Митьо Питето е онзи същият, дето направи електриката в село Голо бърдо. Тя мижурка колкото мижурка, па като пресъхна водата, моторчето изхърка и спря. Сега селото ни пак е потънало в мрак и тъмнина и кучетата не лаят срещу лампите, а само срещу месечината.
Щом се обяви в несъстоятелност по електрификацията и водните инсталации, Митьо Питето се защура из селото като ударен в темето и туй ли да хване, онуй ли да почне, докато най-сетне захвана пак на ралото дръжката. Три нивки му бяха останали още непродадени — едната песъчлива и стръмна, дето се прескачат зайците, и две, още по-гладни, до Бонин дол.
Залови се той и нали е ходил по учение, колкото да му се замъти главата, ококори се пак, отвори уста и почна да приказва по вестник.
— Вий, кай, не знаете, не умеете да използвате природните богатства рационално. Вий, кай, не промишлявате по въпросите и чакате да ви падне готово от небето. От малко земя много добив да получиш — там му е майката. А тъй всеки знае: прадядо ти сял нивата първата година с ръж, а втората я оставил на угар, баща ти тъй е карал и ти продължаваш без изменение. Не може така вече и не бива. Трябва ум и целесъобразност. Посей в същата нива четири крушови дървета, обери им плода, продай го и двойно, и тройно ще получиш.
— Ще получиш, ще получиш — обажда се Пейо Дългият, — ама дорде пораснат, цъфнат и завържат, да има кой да те осинови и да те храни, та да чакаш.
— Ако не круши, ягоди, да речем — дърли се Питето. — Посей ги през есента и напролет продавай на гражданите скъпо и прескъпо. Толкова декара, значи, по толкова килограма на декар — прави му сметката прав ли съм, или не съм.
Запретна се, започна онова ми ти Пите — бре фъстъци ли не щеш, бре европейска лайкучка, дето мори бълхите, ли не щеш, бре лавандула ли не щеш, мента ли не щеш и какви ли не измишльотини.
В края на краищата — нищо! Наближи ли Коледа, метне торбата през рамо и тръгне от къща на къща в заем брашно да проси. Проси синковецът и не се отчайва.
— Аз, рекъл, дорде не постигна целта си — с малко труд много добив да получа, — няма да се оставя. И много нови растения ще въведа, рекъл. Стига все ръж и ечемик, стига боб и царевица. Без гащи ще остана, ама ще го направя.
Един ден, като минавал край Лъжлив Съби, той го спрял. На младата даскалица, нали му е съседка и живее у дяда Пенча Вулийката, през неделята ѝ пратили една торбичка кускус ли му думат, как ли е, аз не зная, ама едни дребни зрънца, направени от брашно и яйца. Даскалицата дала на Събевица една кривачка да ги попари на дечурлигата и да ги опитат колкото за поревка. Събевица ги вързала в края на вехтата си кърпа и я окачила до камината. Сетил се Съби за тоя възел, извикал Питето и почнал сериозно:
— Питенце, рекъл, зная, рекъл, — чичовото, че си умно момче, че се впущаш в новите въведения по земеделието и че успяваш, значи, полека-лека. Всяко начало е трудно, рекъл, ама дорде не потърпиш дима, не можеш се радва на огъня. Ще ти поверя едно нещо, рекъл, ама казано-речено и с нож отсечено. Ти знаеш, рекъл, че наш Кольо работи в държавен чифлик. Не щеш ли, един ден дошли гости американци. Учени хора, хе, все брадати и очилати. Обикаляли, гледали и на отиване най-старият дал на управителя един пакет със семе и му разправил какво е и що е. Наш Кольо, нали ходи в Америка, разбрал какво казва.
— Посей го, рекъл, мосю управителю, посей го на обърнато и торно място. По три-четири зърна, рекъл, на разстояние една крачка, като фасуля го посей, и ще видиш през лятото. Чудесия, рекъл. Само по нашите места го има и се казва американска леща. Десет пъти повече плод дава от вашата, рекъл, и като я свариш, изцеди я първата чорба — същинско мляко е. Ако щеш, прясно си го пий, ако щеш, подкваси го, ако щеш, на сирене го направи — без разлика, значи. Точ в точ козе мляко, рекъл, само че е по-гъсто. След това полей лещата с втора вода и само да клокне на огъня и туйто! Седни турски след това, рекъл, и сърбай, яж, дорде ти изтръпнат краката. Няма да те надува, рекъл, няма да ти вреди, а сладост, сладост неизказана.
Като подслушал наш Кольо тия думи, проследил къде ще остави управителят пакета, сипал си около половин кило, без да го видят, и веднага ми го прати с едно писмо.
Пратило го момчето, получих го, ама нали е късно за мене. Дето имах по-хубава нивка, посях ги всичките и нямам вече място стрък да бодна. Та искам да ти кажа, ако имаш желание, да ти дам малко да посееш у вас в градината няколко гнезда, да видим какво ще излезе. За опит само.
— Бива бе, чичо Събе, защо да не опитаме? Мене за такива работи ме търси. Целия двор зад къщата ще обърна до пояс, ще го посея и ще го пазя като очите си. Нали е въпрос за нововъведения и за рационално използване на земята. Щом млякото му е вътре, щом лещата си е леща, защо да не опитаме?
Развързал Съби възела, сипал му половината зрънца и Питето, ухилен до уши, ги занесъл в къщи и ги заключил в сандъка. След това почнал да обръща двора. Изкопал си фасуля, магданоза, гьозума, извадил един ред чимшир, отсякъл две вишни и една стара праскова да не хвърлят сянка, почистил, подравнил, посял ги и зачакал да поникнат.
Днес да поникне лещата, утре да поникне, минала неделя, две, три, месец, два — бря! И дъжд валял доволно, и слънцето пекло, и кокошка не пропусна да влезе там, а няма и няма!
— Чичо! Чичо Събчо бе! Какво беше това семе, та си не подаде главата бе! — заоплаквал се един ден Питето. — Принадѝх се да чакам, а то не ще и не ще.
А Лъжлив Съби бърше чело с каскета, хитрите му очички мигат и дума кротко:
— Хм… че кой го знае бе, Питенце? Кой знае какво се е случило! Уж торно и обработено място, уж, както пише в писмото, го направи, а пък… Кой знае?
И като помълчал малко, подсмихнал се само с крайчеца на левия си мустак и без да дига глава, добавил:
— Да не би нещо да си сбъркал бе, момче? Да не си заровил зърната с главата надолу например, та да са поникнали пак, ала вместо да изскочат нагоре, да са поели стъблата им надолу в земята, а? И това го има, аа!
КРАЙ
Няма коментари:
Публикуване на коментар