История на телевизията

20 ноември 2014 г.,  Newmedia21

Доц. д-р Поля Иванова

Във връзка с честването на 40-годишнината от основаването на Факултета по журналистика и масова комуникация преподаватели от профил „Телевизия” подготвят научното издание „Телевизията – академични предизвикателства и перспективи” Текстовете от сборника ще бъдат помествани първоначално онлайн на Newmedia21.eu. Изданието включва публикации, свързани с историята на Катедрата, както и текстове по актуални проблеми на съвременната телевизионна среда. Публикацията се реализира с финансовата подкрепа и в рамките на проект 51/08.05.2014 на НИС на СУ „Св. Климент Охридски” „45 години профил „Телевизия” – образование на границата на две столетия” с ръководител доц. д-р Поля Иванова.  Поредицата започва с І ЧАСТ: ТЕЛЕВИЗИОННОТО ОБРАЗОВАНИЕ – МЕДИЙНА ПАМЕТ И ПЕРСПЕКТИВИ НА РАЗВИТИЕ.

Поля Иванова е доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Факултет по журналистика и масова комуникация, катедра „Радио и телевизия”, профил „Телевизия”. Доктор по История на България. Магистър по журналистика и по международни икономически отношения. Води лекционни курсове по История на телевизията и Поведение пред камера. Има осемгодишен практически опит в областта на телевизионната журналистика като репортер в новините на Ефир 2 и Канал 1 на БНТ, водещ на новини, а също водещ, редактор и репортер на предаването „Клуб Русия” по телевизия „7 дни”. Преподавала е телевизионна журналистика в Югозападния университет в Благоевград, Бургаския свободен университет, Националната спортна академия Великотърновския университет.

Автор е на книгите: „Първа програма – Канал 1 на БНТ (1959–2000)”; „Втора програма – Ефир 2 на БНТ (1975–2000)”; „Българската телевизия 1959–1990. Христоматия по история на телевизията в България”; „Телевизионни жанрове. Теория, методи, модели”; „Поведение пред камера. Първа част. Телевизионни журналисти” ; „Поведение пред камера. Втора част. Телевизионни събеседници”. Има публикации в областта на българската телевизионна история, сравнителната история, телевизионните жанрове, поведението пред камера.

Историята на телевизията в България започва да се формира с началното развитие на идеята за телевизия през 50-те години на ХХ век. Телевизията като ново комуникационно средство създава граници – налага тв действителност, която отразява държавната политика.

Учебна дисциплина „История на телевизията” във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски”

Във ФЖМК въвеждането на изучаването на телевизионната история като самостоятелна дисциплина става по идея на проф. д-р Веселин Димитров (медиен историк, създател на дисциплината „История на радиото”. По това време е Декан на ФЖМК) в средата на 90-те години на ХХ век. За първи преподавател е поканен акад. Димитър Мишев, който издава през този период книгата си „Телевизията в България. Факти и документи”. С., 1996, отличена с най-високото отличие на БАН. Акад. Димитър Мишев преподава ТВ история от 1995 до 2003 г. Той е член на колектива, построил Експерименталния център при МЕИ, създател на уредите и системите за цветна телевизия в България.

Методика на научните телевизионни исторически изследвания

Учебната дисциплината „История на телевизията” се въвежда на базата на класическата телевизионна история. Хронологичните граници на предмета на тв история се дефинират от началните и крайните събития, които променят ТВ история и в частност функционирането на Първа програма (Канал 1) и Втора програма (Ефир 2) – създаването на Първа програма през 1959 г., стартирането на частна телевизия с национално покритие и спирането на Ефир 2 през 2000 г. Развитието на БНТ през периода 1959­–­­­2000 г. е основополагаща тема в историята на телевизията в България. Обектът на изследване и преподаване в този времеви порядък се осъществява за първи път. В хода на изследването се въвеждат модели, свързани с телевизионната специфика. Методиката на преподаване се основава на разработване на нов исторически подход – създаването на отделни монографии за двата телевизионни канала на националната медия. Структурирани са в две отделни изследвания:

Първа програма – Канал 1 на БНТ (1959–2000). С., Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2005 и Втора програма – Ефир 2 на БНТ (1975–2000). С., Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2006. Двете монографии на авторката на този текст са под научното ръководство на преподавателя по съвременна история на България проф. Любомир Огнянов, който въвежда историческите стандарти в телевизионните изследвания.

Първоначалното развитие на учебната дисциплина съчетава научна теория, класическо изследване на медията, нов подход в две отделни монографии за двата основни тв канала и новаторство в научните телевизионни исторически изследвания чрез телевизионната христоматия.

Изборът не е случаен, а е резултат от няколко важни предпоставки. Анализът е изграден чрез подробно проучване на развитието на Първа програма (Канал 1) и Втора програма (Ефир 2) във времето 1959–2000 г. Изследването си поставя няколко цели. Въведенета е нова периодизация на базата на подробните годишни изследвания за Първа програма (Канал 1) и Втора програма (Ефир 2). Анализът се ограничава в рамките на важните периоди от развитието на програмата. Посочва се началото на основни предавания. Историческите граници на изследването представят развитието на Първа и Втора програма в две различни политически системи.

Структурата на историческо тв писане се базира на класически и нови елементи. Класическата история се въвежда чрез дефиниране на определение за предмета на ТВ история, класификация на историческите периоди, теоретично структуриране на изследването. Основно изследователско предизвикателство е създаването на историческа теория и нови понятия, както и едновременното проследяване на различен тип източници – документите от Централния държавен архив, периодиката на ежедневни и седмични вестници и списания за дълъг исторически период (1959–2000 г.), както и специализираната медийна тематика.

Развитието на Първа програма (Канал 1) и Втора програма (Ефир 2) на БНТ проследява създаването на основните предавания на програмите и описва техните форматни модели на реализация. Подробно се анализира функционирането на програмната схема във всички часови пояси. Анализът съзнателно е фокусиран върху изработване на цялостна историческа периодика. Проследяването на развитието на Първи и Втори канал позволява да се определят историческото начало на телевизионната комуникация, телевизионното програмиране, жанровото диференциране, технологичното функциониране и др. Появата на тези понятия маркира и основните етапи в развитието на отделните телевизионни области.

Историческият развой на телевизията в България изяснява появата и формирането на телевизионната комуникация.1 Изследването на телевизионната история по базови исторически стандарти налага проучване в различни ТВ области (жанрове, ТВ схеми, техническо развитие, комуникация, законодателство и др.)

Проф. Веселин Димитров казваше: „Медийната история се изследва на границите на съвременността. Предизвикателство пред медийните историци е анализирането на различни области, за да се формира обща рамка на медиите”.

Телевизионната история като част от общата история

Телевизионната история е част от съвременната история на България. В понятието съвременност се визират както процеси от новата история на България – преди 1989 г., така и функционирането на телевизията в най-новата история на страната. Телевизионната история първоначално отразява, анализира и представя общата държавна история. В периода на прехода отразяването се допълва с критичност спрямо елитите и изискване за свобода на словото.

Българска телевизия (БТ) се създава първоначално и функционира като културна институция. По-късно се променят водещите й функции – от културни – в информационни. Медията е средство за предаване и представяне на държавната политика преди 1989 г. В периода на прехода конкуренцията налага принципи на доминиране на комерсиалния елемент.

История на телевизията започва да се създава първоначално в книги за телевизията, в които има отделни исторически елементи. Първата с исторически факти и периоди е книгата на проф. Влъчко Кунчев и Иван Славков „Телевизия и време”. В специализираната научна литература се публикуват редица анализи за Първа и Втора програма, които са изграждащ елемент от нейната история. В тази литература се появяват определения и дефиниции за спецификата на телевизията. Открояват се отличителните белези на основните предавания и рубрики на програмата.2

В периода на прехода започва писането за телевизионната история в отделни издания. Първата книга за история на телевизията е на проф. Маргарита Пешева „Дворецът на Дедал”. Така по време на прехода се формират анализите за периода преди 1989 г. Принципът на обективност се подкрепя чрез представяне на различни научни позиции. Историята на Българската национална телевизия3 се изяснява чрез нова терминология, разработена в теоретични анализи за медийната среда. Появата на редица изследователски проучвания за телевизията позволява анализирането на тази специфична област, като се използват съвременни теории за телевизионното развитие.4

Обект на изследване са процесите, които протичат в медията при формирането на Канал 1 и Ефир 2.

Проф. Огнянов характеризира спецификите на съвременната история. Според него, при реализирането на исторически изследвания трябва „да се борави добре с историческите факти, тъй като историята е наука, която подлежи на преоценка, на различни мнения. Има твърде много дискусионни въпроси. Затова е важно да се познават историческите факти и да се отразяват обективно. Трябва да се предостави възможност на студентите сами да изграждат една или друга позиция. За историята е важно да се прави съпоставка на събитията. Така че би трябвало да гледаме напред и в предходните епохи, за да виждаме, че някои събития са плод и на традиции, и на манталитет, и на много други исторически процеси”, обобщава проф. Огнянов.5

Анализирането на съвременни телевизионни факти е важен елемент в развитието на телевизионната история. Телевизионните изследвания се изграждат чрез комбиниран подход при анализиране на фактите: комбиниран като исторически извори – за да се създаде историческо знание, се използват поредица от няколко изследвания, които се обединяват; комбиниран като телевизионни области – технологична тв история, жанрове, програма, производствен цикъл на тв продукция, типове предавания (политически, икономически, културни, развлекателни, спортни и др.); медийно законодателство и др. Всяко едно от изследванията може да е самостоятелно в медийната наука. По класическите исторически стандарти обединяването на няколко класически изследвания създава основно историческо знание. Това е базова отличителна черта на историческата специфика спрямо други научни направления.

За създаването на дисциплината „История на телевизията” са прегледани томове периодика и специализирани издания, както и огромен информационен масив в Централния държавен архив. Откриването на един факт от историята понякога изисква месечни, годишни усилия на търсене в обширния информационен масив. Извършено е първото по рода си изучаване на телевизионната програма за всяка година поотделно. Проучването внася нови сведения за телевизионната история, прибавят се нови събития от архивни източници. Това дава възможност да се посочат основните дати, структурата и творческите параметри на стартиралите основни рубрики и предавания. И не на последно място – прави се съвременна (нова по същество) систематизация на отделните периоди, като за фундамент се използват новите данни и факти.6

Главните тези са извлечени от основен изворов източник – непубликувани документи от Централния държавен архив.7

Стандарти на проф. Любомир Огнянов за историческите изследвания

Представянето на фактите е база на всяко историческо изследване. Под научното ръководство на проф. Огнянов се създаде първата „Христоматия по история на телевизията в България”. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2007. Проф. Огнянов отбелязва, че „в основата и на журналистиката, и на историческата наука са фактите. Затова твърде много съм препоръчвал и държа да се познава максимално фактологията на дадените събития. Това може да стане само на основата на материалите, които се намират в българските архиви, които се намират в периодичния печат. Особено важни за съвременните условия са устните извори. За много събития няма да намерим извори, но интервютата, които могат да се направят и тази устна информация, която участниците в тези събития имат – би могла твърде много да помогне за осветляването на едни или други събития”.8

Основна класификация на телевизионното историческо интервю:

- класическо интервю – структурира се с основните способи на интервюто. В журналистическата теория историческото интервю се въвежда чрез теорията на поведението пред камера допълнителни конструкции към въпросите. Те създават в съкратен вид историческа памет (като част от въпросите);

- обобщаващо историческо интервю – за да се формира историческо знание за даден период, обикновено се формират общи въпроси за времето, за да се получат отговори за периода;

- историческо интервю чрез въпроси-периоди – най-често се формират по ключовата дума период, за да се представи дадено мнение за определен период или да се покаже чрез дадено мнение нова периодика;

- сравнителни исторически интервюта – едни и същи въпроси (спрямо общ исторически класификатор) към различни събеседници, за да се съпоставят определени теми и проблеми.

Телевизионната история оказва влияние върху общата история. Връзката история-телевизия позволява да се открои спецификата на общата българска история и промените при взаимодействието й с телевизионната. Съвременната история се случва на ТВ екран. Историкът проф. Иван Илчев припомня, че този процес в международната история „го откриваха участниците в борбата против расовото неравенство в Съединените щати. Тогава (по времето на Мартин Лутър Кинг) всъщност осъзнаха, че не е важно какво се случва, а е важно какво е показано. Така че събитията се правеха с оглед на това да бъдат показани по телевизията”.9

Същевременно телевизионната история е част както от общата история, така и от направлението хуманитаристика. Тази комбинация дефинира спецификите на функциониране на изследванията.

Телевизионната история като част от хуманитаристиката

Проф. Огнянов дефинира връзката между историята, хуманитаристиката и журналистиката. Той казва, че „журналистиката е много близо до историята и между тях има двойна взаимовръзка. И историята помага на журналистиката, и журналистиката помага на историята. Особено за историците, които работят в областта на новата и съвременната история – журналистиката до голяма степен се явява и извор. Журналистите фиксират всяко по-значимо историческо събитие, описват го, коментират го, прецизират го. След това историците го ползват. В този смисъл журналистиката твърде много помага на историята. От друга страна – историята помага на журналистиката за осветляване на някои събития. Трябва да се познават едни предходни събития, за да се обяснят днешните. От такава гледна точка журналистите могат да намерят много неща в историческите съчинения”, твърди проф. Огнянов.10

Познаването на предходните телевизионни периоди позволява анализ на съвременната тв среда. Като цяло могат да се обособят няколко големи периоди в телевизионното функциониране у нас:

- Създаване и развитие на телевизията в България (период на действие 1959–1989 г.). Този период от телевизионната история е свързан със създаването на телевизията в България и влиянието на различен тип фактори. Технологичният фактор действа по време на първоначалното въвеждане на телевизията като ново средство. Държавният медиен монопол налага развитие на два държавни канала на взаимнодопълващ се принцип, а не на базата на конкуренция на телевизионните програми.

- Телевизия в преход – обхваща времето на т.нар. преход от тоталитаризъм към демокрация (1989–2000). Тук влияние оказват преходни елементи. Водещи са пазарните и програмните специфики на медиите, т.е. промяната в ТВ пазара – от монопол в държавното до влияние в частното ТВ разпространение. Създава се навик за гледане на конкурентни български програми с ограничено покритие спрямо държавната телевизия, но водещи до промени в програмните характеристики на ТВ пазар.

Телевизионната история преди 1989 г.

Историята на БТ в нейния първоначален период е история на телевизионната дейност в България. Програмата се създава като културна институция, за да се превърне във водещо информационно-публицистично телевизионно средство.

Управленски стратегии във функционирането на БТ преди 1989 г.

Управлението на Борислав Петров е успешен старт на БТ. Тойуспява да увеличи новинарските емисии и залага основен програмен елемент – културна институция. Периодът се характеризира с няколко основни тематични доминанти: информационна (най-вече новинарска); културна и учебна.

Васил Баев извършва програмна реформа, която поставя телевизионното програмиране на професионална основа. Той продължава основните насоки, заложени от Борислав Петров.

Леда Милева внася в БТ европейски модели от медийната практика. Развива основно културни и учебно-образователни функции на телевизията. Привлича едновременно интелигенцията в програмите на телевизията и в журналистическия екип, от който се създават емблематични за медията лица. Филмите, фестивалите, музикалните предавания и Главна редакция ЛИК – са в основата на успешната й културна политика.

Управлението на Павел Писарев и Кирил Василев e белязано от редица структурни промени. Телевизията променя основната си насоченост – от културна в информационна. Създаването на Комитета за телевизия и радио оказва съществено влияние върху развитието на телевизията. Отличителна в съдържателен аспект на предаванията е съвместната инициатива за създаване на радио-телевизионни предавания. Поставя се началото на регионалните телевизионни центрове.

Управлението на Иван Славков започва с реформи, надхвърлящи развитието на един телевизионен канал. По негово време се създава Втора програма, развиват се телевизионните центрове. В телевизионната история Иван Славков покрива онази категоризация, която проф. Андрей Пантев нарича „национална тема”. „Националната телевизия е национална тема”, подчертава той. „Тя е органическа част от едно общество. Тя потвърждава принципа на равнопоставеността между индивида и държавата, който юристите назовават „производна обвързаност”, отбелязва проф. Пантев.11 Тези функции на телевизията Иван Славков реализира чрез мащабни проекти. Променя се цялата програмна схема на телевизията. Създават се емблематични предавания. Иван Славков (освен с телевизионните изследвания) остава в телевизионната история като директор на медията, който управлява най-дълго и осъществява реформи във всички телевизионни направления. Журналистът Иван Гарелов разказва за развитието на БТ чрез своите спомени за Иван Славков. Според него Славков има модерни виждания на човек, който е виждал как се правят нещата по света и има амбицията да ги направи. В същото време има и „широк гръб” на Тодор Живков. Гарелов разказва, че Славков е в непрекъснат конфликт с различни партийни величия, които се опитват да го контролират, да го цензурират, но той ги заобикаля. Те в един момент го „победиха”. Когато „той си тръгна от телевизията (те го принудиха да си тръгне), започна вече един спад”. Така че стандартите в БТ „надминаваха” общите стандарти в основната част от журналистиката, уточнява ТВ журналист. 12

В телевизионната история преди 1989 г. се създават редица предавания. Някои от тях продължават да съществуват и да са част от съвременната телевизионна история. Пример са „Панорама” и „Всяка неделя”.

Преди 1989 г. „Панорама” задава стандартите на международната ТВ документалистика. Предаването създава генерация ТВ коментатори и става територия на аналитичната журналистическа мисъл. Иван Гарелов си спомня, че Иван Славков му предлага да води „Панорама”. Той първоначално се колебае и не приема веднага. Много мисли, но все пак смята, че „такава чест не може да се откаже”. През този период ТВ журналист подчертава, че в предаването вече има „големи имена, големи звезди – Тома Томов, Николай Конакчиев” и др. Водещите са на ротационен принцип. „Панорама” „трябваше да бъде дело на всички, а не само на някои лица”.13 След 1989 г. предаването се води както от Иван Гарелов, така и от Бойко Василев. Бойко Василев нарича „Панорама” „симпатичен динозавър”. Определя я като „смесен формат”, който е „изключително отворен”. В него могат да се „съчетаят основните журналистически форми и жанрове”. „В „Панорама” има основно интервю. Много често може да има няколко интервюта. Може да има репортажи и дори малки документални филми”, разяснява Бойко Василев.14

„Всяка неделя” стартира по времето на Иван Славков. През годините предаването е спирано няколко пъти. Излъчва се по Първа програма, по Ефир 2 и в частната Нова телевизия. В телевизионната история „Всяка неделя” се откроява с международен журналистически стандарт – интервю с международен отзвук. Още преди 1989 г. „Всяка неделя” е „територия на свободното слово и новаторските експерименти”. В нея се „разгоря един от най-големите медийни скандали изобщо в Източния блок – след интервюто на Кеворкян със съветския академик Николай Амосов, който отрече един от основните постулати на комунистическата идеология”. В множество проучвания, правени през годините, „Всяка неделя” и нейният водещ са посочени от зрителите като „най-успешната програма и най-успешен водещ”.15

Втора програма на Българската телевизия се открива в средата на 70-те години по времето на Иван Славков, наред с развитието на регионалните центрове. Втора програма се създава като допълваща Първа програма и това е основен елемент в програмната й политика до 1989 г. Характерен белег в развитието на Втора програма (Ефир 2) е многократната смяна на медийната политика. За разлика от Първа програма (Канал 1), която преди и след промените остава изцяло информационен и политически канал, Втора програма (Ефир 2) претърпява трансформации от допълваща Първа програма с културна насоченост през образователна и развлекателна до главен конкурент на Канал 1 с превес на политически и информационни рубрики, а по-късно и силно комерсиален през периода на прехода.

Управлението на Иван Славков се характеризира с най-висока степен на съдържателното понятие „успешност”. Медийната политика по отношение на регионалните центрове е последователна и целенасочена. Променя телевизионното програмиране. Налага нови телевизионни формати и по отношение на структурата на предаванията, и по отношение на структурата на излъчваната програма. Изгражда модели на функциониране на редакциите при две телевизионни програми. Налага нови професионални категории.

Управленските стратегии в периода на „перестройката” се формират от медийната политика наСтефан Тихчев, който налага развитие на специализирани предавания. Това е време на програмен стабилитет, който се продължава от Лалю Димитров. Любомир Павлов ръководи телевизията, отваряйки максимално медията към световните телевизионни канали.

Преди 1989 г. стартират предавания, като някои от тях се излъчват и днес: „По света и у нас”, „Лека нощ, деца”, “Телевизионен театър”, “Бързи, смели, сръчни!”, “Мелодия на годината”, “Атлас”, „Гражданска трибуна”, “Диалози”, “Светът в действие”, “Кръгозор”, “За един милиард”, “Актуална антена”, “Телевизионен неделник”, „Минута е много” – най-дълго съществувалото в тв история състезание със създател проф. Лилия Райчева, “Добро утро”, “Час по всичко”, “Бразди”, “Голове, метри, секунди”, “Днес” и др.

Телевизионната история на прехода

В периода на прехода се променя както общата, така и телевизионната българска история. Проф. Огнянов обобщава промените в писането на историята в периода на прехода. Според него „през последните 25 години настъпи съществена промяна в писането на историята и описването на историческите събития – с оглед на свободата, която имат сега историците за свободна трактовка на всички въпроси – спорни, дискусионни, политически, идеологически и т.н. Другият основен момент е широкото отваряне на архивите за научна дейност в областта на историята, тъй като всеизвестно е, че до 1989 г. имаше ограничения за много активни фондове и особено за съвременния период”, категоричен е проф. Огнянов.16

Историческите изследвания в началото на прехода създават знание за периода преди 1989 г. Предизвикателствата пред телевизионната историческа мисъл в началото на прехода обобщава проф. Маргарита Пешева, която след 1989 г. пише първата книга за българската телевизионна история. Тя смята, че „телевизионната история у нас в началото на прехода се изправи пред няколко големи трудности. Първата трудност беше необходимостта да се анализират и осмислят медийните събития в движение, в момента на тяхното случване. Така медийната история се оказа тясно свързана с идеологията и политиката, поради липса на онази здравословна дистанция от събитието, която осигурява относителна обективност на историческото познание. Тази дистанция обичайно е поне век, за да може героите на историческия разказ да са преминали в един по-добър свят, да са утихнали страстите и идеологическите натрупвания. Тогава и историческият прочит ще бъде по-обективен, основан главно върху факти и документи. Но телевизионната история е заплашена от летален изход, ако не върви по горещите събития на медийния ден. Голямата наситеност с медийни събития, твърде конкурентната телевизионна среда изискват бърз прочит на случващото се на малкия екран – тук и сега. Телевизията изигра забележителна роля в началото на прехода, част от която щеше да е изгубена, ако не беше веднага анализирана и осмислена. Всеки медиен историк поема собствен риск, когато се втурва във водовъртежа на телевизионните събития. Аз го направих, за което не съжалявам. Първите ми научни изследвания след промяната бяха посветени на телевизията като новата „политическа машина” на прехода, изиграла забележителна роля по време на първите изборни кампании, създала теледемокрацията у нас. Моите исторически анализи на телевизионния преход бяха приети без възражения от политическите и медийните герои на тогавашния ден. Втората трудност неизменно беше свързана с телевизионните факти и документи, чиято обработка по години твърде закъсня – понякога с повече от едно десетилетие. В ЦДА в началото на прехода липсваха много важни документи от славната телевизионна история, които можеха да се запълнят единствено от документи, съхранени в лични колекции и частни архиви. Естествено медийната история ( както и всяка друга) се опира на официални архиви, частни документални колекции и преки свидетелства на герои и очевидци. Например – имах рядката възможност да направя интервю със създателя на телевизията у нас проф.Саздо Иванов, който тогава беше почти на сто години. Както и с всички телевизионни шефове, управлявали медията от нейното създаване. Имам лична колекция от безценни телевизионни интервюта, които показват отношението и представата към събитията на тогавашния ден на първите мениджъри на телевизията у нас. Това дава един поглед повече към един вече отминал телевизионен свят, който е формирал общественото мнение, създавал е не просто предавания, а телевизионни брандове, по свой начин е изграждал новите политически герои на прехода. Третата трудностбеше свързана с продължителния медиен преход, който постави българската телевизия в условията на едно твърде закъсняло медийно законодателство, на трудното изграждане на медийната регулация и още по-трудното създаване на обществени медии у нас. Заложеното в медийния закон финансиране на обществената БНТ чрез абонатни такси не успя да се случи, раздържавяването на телевизионния ефир стана на тъмно и в отсъствието на медийно законодателство, медийната концентрация е факт и за нея няма сериозни законови ограничения, медийната собственост не е извадена на светло и т.н. България отдавна се нуждае от нов и модерен медиен закон, който да осмисли голямата промяна в медийната комуникация – появата на мрежата, кросмедията, дигиталната комуникация. Но за неговото създаване и приемане е нужно колкото политическо, толкова и медийно съгласие. У нас липсва и едното, и другото. Страната е разделена не само политически, но и медийно. Медийната общност трудно постига съгласие, бавно се въвеждат задължителните професионални стандарти в областта на телевизионната комуникация, медийната саморегулация остава слаба и неубедителна. Преходът въведе разделението във всичко и навсякъде, наскоро се сдобихме и с два етични кодекса на медиите. Всичко това създава трудности пред медийния анализ, но същевременно е предизвикателство пред всеки историк, смята проф. Пешева.17

Телевизионната история на прехода е комбинация от информационно-публицистичен зрителски интерес и развлечение – чрез сериалите в държавната и частните телевизии.

Методика на историческите телевизионни изследвания през прехода

Дисциплината „История на телевизията” включва преподаване на периода на прехода във времето 1989–2000 г. ТВ история през този период се променя спрямо промените в ТВ среда. Изворовите данни, които се посочват в нови списания18 и специализирани сборници19, спомагат за проследяване в детайли на динамичните процеси, които съпътстват най-новата история на Канал 1 и Ефир 2.

Изискванията на проф. Огнянов за висока степен на фактологичност са основно предизвикателство в създаването на ТВ история на прехода и респективно – на нейното преподаване в периода 1989–2000 г. В този времеви отрязък самостоятелно историческо изследване се прави за първи път. Създаването на ТВ история за този период се гради чрез изследване на огромен медиен архив. Търсенето на факти на практика става чрез проследяване на цялата медийна история на прехода в основните периодични издания: „24 часа” (1992–2000); „Дума” (1999–2000); „Капитал” (1997–2000); „Континент” (1992–2000); „Новинар” (1997–2000); „Стандарт” (1992–2000); „168 часа” (1992–2000); „Телевизия и радио” (1990–2000); „Труд” (1992–2000). Преглеждането само на едно периодично издание може да бъде обект на отделно изследване. Спазването на историческите изисквания в ТВ област въвежда стандарт на многостранни разработки, обединени в едно цяло историческо изследване с факти от основните издания на прехода и е главно изследователско предизвикателство. Наред с това се включва и анализ на ТВ специфика – създаването на различни формати предавания и тяхното екранно позициониране. Предизвикателство пред историята на прехода са честите смени на генерални директори (респективно – и смени на програмни концепции), стартиране на различни предавания. Анализът включва процесите на закриване на Ефир 2, което е нов елемент от новата ТВ история.

Преподаването на ТВ история на прехода се основава на класическата история – като основно направление. През последните години преподаването на ТВ история се разви по посока на сравнителната телевизионна история – като самостоятелно направление. Базира се на създаването на специализирани изследвания като „Телевизионни жанрове. Теория, методи, модели. С., Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2008. Въвеждат се модели за изследване на спецификата на телевизионната среда. Сравнителната ТВ история се създава в националния проект „Телевизията в България 1954-2014г. Програми-журналистика-регулация-нови медии”.

Развитието на частното ТВ разпространение въвежда като самостоятелно направление в дисциплината „История на телевизията” сравнителната телевизионна история.

Сравнителна телевизионна история

Историята на телевизията в България налага дефиниране на основни класификации и изработване на методология за изследване. Сравнителни елементи се използват в историческите изследвания още при въвеждането на телевизията – чрез сравнение на информацията за създаването на телевизията в съседните страни.20 В най-новата история на телевизията процесите, които се извършват в Канал 1 и Ефир 2, се съпоставят с европейското информационно развитие.21 Сравнителната ТВ история включва елементи от чуждестранната журналистика, въведени от проф. Милко Петров. Сравненията с развитието на американската журналистика станаха приложими в българската ТВ среда при стартирането на bTV – по американски формат.

Сравнителната ТВ история изучава процесите на функциониране на отделните ГВ канали в общ медиен сектор.

Управленски телевизионни стратегии на прехода

Периодът на Филип Боков е натоварен с динамични управленски реформи, което не позволява съществени изменения в програмната политика. Създават се първите Дирекции в телевизията.След Филип Боков само за една година в телевизията се сменят двама генерални директори – Павел Писарев и Огнян Сапарев. По времето на Огнян Сапарев актуалната публицистика продължава да е зрителски приоритет.

Историческите изследвания на прехода маркират промените в ролите на ТВ журналисти. В новите условия персонификацията най-общо се променя при три различни нива: на водещите, на репортерите и на редакторите. Водещите я изразяват чрез личното си присъствие на екрана. Редакторите подреждат по важност (в новите условия това понятие се изпълни с нов тип съдържание – ,,важност”, като разбиране не само в политически аспект, но и в останалите сфери, т. е. всичко, което е от особено значение за зрителите) новините, редактират текстове, следят за развитието на темите на деня. Репортерите радикално променят функциите си – те се превръщат не просто в ,,регистратори” на събитието, а много често ,,сами създават новините”. Работата на терен също придобива нови измерения и става водеща в новите условия. Историческите изследвания най-общо изследват промените в ТВ роли, ТВ пазар, промените в понятията, както и в трансформациите на класически категории като ТВ жанрове, комуникация и др.

Екипът на Асен Агов и Нери Терзиева въвежда принципите на конкуренция в държавното ТВ разпространение и налага новите имена Канал 1 и Ефир 2 на БНТ. Нери Терзиева е журналист в телевизията преди 1989 г. След промените осъществява исторически реформи в новините. В Първа програма реализира екип от двама водещи, както и базовите идеи на съвременното новинарство. Създател е на Ефир 2.Според Нери Терзиева „телевизията е дълбоко отборна работа”, в която „сам човек не може да направи абсолютно нищо”. В началото на прехода ТВ журналистка си дава сметка за няколко основни неща, които са „А и Б” на телевизията: „1) телевизията е, за да информира честно; 2) телевизията е, за да образова; 3) телевизията е, за да сменя стари и мухлясали парадигми; 4) телевизията е личното „аз” на всеки гражданин, той трябва да има място там”. Първа програма е „заварена” от Нери Терзиева и от колегите й през 1990 г. като „един официоз”, който звучи като „истината от последна инстанция, раздаваща присъди, означаваща добро и лошо, без да се държи за мнението на хората”. Екипът на новините започва „да помага за еманципацията на човешкия глас”.22

Управленските стратегии на прехода въвеждат различни типове предавания и програми. Хачо Бояджиев дава приоритет на разследващата журналистика, развиват се различни по жанр предавания – от политически до шоупрограми. Хачо Бояджиев променя философията на развитие на двете програми. Той започва управлението на медията с категоричната позиция, че ,,не може да има реална конкуренция между два канала, които живеят на общо доволство”. Според него ,,състезание” между двете програми може да се прави само в часовете на новинарските емисии23. Успява да завърши техническа реформа в телевизията и поставя основата на съвременното понятие комерсиалност. Иван Гранитски развива обществените функции на телевизията чрез налагане на културни програми в праймтайма и проект за Трета ТВ програма. Управлението на Иван Токаджиев се характеризира с йерархични и вътрешни институционални реформи. Стефан Димитров извършва цялостно преструктуриране на актуалната публицистика – и като съдържание, и като програмиране. Управлението на Иван Попйорданов е натоварено с реформи за закриването на Ефир 2. Лиляна Попова реализира затварянето на производствения цикъл в ,,Новини и актуални предавания” и въвежда т. нар. продуцентски принцип.

През периода на прехода стартират редица предавания: “Ку-ку”, “Плюс-минус”, “Отзвук”, “Изборът”, “Репортер”, „Наблюдател”, “Открито”, “Супершоу Невада”,“Каналето”, “Събота късен следобед”, “Вкусно”, “Екип 4”, ,,Ах, тези муцуни” и др.

Водещата роля на националната телевизия като информационен лидер е стратегия на телевизията в няколко исторически периода и се запазва при функционирането на частен ТВ пазар.

Управленски стратегии в частното ТВ разпространение

Нови стратегии в телевизионното поле се появяват във времето на прехода с функционирането на първите кабелни и ефирни телевизии. Нова телевизия стартира на 16.07. 1994 г.24, а Телевизия „7 дни” – на 24 април 1995 г. 25 Първият директор на Нова телевизия Явор Цаков посочва, че в началото Нова телевизия трябваше да се състезава не само със своя прекалено политизиран конкурент БНТ, но и със стереотипите (и положителни, и отрицателни) на зрителите, израснали с една телевизия и прехвърлили върху нея цялото си човешко преклонение”.26 Директорът на телевизия „7 дни” проф. Петко Тодоров дефинира своята стратегия: „Имаше въпроси по отношение на концепцията – каква телевизия и за кого, защото програмата тогава се правеше с няколко забавни предавания, с филми, които се включваха в програмата. Избрах си девиз, който утвърдихме през годините – „Вашата телевизия”. Аз го бях записал в началото на концепцията – будна, родна, цветна. Бях разшифровал отделните раздели. Будна – с гражданско чувство, много близко до потребителите и до гражданите, а и до широката общественост. Родна – много народна, много българска, т.е. – да заложи до известна степен на национализма, на националното – като фолклор, култура и продукция. Цветна – доколкото стандартите и форматите позволяваха”, разяснява своята концепция проф. Тодоров.27

През периода на прехода се оформя нова медийна картина, която дефинира и нови предизвикателства пред телевизионните историци. Проф. Пешева дефинира връзката история-телевизия с открояването на основните функции на двете направления. Тя смята, че „телевизионната история трябва да се пише веднага, тук и сега. С всички рискове от възможни пристрастия и необективност. В противен случай тя просто ще се разтвори във времето, а век по-късно може да бъде ”пренаписана” твърде необективно, върху отделни медийни свидетелства, които могат да изкривят медийната картина до неузнаваемост. Винаги съм отстоявала идеята, че медийната история трябва да върви по горещата диря на медийните събития, ако иска да оцелее. В този смисъл медийната история е поставена най-близко до политиката и идеологията. За всеки телевизионен историк е особено трудно да постигне нужното здравословно разстояние от многобройните медийни събития, в които сам е потопен, те буквално са станали пред очите му. Това разстояние е задължително за постигането на относителна обективност на историческия разказ. Медийната история, както и историята въобще, е относително обективна наука. Тя неизменно се подчинява на субективния прочит на изследователя и на съществуващия недостиг на факти и документи. Например, книгата ми „Дворецът на Дедал. Телевизионният лабиринт” щеше да изглежда съвсем различно, ако бях получила достъп до архива на МВР- нещо, което не се случи. Със сигурност там щях да видя и анализирам интересни факти и документи, показващи силната връзка на телевизията с управляващата партия и политическата власт. Новите факти и документи биха променили кардинално някои медийни събития и герои, биха ги поставили в съвсем различен контекст. Вероятно и заради това този достъп ми беше отказан. Въобще в ЦДА документите, удостоверяващи силната привързаност на комунистическата партия и телевизията в тоталитарния период, не са чак толкова много. Една съществена част от тези документи по отношение на периода от създаването на телевизията през 1959г. до 1989г. са „филтрирани”. Поради което телевизионният историк е задължен да използва лични архиви и свидетелства на телевизионни герои и очевидци, да събира зрънца от спомени и преживявания, да ги подрежда, осмисля и анализира, обобщава проф. Пешева.28

„Дворецът на Дедал” е първото цялостно изследване за историята на телевизията, в което се обединяват исторически факти, социологически изследвания, портрети за емблематични телевизионни журналисти и директори на телевизията. В книгата се открояват основните тенденции в телевизионното развитие и се посочват историческите периоди в нейното функциониране, както и политическите промени, които се случват на телевизионния екран и са предизвикателство пред ТВ историци.

Периодът на прехода променя телевизионната среда, но съществената реформа и промяната на монополното положение на държавната телевизия става след стартирането на bTVна 1 юни 2000 г.29 bTV променя ТВ история. Светлана Василева (управляващ директор на bTV) дефинира няколко акцента при първоначалното въвеждане на bTV: „Желанието е за много позитивна, семейна, информационна телевизия. Много силни новини и развлекателна програма, която е за цялото семейство.”30

Частната национална телевизия се създава по американски модел и налага човешките истории като нов елемент в медийния ТВ разказ, нови стандарти в шоуто чрез „Шоуто на Слави”, както и цялостна промяна в конкуренцията и тв програма. bTV отбелязва промените в медийната среда след стартирането на шоуто: „От стартирането си на 27 ноември 2000 г. „Шоуто на Слави” се превърна в абсолютен рейтингов водач. Само за една година то разби стереотипа, че едно предаване не може да стане популярно, ако се излъчва извън най-гледаното време. Нещо повече – шоуто разшири праймтайма на bTV до 23:30 ч. Всяка вечер то събира пред телевизионния екран между два и три милиона зрители”.31 „Шоуто на Слави” е „уникално по формата си предаване за цяла Източна Европа, поради хомогенното съчетаване на политическо кабаре, токшоу, виртуозни музикални изпълнения на живо и модерен балет”.32

В ТВ история Слави Трифонов въвежда стил на непрекъснато експериментиране – формира съвременната ТВ креативност чрез обновление на класическото токшоу по американски стандарт, което се променя спрямо развитието на ТВ среда.

Телевизионната история на 21 век е сливане на граници – технологични, телевизионнни, комуникационни (между две медийни пространства – телевизионното и интернет пространството), журналистическо-аудиторни (журналистите променят своите функции, зрителите не само гледат, но и произвеждат ТВ продукция чрез т.нар. гражданска журналистика). ТВ история на новия век се дефинира не само от създаването, а от прякото влияние на редица фактори. През този период вече се формират комуникационните връзки телевизия–пиар. Същевременно функционират ТВ интернет сайтове. Новите стандарти в писането на ТВ история зависят от телевизионните интернет сайтове, пиар техниките, които променят телевизионната изява, мобилните комуникации, които създават в зрителите нови навици за гледане на телевизия.

Перспективи пред телевизионната история – интернет

Проф. Пешева дефинира няколко перспективи на развитие, които ще променят медийните изследвания в исторически план. „Медийните изследвания в бъдеще ще стават все по-цялостни. Доколкото самостоятелното битие на телевизията, радиото, киното вече се разтваря без остатък в мрежата и дигиталната комуникация. Живеем във времето, в което старата телевизионна журналистика вече е неотделима от новата гражданска журналистика – от кросмедията и мултимедийния нюзрум. От социалните мрежи, блоговете, имейлите, чатовете. В бъдеще медийните изследвания (и изследователи) ще осмислят и анализират медийната среда като цяло. В нея телевизията ще е само една от многобройните аудиовизуални медийни услуги”, смята проф. Пешева. 33

Съвременната телевизионна среда променя своята специфика – като технологични възможности за гледане. Това води и до промени в рекламните послания. В реклама на Мтел вече се казва, че „телевизия след десет години няма да има. Телевизията се развива по нови правила – твоите правила”. „Телевизия под твой контрол”, „Гледай телевизия на всички екрани”, „С цифровата телевизия може да спираш и връщаш предаване назад, както и да поръчваш кое да се запише, когато не си вкъщи” – това са част от рекламните послания за медията.

Проф. Огнянов смята, че историята и телевизията взаимно се променят. „Процесът е взаимен. Ние сме свидетели напоследък, че и телевизията твърде много отделя внимание на историята. Например – историческото предаване на БНТ 1 История.bg, в което на високо професионално равнище се водят дискусиите. Убеден съм, че българската общественост с много голям интерес следи тези събития. Така че телевизията твърде много се опира на историята. Вече отбелязах, че от друга страна и историците, които се занимават със съвременна история или с нова история – твърде много се опират на журналистиката. И то – на тази журналистика, която е обективна, която сочи фактите и предпазливо взема оценка по едни или други събития. Така че в случая журналистиката помага – и то много. Например в своите изследвания аз твърде много (особено за периода на прехода след 1989 г.) използвам журналистически извори. Не си представям, че може да седне човек да пише за тези събития – ако не се опира на журналистиката, посочва проф. Огнянов.34

Развитието на ТВ история е комбинация от дистанция на историческото време и съвременно историческо развитие. Обучението по история на телевизията представя различни модели на предавания. Представя различни медийни политики на управление на медиите, за да развие в студентите мислене и медийна памет, която да помогне за тяхното по-нататъшно развитие с идеята да се създадат генерации от журналисти, чиито имена да станат част от телевизионната история.

 Бележки

1Буркарт, Р. Наука за комуникацията. В. Търново, 2000; Кунчик, М., Ас. Ципфел. Въведение в науката за публицистика и комуникации. С., 1998; Маклуън, Е., М. Маклуън. Закони на медиите. С., 1995; Тофлър, Ал., Х. Тофлър. Новата цивилизация. Политиката на Третата вълна. С., 1995.

2 Основните списания за развитието на телевизията до началото на 90-те години са: „Български журналист” и „Съвременна журналистика”. В тях се публикуват и редица анализи от чуждестранни научни списания.

3Кеворкян, К. Събеседник по желание. С., 1981; Минков, М. Журналистика на словото и образа. Увод в радио и телевизионната журналистика. С., 1980; Михайлов, В. Телевизията търси себе си. С., 1978; С., 1986; Николов, Е. За творчеството в телевизията. С., 1965; Николов, Е. Телевизионното общуване. С., 1975.

4 Ангов, К. Телевизията. Нови термини и съчетания. С., 2000; Ангов, К. Телевизионната среда. С., 2002;Андреева, Л. Телевизионни жанрове. С., 2005; Младенов, Мл. Телевизионна журналистика. С., 1996; Петрова, Т. Телевизионната програма. С., 2002; Райчева, Л. Творческият процес в телевизията. С., 1991; Чолаков, Р. Право на радио – и телевизионните организации в България. С., 2000.

5Интервю с проф. дин Любомир Огнянов, септ. 2014.

6Периодизацията се извършва на основата на информация във вестниците “Радиопреглед”, “Радио-телевизионен преглед”, “Телевизия и радио”, “Народна култура”, “Работническо дело” и “Отечествен фронт”. В тези издания се изследва времето 1959–1989 г. Периодът 1989–2000 г. се допълва с информация от вестници, които се появяват след промяната на политическата система: “Капитал”(“Медиа и реклама”); “168 часа” (“Медии”), “24 часа”(“Телеманиак”).

7 ЦДА, ф. 206, оп. 12, а. е. 5–8, 12, 17, 33–35, 45, 47, 74–78, 85, 258; оп. 18, а. е. 12–26.

8Интервю с проф. дин Любомир Огнянов, септ. 2014.

9 Интервю с Иван Илчев, юни 2013 г. Чл. кор. проф. дин Иван Илчев е историк, чието име е свързано с телевизионната история. Два мандата е ректор на СУ „Св. Климент Охридски”. По време на първия си мандат е член на Обществения съвет на БНТ. В ТВ история неговото име остава и с откриването на първата университетска телевизия Алма Матер. Идеята за нейното създаване се формира при предишния ректор проф. дфн Боян Биолчев – също дългогодишен член на Обществения съвет на БНТи член на Програмния съвет на телевизия Алма Матер.

10Интервю с проф. дин Любомир Огнянов, септ. 2014.

11Пантев, А. Телевизионна зависимост – http://www.duma.bg/node/2082.

12 Интервю с Иван Гарелов,юни 2013.

13Пак там.

14Интервю с Бойко Василев, май 2013.

15http://novatv.bg/shows/.

16Интервю с проф. дин Любомир Огнянов, септ. 2014.

17 Интервю с проф. д-р Маргарита Пешева, юли 2014.

18Сп.“Медиа и реклама” (1998–2000), сп.“Четвъртата власт” (1998–1999).

19 Българскомедиазнание. С., Т. 1, 1995, Т. 2, 1998; Екранната действителност. С., 1990; Журналистиката в тоталитарното и посттоталитарното общество. С., 1995; Журналистикатаднес и утре. С., кн. 2, 1999.

20Сравнителните анализи за историята на телевизията в съседните страни са на базата на факти, публикувани в книгата наNoam, E. TelevisioninEurope. N.Y., 1991.

21CouncilofEurope. StatisticalYearbook. Strasbourg, 1999–2000; 2000–2001.

22 Интервю с Нери Терзиева, дек. 2001.

23 Труд, № 94, 24 апр. 1993.

24 Общ хронологически преглед на медиасъбитията в България. – В: Българско медиазнание. Т.1,с. 493.

25 24 часа, № 162, 17 юни 1995 („ТВ 7 дни ще набляга на български програми”); Общ хронологически преглед на медиасъбитията в България. – В: Българско медиазнание. Т.1,с. 495.

26Интервю с Явор Цаков, май 2013.

27Интервю с проф. д-р Петко Тодоров, ноември 2013.

28 Интервю с проф. д-р Маргарита Пешева, юли 2014.

2924 часа, № 146, 1 юни 2000.

30Интервю със Светлана Василева, май 2013.

31 http://www.btv.bg/shows/shouto-na-slavi/za-predavaneto/.

32http://www.slavishow.com/.

33Интервю с проф. д-р Маргарита Пешева, юли 2014.

34Интервю с проф. дин Любомир Огнянов, септ. 2014.