенасочено демонизират Путин, представяйки го като агресор, а Русия като авторитарна и фашистка държава, каквито всъщност са всички околни, стремящи се към европейска интеграция страни, обработвани от създаваното в Брюксел ново „министерство на истината” по Оруел. За последното неотдавна ни осведоми в специална своя статия споменатото по-горе „украшение”.
В този текст обаче аз ще се спра по-подробно (ще извърша, ако щете, „бавно” критическо четене) на един образец на създаването на фалшива действителност във връзка с руско-украинския конфликт, който е от по-мащабен – „геополитически” тип. Става дума за обширното интервю (от 25. 03. 2015 г. във вестник „Преса”) на журналистката Мариела Балева с някой си професор Димитър Йончев (който, ако не ме лъже паметта, беше някога депутат от БСП).
Още в началото трябва да отбележа, че в безобразната манипулация на това интервю, журналистката и професорът си партнират брилянтно – тя му „подава” (във формата на въпроси) типични тези от Путиновото пропагандно „всеоръжие” и от неоевразийската идеология, а той ни ги разяснява (във формата на отговори).
Интервюто започва наистина „експлозивно”: „светът и Европа – заявява журналистката – се променят толкова бързо, напрежението е толкова голямо, че хората не могат да разберат какво става. Накъде вървим, проф. Йончев?” Въпреки, че ми остава неясно в какво толкова бързо се променят „светът и Европа”, ще обърна вниманието ви на това първо лице, множествено число в цитирания въпрос (ние, хората, не можем да разберем какво става). Не намирате ли за безспорно, че то има за цел да внуши, че ако някои от нас, „хората”, продължават да си мислят, че разбират „какво става” в света и кой повишава напрежението в него, те несъмнено се лъжат, щом вече и журналистите-международници са объркани. Налага се, просто се налага „професор Йончев” (с емфаза върху „професор”) да ни обясни „накъде вървим”.
За да ни го обясни обаче, трябва да му се „подаде” тема за старт. И ето журналистката го прави: „Сблъскват се – казва тя – интересите на Европа и на САЩ – докъде ще доведе този сблъсък?” Не сте ли съгласни, че макар тезата в този въпрос буквално да би трябвало да ни „застреля” (това ли собствено се случва в последните седмици?), интервюиращата приподнася тази абсолютна произволност като несъмнен и видим от всички факт. Напрежението т. е. в света е „толкова голямо” не в резултат от недопустимите от международноправна гледна точка действия на Владимир Путин в Украйна (на които светът този път не можеше да не реагира въобще, както не реагира през 1994 г. в Приднестровието и в 2008 г. в Грузия), ами защото… „се сблъскват интересите на Европа (чийто изразител очевидно е руският автократ) и САЩ”. Какъвто, следователно, да е отговорът на въпроса докъде ще доведе „това” (сблъскване на интересите на Европа и САЩ), той ще представлява фалшификация върху фалшификацията, защото ще дава отговор за едно „това”, което е абсолютна измислица. Професорът обаче ни най-малко не се смущава (нали с журналистката са „посветени” и за разлика от нас знаят за този „сблъсък” между Европа и САЩ). Той наистина е обезпокоен „докъде ще доведе това”. И е обезпокоен, защото „САЩ (забележете, САЩ, които не са извършвали аншлус в Украйна, не са пращали паравоенни формирования да разчленяват територията й) четат света като място, където биха могли да се наложат без конкуренция.” А в това те не са прави, защото, оказва се, те имат конкуренция. Ето, на желанието на украинците, поискали да се приближат до САЩ (на което те нямат право), се е възпротивил с войските си Путин, окупирайки част от територията им (на което той има право, защото „САЩ не са без конкуренция”). Днес въобще – продължава професорът – „ние живеем в момент на остър геополитически сблъсък на САЩ с Русия” (да, не дори на Русия със САЩ, а именно на САЩ с Русия), който се случва – за какво, мислите? Ами – за да „се държи Европа разединена”. Разбрахте ли откъде идва всичко? Откъде идват „цветната революция в Украйна”, санкциите срещу Путин? От геополитическия сблъсък на САЩ с Русия, имащ за цел „да държи Европа (Западна и Източна, Брюкселска и Путинова) разединена”.
Ако си представим, че читателят на това интервю е бил през последните две години в кома и пробудил се днес е започнал да го чете, какво бихме си представили, че ще си помисли той? Очевидно, ще си помисли – през изминалия период американците са извършили някаква агресия в Русия, може би са отнели част от суверенната й държавна територия и в резултат на това напрежението в света неимоверно е нараснало. При това то е нараснало още повече, понеже този път Европа изглежда е застанала на страната на Русия, откъдето между САЩ и Европа е произтекъл „сблъсък на интересите им”, за което ни осведомява журналистката във въпроса си. Представете си сега колко би се объркал събуденият от комата читател, който, пожелавайки да разбере коя точно земя са отнели САЩ на Русия (защото нали те са се „сблъскали” геополитически с нея) научи, че такава няма, но всъщност Русия е окупирала Кримския полуостров в Украйна и е запалила гражданска война в нейните източни региони. Може би пък Русия е направила това в отговор на някаква друга инвазия на САЩ през украинската територия? Не, ще трябва да научи читателят, тя го е направила в отговор на гражданска революция на украинците, в която тези последните са свалили своя президент и са избрали нови свои власти. И все пак, може би в случилото се Европа е видяла някаква застрашеност на своите „интереси”, незнайно как обслужващи тези на американците? Как окончателно би се объркал горкият читател, ако накрая разбере, че Европа както и САЩ (чиито интереси са се сблъскали) са наложили на Русия (заради Крим) икономически санкции, които спазват единодушно.
Виждаме, че ако направим предложения мисловен експеримент, ние можем да съзрем ясно цялата чудовищна подмяна на действителността, която – като нещо фактически безвъпросно се върши с нас в това интервю. Разбира се, без да са били в кома, читателите у нас също не я прозират, защото, както казах, от две години вече на тях им се внушава с довеждаща до кома интензивност, че не някой друг, а САЩ ръководиха и доведоха до край станалото на „Майдана” в Киев, че избраните на мястото на Янукович власти в Украйна са чистиамерикански креатури, поставени там със силовото съдействие на „украинските фашисти”, а пък всичко това значи, че онова, което стори Путин, бе, че освободи (от американския опит за аншлус) – засега само минимална част (Крим), от нападнатата от САЩ „братска страна”.
Да, тази версия за случилото се в Украйна бе наложена масирано у нас и мнозина днес свикнаха да й отдават пълно доверие. И все пак тя виси във въздуха и може да бъде съборена от всеки по-ловък български „соросоид”, докато не бъде обяснено ясно защо американците направиха всичко, което направиха. Защо организираха този „кървав преврат” в Киев, а в отговор на „естествените” защитни действия на Путин се опитват сега да задушат Русия икономически чрез ръцете на европейските производители и банкери? Всъщност голямата цел на интервюто с проф. Д. Йончев е тъкмо да се разбули тази дълбока тайна. „Защо, – пита го поради това интервюиращата – това ли е крайната цел на американците (т. е. като се сблъскват геополитически с Русия, да държат Европа разединена)?”
И ето професорът започва да повдига булото от най-скритите цели и мотиви на американците. „Целта е – казва ни той – ресурсите на Русия (на Русия, макар че ставащото е в Украйна) и нейният огромен пазар да се отделят от капацитета на западноевропейските държави – индустриален и производителен, и по тоя начин да не се получи силен конкурент (на САЩ).” „В геополитиката има виждане (вие, читателите не го знаете, защото не разбирате от геополитика, но аз сега ще ви осведомя за него), че ако се оформи оста Берлин-Москва-Пекин (на времето я наричаха Берлин-Москва-Токио), то тя би станала център на бъдещия свят и САЩ няма да могат да бъдат едноличен лидер в него.”
Разбрахте ли сега защо била цялата работа? Вие си мислехте – виждайки го с очите си – че украинците са въстанали срещу корумпирания си президент, вие си мислехте – чувайки го с ушите си – че Путин окупира част от територията на Украйна. Вие си мислехте, че заради това твърде прекомерно (ще трябва да признаете, дори да сте русофили) действие, Европа и САЩ наложиха на Русия санкции. Нищо подобно – американците, „четящи света като място, в което биха могли да се налагат без конкуренция”, отдавна са изпаднали в същинска паника от перспективата за една ос Берлин-Москва-Пекин, която ще ги изхвърли от „едноличното лидерство в света”, и напоследък започват да го дават твърде грубо (грабват Украйна). На съпротивата на най-важния от „оста”, Вл. Путин, те сега се противопоставят със санкции, представяйки нещата така, сякаш той е истински демон. Напрежението обаче расте, защото макар европейците все още да са твърде глупави, та да проумеят какво правят отвъдокеанските им партньори, в лицето на г-жа Меркел (точката „Берлин”) те вече започват да проглеждат и да се сещат: „о, да, всичко е заради оста Берлин-Москва-Пекин. Защо пък да не вземем да я направим! И… расте, расте (до сблъсък) напрежението между „интересите на Европа и САЩ”.
Тук ми се иска и на мен да открия на читателите една тайна: всъщност, „виждането”, че един съюз между Русия (СССР) и Германия (на Хитлер), към който тогава е трябвало да се добави и Япония, а не Китай, е бил по-доброто решение за „континенталните сили” в сблъсъка им с меркантилните и еднакво омразни и на нацизма и на комунизма „морски сили”, е старо убеждение на неоевразийците, които, в лицето на Ал. Дугин, дори експлицитно са изразявали съжаление, че Хитлер е проиграл възможността (заблещукала с пакта Молотов – Рибентроп) мощният съюз Берлин-Москва-Токио, оглавяван от Хитлер и Сталин, да натика „в миша дупка” САЩ и Великобритания. Очевидно отглас от тази „мечта” е и лелеяната (и представяна от професора като реална, но възпрепятствана днес от САЩ) ос Берлин-Москва-Пекин – т. е. една обединена Евразия, изправена срещу Евро-Атлантика. Но дори наставникът на нашенските евразийски шарлатани Ал. Дугин (нека си го препрочетат внимателно) има съзнание, че тази „ос” е невъзвратима след избора на Германия да се присъедини към евро-атлантическото пространство на ЕС и НАТО. Може би пък неочакваното „миролюбие” на г-жа Меркел към безобразията на Путин толкова дълбоко е развълнувало и обнадеждило евразиеца Д. Йончев, че го е накарало да ни извади от нафталина тази фантасмагория и да ни я препоръчва като реалност. Берлин-Москва-Пекин – обединена Евразия (Бегемот) срещу Евро-Атлантика (Левиатан). О, каква сила ще бъде това! С извинение за израза – гладна кокошка просо сънува. Нито в Берлин, нито в Пекин (чийто най-голям потребител е САЩ) управляват политици аматьори, та някакви си „експерти”-фантасти, да се надяват, че могат да им внушат своите идиотщини. Виж на българския читател, любител на теориите за „световния заговор”, това може да се пробута.
По-нататък в интервюто журналистката продължава с питането за неща, които, макар да са абсолютни неистини, се приподнасят като общоизвестни факти. Например: „Европа в момента изглежда доста отслабена – заявява тя – как може тя да излезе от тази ситуация?” Не става ясно защо на г-жа Балева Европа й „изглежда” така „отслабена”, в какво се състои тази й „отслабеност”, та да трябва да ни „светне” професорът как тя да излезе от нея. Въпреки това последният отговаря уверено и на този въпрос. Европа по начало си била слаба, защото носела като охлюв на гърба си цялата „тежка история” на конфликти между страните си (пак да попитаме – къде ги виждат в момента участниците в интервюто тези конфликти „от историята”). Освен това на повърхността на нещастната европейска територия започнал да изниква отново призракът на фашизма: „видяхме какви духове излязоха в Украйна” – обръща ни внимание професорът (ние пък, колега Йончев, видяхме колко процента спечели там „Десен сектор” на „фашиста” Ярош – по-малко отколкото „Атака” у нас). В „балтийските републики вилнее неофашизмът”. Вие да сте чували за това „развилняване”? Да не би, без да сме разбрали, в Прибалтика да са отворили концлагери? Да не би там вече да димят комини на крематориуми? Или има погроми над местното еврейство (заради което Путин напоследък започна да прави демонстрации с военна сила в този регион)? Не – става дума за шествие, за шествие на стотина „легионери” (каквото и да означава това) в една от балтийските държави преди няколко седмици. И това след като преди по-малко от десет дни в Русия се събра същински нацистко-ксенофобски „интернационал”, добре охраняван от руската милиция. Та ако е така, в България фашизмът „вилнее” още по-силно, защото от месец вече, всяка неделя в центъра на София преминават с крясъци стотина привърженици на „Атака” с „Донецки” и „Лугански” знамена, а пък доколкото заедно с тях демонстрират и петдесетина възрастни комунисти, трябва може би да се каже, че в България (още по-добре „на Балканите”) „вилнее” също и комунизмът.
И след тази серия от подвеждащи твърдения журналистката насочва геополитическия професор да ни разясни „информационната война”, която Западът води срещу Русия. Значи не стига, че я напада с държавни преврати (в Украйна, не в Русия, но какво от това), че я наказва икономически заради „връщането” на Крим, Западът води и информационна война: лъже, че в Донбас се бият руски войници, че Путин е автократ… О, не се впечатлявайте – навлиза в дълбочина професорът – това, макар да ни се струва ново, съвсем не е от сега и поради деянията на Путин. „Сатанизирането на Русия продължава вече десетилетия”. Такова „сатанизиране” (част от „информационна война”) очевидно са и трите дебели тома на Солженициновия „Архипелаг ГУЛАГ” (издадена напоследък и на български), „сатанизиране” са и десетките милиони избити през тези „десетилетия”. Но не – САЩ „не се бориха с Русия заради комунизма”, не воюваха с нея заради тоталитаризма (продължил цели седем десетилетия), заради инвазиите в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г. Те и днес не се борят с Русия заради систематичните й агресии в независимите държави от „союз независимых государств” (пак припомням – Молдова, Грузия, Украйна), не я смятат за противник на свободата заради поддръжката на кървави диктатори като Ислам Каримов (Узбекистан), Туркмен баши (Туркестан) и т. н. Не, те „сатанизират” Русия заради нещо съвсем друго. Искате да разберете за какво? Моля – ето върхът на „тайните знания” на професора: САЩ „сатанизират от десетилетия Русия, за да… не разрешат сближаването й с Германия”[3] (ех, ех, г-жо Меркел, какви надежди събудихте в евразийските сърца с вашата визита в Минск). Да – „ако гледам историческата тенденция – казва професорът – стремежът на Щатите повече от век е да не разрешават сближаване на Русия и на Германия.” Ето откъде идва всичко! Разбира се, след като сме прочели за митичната ос Берлин-Москва-Пекин, ние вече не бива чак толкова да се чудим на това колосално усилие на САЩ, употребено само, за да не се разреши сближаването на Русия и Германия. Но проф. Йончев вече ни е обяснил. Та щом с тази „ос” САЩ ще бъдат изметени от световното лидерство и обединена Евразия ще възтържествува над атлантическия им свят, как да не воюват Щатите и с болшевишка СССР и с Путинова Русия, как да не я „сатанизират” в „информационната си война”, водена от цели десетилетия?
Само че тук професорът малко е „попресолил манджата”. Не знам как точно гледа той „историческата тенденция”, но ако стремежът на Щатите „повече от век” е да не позволи сближаване на Русия и Германия (и в този стремеж борбата с руския комунизъм „е само епизод”), то този стремеж трябва да е започнал ни повече ни по-малко през (или преди)… 1915 г. Колкото и масовият читател на вестници да е неориентиран в историята, все пак вестници, колега, четат и хора с образование. А всички такива не може да не си припомнят, че през 1915 г. (т. е. в началото на Първата световна война) САЩ все още изповядват идеологията на „панамериканизма” и изолационизма от Европа. Те чисто и просто не са – все още не са „глобален геополитически играч”. И макар през 1918 г. да са „изстреляни” като такъв при президента Удроу Уилсън, в периода между двете войни те се връщат към изолационистката си политика, от която ги извежда през 1941 г. не някой друг, а… съюзникът на Германия, Япония, атакувайки ги в Пърл Харбър. Едва – едва, колега Йончев – „доктрината Труман” от 1948 г. определя САЩ като пазител „на свободните институции в целия свят”, като за тази цел им се вменява да се въоръжат „с военни средства”, за да ги бранят, т.е. стават сила с наистина глобални „стремежи”. Ако значи, някой реши да повярва, че САЩ още от преди „повече от век” имат за основен стремеж да попречат на сближаването на Русия и Германия (за да възпрепятстват пагубната за тях ос Берлин-Москва-Пекин), ще трябва да му се напомни, че по онова време „Пекин” (т.е. Китай) е все още полуколониална предмодерна страна, какъвто остава практически до 1945 г., а Москва само две години след 1915 г. става болшевишка и е такава чак до 1989 г. Как въобще би могло да се осъществи едно „сближаване” на Германия (първо буржоазна Ваймарска република, после нацистки Райх, а накрая, разделена от самите руснаци държава) с болшевишка до 1989 г. Русия, на мен въобще не ми е ясно. Сигурно САЩ толкова издалеч и издълбоко – тайно са работили върху възпрепятстването на това „сближаване”, че са произвели – за да го осуетят – и болшевизма в Русия, и нацизма в Германия, и даже маоизма в Китай.
Накрая на интервюто (след като попътно е изруган и българският президент – „ястреб” Росен Плевнелиев, отказал да отиде в Москва за 9-ти май), картината на тревожното бъдеще на разгорелия се вече „геополитически сблъсък на САЩ с Русия” завършва с треперливия въпрос на журналистката: „Западни медии коментират и нещо друго – доверява ни тя – опасността от нови цветни революции, които САЩ може би готвят в страни от бившия Съветски съюз като Армения, Грузия, Азербайджан (забележете, „цветните революции са вече нещо лошо – те са „опасност”). Доколко това е възможно? Виктория Нюланд ги посети една след друга през февруари.” Без да коментирам този път отговора на „експерта”, ще отбележа само следното: това че именноСАЩ, а не народите на изредените държави могат да „готвят цветни революции”, ние вече трябва да сме напълно убедени. Нали знаем, че всичко случващо се в света е плод на пъкления план на американците да „разединяват Европа”, за да продължат да владеят света. При това положение – че Грузия е поставена – след агресията на Путин в нея през 2008 г. – в непоносима зависимост от Москва, въобще, въобще не може да запали в нея революция. Това може да направи само г-жа Нюланд. Изтормозеността от добре „модерирания” от Москва конфликт за Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан въобще не може да запали в тях революции, ако не ги подпали г-жа Нюланд. Въобще не може узбекският народ да се вдигне срещу диктатора си Ислам Каримов, окървавил демонстрация на близките на хилядите политически затворници в страната, ако не го „вдигнат” САЩ. Разбира се, че са безкрайно щастливи под диктата на постсъветския Муамар Кадафи (Туркмен-баши) неговите поданици, така че ако някой реши да го събаря, той на всяка цена ще се окаже някой „фашист” или агент на Щатите. Но… нека не „сатанизираме” и ние приятелския кръг на Владимир Путин. Опасността е реална – САЩ продължават да осъществяват пъкления си план да възпрепятстват евразийската ос, откъдето произтича всичко в този свят: и в Украйна, и в Грузия, и даже у нас. Та нима не помним кой плати на протестиращите срещу Орешарски по-миналата година (макар че – не сме ли малко твърде на юг от великата „ос”, за да си пилеят парите американците).
Накрая се изкушавам да перифразирам г-жа Любослава Русева от споменатата й в началото статия „Пропагандата, която иска да ни подчини” (в-к „Преса”, 21.03.2015 г.). Спомняте ли си и вие, г-жо Русева, с какво се занимаваше главният герой в зловещата антиутопия на Оруел „1984”? Да, права сте – с подмяната на действителността, с произвеждането на паралелна (фалшива) действителност. Но значи, със съвсем същото, с което се занимава и проф. Д. Йончев, с което се занимават десетки други у нас, с което се занимавате в цитираното претенциозно есе и самата вие, г-жо „украшение на българската журналистика”.
Бъдете живи и здрави всички.


[1] Преди време реферирах цялостно текста на Дугин, от който цитирам тук. Понеже тогава някои читатели решиха, че си измислям думите му, препращам към http://www.russia.ru/video/diskurs_14028/
[2] Срв. серията снимки-фалшификати, които бяха разобличени в: http://www.stopfake.org/en/russia-s-top-lies-about-ukraine-part-1/; http://www.stopfake.org/en/russia-s-top-lies-about-ukraine-part-2/; http://www.stopfake.org/en/russia-s-top-lies-about-ukraine-part-3/
[3] Че тази теза напоследък се внушава и от Путиновата пропаганда, вж. свидетелството на един бивш платен „трол”: „Веднъж написах, че мнозинството германци подкрепят политиката на Путин. Такава беше задачата дословно – „Напиши, че мнозинството германци подкрепят политиката на Путин и са недоволни от Меркел”. Не знам откъде са го взели това, но трябваше да го напиша. Смешно е да пишеш такива неща.” от http://www.mediapool.bg/bezumieto-na-kremalskite-trolove-news232249.html

    МЪДРИ МИСЛИ ОТ ИЗВЕСТНИ ФРЕНСКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ

    Превод на Гено Генов
    ---------------------

    Бюси-Рабютен: Отсъствието е за любовта това, което е вятърът за огъня – изгася влюбването и разпалва пламенната любов.
    Детуш: Отсъстващите са винаги виновни.
    Анатол Франс: Не съществува любов, която да устои на отсъствието.
    Алфонс дьо Ламартин: Един човек ви липсва и светът обезлюдява.
    Жозеф Жубер: Много хора се представят като трудно разбираеми, само за да изглеждат дълбокомъдри.
    Ларошфуко: Много често бихме се срамували от най-добрите си начинания, ако хората узнаеха всички подбуди, които са в основата им.
    Жорж Клемансо: Администрацията е място, където хората, които пристигат със закъснение се разминават с онези, които си тръгват преждевременно.
    Андре Жид: Ако не продължавам да поддържам едно твърдение означава, че вярвам в по-голямия успех на изкусното внушение.
    Алфонс Але: Не е възможно да ви призная възрастта си, защото тя непрекъснато се променя.
    Алфред дьо Мюсе: Трябва да продължаваш да обичаш след като веднъж си бил влюбен.
    Пол Жералди: Когато жените ни обичат, не е сигурно, че са влюбени точно в нас, но когато, в един хубав ден, те престанат да ни обичат, би трябвало да сме сигурни, че вече не обичат точно нас.
    Дени Дидро: Най-щастливият човек е този, който създава щастие за най-голям брой хора.
    Лафонтен: Два демона са се споразумяли да си поделят живота ни като от завещанието си са изключили разума – единият е любовта, другият – амбицията.
    Лафонтен: Всеки се обявява за приятел, но бузумец е този, който му вярва: нищо не е по-разпространено от названието му, нищо не е по-рядко от съдържанието му.
    Александър Дюма-син: Любовта е невъзможна без уважението.
    Флориан: Удоволствието в любовта трае само миг, мъката в любовта продължава през целия живот.
    Виктор Юго – Свободата да обичаш е не по-малко сакрална от свободата да мислиш.
    Нинон дьо Ланкло: Изкуството да се посветиш всеодайно на една любов е много по-трудно от изкуството да спечелиш една война.

    Томас “Тристан и Изолда“ Този, който никога не е разбрал какво е любов, никога няма да узнае какво е мъка.
    Волтер Любовта е платното изтъкано от природата, чиято бродерия изработва нашата фантазия.
    Пол Жералди В любовта няма нито престъпления, нито нарушения. Има само грешки на вкуса ни.
    Сент-Екзюпери Любовта не е във вглеждането в другия, а в умението да гледате заедно с него в една посока.
    Госпожица Скюдери Любовта е нещо неопределено, което идва от незнайно къде и завършва неизвестно кога.
    Ги дьо Мопасан Свободната любов е единственото радостно и добротворно преживяване на света.
    Ларошфуко Самолюбието е най-големият от всички ласкатели.
    Жюл Ренар Ако парите не създават щастието...върнете ги!
    Дюма-син Парите не бива да се оценяват нито повече, нито по-малко от стойността им – те са добър слуга и лош господар.
    Едуар Бурде Парите са като жените – за да ги запазиш трябва да им обръщаш поне малко внимание...иначе ще направят щастлив някой друг.
    Анатол Франс В изкуството както и в любовта е достатъчно само да имаш добър инстинкт.
    Клеман Маро Всичко се урежда за онзи, който може да чака.
    Гюстав ФлоберБъдещето е всичко най-лошо, заложено в настоящето ни.
    Ги ьо Мопасан “Изпровед на една жена“Една законна целувка никога не струва колкото една открадната целувка.
    Бодлер Красотата е винаги необикновена.
    Стендал Красотата е обещание за щастие.
    Волтер Сторих малко добро – това е най-хубавото ми творение.
    Бомарше Без свободата да порицаваш не е възможна ласкателната възхвала.
    Босюе Човешкото щастие е изградено от толкова много условия, че винаги липсва още едно.
    Барбе д’ОревилиУдоволствието е щастието на безумците. Щастието е удоволствието на мъдреците.

    Фонтетел Препятствие пред щастието е да се надяваш, че ще постигнеш извънмерно щастие.
    Пол Елюар Не е нужно много, за да създадеш един свят. Нужно е само да постигнеш щастието и не ти трябва нищо друго.
    Шамфор Известността е всъщност предимството да ви познават онези, които досега не са ви познавали.
    Стендал След мъките човек не се утешава, а всъщност забравя за тях.
    Йожен Лабиш Късметлии са тези, които постигат всичко. Нещастни са онези, на които биват застигнати от всичко. т.е. от всякакви неприятности.
    Анаатол Франс Това, което хората назовават цивилизация е всъщност настоящето състояние на нравите, а онова, което назовават варварство е състоянието на нравите през предишните епохи. Настоящите нрави ще бъдат назовавани варварски, когато станат нрави на миналото.
    Йожен Лабиш Най-накрая забелязах, че не само аз споделям верността на моята съпруга.
    Паскал Сърцето си има своите доводи, които разумът изобщо не познава.
    Дидро Никой човек не е получил от природата правото да командва другите.
    Ернест Ренан Днес всеки ученик знае истините, заради които Архимед би жертвал живота си.
    Детуш Критиката е лесно достъпна, изкуството е трудно достъпно.
    Шамфор Единствено безполезността на първия потоп е възпрепятствала Бог да ни изпрати втори.
    Анри Бек Потопът не е успял – останал е един човек.
    Жан дьо Лафонтен Няма смисъл да се тича, трябва просто да се тръгне навреме.
    Анатол Франс Хубаво е, когато войникът не се подчинява на престъпни заповеди.
    Александър Дюма-баща Дългът е това, което се изисква от другите.
    Александър Дюма-син Когато човек вижда живота такъв, какъвто го е създал Бог, трябва само да Му бъде благодарен, че е създал смъртта.
    Волтер Ако Бог ни е създал по свое подобие, ние добре сме му се отблагодарили.
    Шарл Бодлер Бог е единственото същество, което, за да властва, не е нужно да съществува.
    Пол Валери Бог е създал всичко от нищото, но нищото прозира под всичко.
    Шамфор Даването създава по-дълготрайно удоволствие от получаването, защото този от двамата, който дава, си спомня по-дълго време от онзи, който получава.
    Йожен Дьолакроа Най-красивата победа на писателя е да накара да мислят тези, които могат да мислят.
    Дантон След хляба възпитанието е първата нужда на народа.
    Ернест Жобер Равенството между хората е правило, което се състои само от изключения..
    Алексис Карел Истина е, че човешките същества са равни. Но индивидите не са равни. Равенството на правата им си е една илюзия. Малоумният и гениалният човек не трябва да бъдат равнопоставени пред закона.
    Поансело Ако децата станеха това, което очакват от тях тези, които са ги създали, земята щеше да бъде населена само с богове.
    Антоан дьо Ла Мот-Удар Скуката се е родила един ден от еднообразието.
    Ла Брюер Скуката е навлязла в света с посредничеството на мързела.

    Волтер Бог е създал жените само за да опитомяват мъжете.
    Ла Брюер Жените са въплъщения на крайностите те са по-добри или по-лоши от мъжете.
    Куртелин Жената не вижда никога какво са направили за нея, тя вижда само онова, което не са направили за нея.
    Ларошфуко Почтеността на жените е често плод на тяхната привързаност към тяхната репутация и към спокойствието им.
    Саша Гитри Попадналият в плен на любовта мъж може да избира между три вида жени жени за брак, жени за любов и платени жени. Много възможно е тези три вида да се съчетаят в една и съща жена. В началото той й плаща, после се влюбва в нея и накрая сключва брак с нея.
    Емил Ожие Когато жените престанат да бъдат жертви на клюката, се отдават ревностно на разпространяването й.
    Оноре дьо Балзак Смисълът на живота за жените ще бъде неизменно да чувстват, да обичат, да страдат и да се посвещават всеотдайно на един мъж. “Йожени Гранде“.
    Жан дьо Лафонтен Не съм от онези, които биха казали „Нищо страшно! Просто една жена се дави.“
    Аз твърдя, че това е много страшно, тъй като е наистина важно да скърбим за този пол, защото той е нашата радост.
    Балзак Славата е слънцето за мъртвите.
    Монтескьо Демонстративната важност е щастието на глупаците.
    Жорж Клемансо Войната е нещо много сериозно, за да бъде отстъпвана с доверие на военните.
    Жан Жироду Смели пред врага, но страхливи пред войната – това е девизът на истинските генерали.
    Пиер Корней За човек е тежко да намрази този, когото е истински обичал.
    Защото неугасеният огън много скоро отново се разпалва.
    Стендал Живях достатъчно много, за да проумея, че различието ражда омразата.
    Едмон и Жюл Гонкур Историята е роман, който вече се е случил, романът е история, която би могла да се случи.
    Волтер Общо взето хората приличат на кучетата, които лаят, когато чуят, че някъде далеч лаят други кучета.
    Паскал Човекът не е нито ангел, нито животно, но за нещастие става така, че този, който иска да се представи за ангел се превръща в животно.
    Ламартин Ограничен от природата, безкраен в стремежите си, човекът е паднал на земята бог, който си спомня за небето.
    Шарл дьо Лин Мъжете създават законите, жените – нравите.
    Паскал Защото накрая, какво представлява озовалият се сред природата човек Нищо спрямо безкрая, всичко спрямо нищото, среда между нищото и всичкото.

    Декарт Често някоя безоснователна радост струва много повече от тъгата, чиято причина е основателна.
    Виктор ЮгоБлагословено да е Провидението, че на всеки от нас е дало играчка кукла – на детето, дете – на жената, жената - на мъжа, а човека – на дявола.
    Алфред Жари Везните на съда често се клатят, а хората казват непреклонен като съд. Дали съдът не е пиян
    Паскал Здравата нравственост не се интересува от повелите на морала.
    Мари ВалиерДетето търси думите, старецът - не ги намира.
    Монтескьо Хората трябва да бъдат оплаквани при раждането им, а не когато умрат.
    Волтер Папата е идол, на който хората връзват ръцете и целуват краката.
    Камий Белгиз Самотата изпълва сърцето с тъга, а ума – със задоволство.
    Пиер Корней Ако победиш без да се излагаш на опасност, печелиш победа без да постигнеш слава.
    ЛабрюерНай-сладката мелодия за мъжа са звуците от гласа на тази, която той обича.
    Волтер Не е ли срамно, че фанатиците проявяват ревностно усърдие, което мъдреците не притежават Човек трябва да бъде благоразумен, но не и плах!

    Страници от дневника на Илия Бешков

    Кой народ се е хвалил така нахално с едно православие, взето назаем, с една азбука, подарена му от българите, със социалистически атеизъм, взет от немския евреин Маркс, с поети от Абисиния и Шотландия, с художник (да речем Репин), чиято картина, изнесена от Русия, струва само разноските по превоза?
    -
    Днес един свещеник ми каза, че Русия ще победи, защото руският човек търси винаги правдата. Тази е най-употребяваната дума и в Русия, и у нас. Аз не зная една употребявана дума доколко е достояние, копнеж или липса. Словото ще ни съди по-леко, когато ни липсва, отколкото когато е произне- сено напразно. А за лъжата да не говорим.
    Слушам руските радиопесни – русите пеят възторжено за Москва, за Сталин, за Червената армия, за Волга. Това им е родината и те я обичат. Тази обич поддържа живота им. Българинът отдавна не е обичал родината си и е отвикнал да я обича. Отвикнал е да обича въобще – той бди за прехраната и живота си и се опитва да пее не свои песни. Но той не познава чуждата песен, която е чужда душа, и мълчи. Тъжни са нашите песни, а той не смее гласно да тъжи. И тъжната песен – изпята свободно – се превръща в радост, в живот. Не се пеят песните, не текат реките на радостта. Само радиото пее – народът слуша и мълчи: радва ли се той, плаче ли скришом, милва ли децата си или пие, потънал в хулни мисли и в дълбоката си неизразена скръб. Не зная какво става с него, не го познавам вече – само със скръбта на сърцето си го усещам.
     * Всички трябва да подпишат петицията за мир. Защо? Защото всеки трябва да признае с подписа си, че мирът му липсва, че го няма в сърцето си, че го търси там, където му го предлагат, и то такъв, какъвто му го предлагат. Хората ще се увлекат неусетно или насила в измамата, че мирът е извън тях, че им го гарантира този или онзи, а не е техен дар, тяхна благодат.
    Комунистическата акция за мир е в стоманените ръце на властта, а в главите на комунистите е налята като олово. Няма нищо по-изумително и по- зловещо от това да чуете от устата на комунист думата мир! Те поставят тази дума в устата на децата, майките и бащите, както поставят куршума в дулото на пистолета. При всяко произнасяне на тази дума виждам мъртви – всички човеци мъртви и цялото Слово повалено и оглозгано от вълча глутница. Не, те не лъжат, не хитруват, както правят човеците – те дояждат вселената, както ненаситният мрак поглъща видимостта.
    Не е необходимо сравнението между българина и русина, ако не беше създадена необходимостта да „станем едно“. Не бива да се отрича разликата поначало. Русинът обитава огромно земно пространство, което той не успява да насели и да овладее – то доминира над него. Оттук идва първото чувство на подчиненост. Един огромен труп, който търси за своята неограниченост (пространственост) една глава, която да координира действията и движенията му, за да ги доведе до какъвто и да е порядък, подобен на човешкия. И ако тази глава е в Кремъл, той я приема за своя, каквато и да е тя.
    Какво би правил този огромен труп без глава? Съвсем основателен страх, тъй като не са достатъчни костният и мускулният мозък, за да гарантират безопасното съществуване на това живо туловище.
    Русинът няма глава и винаги намира такава, задължително чужда, на която той е подчинен и покорен, а не свободен, разумен и целесъобразен с нея. И естествено, най-много се хвали с нея, не познава и не признава друга, боготвори я и задължава всички хора към това. Русинът е дълбоко и абсолютно невярващ – в нищо невярващ, защото е дълбоко опорочен. Неосъзнал и непознал себе си, той непрекъснато лъже, лъже без мярка и без полза, защото не знае какво му е потребно, нито за какво е нужен на другите. Той убива, плаче, моли се и краде едновременно само за да не пропусне едно от тези неща, за да не изглежда недостатъчен, непълен човек. Порочен и не вярващ, той е в пълна малоценност, която именно иска да прикрие с дързост, лъжа, сълзи и накрая самоубийство.
    Русинът има единствената потребност – да се похвали с нещо – каквото и да е – царизъм, болшевизъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са „най-“ и да заплашват света, което отговаря тъкмо на страха му от света.
    Бои ли се русинът от света? Не, но той съзнава, че е ненавистен, непоносим или в най-добрия случай съжаляван в цивилизования свят, в който свят той няма дял и никакво участие в изграждането му през вековете. Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията.
    „Православна“ Русия води единадесет „освободителни“ войни, за да завоюва Полша, България и Турция, и като не успя – това правоверно православие бе заменено за 24 часа с болшевизъм, с атеистично православие, което започна нови „освободителни“ войни срещу България, Полша, Турция... и целия свят.
    Христос бе заменен със Сталин (досега успешно!). Иконките под ризите на мужика са заменени със Сталин, без да се е извършила някаква промяна в мозъка му. Църквите са пълни с „богомолци“ и всички те любят всеотдайно своя вожд и баща на човечеството, който е първият, откритият и най-ожесточеният хулител на Бога и Христа. Това би могло да се дължи на едно разюздано свободомислие, ако русинът можеше да мисли, но той е негоден за мислене – този процес за него е приключен или не е започнал.
    Един познат русин, избягал от революцията, поет, пушкинист, интелигентен и неокачествим мерзавец, идва редовно у дома, когато не успявам да се прикрия. Той се хвърля върху мен с християнско целувание, но не целува, а ме заставя да го целувам аз и то три пъти по трите от безбройните негови страни. Каква е тази отвратителна нужда. След напиването му, на тръгване той пристъпва към мен и ме хапе. Каква вулгарна нужда е пък тази? Напоследък изостави разговорите за Бога, стана болшевик, лектор по сталинизъм. И продължава да идва и да ме хапе...
    Кой е опорочил това нещастно същество? – то не е било никъде, освен в Русия. Та където и да е, то носи своята родна атмосфера – една ужасяваща глутница от бесове, които крещят думи от Пушкин, Блок, Достоевски, Маяковски, цитати от Ленин. Кому е нужно всичко това, освен на руснака, да се хвали, да дотяга и да заплашва света. Ако това е от полза, човек не би пропуснал да го вземе. Ако дори за самия руски човек е от полза, щеше да е налице резултат някакъв – но там, в душата на този нещастен човек, грозотата се наслагва всеки ден.
    Кой народ се е хвалил така нахално с едно православие, взето назаем, с една азбука, подарена му от българите, със социалистически атеизъм, взет от немския евреин Маркс, с поети от Абисиния и Шотландия, с художник (да речем Репин), чиято картина, изнесена от Русия, струва само разноските по превоза? Това се отнася до цялата руска живопис и не става дума за някак- во майсторство, а за това, че в картината неизбежно се отразява същината на русина: лъжлив, нескромен, развратен, преднамерен.
    Русинът няма духовно състояние. Той писа по подражание дълго време за Бога и светия Дух, докато убеди и света, и себе си, че му липсва. От 30 години крещи за социализъм и труд, справедливост, правда, мир и благоденствие, за светов- но водачество, докато убеди света, че всичко това е пълна негова липса.
    Русинът е въобще нуждаещ се – той няма дар и когато е дълбоко убеден, че дава – той всъщност взема, защото откъде ще вземе бездарният, за да даде? Защо русинът отрече с новата си материалистическа идеология (по-право религия) дара Божий, именно защото му липсва. Та дарът Божий наистина не съществува за русина и у русина, и той излишно бе задължен и обременен с Него от властническата руска църква.
    Дарът Божий изисква боязън и смирение, а русинът е годен за животински страх и дързост. „Ради Христа“ – казва вярващият русин, прекръства се, убива с нож заспалия си приятел, взема му часовника и заминава. Продава часовника, напива се и плаче неудържимо за приятеля си, за да се похвали с него, със сълзите си, с „голямата“ си съвест, да се похвали, и то пред целия свят, със своята мерзост, с безкрайната си богата „душевна“ амплитуда. Това е огромното туловище на руския ихтиозавър с мъничка глава – ехидна и зла. „За Сталин!“ – казва сегашният русин, взима ти венчалния пръстен и часовника и заминава без изражение, без срам, без злина дори. Среща другиго, който се оказва без часовник. Русинът изважда десет часовника, които цъ- кат весело и безразборно в шепите му, и предлага настойчиво, с дълбоко осъзната добронамереност, да си избере който желае часовник. Трогателно! Горкият русин, той няма друго съзнание, освен на обиран и обирач.
    Между тези две фази стои неизбежното напиване – бързо, стихийно „до чертого“. Тогава той заплашва, хвали се и безутешно плаче. Един пиян руски войник между граждани и деца желаеше и той да види мач на едно игрище. Беше някак мил и добродушен – младежката обстановка го радваше или спомняше за далечните му близки. Някакъв особен началник го забеляза и сурово му заповяда да се прибере (навярно). Войникът се посмути, изрече нещо неразбираемо, засрамен и недоволен... Чуха се няколко изстрела. Началникът прибра пистолета си и бързо отмина. Там, на мястото си, смутеният пиян войник лежеше в кръв, потръпващ със същата усмивка на смутен и посрамен пред децата.
    Децата, децата... те останаха с широко отворени очи, яркият ден нахлу в зениците им и след доста време очите им се замрежиха от сълзи.
    Духът, плътта и същината на Русия е Толстой. Аристократ, мужик, граф. Християнин, който мрази Бога и човека от сатанинска гордост! Богаташ, който не е дал никому повече от 5 копейки, и то срещу целуване на ръка. Въздържател и вегетарианец, дълбоко и всестранно порочен, всмукал в себе си цялата земна жизненост, лишен абсолютно от небесен дар, този „човек“ стана писател с чудовищна упоритост от завист към Шекспир, Сервантес и... Омир (дори), от завист към Новия завет и лично към Христос – този човек изгради своето литературно дело – евангелието на безлюбието и омразата, които той извлече от руската и (от) своята душа и вмени тези скрижали на русина за вечни времена.
    Познавам лично всички комунистически водачи и деятели, мога да изброя имената им. Зная ги през целия им живот. Те са стотици и хиляди тук и в провинцията: съученици, колеги, познати, приятели и неприятели, дори и  лоши, умни и глупави, но те всички си приличаха в едно – не работеха, не обичаха да работят. Ненавиждаха всяко нещо, което трябваше да мине през ръцете им, та дори и чашата вино. За труда говореха намръщени и усилено търсеха някакъв по-дълбок смисъл в тази дума, която произнасяха като име на скъп покойник (със свръхестествен страх), който ще възкръсне и ще съди и живи, и мъртви. Плетяха стихове и оди от тази дума, плашеха себе си и задължаваха другите с нея. Бяха готови да убиват невярващите в „труда“, тези, които си гледаха работата и от обич и скромност се стесняваха да говорят за нея. Мисля дори, че те ненавиждаха работниците и трудолю- бивите като прахосници на тази свята дума и като свои изобличители. Те не дружаха с тях, а с истинските ленивци и симпатични безделници. И днес, управляващи, те са същите, със същата фанатична ревност към своя Бог „труда“, и понеже е светотатство да се трудиш от удоволствие, от радост и за пари, направиха труда насилствен и безплатен, а те станаха негови жреци.
    Ноември 1950 г.
    -----------------------------------------------