ВЪВ ВСЕКИ ЗВЯР СЕ КРИЕ КАПКА МИЛОСТ, В МЕН Я НЯМА ЗНАЧИ ЗВЯР НЕ СЪМ - УИЛЯМ ШЕКСПИР

Есе по право

Един от многото известни цитати на Шекспир гласи: „ Във всеки звяр се крие капка милост, в мен я няма значи звяр не съм”. Милостта е човеколюбиво благосклонно отношение, което хората проявяват към другите. Във почти всеки се крие това чувство и то е естествено за нас. Съдбата сблъсква всеки с различни трудни ситуации и в тях ние сме победения или победителя. Когато успеем да решим проблемите, с които сме се срещнали и постигнемеуспех, ние сме повече от тези, които са се провалили. Ние стоим над тях и имаме някаква власт над тях. В тези моменти хората биват милостиви или жестоки, но дори и най-коравосърдечните притевават капка милост, защотото ние всички сме хора и в едно отношение това ни прави равни.
Естествено и нормално е за всеки е да проявява това благосклонно отношение. Когато виждаш как другите страдат и колко слаби са те, усещаш своята сила и осъзнаваш, че ти си в позиция на човек, който може да им помогне.  Знаш, че ако го направиш може би ще получиш отплата, но дори и да не се случи, ти си се доказал пред себе си и осъзнаваш своята съвест и доброта. Това чувство е хубаво и то потиква хората да постъпват по този начин. Понякога помагаме на другите не само от добрата воля, но и от силното съчувствие към хората, защотото може и ние да сме били на тяхно място и да сме минали по този път. Тогава подаваме ръка, защото проявяваме разбиране и знаем колко тежко е, когато и ние сме били като тях сме страдали така. В други случаи се чувстваме длъжни да отвърнем с милост, защото изпитваме вина за грешките си и искаме да се поправим, да направим добро и да докажем на другите и на себе си, че сме съвестни. Ситуациите са много и те за често срещани, но какво се случва, ако ние не сме от „добрите” в живота, ако страданието на другите не ни кара да потрепваме и да се замислим как да им помогнем?
Тогава милостта  е безсмислена и целите са други. Не се замисляме за последствията, ако отминем страдащия, а всъщност сме могли да помогнем. Просто това е нещо различно от нашите цели и интереси, то е безсмислено и не ни носи удоволствие или самоудовлетворение. Нямаме нужда да помагаме на другите без отплата и не намираме смисал в проявата на милост. Съсредоточени сме върху собствените си проблеми и грижи, постъпваме егоистично и безсърдечно. Милостта не се крие в нас, не защотото не сме хора, а защото живота и съдбата са ни научили да постъпваме така. Има хора,  които са преминали през ужасяващи трудности и са стигнали до този начин на мислене. Те са страдали и никои не им е подал ръка, молили са за помощ и не е имало отговор. Тогава, за да се справят са започнали да разчитат само на себе си, да се справят без чужда помощ и никога да не я очакват. Това е изградило начина им на мислене и ги е направило безмилостни. Тези хора често са наричани от обществото „зверове”, поради тяхната коравосърдечност. Но дали някъде скрито в тях се намира благосклонно отношение? Да, със сигурност.
Всички ние сме с различна външност и характер, имаме различни светогледи и мнения, но имаме едно общо – ние сме хора. Като такива ние притежаваме инстинкти и навици, които важът за всички. Когато сме в опасност проявяваме инстинкт за самосъхранение, когато едно дете е застрашено от нещо или някого, в майката се появява майчиния инстинкт. Така е и с милостта. Тя е заложена в нас и в нашата психика, и каквото и да правим остава непроменена. Гореспоменатите „зверове” също са хора следователно и в тях се намира това чувство, просто е много по-дълбоко скрито.

Източник: pravoto.net

Няма коментари:

Публикуване на коментар