Жан-Батист Русо - Епиграми

Жан-Батист Русо - Епиграми

Превод: Пенчо Симов

Когато, зарад своята съпруга,
Орфей се спуснал и във ада чак,
там всеки изоставил грижа друга,
но не да слуша, а да види как
изглежда този истински чудак,
готов зарад жена си да пострада.
Плутон се трогнал: „Ще я пусна, брей!“
но сетне върнал Евридика в ада,
че симпатичен станал му Орфей.
Този свят пиеса дълга е, в която
всеки има роля за живота свой.
Виж — на сцената са с облекло богато
големци, министри, съдници безброй.
Ние пък — народа — зяпаме от края,
в дъното сме и наградата е тая:
плащаме си за спектакъл нежелан.
Щом ви дойде ред и вие ще го сторите…
И когато фарса лошо е игран,
за парите си освиркваме актьорите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар