Loading

д-р Паул Йозеф Гьобелс

Paul Joseph Goebbels
(1897-1945)
Високопоставен нацистки политик, близък приятел на Хитлер. Експерт по пропагандата в Третия райх. Интелектуалецът в NSDAP.
ГьобелсПаул Йозеф Гьобелс е роден в Раидт в Рейнска област на 29 октомври 1897 г. в католическото семейство на счетоводителя Фридрих Гьобелс и съпругата му Мария (по бащино име Олденхаузен). Семейство Гьобелс има още пет деца и живее сравнително бедно. В родния си град Гьобелс завършва обикновено училище и гимназия. Отхвърлен е от военна служба в Първата световна война заради сакатия си крак (следствие от заболяване в детството) и постоянното накуцване. От 1917 до 1921 г. с помощ от католическото общество Albertus Magnus следва германистика, история, литература и философия в университетите във Фрайбург, Бон, Вюрцбург, Кьолн, Мюнхен и Хайделберг. В Хайделберг учи заедно с Фридрих Гундолф, наполовина евреин, литературен историк, който го запознава с Гьоте и Шекспир. Дипломира се в Бон. Пише дисертацията си под грижите на еврейския професор Фрайхер фон Валдберг. В ранните години от своя живот Гьобелс изпитва влечение към комунизма и това го отвежда в компанията на радикални среди.
През целия си живот Гьобелс страда от, както той смята "опетняващия" факт, че не е могъл да служи на държвата си по време на война. Той винаги чувства уродливостта и физическата си неадекватност. Въпреки проницателната си интелигентност и демагогската си брилянтност той се обижда от оглеждащите го погледи и предполагаемите коментари. Особено унизително за този нисък сакат човек, със слаба физика и черна коса, "ученик на йезуити и наполовина французин", е да се появява на обществени места и да проповядва добродетелите на стройната, здрава, синеока арийска раса. Той има ясна представа за това, че неговите добре сложени и простовати приятели снизходително го наричат "малкия миши доктор" и се присмиват зад гърба му. Може би дълбоко вкоренената омраза в този човек се дължи на яда от собственото му физическо състояние.
След Първата световна война Гьобелс без успех пробва възможностите си в областта на поезията и драматургията. В NSDAP постъпва през 1922 г. През 1924 г. написва пиесата Der Wanderer (скитник или пътешественик), която е отхвърлена от театъра във Франкфурт. След деня на партията във Ваймар през 1924 г. в Мьонхенгладбах изгражда местен клон на Nationalsozialistischen Freiheitsbewegung Grossdeutschlands(организация, зад която се крие забранената NSDAP). В Рурската област се премества през същата година и започва кариера на журналист като редактор на Völkische Freiheit (Народна свобода) в Ерберфелд. В статиите си напада различни еврейски издатели. През следващата година става ръководител на район Северен Рейнланд за партията. По същото време става и редактор на публикациите на Грегор Щрасер и на вестника NS-Briefe (Националсоциалистически писма).
Докато работи заедно с братята Грегор и Ото Щрасер, Гьобелс се забърква в полемиката, водена между Грегор и Хитлер в каква степен да се ориентира към социализма партията на нацистите. В кулминацията на сблъсъка на мнения Гьобелс прави своето популярно изказване (на конференция в Хановер през 1926 г.), че "буржоата Адолф Хитлер ще бъде изключен от националсоциалистическата партия". Обаче на 14 февруари 1926 г. на партийната конференция в Бамберг той променя мнението си и минава на страната на Хитлер - решение, което има огромно значение за малкия, куц човек и нацистаката партия. Гьобелс започва да гледа на Хитлер като на нов "Христос или Св. Джон". "Адолф Хитлер, аз те обичам!" пише в дневника си. Една от първите книги на Гьобелс е "посветена с голям респект" на Хитлер. Хвалбите към политическия ръководител на нацистите от страна на Гьобелс са възторжени: "Пред съда в Мюнхен ти израстна пред нас във фигура на лидер. Това, което ти каза там, беше най-великото изказване правено в Германия от смъртта на Бисмарк насам. Господ ти дари слова, за да опишеш боледуването на Германия. Ти започна от дъното като всеки честен велик лидер и като всеки лидер ти израстваш с растенето на задачите пред теб".
Такива думи привличат благосклонното внимание на Хитлер. През 1926 г. на 28 октомври, след победата на националистите над социалистите в младото движение, Адолф Хитлер назначава Гьобелс за гаулайтер на NSDAP в Берлин-Бранденбург. Берлин е считан по това време за червен град и в него нацистите са неповече от 500 души. Гьобелс приключва любовната си връзка с Елзе Янке, учителка от родния му град и с майка еврейка. В столицата младият мъж от Рейнланд започва да демонстрира таланта си на агитатор и пропагандист. От 1927 до 1935 г. той редактира своя собствен седмичник Der Angriff (Атака - първият брой излиза на 4 юли), отдаден на разпространението на националсоциалистическата философия. При публичните си изяви Гьобелс печели популярност с дълбокия си пламенен глас и се доближава до славата на Хитлер като оратор. На масови събрания и демонстрации сипе сарказъм и обиди по адрес на правителството в Берлин, евреите и комунистите. Малкият мъж с дългия нос и блестящите очи, който винаги носи шлифер, твърде голям за мършавото му тяло, успява да спечели вниманието на германците за себе си, Хитлер и партията. Той умело превръща Хорст Весел (нацист убит при разпра с комунистите) в мъченик. И пак благодарение на Гьобелс бездарните стихове на Весел стават официална песен за NSDAP, която по-късно дори добива статут на национален химн. През 1928 г. Гьобелс влиза в Райхстага в качеството си на представител на избирателен район Берлин.
Хитлер е толкова силно впечатлен от работата му в столицата, че го прави лидер на нацистката пропаганда в райха през 1929 г. В своята област на работа Гьобелс има най-голяма заслуга за издигането на Хитлер до властта от всеки друг. В 1932 г. той организира двете президентски кампании за лидера на NSDAP и съживява предизборната дейност за места в райхстага, увеличавайки двойно гласовете за партията. Пропагандата му е решаваща в годината преди встъпването на Хитлер за канцлер.
Гьобелс е майстор на модерните методи на пропаганда. Запознат с американските способи за реклама и популяризиране, Гьобелс успешно ги прилага с нужната модификация за немската сцена. Неговите десет божи заповеди за националсоциалистите, написани в ранните дни на нацисткото движение, разкриват правилното му схващане на психологията на пропагандата:
  1. Твоето отечество се нарича Германия. Обичай го повече от всичко и най-вече на дела отколкото на думи!
  2. Врговете на Германия са твои врагове. Ненавиждай ги с цялото си сърце!
  3. Всеки национален другар, дори най-бедният, е част от Гермния. Обичай го като себе си!
  4. Изпълнявай задълженията си. Така в Германия ще има справедливост!
  5. Бъди горд с Германия. Длъжен си да се гордееш с отечество, за което са се жертвали милиони!
  6. Онзи, който оскърбява Германия, оскърбява и теб. Вдигни юмрука си срещу него!
  7. Удряй мошеника повече от веднаж! Когато някой отнеме правата ти, помни, че можеш да се бориш с него само физически!
  8. Не бъди антисемитски мошеник. Следи внимателно Берлинския ежедневник!
  9. Върши нужното за Нова Германия, без да се притесняваш от стореното!
  10. Вярвай в бъдещето. Само тогава може да победиш!
В полемичните си памфлети Гьобелс използва техниката на проста фразеология и широко обобщаване, взети на заем сякаш от страниците на американски вестник:
Това, което искаме е НОВО, ЯСНО и РАДИКАЛНО, следователно РЕВОЛЮЦИОННО... Промяната, която искаме, трябва най-вече да бъде постигната В ДУХА НА ХОРАТА... Ние не знаем ДАЛИ ИЛИ НО, ние знаем само ИЛИ... ИЛИ!
Ние искаме: ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ГЕРМАНСКАТА ЧЕСТ. БЕЗ ЧЕСТ НЯМА ПРАВО НА ЖИВОТ… в ЗАГУБАТА НА НАШАТА ЧЕСТ лежи оснвата за ЗАГУБАТА НА НАШАТА СВОБОДА.
На мястото на РОБСКАТА КОЛОНИЯ възстановяване на немската НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА. Държава за нас е нищо по своята същност, тя е само СРЕДСТВО КЪМ КРАЙ. Краят е НАРОДНОСТ, която е сбор на всичките живи и креативни сили на нацията. Въплъщението, което се нарича ГЕРМАНСКА РЕПУБЛИКА днес вече не е бранител на нашите унаследени ценности... Ние искаме унищожение на РОБСКАТА КОЛОНИЯ и замяната й с НАЦИОНАЛНА СВОБОДНА ДЪРЖАВА.
За всеки работник РАБОТА И ХЛЯБ! Всеки труд трябва да се възнаграждава според СПОСОБНОСТИТЕ на работника. Повече средства за ПРЕХРАНА за немския работник!
За хората ПОКРИВ НАД ГЛАВИТЕ, ХЛЯБ И ПЕНСИИ. Никой демократ или републиканец няма правото да отхвърли това. Ние искаме ДЕЙСТВИЯ!
НА ПЪРВО МЯСТО ЖИЗНЕНОНЕОБХОДИМИТЕ УСЛОВИЯ ЗА ХОРАТА и едва след това РАЗКОШ И ЛИКС. РАБОТА за тези, които искат да се трудят! ЗЕМЯ за фермера! Немската външна политика, която днес ни съсипва, трябва да се промени, за да може да се направи нещо за липсата на ЗЕМЯ в отечеството.
Мир сред работниците! Всеки трябва да изпълнява задълженията си да помага за общото благополучие, а в отплата ДЪРЖАВАТА ДА ПОЕМЕ ЗАЩИТАТА НА ИНДИВИДА и да гарантира заслуженото му според работата заплащане...
Война със спекулантите, мир с работниците! Унищожение на всички капиталистически влияния върху политическата система на страната.
РЕШЕНИЕ НА ЕВРЕЙСКИЯ ВЪПРОС. Отхвърляне на всички чужди раси от публичния живот на всички нива. Ясна разлика между ГЕРМАНЕЦА И НЕ-ГЕРМАНЕЦА, на основата на расата, а не на базата на променена националност или религия.
КРАЙ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ ПАРЛАМЕНТ! Създаване на ПРОФЕСИОНАЛЕН ПАРЛАМЕНТ, който да се грижи за съдбата на ПРОИЗВОДСТВОТО...
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАВДИВОСТТА в индустриалния живот. БЕЗУСЛОВНО овъзмездяване на милионите немци, ограбени несправедливо през войната.
ПРАВО НА ЛИЧНОСТТА над тълпата. ГЕРМАНЕЦЪТ ВИНАГИ С ПРЕДИМСТВО ПРЕД ЧУЖДЕНЕЦА И ЕВРЕИНА!
БОРБА срещу смразяващата отрова на интернационалния еврейски дух! Целенасочено укрепване на намската власт и немските обичаи! Изкореняване на долната семитска неморалност и расовата разруха.
СМЪРТНА ПРИСЪДА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ ХОРАТА! БЕСИЛКА ЗА СПЕКУЛАНТИТЕ И ЛИХВАРИТЕ!

На 19 декември 1931 г. Гьобелс сключва граждански брак с Магда Квандт (по баща Берендт) в Берлин, а свидетели са Франц Ритер фон Еп и Хитлер. На Магда е отредена ролята на домакиня и тя изцяло поема грижите за шестте им деца, а в пропагандата отношенията на семейство Гьобелс се дават за пример. Домът на Гьобелс става едно от любимите места за срещи на големите партийни функционери. На 13 март 1933 г. скоро след като Хитлер става канцлер той дава на Гьобелс поста министър (най-младия в кабинета) на народното просвещение и пропагандата с нареждания да ползва всички държавни ресурси за постигане на националсоциалистическо съгласуване (Gleichschaltung). В тази си работа Гьобелс не зачита никави принципи или морал. Като част от политиката на унифициране на нацистите той създава Райхспалата на културата с камари и академии за всяка сфера на културната дейност. Под купола на националсоциализма е вкаран всеки елемент от националния живот - преса, кино, театър, радио, спорт - на практика той става диктатор на културния живот на нацията. Гьобелс успява да задържи световноизвестния диригент Фуртвенглер и композитора Рихард Щраус в страната, но Третият райх е напуснат от огромен брой интелектуалци, писатели, художници и артисти. Неоспорим е приносът на Гьобелс в областта на радиото. През 1933 г. той насърчава производството на евтини приемници, с което увеличава аудиторията за пропагандните си цели. На 1-4 април организира бойкот срещу еврейските магазини. На 23 април Гьобелс посещава града си и на тържество е обявен за почетен гражданин. На следващия месец (10 май) държи реч (Feuerrede) на организираното от Националсоциалистическия немски студентски съюз горене на книги. През 1934 г. се премества в представителна служебна вила до Ванзее, наема бяла яхта и получава документ за правоспособност за управлението й. След Нощта на дългите ножове Гьобелс чрез пресата и радиото успява да оправдае пред масите пролятата кръв. През 1935 г. започват първите в света теливизионни предавания, ограничени в рамките на Берлин, те продължават почти до края на войната. За да удовлетвори Хитлер, Гьобелс режисира яростните му атаки срещу евреите. Той, заедно с Хайнрих Химлер, а по-късно и с Мартин Борман, е сред най-доверениет и влиятелни съветници на Хитлер. Жената на майстора на пропагандата Магда Квандт, разведена с евреийски бизнесмен, и шестте им деца са специални гости в частния кръг на Фюрера в Берхтесгаден. В 1937 г. по нареждане на Гьобелс от музеите са иззети произведенията на т. нар. упадъчно изкуство и с тях е направена специална изложба с пропагандна цел. През същата година Гьобелс успява да убеди Алфред Хугенберг да продаде Universum-Film AG (Ufa) и така едно от най-големите филмови предприятия става държавно. Любовните връзки на Гьобелс с театрални и киноактриси са публична тайна. Веднъж дори Гьобелс е бит от разгневена филмова звезда, заради това, че докторът е охажвал жена му. Аферата му с чешката актриса Лидия Барова за малко не го довежда до развод, но Хитлер се намесва и поправя нещата. Министърът на пропагандата постоянно е в кавги с други лидери на нацисткото движение и особено с Херман Гьоринг и Йоахим фон Рибентроп, които се възмущават от прекалената му интимност с Фюрера. На 9 ноември реч на Гьобелс дава старт на насилническа акция срещу евреите в райха, останала в историята като Кристалната нощ.
През Втората световна война Гьобелс е натоварен със задачата да поддържа духа зад фронтовата линия. Пропагандната му машина насочва негодуванието си срещу Съветска Русия и подтиква германците да се борят до пълна победа. Той организира радиопредавания към други страни срещу враговете на Германия. От редакцията за чужбина най-прочут е англоговорещия радиоговорител Уилям Джойс (в Англия наричан иронично "лорд Хъм-Хъм"), обесен след войната. Работата на Гьобелс става все по-тежка с натрупването на умората от войната и превръщането й в благосклонност към Съюзниците. След загубата при Сталинград Гьобелс призовава населението към вдигане на тотална война и всеки германец към пълна подкрепа и отдаденост в борба на живот и смърт. Обикаля бомбардираните градове, помагайки да се се организират помощите за населението. Тази му дейност допълнително популяризира името му сред обикновените германци. Министърът работи енергично за подсилването на бойния дух на германците, напомняйки за съдбата им, ако се предадат. Официално Гьобелс призовава немския народ към тотална война в речта си на 18 февруари 1943 г. в Берлин в Шпортпалас. След провала на Юлския заговор от 1944 г. Хитлер прави ГьобелсGeneralbevollmächtiger für den totalen Kriegsanstalt (Генерален пълномощник по мобилизацията за тотална война) и го опълномощава да събере всички човешки ресурси и резерви за последната финална битка. Именно негово дело е постигнатата за пръв път пълна мобилизация. Работната седмица е увеличена на шейсет часа. Увеличава се и възрастовата граница, до която жените могат да работят, на петдесет години. Затварят се театрите и концертните зали. Но вече е твърде късно - Германия е на ръба на пропастта.
През април 1945 г., верен на чувството си за мистичен егоцентризъм, Гьобелс съветва Хитлер да остане в Берлин в Бункера на фюрера и, ако е необходимо, да напусне земния живот в ослепителен Götterdämmerung (божествен залез). Само по този начин, убеждава Гьобелс, великата легенда Хитлер ще се съхрани жива. Фюрерът, уплашен да не попадне в ръцете на руснаците, се съгласява. Един по един останалите нацистки лидери изоставят Хитлер, но верният му Гьобелс остава. Когато на 12 април умира американският президент Франклин Д. Рузвелт, докторът в пристъп на еуфория свързва събитието с подобно такова в живота на Фридрих Велики и предвижда скорошен благополучен обрат във войната. На 22 април Гьобелс се премества с цялото си семейство в бункера на Фюрера, за да е близо до Хитлер. Там става свидетел на брака на Адолф Хитлер и Ева Браун. В политическото завещание на Фюрера, Гьобелс е посочен за наследник на канцлерския пост. Докторът прави приложение с пропагандна цел. Веднага след смъртта на Хитлер Гьобелс и Борман правят опити за преговори с руснаците. Когато става ясно, че това е невъзможно, геният на нацистката пропаганда решава да се самоубие. Магда Гьобелс отравя шестте си деца и се самоубива, последвана от мъжа си.
От 1923 г. Гьобелс редовно си води дневник, който след войната е издаден в два тома.

NS-Briefe -
(Националсоциалистически писма) - нацистки двуседмичник, пуснат от Грегор Щрасер през 1924 г., за да информира представителите на движението за точната партийна линия. Като редактор Щрасер наема 27-годишния писател и драматург д-р Паул Йозеф Гьобелс.
Der Angriff -
(Атака) - Нацистки вестник списван от Гьобелс. През 1927 г. едва ли има нужда от друг партиен вестник след като мюнхенският ежедневник Völkischer Beobachter в рамките на дванадесет часа стига и до Берлин. Но Гьобелс държи да има свой вестник, в който да пише по желания от него начин. За него името на вестника е с висока пропагандна стойност, защото "покрива всичко, за което се борим". Под заглавието е допълнено:на потиснатите срещу потисниците. За себе си докторът запазва дясната колона на заглавнта страница за кратка статия със сензационен характер, подписвана винаги "Dr. G.". Вестникът публикува всичко с цел да привлече внимание. Най-чести нападки се отправят към вицепрезидента с еврейски произход на берлинската полиция Бернхард Вайс. Срещу "Атака" има множество неуспешни действия, стремящи се да го дискредитират. Като отговор хората на Гьобелс не се колебаят да използват и оръжие в битките с уличните продавачи. От октомври 1932 г. вестникът става ежедневен. Der Angriff никога не достига голямото разпространение на основния партиен орган. По своята същност той е по-скоро полемичен памфлет отколкото вестник и служи като изразно средство на недоволството на Гьобелс.


_____________________

От http://www.boinaslava.net/thirdreich/imena/Goebbels.htm

Няма коментари:

Публикуване на коментар