Loading

Как да живеем по-нататък?

Автор: Виктор Ерофеев
В нашия двор е година на рентгена. В нашия двор цъфна огнен храст - година на апокалипсиса. Ние всички бяхме опиянени от поемата „Москва – Петушки“. Харесваха ни пияните селяндури. Изглеждаха ни светци. Себе си смятахме по-нисши от тях. Дойде времето на тези светци.


За кого бие камбаната? По кого вият вълците на руската интелигенция?
Стигнахме до дъното. Огледахме се. Съседи милички, плувайте към нас! Хайде да живеем дружно! Е, какво, кучки, не искате да доплувате до нас на дъното?
Това може да се смята за рекорд на Гинес. Дори за руската история, известна с разни обрати, е трудно да си представим нещо подобно. Ние сме шампионите! Да живеем в такова време! С това можем да се гордеем.
Лудориите на руската история. Можех ли аз да си представя през 1979 г., докато правех „Метропол“,че ще има война Москва – Киев?
Благодарение на властите!
Благодарение на народа!
Стегнаха се и организираха едно невиждано нещо.
Някой истеризира, че това било път към трета световна война.
Някой гръмогласно крещи: позор!
А нима не беше ясно?
Властта беше буфер. Тя и сега е буфер. Дай му на народа свободни избори, сегашната власт ще поеме вълната на гнева. Покоряването на Крим нямаше как да се размине. Властта отчита всички нюанси. Жириновски ще ни се стори най-малкото зло.
След падането на СССР властта се обърна към Запада с маските на Гайдар и Чубайс, взе за свидетел и Сахаров. Но това бяха само маски. Дойде време да се отвърнем от Запада, да им покажем истинското си лице, отражение на задните ни части.
След Втората световна война освободените народи повече от всичко възненавидяха своите пронемски идеолози-агитатори. Мнозина бяха обесени или разстреляни.
Но ние имаме златен парашут на забравата. Ние много скоро ще забравим за войната Москва – Киев, както и да приключи тя. Ще я забравим, както забравихме за войната в Руанда. Ние всичко забравяме.
Някога наивно мислехме, че ще дойде новото поколение и то ще се покае за всичко, както стана в Германия. Дойде новото поколение. С тояга в ръка.
Благодарение на Путин. Той организира щателен оглед на руската душа. Телевизорът като рентген показа вътрешността на народните страсти и желания. Телевизорът заговори не на езика на пропагандата, а на родния, на народен език. Здравей наш първороден расизъм!
Интелигенцията стана маргинален елемент на обществото. Разпокъсаните останки от интелигенция отпуснаха ръце, увиснаха като камшик: как да се живее по-нататък?
Как тук да се живее по-нататък?
Що за смешен въпрос! Като че ли ни е за първи път! Като че ли сме малки капризни дечица! Нека си спомним следреволюцинния сборник „От дълбините“, състоящ се основно от възгледите на веховци*. Да се събудим!
Започнали да наричат народа „свински зурли“. И Розанов** – и той също. Но „свинските зурли“ били винаги по своему последователни. Те отричали Европа в лицето на Минин и Пожарски. Не искали да се освободят от крепостничеството благодарение на Наполеон, отишли към Николай Втори под знамената и хоругвите на черносотниците, които физически изтребвали свободомислещите.
Свикваме да живеем като маргинални елементи, чужди, враждебни, като след революцията.
След революцията, за да не умре от глад, интелигенцията се заела с просвещение. Просветителят Горки измислил план за окултуряване на Русия. А социално близката до народа власт осъществила проекта за пълно ограмотяване на населението. Благодарение на общата грамотност руският човек бил сменен от съветския.
Нов етап на просвещението за много години?
Coup d'etat (държавен преврат) в рамките на Кремъл?
Заговор на средната класа?
Народът е във възторг от забраните. Народът мечтае да си спомни младостта и да се нареди на една безкрайна опашка за най-хубавия в света долнопробен салам.
Интелигенцията се провали. На кого наистина му пука за нейните малки опозиционни медии? Ако ги забранят, ще изтърват „гласа“ отвъд кордона. Какво по дяволите! Нека най-добре сами себе си разобличават. Да се унищожат никога не е късно. Големият терор под народните аплодисменти. Моралният терор вече е в действие.
Русия си подписа не присъдата, а указ за охрана. В този указ се казва, че ние сме способни да живеем по свой начин.
Ние плащаме за детските комплекси и възрастните обиди на Един Човек. Ние плащаме заради слабостта на съвременния Запад. Ние плащаме за това, че Западът се обърна към Един Човек така, че той да види неговата продажност (Шрьодер) и неговата разпуснатост (Берлускони). Този Запад предизвиква само позиви за повръщане и презрение. Кой е виновен, че не му показаха другия Запад? Кой е виновен, че той не е читател? Ако и да е чел нещо, то не е то.
Развод по руски. Ние влизаме в най-дългата агония на света. Поставяме още един рекорд на Гинес. Колко приятно, как е някак по нашему, че Един Човек, обкръжен от шепа верни другари, съратници по маса от младини, плаши цяла Европа, застрашава целия свят!
Те там в шибаната Европа се вълнуват, звънят си, на него също му звънят, на този Един Човек, увещават, въртят опашки, направо се разтапят... Той знае, че не го обичат, затова пък се страхуват, което е хубаво. И компанията от верни другари се смее със здравословен смях, заливат се от смях, плюят на идиотските санкции, като виждат, как всички се боят.
А труповете?
Труповете се крият. Това е нашата малка военна хитрост.
Че каква ще е тази война без трупове? И какво значение имат те – тези трупове?
В Европа не биха се изразили по този начин! И в това е тяхната слабост.
Ето ти и нова мода за 2014 година (стара като руския свят): ние не сме европейци! И с това се гордеем! Ние никога не сме били европейци.
А кои сме ние?
Ние сме матрьошки в камуфлажна униформа.
Руският свят е безграничен. Ние всички руснаци сме миропомазани.
Матрьошките ще победят, защото руската душа се бои от смъртта по-малко от другите, по-малко от всички. А се бои по-малко от смъртта, защото е прикрепена не за личност, която поема отговорност за живота, а за човек, който няма представа за някаква си отговорност.
Кой каза: говеда?
Това е друго състояние на душата. То се среща по разни места в света, например в африканските села. Обичам да пътувам из Африка. Те там са братя. На белите гледат отвисоко. При тях религията има пряко действие, както и у нас, белите са низвергнати.
А Китай? Там също не се страхуват от смъртта?
Готови сме да се състезаваме с китайците кой по-малко се бои от смъртта.
Но в края на краищата и тях ще ги зарежем.
Ние, така да се каже, ще им се отдадем, но после ще ги зарежем.
Как точно ще се получи, ние не знаем, но това ще се получи. Ние не обичаме китайците. Ние обичаме песнички от Европа, макар нашите да са по-хубави, по-богати са от шансона. А шофьорът на уазка е най-безпътният в света!
Интелигенцията настъпи старата мотика. Тя обвинява властта, а не народа. Но как да обвиниш народа? В какво? За това, че е народ ли? Просветената класа вижда в народа обект на историята, когото мамят, а не субект, който сам по себе си е феноменален.
Мислехме си: там е кутията със съкровища. Така ни помагаха да мислим най-добрите от ХIХ век: Достоевски и Толстой. Така мислели всички наши писатели, селските разказвачи, Солженицин...
А там се оказа гроб с гниещи остатъци. През 2014 г. отвориха гроба. Вонята ни удари в носа!
Какво ще стане?
Нищо няма да стане.
Тайното стана явно.
За огромното малцинство.
Да, след време може би отново ще се върнем в Европа, въпреки че дадохме сериозна причина да ни мразят поляци, балтийци, дори българите объркахме.
Ние не влязохме в Европа, не се провряхме през иглено ухо, защото в своето огромно малцинство ние сме половинчати, жулим водка и обичаме ферари. Ние обичаме своето безобразие. Ние обожаваме Флобер и „Москва – Петушки“.
Руски европейци, или европейци наполовина може би, но това не работи!
Няма полски европейци или френски. Ние искаме да бъдем европейци, но при условието на нашето безобразие.
Ни рождение, ни възрождение.
В Съветския съюз ние оцеляхме, въпреки че наоколо всичко беше пълна безсмислица. Но там все повече и повече се развиваше чувството за неверие в утопията. Нас ни управляваха есенни мухи. А сега просто отвориха шлюзовете. Умно измислено! По този начин може да се задържат за известно време. А то е всичко на всичко имитиране на Европа? Да се състезаваме, да изпреварим Португалия! Огън да я гори дано!
Шлюзовете са отворени.
Но в края на краищата пак ще ни управлляват есенни мухи.
Ще отговорим с нов Сребърен век на столипинската реакция, на столипинските вагони и вратовръзки. Но де ги тези таланти?
В далечна перспектива в организма на Русия ще започне нова война между два вируса: имперския и европейския. Да се надяваме обаче, че народът все някога ще се зарази от европейския дух, е твърде сложно. Трябва да дочакаме новия Петър Първи с неговите принудителни проемропейски реформи. Не го виждам засега.
Превод: Рени Нешкова
*Ве́ховство – философско и обществено-политическо направление сред руските интелектуаци от началото на ХХ век. Сред неговите бащи са четирима бивши марксисти: Н. Бердяев, С. Булгаков, П. Струве и С. Франк. Първият сборник е „Проблеми на идеализма“ (1902), а финалният - „От дълбините“. Веховците призовали интелигенцията да се откаже от колективизма, народнячеството и нихилизма и да се опре на самостоятелността на човека и личната му отговорност за случващото се.
**Василий Розанов (1856 — 1919) – руски философ с голямо влияние върху руската интелигенция. Особеността на философията на Розанов се заключава в това, че на два ключови въпроса от неговото време - „Какво ще се случи“ и „Какво да се прави“, той игнорирал втория въпрос, като обяснявал причината така: „Дошъл съм на този свят да видя, а не да върша“.
2015-06-02

Няма коментари:

Публикуване на коментар