Изопачената българска история

Под диктовката на кремълските сатрапи, от които нито руският народ, нито съседните му народи бял ден са видели, бе тотално изопачена не само историята на Русия, на "съветските" народи, но и историята на България. ПОЗОР е днешни българи, биещи се в гърдите, че са патриоти, да не си познават родната история вече 25 години, откакто има свобода и практически неограничен достъп до информация. Редно е тези, които нон стоп повтарят кремълските мантри за добрата Русия и страшната Турция и да си отговорят на следните въпроси:
  1.  Кога за последен път Турция (или хайде, Османската империя) е обявила война на България? А Русия (СССР) ?
  2.  Когато България извърши своето Съединение през 1885, макар и против интересите на Турция, от кого бе нападната? От Турция? Или от съседна "православна, братска" страна?
  3.  Какво бе становището на Русия по въпроса за Съединението?
  4.  Кой нападна България през 1915 година, бомбардирайки Варна с хвърлени от 2 хидроплана бомби и обстрелвайки града откъм Черно море, сеейки смърт и разрушение? Турция или Русия?
  5.  С кого воюваше през Първата световна война рамо до рамо България за своите национални интереси, за връщане на заграбените си територии с изцяло българско население като Южна Добруджа? С Русия или с Турция?А срещу кого воюваше? Срещу Русия или Турция? Чии интереси защитаваше Русия тогава? Защо воюваше Русия с България и защитаваше с пропагандни тези и с оръжие в ръка Сърбия и Румъния, ограбили български земи, издевателствали над българското население с цел да го посръбчат или порумънчат. 
  6.  През 17- 19 век, когато България бе част от Османската империя, в какви къщи живееха българите ( навярно сте ходили в Пловдив, Копривщица, Калофер, Карлово, Сопот, Трявна, Елена ,Троян, Ловеч, Велико Търново, Арбанаси, Банско, Мелник, Боженци, Жеравна, Ковачевица, Широка лъка, Могилица и т.н., и т.н.). А в какви жилища (наречени панелки, гарсониери) живееха лишените от своя земя и собственост българи през втората половина на 20 век, когато, макар и неофициално, България бе част от Съветската империя?
  7. Колко църкви бяха построени в България за последните 45 години до Освобождението през 1878 година? А колко църкви бяха построени за 45 години от септември 1944 до края на 1989 ?
Мога разбира се и да задам още много въпроси, но на първо време, ако ви интересува БЪЛГАРИЯ и нейната независимост, се постарайте да си отговорите на тези дотук. Няма нужда да спорите с мен. Спорете с клишетата в собствените си глави. И е крайно време да си научим най-сетне РОДНАТА история, а не лъже-историята писана под диктовка на кремълските сатрапи.

А на защитниците на руско/съветската тирания следва да задам въпроса: как така в Османската империя през 17, 18, 19 век българите пътуваха свободно с едно тескере, как така имаше български търговци с кантори из цялата необятна Империя и извън нея, как така тогава имаше занаятчии със свои еснафи, земеделци със своя земя, как имаше български градове и селища, които се самоуправляваха и в които де факто турски крак не стъпваше (освен ако не преминава оттам като пътник), как така имаше десетки независими български вестници и списания в Цариград, как така най-сетне имаше индустриалци като Добри Желязков от Сливен, а по време на модерното (през втората половина на 20 век) българите нямаха право да пътуват свободно извън България и дори в много нейни райони(т.нар. гранични зони), как така нямаше свободна търговия, частна собственост, как така нямаше никакви свободни медии или независимо местно самоуправление? За фабриканти да не говорим! И как под 'турско робство" имаше независими български училища, в които децата учеха история и се възпитаваха на родолюбие, а в съветксо нямахме право не само да говорим, но даже и да знаем историческата истина за много събития.

Съдете сами. Роденият в Котел в края на 18 век Петър Берон учи медицина в Хайделберг и Мюнхен, защитава докторат през 1831 година. Владее девет езика, живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина... В Сорбоната са смаяни от академичния му гений и му предлагат френско гражданство. Той отказва, остава си поданик на Османската империя.

Или роденият в Габрово през 1789 г. Васил Априлов, който завършва гимназия в Брашов, следва известно време медицина във Виена, живее в Москва и Одеса.

Списъкът е доста дълъг, но по-важно е какво може да кажем за българите от епохата на Възраждането.

Първо, че те са свободни да пътуват из цялата Османска империя и извън пределите й.
Второ, че мнозина учат в елитни училища в Османската империя и в Европа, отделно че владеенето на 3-4 езика не е изключение.

Трето, че това са хора със свои църкви и училища, със свои независими печатни издания на български.

Четвърто, че между тях има търговци с кантори в цялата огромна Османска империя, занаятчии със свои еснафи, земеделци със своя земя, скотовъдци с огромни стада, има дори индустриалци.
А внукът на Софроний Врачански – княз Стефан Богориди е пръв имперски съветник на султана. Султанът дори демонстративно нарушава протокола и отива на крака в дома му, да пие кафе там. А на нас в училище ни втълпяваха, че дедите ни са били „роби“, тоест, хора, които нямат право на собственост, на придвижване и които са продавани и купувани като добитък.

Това че българите не са били роби в Османската империя не означава, че не са имали основание да искат своя национална държава, принадлежаща към европейската цивилизация, своя „чиста и свята република“, в която всички да са равни пред закона и без деспотизма, корупцията и дискриминацията на Османската империя. 

А ето и нещо за копривщенските милионери: http://vivafolk98.blogspot.com/2015/06/xix.html

През Възраждането, докато България е още част от огромната Османска империя, мнозина нашенци преуспяват в бизнес начинания и натрупват състояния, сравними с тези на най-богатите европейски и американски предприемачи. Но тези българи остават в историята не толкова с богатството си, а с това, което са направили за съгражданите си, за родните си места и за България.
Историята на Копривщица е показателна в това отношение. В малкия подбалкански град се раждат много от най-успелите български предприемачи. Такива са Ненчо Дончев Палавеев, Велю Стоянов Бегликчия, Петко Христов Доганов, Павел Герджиков, Найден Геров, Тодор Мирчов, Вълко Теодорович Чалъков и Стоян Теодорович Чалъков.
Всички те стават мултимилионери по съвременните стандарти, но подобно на Бил Гейтс и Уорън Бъфет използват голяма част от състоянията си, за да облагородят и направят по-добър света около тях.
През XIX век, в Копривщица е имало над 1000 къщи и близо 12 000 души население. С парите на заможните граждани на града се изграждат къщи, училища, църкви, чешми, мостове. В 1837 г. Неофит Рилски открива взаимно училище, а 9 години по-късно Найден Геров основава първото в България самостоятелно мъжко класно училище. През 1864 г. се открива и класно девическо училище, а през 1867 г. Тодор Каблешков основава ученическо дружество “Зора”. В 1869 г. е открито читалището в града.
Безспорно най-заможният копривщенец в историята е Ненчо Палавеев. Роден е през 1859 година. Като младеж е пратен да учи за абаджия в Цариград. Още преди да навърши 25 години основава самостоятелно търговско дружество, поддържащо връзки с Британската империя, водещата икономическа сила по онова време. За да развива бизнеса си Ненчо научава английски, немски, руски, арабски, хинди, сръбски, албански, гръцки, турски. Постепенно българинът изгражда бизнес империя, осъществяваща дейност в цяла Източна Европа, Близкия Изток и дори Индия и Китай.
Компаниите му са изнасяли сирийски килими за Лондон и Петербург. От Русия пък са изпращали кехлибар към Истанбул, Кайро и Делхи. В Гърция и Сърбия пък са внасяли икони от Йерусалим. Палавеев придобива дялове в търговията с египетски памук и установява центъра на бизнес империята си в Кайро. Даже купува дялове от дружеството на Фердинант Лесепс, което прокопава Суецкия канал. По-късно Палавеев продава тези дялове на Английската банка.
Но вместо да продължи да движи бизнеса си далеч от България, Палавев се връща в началото на 1880-те години в Копривщица, където развива обширна обществена дейност. Той финансира изграждането на Читалището, параклиса в гробищата, свещоливницата при църквата Успение Богородично. При следващото си идване в родния град, в началото на XX век Палавеев дарява 1000 златни английски лири за изграждането на мавзолея - костница на героите от Априлското въстание и построяването на църквата Свети Никола.



Дата: 8 май 2015 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар