Информация за В. Ерофеев

Венедикт (Веничка) Василиевич Ерофеев (на руски Венеди́кт Васи́льевич Ерофе́ев) е руски писател, известен с разкрепостения си език, сюрреалистичните си описания на баналната действителност и своя алкохолизъм (неразделна част от темите в творчеството му).
Най-прочутото произведение на Ерофеев е самиздатската постмодерна „поема в проза“ „Москва - Петушки“, написана през 1969-1970 година. Публикувана е за пръв път през 1973 г. в Израел, после - в Париж (1977) и чак през 1989-а - в СССР (списание „Вест“). Сходна е съдбата и на другите текстове на Ерофеев: те излизат първо в чужбина и чак в края на перестройката - в родината му.
Неслучайно Ерофеев често е сравняван с Чарлз Буковски: и двамата са отритнати от обществото и репресирани от държавата, сменят работа след работа и град след град, живеят сред народа, четат много, пият без мярка, пишат „нецензурно“, проникновено и иронично, нехаят за условностите, приживе се превръщат в култови автори.
През 1985 г. Ерофеев приема католицизма в храма „Св. Людовик“ в столицата.
Почива от рак на гърлото. Погребан е на Кунцовското гробище в Москва.
Произведения 
  • „Записките на психопата“, 1956-1957
  • „Благовестие“, 1962
  • Москва - Петушки“, поема в проза, 1970
  • „Василий Розанов през погледа на един ексцентрик“, есе, 1973
  • „Валпургиева нощ, или стъпките на Командора“, трагедия в пет действия, 1985
  • „Моята малка лениниана“колаж от цитати от Ленин, 1988
  • „Дисиденти, или Фани Каплан“, незавършена пиеса
  • „Безполезно изкопаемо“, бележници

Няма коментари:

Публикуване на коментар