Loading

Волжка България срещу Киевска Рус

Източник: http://barin.blog.bg/history/2015/06/09/voljka-nbylgariia-sreshtu-kievska-rus.1367669

През ранното средновековие в средна Азия се образуват две нови държави. До VII век на тази територия са съществували: Веллика България, Хазарски хаганат, Аварски хаганат, а по-на юг са били владенията на Византийската империя( тогава наричана Римска). След смъртта на хан Кубрат Велика България се разделя между синовете му: Бат Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Всеки от тях поема в различни посоки, като най-големия остава на място. Целта е да се спасят и да отслабят нашествието и силата на Хазарския хаганат и евентуално след време отново да се обединят. Братът на хан Кубрат е Шамбат Кий. Той основава град Киев, а с това полафга основите на една нова държава- Киевска Рус. Гербът на Киевска Рус е тризъбецът на Нептун- морския боог в римската митология. Сега същият герб се използва от Украйна, която се смята за законен наследник на историята на Киевска Рус, дори претендира, че Русия незаконно носи това име. За основатели на Киев- тяхната столица се смятат според легендите Кий, Щек и Хорив през IX век, но в действителност Киев е по-стар. За начало се приема Рюрик( 862-879 г. ), който е от викингски произход. Той полага основите на династията Рюрици, управлявала до 1612 г. 
        Списък на владетелите на Киевска Рус:

  • Олег (882 - 912)
  • Игор I Стари (912 - 945)
  • Светослав I (945 - 972)
  • Ярополк I (972 - 980)
  • Владимир I Велики (980 - 1015)
  • Святополк I Окаяни (1015 - 1019)
  • Ярослав I Мъдри (1019 - 1054)
  • Изяслав I (1054 - 1068)
  • Всеслав (1068 - 1069)
  • Изяслав I (1069 - 1073) (повторно)
  • Светослав II (1073 - 1076)
  • Изяслав I (1076 - 1078) (трети път)
  • Всеволод I (1078 - 1093)
  • Святополк II (1093 - 1113)
  • Владимир II Мономах (1113 - 1125)
  • Мстислав I Велики (1125 - 1132)
  • Ярополк II (1132 - 1139)
  • Вячеслав (1139)
  • Всеволод II (1139 - 1146)
  • Игор II (1146)
  • Изяслав II (1146 - 1149)
  • Юрий Дългоръки (1149 - 1151)
  • Изяслав II (1151 - 1154) (повторно; съвместно с Вячеслав)
  • Вячеслав (1151 - 1154) (повторно; съвместно с Изяслав II)
  • Ростислав (1154 - 1155)
  • Юрий Дългоръки (1155 - 1157) (повторно)
  • Изяслав III (1157)
  • Мстислав II (1157 - 1158)
  • Ростислав (1158 - 1161) (повторно)
  • Изяслав III (1161) (повторно)
  • Ростислав (1161 - 1167) (трети път)
Мстислав II (1167 - 1169) (повторно)                                                                                         След тях Киев е превзет и опустушен от Андрей Боголюбски. По-късно властта на следващите е възстановена,но Киев загубва водещата си роля сред руските княжества за сметка на Новгородското и Московското княжества. Дори князът управлява от там, в зависимост къде повече си харесва и от кой клон на Рюриците е.  Съсед на Киевска Рус за дълги години е Волжка България.                 


Списък на владетелите на Волжка България:   

    
Туки765-815
Урус-Айдар 815-855
Габдулла Джилкисин на Урус-Айдар865 - 882
Бат-Угор Муминсин на Джилки882 - 895
Алмъш Джафарсин на Джилки895 - 925
Хасан Газан Муминсин на Алмъш925- 930
Микаил Ялкау Балтаварсин на Алмъш930 - 943
Мохаммедсин на Ялкау943 - 976
Талиб Муминсин на Хасан976 - 981
Тимар Мумин Баджанаксин на Мохаммед981 -1004
Масгутсин на Мохаммед1004 -1006
Ибрахимсин на Мохаммед1006 - 1025
Азгарсин на Масгут1025 - 1028, 1061
Ашраф - кан Балуксин на Тимар1025,1028 - 1061
Ахад Мосхасин на Азгар1061 - 1076
Адамсин на Балук1076 - 1118
Шамгун Шам-Саинсин на Адам1118- 1135
Хисам Анбалвнук на Ахад, син на Колън1135 - 1164
Улуг-Мохаммед Отяк Джангисин на Шамгун1164 - 1178
Габдула Челбирсин на Отяк1178 - 1225
Мир-Газисин на Отяк1225 - 1229
Джелал-ед-Дин Алтьнбек Алансин на Отяк1229,1230 - 1236
Гази-Барадж Бурундайправнук на Шамгун, внук на Арбат, син на Азан1229 -1230, 1236 - 1242
Хисамсин на Гази-Барадж1242 - 1262
Тухчи-Исмаилвнук на Челбир, син на Иляс Ялдау1262 - 1267
Галимбексин на Гази-Барадж1267 - 1293
Мохаммед-Аламсин на Тухчи-Исмаил1293 - 1307
Касим Булаксин на Галимбек1307 - 1323
улуюм-Орду Мугаллимвнук на Мохаммед-Алам, син на Исмаил-Галим1323-1340
Мир-Махмудсин на Булак1340 - 1359
Азан Хасансин на Мир-Махмуд1359 - 1380
Бий-Омарсин на Азан Хасан1380 - 1422
Галибейсин на Бий-Омар1422 - 1437
Ябък-Мохаммедправнук на Булгом-Орду, внук на Чаллъ-Мохаммед, син на Хусаин Ашраф1437 - 1469
Габдел-Муминсин на Ябък-Мохаммед1469 - 1480
Бураш-Бараджсин на Габдел-Мумин1480 - 1502
Ал-Мохаммед Саин-Юсуф Балин-хужасин на Габдел-Мумин1502 -1521
Мансурсин на Бураш-Барадж1521 - 1524
Ядкар Артан Кул-Ашрафсин на Ал-Мохаммед1524- 1531, 1535 - 1546, 1546 - 1551, 1551 - 1552
Мамедсин на Мансур1531 - 1535, 1546,1551
Хусаин Байрам Газисин на Кул-Ашраф1552 - 1569
Шейх-Гали Каргалъсин на Хусаин1569 - 1584

  


  Началото е поставено от Котраг от рода Дуло( ок. 660-690 г.). Всички следващи владетели са единствяено от рода Дуло. Прави впечатление м'с'лманските имена на много от тях. Те са дадени, защото не знаем другите, които са имали преди приемането на исляма. През 922 г. Алмъш Джафар приема исляма, след като изслушва емисионери от трите основни монотеистични религии по света: исляма, християнството и юдеизма. Той взема решение от икономически и търговски причини да приеме исляма. По негово време се издига Арабския халифат като основна силна държава в региона.  Няма сведения за сериозни стълкновения и въоръжени конфликти между Арабския халифат и Волжка България. Волжка България през цялото си същедствуване до монголското нашествие в началото на XIII в. е с територия по-голляма от тази на Дунавска България дори през времето на цар Симеон Велики и цар Иван Асен II. Тя има територия колкото една империя, но не се е наричала никога империя. Определянето на една държава  като империя не е самои според територията, която обхваща, а според състава на населението. При Дунавска и Волжка Българии винаги населението е било относително хомогенно. През различните векове много народи са се влели в тези държави, но държавната политика е била такава, че след половин век те се претопяват и потомците инм се наричат българи от аварски( хазарски, кумански....) произход.  Волжка България се е простирала от Урал до Каспийско море, северния ледовит океан и северна Украйна. За Между Киевска Рус и Волжка България са се водили 16( шестнадесет) войни до монголското нашествия и 12( дванадесет) след него до окончателното ликвидиране на държавата от цар Иван Грозни през 1584 г. 

         Мнозина са на мнение, че Волжка България съществува до 1236 г, когато монголците я побеждават и отмъщават за една голяма победа на българите, за кото ще стане дума по-нататък, но не е така. Волжка България единствена оцелява сред околните държави и преживява монголското нашествие. На 31 ммай 1223 г. руските и половските( куманските) войски са напълно разбити от Чингиз хан и Субедей при река Калка. Пътят на непобедимите дотогава монголци към Волжка България е отворен. На престола на Волжка България е Габдула Челбир( 1178-1225 г.). Срещата на двете войски става при Самарская Лука. Българската войска нанася първото поражение на монголците през есента на 1223 г.  В битката не участва Чингиз хан, а монголската войска е предвождана от най-добрия им пълководец Субедей. Цялата монголска армия е пленена и избита. За откуп монголците предлагат по един овен за всеки техен пленник, а за предводителя българския хан поискал десет, защото бил" особено глупав".В битката Субедей пада от коня, като конят му е ранен и при падането извиква отстъпление. Всички се подчиняват безпрекословно и така битката е загубена. В историята битката при Самарская Лука е останала известна като" Овнешката битка".  След нея монголците опитват още веднъж да завладеят коравата държава, но успяват само да намалят територията и. Към края на управлението на Чингиз хан( 1206-1227г.) монголците успяват да постигнат един малъкуспех. Следващото им поражение е едвапрез 1260 г. - битката при Айн Джалут. Волжка Бъл;гария показва на света, че монголците не са непобедими.  


      
фиг. 1- битката между монголци и волжки българи 1223 г.

  

За тази битка знаем много преди откриването на Джагфар Тарихи, покрай който битката стана известна. Но ако Джагфар Тарихи, съдържа само устните предания на местните българи за битката, записани по твърде легендарен но и донякъде акорантен начин, то освен него, има поне 2 китайски източника и един монголски, за съответната битка. Те и до днес не са качени никъде в интернет, разбира се, но показателно е че една битка е била описана като "пресичане на пътища", и няколко малки засадки. Но какво всъщност се е случило? 
          През май 1223, Армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус в битката при Калка. Узнали за това, българите водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война. По стар български обичай, решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не врагът се вкара  в капана. Мястото на битката не е случайно избрано - Ссамарская Лука и Жигулеевските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят във Волга. Битката при Самарская Лука е една от тринадесетте велики битки на Българите( за тях-друг път). 



           




















                             фиг.2- гробницата на Габдула Челбир





          По своето развитие в някои отношения Волжка България изпреварва Киевска Рус. Имам предвид нивото на средния човек, начина на живот,  Облекчените данъци, сигурността. Волжка България е събирала данък в продължение на векове от всички преминаващи по северния път на коприната между Европа и Далечния изток. В замяна е осигурявала сигурност по време на преминаването на търговците. За търговия между Китай и Европа можем да говорим след Марко Поло. По отношение на войните между двете средноазиатски северни държави: 
    За първи път Волжка България воюва срещу Киевска Рус през 913 г. В повечето войни надделяват руснаците, но рядко се стига до убедитекна победа за едната държава. Княз Андрей Боголюбски воюва три пъти срещу своя съсед, като печели в първите два случая.  За сравнение войните между първото и второто Българско царство срещу Византиоя са доста по-малко за по-дълъг период считано. Имали сме дълги периоди на мирно съседско съжителство с империята при хан Омуртаг( тема 9), цар Петър I, княз Борис, цар Георги Тертер I и др. Може да си направим изводи колко непримирими са били Волжка България и Киевска Рус един спрямо друг. Киевска Рус е основана от българите от рода Дуло. Дори при завладяването и ликвидирането каро държава от Иван Грозни през 1584 г. в Джгфар Тарихи пише, че българите християни от рода Дуло победили българите мюсюлмани от рода Дуло. Киевска Рус приема християнството през 988 г. от княз Владимир( 980-1115 г.)- повече от век след Дунавска България и повече от половин век след като Волжка България приема исляма( 922 г.). След монголското нашествие двете държави навлизат в друг период на развитие. През XVIII-XIX в. историята на Русия се фалшифицира и се пр4емахва всичко българско, което е възможно. Българите в Русия и по-късноо в Съветския съюз са наричани"татари", не успяват да изкарат св. св. Кирил и Методий за руснаци. Те са от български произход, вероятно от рода Вокил, тъй като са синове на избягалия във Византия хан Сабин. Той е обвинен в държавна измяна и успява чрез бягство във Византияв да спаси себе си и семейството си. Киевска Рус изиграва съществена роля за запазване на православното християнство. Известен киевски митрополит е Григорий Цамблак, обявен за светец.   




          фиг. 3- карта на Киевска Рус и Волжка България през средновековието.



Не особено известен в България, обаче, е фактът, че към днешна дата в Руската федерация (републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария, Бесарабия, Украйна и др.) има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго. Волжките българи са основали много градове, по-известни от които са Биляр, Болгар и Сувар. Първите две са били столици на държавата.Биляр, който през XI-XIII в. е бил столица е нажброявал 150000 жбители, като е бил на второмясто по големиона в познатия свят след Константинопол



. 
         фиг. 4- кулата в Сююмбике- една от емблемите в Казан.



        Освен нея има още много постижения на архитектурата във Волжка България. Не веднъж съм казвал, че строителството е едно от мерките за ниво на развитие на народа.  За дълъг период от историята Волжка България и Киевска Рус са дали отпечатък върху цялостното развитие на културата и живота в северна средна Азия. Дали е имало контакти между Дунавска България и Волжка България няма даснни и писмени документи. Разстоянието между двете държавивинаги  е било много голямо , а между тях е имало враждебни държави към двете Българии- Авари, Хазари, Печенеги, Киевска Рус, Маджари. Има само една регистрирана вийна между Дунавска България и Киевска Рус- при цар Петър I и княз Светослав, а маджарите са по произход сродни с българите, дори тяхния основател Арпад е от рода Дуло(тема 2). Възможно е при опити да се изпращат пратеници за помиощ между двете Българии в някоя посока съседните държави да са пречели да се иосъществи контакт. Вероятно дори да се е осъществил такъв контакт едва ли би могло да иамсъвместни действия срещу някой противник и възможност едната държава да помогне на другата Двете Българии винаги са били заети с военни  действия срещу враговете наоколо, а и едните са изповядвали християнството, другите- исляма. Намираме много общи нещав строителството на крепости и градове, отбранителни валове и9 съоръжения, въоръжението. Киевска Рус има собствени монети от края на IX в., а Волжка България- от X в.



      фиг. 5- монети от Волжка България 



         Излиза, че Волжка България е била на по-високо равнище на развитие като държава от Киевска Рус. Темата за сравнение и общо развитие на двете големи държави е много голяма и има още много да се пише, но спирам дотук. 

Източници: 

1. Джагфар Тарихи
2. История на Волжка България- Гайнетдин Ахмеров
3. Великите руски князе, царе и императори- Йордан Андреев и Андрей Андреев
4. Именник на българските ханове
5. Китайски източници
6. Произход на Киевслка Рус- издателство Распер
7. Сравнителен анализ на Дунавска и Волжка Българии
8. Веда словена
9. Мои теми във форум blog.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар