Loading

Фридрих Ницше - На бога непознат



Преди напред да свърна взор,
към тебе вечно устремен,
ръцете си, усамотен,
нагоре вдигам пак в простора

към теб, комуто във душата
свещен олтар сградил съм аз
на твоя глас
да чувам винаги словата.

Дълбоко вписаното слово
пламти: към бога непознат.
Аз негов съм, дори и в свят
престъпен, лош да съм отново;

аз негов съм, макар въвлечен
в борби, за бягство да мечтая,
и тъй до края
да служа нему съм обречен.

Аз искам да те опозная, неразгадан, 
преобразил живота ми и дом открил в духа ми; 
сродник мой, желая аз
да те позная, и вечно да ти служа!

Няма коментари:

Публикуване на коментар