Loading

Ангела Меркел за ценността на свободата: В началото Лудвиг Ерхард е почти сам

http://cao.bg



 Ангела Меркел: Социалното пазарно стопанство промени Германия
На 12 юни 2008 година федералният канцлер Ангела Меркел произнася интересно слово на юбилейното тържество „60 години Социално пазарно стопанство“:
„Преди 60 години свободата в нашата страна получи своята икономическа основа. Ние празнуваме политическия кураж да се осмелиш за повече свобода и да спечелиш. Ние празнуваме един голям творец на нашата страна и неговата дарба да превръща самите хора в творци на съдбата си. Ние празнуваме Социалното пазарно стопанство, а с него и мъжа, който го създаде и наложи: Лудвиг Ерхард. Днес едва ли вече можем  да схванем положението преди 60 години. Страната е разрушена.
Градовете са в руини. Милиони платиха с живота си неизмеримите зверства на нацисткия терор и на войната. Милиони са прокудени, страната е окупирана и заплашена от разделяне. Икономиката е в упадък, парите не струват нищо. Много хора гладуват. В тази ситуация Лудвиг Ерхард има идея. Той разбира, че трябва да оставим хората да разполагат със свободата си и те ще направят от това най-доброто. Това е една нечувана мисъл. Бих казала, това е представлявало революционна мисъл. Тази мисъл промени Германия.
Лудвиг Ерхард има всичко това пред погледа си, когато през 1948 година планира бъдещето на Германия. Всъщност съюзниците са предвидили за мъжа с пурата една второстепенна бюрократична роля. Той е трябвало да разпредели новата валута, немската марка. Но Ерхард не мисли да се ограничи само до това. Защото той изпитва голямо безпокойство. Какво ще стане, ако с новата валута не се промени нищо, с изключение на образите върху банкнотите? Ако гладът и недоимъкът останат.
Като млад мъж Ерхард е преживял как икономическата криза и инфлацията бяха използвани от разрушителите на Ваймарската демокрация (Политическо понятие, с което се обозначава германската държава в периода от 1919 до 1933 година. Произлиза от името на град Ваймар, където заседава Националното събрание, приело нова републиканска конституция на Германия. След икономическата криза от 1929 година Ваймарската република рухва и на власт идват националсоциалистите).
Окрилен от радостта, че поема отговорност, Ерхард прави това, което му диктуват неговият разум и неговата съвест – икономическа реформа. Защото той е убеден, че парична (валутна) реформа без провеждане на икономическа реформа няма да донесе успех. Валутна реформа заедно с икономическа реформа – тогава нещата трябва да бъдат успешни. Новата валута трябвало да бъде символ на едно ново време, начален сигнал за една възстановяваща се страна, едно голямо пробуждане. Ерхард е убеден, че трябва да паднат преди всичко оковите, които сковават икономическия живот. Лудвиг Ерхард е достатъчно твърдоглав, за да остане на мнението си, и достатъчно умен, за да го наложи.
Ерхард не разсъждава в категориите на статуквото. Той вижда енергията на личната инициатива. Ерхард усеща силата на свободата, за да изпълни главното обещание на своето Социално пазарно стопанство за всеки отделен човек: да даде възможности за участие и израстване, съответстващи на индивидуалните способности и влечения. В крайна сметка за Германия това е една гигантска история на успеха.
В началото обаче Ерхард е почти сам. Чудото, за което днес говорим, почти е щяло да приключи, преди още истински да е започнало. Защото на 12 ноември 1948 година се е провела първата и единствена генерална стачка на следвоенна Германия, която е трябвало да сложи край на реформите на Ерхард. Добре, че Ерхард запазил спокойствие. Добре, че той можел да зададе една ясна цел и че тъкмо той държал кормилото, докато дойде успехът. Колко добре, че той останал твърд и упорит.
L Erh1
За Ерхард главната идея на Социалното пазарно стопанство е конкуренцията. Съвсем просто това означава следното: конкуренцията поощрява постиженията и с това дава възможности на социалния живот. Ерхард е предусещал това, а ние го знаем: неразумните социални закони обезкуражават постиженията и подкопават конкуренцията. В което и време да създаваме закони, трябва да задаваме въпроса за следното: засилваме ли конкуренцията, насърчаваме ли постиженията? Защото само ако правим това, ние създаваме предпоставките за действителни социални подобрения.
Дами и господа, само икономическият растеж не е достатъчен. Защото все повече народни стопанства са учили от Ерхард – Естония, Словения, Виетнам, както и Китай и Индия. Днес нашата работна сила е в тежка конкуренция с милиарди кадърни хора, които искат да ядат, които искат да се обличат и които поради тези причини са се заловили изключително здраво за работа.
Германия е една от големите печеливши от глобализацията. Но не всички при нас имат голям дял в този процес, не всички могат да вземат участие в него. Затова имаме нужда от нови идеи. Защото старият рефлекс да даваме повече пари, за да решаваме проблемите, се оказа недостатъчен. От мое гледище централната ключова дума – това е думата образование. Ще го кажа в едно изречение: Ние трябва да станем Образователна република Германия. Образованието е това, което осигурява нашето бъдеще в следващите десетилетия.
Всяко дете има нужда от най-доброто поощряване. Да бъдеш учител е една от най-важните професии в обществото. По съвсем различен начин трябва да признаваме постиженията на учителите. Родителите трябва да имат времето и да са в състояние да възпитават децата си. Възрастните имат още какво да дадат, а младите могат да печелят предостатъчно от това. Нашите висши училища трябва да бъдат от световна класа и донякъде те са такива. Ние сме страната на идеите. Ние искаме да останем страната на идеите и искаме все повече хора с превъзходни идеи да допринасят за тази цел.
Голямото обещание на Лудвиг Ерхард в най-тежките времена гласеше: „Благоденствие за всички.“ Все пак той знаеше, че благоденствието трябва да се разбира в по-широк смисъл, не само като материално състояние. Защото нашето задоволство зависи от много други неща, които не могат да се изразят в числа в евро и центове. Да осигурим по-нататък нашето така всеобхватно разбирано благоденствие – материалното, както и нематериалното – това днес означава: образование за всички. Или още по-ясно: благоденствие за всички днес означава образование за всички.
Образование за всички – това създава предпоставките всеки да използва шансовете си независимо от социалното положение на родителите си. За да могат емигрантите да се интегрират в нашето общество, да участват в напредъка и да предоставят таланта си на общността. Фактът, че 40 до 50 процента от децата, които се записват в училище в големите немски градове, имат потекло на емигранти, показва големината на задачата, пред която сме изправени.
Социалното пазарно стопанство изпълнява и днес своето главно обещание, да създаде възможности за участие и израстване на всеки отделен човек съобразно неговите способности и влечения. Струва си усилията да извършим това. В бъдеще нещата ще станат още по-добри – за да взема още веднъж повод от думите на Лудвиг Ерхард. От ден на ден все по-добри. Струва си да изпиташ голямата радост от поемането на тази отговорност.
„Толерантността е душата на Европа”, съвместно издание на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност”, „Ниба консулт”, 2009 година;
Съставителство и превод: Господин Тонев;
Снимки: bundeskanzlerin.de;  dw.de; 

Няма коментари:

Публикуване на коментар