Loading

Гнилата сельодка

Източник: Grigor Gatchev – A Weblog

Днес един познат ми прати линк към статия на Владимир Яковлев в „Ехо России“. Прочетох набързо и въздъхнах със съжаление – май нямаше да смогна да я преведа… Когато се прибрах обаче, Ели ми беше пратила пък връзка към вече готов неин превод в „Бивол“. Реших, че най-безсъвестно и в нарушение на интелектуалните им права ще изкопирам превода и ще го пусна и при мен. Такива неща заслужават да се четат и знаят.
Едно, че е полезно да се знае какво става в Русия. В някой момент може да започне да ни касае по-непосредствено, отколкото бихме желали… И второ, че методите на лъжата са винаги гнусни и позорни, независимо кой ги прилага и кой му е поръчал да лъже. Честният човек трябва да умее да ги разпознава и вижда, за да си прави правилните изводи за света наоколо.
—-
Гнилата сельодка
Как работят методите на бойната спецпропаганда
Владимир Яковлев, Ехото на Русия.
Интересно, дали разгласявам сега държавна тайна? Все пак добре си спомням този учебник със синия размазан печат на специалните части и тетрадката за конспекти с номерирани страници, за по-сигурно зашити с дебел восъчен конец.
Съвършено секретно
Учих се в журналистическия факултет на МГУ (Московския държавен университет), във военната катедра. В секретна обстановка ни учеха на бойна пропаганда – изкуството да се всява раздор в редовете на противника с помощта на дезинформация и манипулация на съзнанието.
Страшна работа е това, да ви доложа. Не на шега.
Бойната или черната пропаганда допуска каквото и да е изкривяване на реалните факти заради решаването на пропагандистки задачи. Това е ефективно оръжие, използвано с единствената цел да смаже мисленето на противника.
Методът на « гнилата сельодка ». Методът на « обърнатата пирамида ». Методът на « голямата лъжа ». Принципът « 40 на 60 ». Методът на « абсолютната очевидност ».
Всички тези методи и техники вие също ги познавате. Просто не осъзнавате това. Както и ви се полага.
Нас ни учеха да използваме техниката на бойната спецпропаганда срещу войниците от армията на противника. Днес те се използват срещу мирното население на нашата собствена страна. Вече две години, четейки руски вестници и гледайки телевизионни шоу програми, с интерес отбелязвам, че хората, които в Русия контролират спускането и интерпретирането на новините явно са учили по същия учебник, при същия този бодър полковник или при неговите колеги.
Ето например метода на гнилата сельодка. Той работи така. Подбира се лъжливо обвинение. Важно е то да бъде максимално мръсно и скандално. Добре работи, например, дребното мошеничество, или, да речем, блудството с малолетни или убийството, желателно от алчност.
Целта на гнилата сельодка въобще не е в това обвинението да се докаже. А в това да предизвика неговото широко, публично обсъждане… на НЕсправеделивостта и НЕоправдаността.
Човешката психика е устроена така, че в момента, в който обвинението става предмет на публично обсъждане, неизбежно възникват негови « привърженици » и « противници », « познавачи » и « експерти », озъбени « обвинители » и яростни « защитници » на обвиняемия.
Но извън зависимостта от собствените виждания всички участници в дискусията отново и отново произнасят името на обвиняемия във връзка с мръсното и скандално обвинение, натривайки по този начин все повече от тази « гнила сельодка » в неговите « дрехи », докато накрая този « мирис » не започне да го следва навсякъде. А въпросът дали е « убил-откраднал-изнасили или не » става основен при споменаване на неговото име.
Или, например, метода « 40 на 60 », измислен още от Гьобелс. Той се състои в създаването на медиа, която дава 60% от информацията си в интерес на противника. Заработвайки така неговото доверие, останалите 40% се използват за извънредно ефективна, благодарение на доверието, дезинформация. По време на Втората световна война е съществувала радиостанция, която е слушал антифашисткия свят. Считало се е, че тя е британска. И чак след войната се изяснява, че всъщност това е била радиостанция на Гьобелс, работеща съгласно разработения от него принцип « 40 на 60 ».
Много ефективен е методът на « голямата лъжа », който малко прилича на « гнилата сельодка », но всъщност работи по друг начин. Той се заключава в това да се предлага с максимална увереност на аудиторията толкова глобална и ужасна лъжа, че практически не е възможно да се повярва, че е възможно да се излъже за такова нещо.
Номерът тук е, че правилно сглобената и добре измислена « голяма лъжа » предизвиква в слушателя или зрителя дълбока емоционална травма, която после дълго ще определя неговите възгледи въпреки каквито и да били доводи на логиката и разсъдъка.
Особено добре работят в този смисъл описанията на жестоки издевателства над деца и жени.
Да допуснем, че съобщението за разпънатото на кръст дете поради дълбоката емоционална травма, което предизвиква, за дълго ще определи възгледите на получилия тази информация човек, колкото и да се стараем след това да го убедим в противното, използвайки обикновени логически доводи.
Но нашият бодър полковник особено уважаваше метода на « абсолютната очевидност », даващ макар и не бърз, но пък надежден резултат.
Вместо да доказвате нещо, подавате това, в което искате да убедите аудиторията, като нещо напълно очевидно, от самосебе си разбиращо се и поради това безусловно поддържано от преобладаващото мнозинство от населението.
Независимо от външната си простота, този метод е невероятно ефективен, доколкото човешката психика автоматично реагира на мнението на мнозинството, стремейки се да се присъедини към него.
Важно е единствено да помните, че мнозинството задължително трябва да е преобладаващо, а неговата поддръжка абсолютна и безусловна – в противен случай ефектът от присъединяването не възниква.
Но дори ако тези условия не са спазени, то броят на поддръжниците на « позицията на мнозинството » започва постепенно, но уверено да расте, а с течение на времето се увеличава вече в геометрическа прогресия – основно за сметка на представителите на низшите социални слоеве, които са най-уязвими към « ефекта на присъединяването ». Един от класическите начини за поддържане на метода на абсолютната очевидност се явява, например, публикацията на резултатите от различни социологически допитвания, демонстриращи абсолютно обществено единство по един или друг въпрос. Методиката на « черната пропаганда « естествено не изисква тези резултати да имат каквото и да било отношение към реалността.
Мога да продължа. Учиха ни на това цяла година и списъкът на методите е доста голям. Важното обаче не е в това. А ето в какво. Методите на « черната » пропаганда въздействат на аудиторията на нивото на дълбоките психологически механизми по такъв начин, че последствията от това въздействие не могат да бъдат снети с обичайните логически доводи. « Голямата лъжа » постига този ефект с помощта на емоционалната травма. « Методът на очевидността » – чрез « ефекта на присъединяването ». « Гнилата сельодка » – за сметка на внедряването в съзнанието на аудиторията на пряка асоциация между обекта на атаката и мръсното, скандално обвинение.
По-просто казано, бойната спецпропаганда превръща човека в зомби, което не само активно поддръжа внедрената в неговото съзнание установка, но и агресивно противостои на всички, които се придържат към различни възгледи или се опитват да го убедят в обратното, ползвайки логически доводи. Иначе, разбира се, не може и да бъде. Всички методи за бойна спецпропаганда са обединени от единна цел. Тя се състои в това да се отслаби армията на противника за сметка на внасянето на вътрешни дрязги, взаимна ненавист и недоверие един към друг.
И днес тези методи се прилагат срещу самите нас. Резултатът, до който довеждат е този, заради който са били създадени. Само че взаимната ненавист и вътрешните дрязги възникват не в армията на противника, а в нашите домове и семейства.
Просто излезте на улицата и погледнете как се измени страната за последните три години. Струва ми се, че против собственото си население бойната спецпропаганда работи даже по-ефективно, отколкото срещу войниците на противника.
Може би защото за разлика от войниците на противника мирното население не може да се защити.

Няма коментари:

Публикуване на коментар