Loading

Що е гражданско общество и има ли то почва у нас?


Форумно общество "Позиция"

Мое дълбоко убеждение е, че гражданското общество беше най-важното и основно понятие, с което трябваше да започне прехода през '89, отправната система, която да служи за оценка на другите процеси в България - антикомунизъм, реституция и пр. Радвам се, че разговорът за гражданското общество набира сила, че това понятие привлича вниманието на обществото, че в него се търси алтернатива на порочния преход.

Гражданското общество е твърде сложно и дифузно понятие. Обикновено се разбира като дейност на неправителствени и неикономически субекти, нещо като социална съединителна тъкан между важните органи на държавата. Аз ще се опитам да поставя гражданското общество в друг контекст.
Какво пречи, пита се Токвил, демокрацията в Америка да поеме по пътя на Франция, да се превърне в тирания? И търси отговор в сложното устройство на традиционното англосаксонско общество, в постигнатия синтез на индивидуализма с религиозността. Усещането на тази сложност като условие за необикновения икономически и социален възход на Англия и Шотландия, е занимавало много умове по времето на Просвещението. Органичността като щастливо намерено съответствие с някакъв висш, природен или божествен порядък, с това са обяснявали успехите на англосаксонските общества. Сложност, появила се, когато обществото излиза от времето на принудителната средновековна социализация и открива измеренията на частния живот и интереси.

Ето как ясно представя тази идея Джон Лок:

"The natural liberty of man is to be free from any superior power on earth, and not to be under the will or legislative authority of man, but to have only the law of Nature for this rule". Concerning Civil Government, second essay, chapt.4, 1690.

Томас Джеферсон също смята, че равноправието, правото на живот, свобода и преследване на щастието, намират основание в природните закони. От Декларацията на Независимостта: "...the separate and equal station to which the laws of Nature and of nature's God entitle them."

Как бихме могли днес да интерпретираме този апел към природните закони? Западните, особено англосаксонските общества, са създали едно огромно разнообразие от органични структури - държавни институции, икономически, верски, частни, обществени организации. Подобно органите в един организъм, те си взаимодействат и взаимно се регулират посредством неизброими връзки и влияния. Изкуствено ще бъде отделянето само на част от тези структури - напротив, тяхната съвкупност създава социалната среда на човека - гражданското Общество.

Ако разгледаме хоризонталната структура на гражданското общество, веднага се забелязва огромното разнообразие на структури - доброволни и хуманитарни сдружения, църковни, университетски и научни организации, обединения по интереси, любителски и частни клубове, частни, корпоративни бизнес формации, местни и федерални институции. Тяхна характерна черта е АВТОНОМНОСТТА. При първи срещи с живота в САЩ обикновено силно впечатление правят огромните 'discretionary - по усмотрение', правомощия на чиновници, полицаи, съдии, фирмени служители. Това е белег на един некорумпиран живот, но също така на доверие и независимост, т.е. на автономност - в рамките на строги закони, естествено.

Повечето граждански структури притежават и вертикална иерархия. Тя е итеративна - структурата на голямото се възпроизвежда в по-малкия мащаб. Така е организирана църквата, университетите, полицията, съдът и т.н. Итеративната иерархия възпроизвежда в различни мащаби едно много сложно поведение - борбата на заложените във всяка система автономност, желание за повече свобода, възможности за растеж, с ограниченията на закона и на другите структури. Поражда се едно сложно и напрегнато поведение, често фрактално по природа.

Фракталите са структури, които притежават мащабна инвариантност, т.е. отделните детайли са със сложността на първоначалния обект. Въведени в математиката от Беноа Манделброт през 1970, за много изследователи те днес са инструментите, с които се обяснява устойчивостта и ефективността на редица сложни системи - от кардиологията до космологията. Многочислени и интересни са примерите за фрактално поведение на биологически, икономически и социални системи. Манделброт наскоро доказа, че и борсовите индекси имат фрактална природа.

Тъжен факт е, че бежанските лагери и бедняшките гета са среда за жестоки и бездушни престъпления. Защото вниманието, въображението, умът на хората се ангажират, само когато заобикалящата ги среда е достатъчно сложно, фрактално даже, организирана. Гражданското Общество, поради своята сложност, е такъв катализатор, който стимулира човешките качества - въображение, творчество, амбиции. На различни нива, в различни мащаби, в него се появяват професионални, верски, съсловни мнения и светогледи. Тяхната интерференция поражда това неуловимо, но и най-важно качество на гражданското общество - общественото мнение. Общественото мнение е най-важният коректив при демокрацията. За значението му може да се съди и по това: в цивилизованите страни отдавна са разбрали, че има сложни и многозначни въпроси, като запазването на националната идентичност, например, които не могат да се кодират в закони, и се разчита на натиска и енергията тъкмо на общественото мнение.

Сложната фрактална структура на гражданското общество създава много ниши, където общественото мнение може да възникне, да се съхрани и развива. Но то създава и необходимите стимули, интереси, създава неизброима мрежа от възможности и избори. Качеството на живота, преди всичко друго, е функция от тази сложност. Другото име на американското общество е общество на възможностите.

Тоталитъризмът е отрицание на гражданското общество в чист вид. Той унищожава автономността на институциите и структурите, превръща ги в кухи наименования, в етикети на една само структура - за контрол, сплашване, манипулиране. Обратно, отрицанието на тоталитаризма - това е гражданското общество, понятие по-дълбоко и основно от демокрацията. Да се върнем към аргумента на Токвил - не може да има работеща демокрация, ако в основата не лежи читаво гражданско общество. Демокрацията е една възможна реализация на гражданското общество, при която общественото мнение има пряко и силно влияние върху силовите институции. Ето защо демокрацията е най-добрият гарант срещу идването на власт на тирани или мафии. Но не може да съществува демокрация без лежащи отдолу институции и граждански структури. В голяма степен, в България още управлява мафията, а пред публиката се играе театър на марионетки, който ни пробутват за демокрация.
Защото духът, живеца, необходимото условие за функциониране на гражданското общество, е в съдебната система. Не е възможно да се мисли гражданско общество, с неговия дух на автономност, без читава съдебна система. В САЩ обичат да казват - ние не сме демокрация, ние сме правова държава. Всичко останало е следствие. И това е може би най-същностното име на американското общество.

Хрумна ми една метафизическа спекулация като илюстрация. Моля посветените в тази материя да погледнат на казаното като на платонова игра на идеи, което е едно предимство на форума пред сериозните публикации.
Структурираната материя притежава един могъщ стремеж - към дисипация. Този стремеж в науката носи различни имена и ако за него нямаше пречки, светът би се изпарил мигновено. На пътя му обаче Бог е поставил препятствия - това са законите за съхранение, за симетрия. Играта на тези правила създава структурата, цялото многообразие на света. Изучаването на тези правила и закони води учените към удивително сложни и красиви абстрактни конструкции.
Ето например течението на мократа вода в реката. Решението, пътят на водата към дисипацията - това са вихрите. Едно неимоверно сложно решение, пленило въображението на Леонардо навремето, то остава тайнствено и днес. Едни от най-сложните, изобретателни и дълбоки конструкции, до които науката на ХХ век достигна, са само приближения към сложността и иерархията на вихрите в мократа вода. Възможно ли е друго решение, при което обикновената вода ще се избави от своята енергия? Да, всеки студент би могъл да напише такива решения. Но неизменно се оказва, че те ще нарушат едно от Правилата, най-вероятно закона за запазване на вихрите. Тази сложна структура, родена от закона, има две следствия - течението става много устойчиво на външни влияния; освен това, течението остава подвижно, много дълъг и сложен е пътят на вихрите до дисипацията.

Вероятно всеки е чувал, покрай рязането на ракетните двигатели поне, че една водна струя може да притежава страшна сила, да руши скали, да реже метал. Но тази струя е нестабилна, тя изведнаж може да мине в друг режим, да се изпълни с вихри, да разруши машините - турбулентна катастрофа.

Човешкото общество може по нещо да уподобим на течението на воден поток. Съществуват общества, оито събират цялата си енергия в движението, в импулса към поставената задача. Те са способни на подвизи, преселения на народите, обширни завоевания. Има и друг вид общества, органични, богати на структури. Те са много устойчиви и разнообразни, при тях енергията на битието намира много начини да се асимилира и оттече.

Обществата от първия вид, тоталитарните общества са измежду тях, макар и енергични, жестоки и ужасяващи, са много крехки. Техният ужас е появата на независими структури, на вихри. Те могат да доведат мигновено до разпад, до "турбулентна катастрофа". По един парадоксален начин, при тях ролята на отделния човек, възможен зародиш на нестабилност, става много голяма. За да се предпази, тоталитарното общество намира свое решение за устойчивост - тайните структури, КГБ/ДС. Това е едно ефективно решение, но то започва да живее свой собствен живот. Тайната полиция става вездесъща, образува свои структури, които засяват и проникват навсякъде в обществото, и водят бързо до източване на енергиите му. За обществото ченгесарската система е точно това грешно решение, което в природата Бог забранява за бистрата вода. Недоучили студенти и семинаристи подменят безкрайно сложните, разнообразни и красиви решения на Природата с едно просто, много ефективно и същевременно убийствено примитивно решение - държава на тайната полиция.

Божествените закони са необходими, за да може водата да тече в реките и водопадите, да вали дъжд и плуват облаци, да свети слънцето и звездите, да се завихрят и сблъскват галактиките. В крайна сметка, за да се появи живот, разум, за да може Леонардо да се удивлява на вихрите, а Токвил - на гражданското общество.

Хидродинамичната аналогия още не е доказателство за съществуването на ченгесарската система. Но такава система притежава достатъчно много прояви, по които да може да бъде разпозната. По тоталитарно време държавните институции и обществените структури бяха изцяло лишени от автономност, те бяха само етикети на подразделенията на тайната полиция. И днес нейни представители се намират във всички държавни институции, медии, владеят икономически позиции. Това е държава в държавата, общество в обществото, закон в закона. Доказателство - привеждал съм го вече, според мен най-убедително се вижда в преструктурирането на фона, на мизансцена на политическия театър, където е сцената на ченгетата. Във физиката съществува красивата техника на нарушените симетрии - енергии, деформиращи вакуума могат да остават скрити и в някой енергиен мащаб изведнаж да се проявят - и Големият взрив се разлита, електронът се облича с маса, и какво ли не още помежду. Силните идеи имат свой живот, стига да се възприемат с малко повече платонизъм. Когато пред очите ни шареният фон на политическия театър, съставен по презумпция от автономни актьори, започне да се пренарежда, за момент придобие очертанията на желязна озъбена римска фаланга, мачка и помита всичко пред себе си, след което отново се разпадне на пъстри и глуповати групички от индивиди, съюзи и партийки - тогава можем да сме сигурни в наличието на скрити силови полета, които далеч от очите го деформират. Кои са тези сили е ясно, защото фонът на политическия театър е сцената на ченгетата.

Проблемът на ченгесарската система даже не е в това, че тя е иманентно корумпирана. Истинският проблем е, че тя е създадена така, че руши смисъла, делигитимира гражданските структури, разгражда обществената енергия. Поради тази причина аз я наричам ченгесарска антисистема. Животът спонтанно, органично създава своето чудо - раждат се писатели, художници, учени, изобретатели. Тези прояви на жизненост в цял свят се стимулират и подпомагат. Не и в България, където ченгетата ревниво мачкат и унищожават всичко, което не подлежи на техния контрол. Даже когато нещо успее да се реализира, това става след мъчителни компромиси с антисистемата. Дългогодишното унищожаване, съсипване, развращаване на по-добрата, творческа, положителна България - това е най-голямото, непростимо зло на ченгесарската антисистема.

Ченгетата имат и друго качество - те изповядват една привнесена отвън ценностна система, чужда на националния характер, на органиката на обществото. Всъщност, това е нихилистично, разлигавено псевдоницшеанство, което служи като оправдание за десетилетното предателство на българските национални интереси. Ченгетата дълго живяха и почитаха една имперска система от ценности, но империята на техните желания не ги прие, за нея те си останаха 'лукави и лениви роби'. Затова ги наричам ченгесарска химера, чуждо, отровно, опасно тяло в снагата на България.

Същевременно това е една вездесъща ченгесарска парадигма, която се е внедрила дълбоко в администрацията, в съда, в университетите и институтите, в медиите. Която формира управлението по заложени от нея правила, която рекетира инициативните, развращава младите, която и сега продължава унищожаването на народа - чрез разграбване, чрез подбуждане към емигриране на всичко свястно, чрез изолиране на страната от белия свят.
Ченгесарската система е силно уязвима, защото се държи на измама, на “круговой поруке4”, защото вътре всички се мразят и подозират. Когато системата се срути и цялата събрана помия стане видима за обществото, всички ще се удивим на безкрайната нищожност, посредственост на нейните характери и герои, на безсмислието на делата им.

Ченгесарската система и гражданското общество са антагонисти, те не могат да съществуват едновременно в България. Въпросът е класически - кой кого. Гражданското общество може би не е толкова слабо, но то е безкрайно разпокъсано. Пътят на България минава през разграждане на ченгесарската антисистема, през лустрация, през пречистване. Западът ще помогне, защото има нужда от цивилизована България, държава на своите граждани, не на мафията. Но преди всичко е необходим натискът, енергията на гражданското общество.

Източник: http://pravoto.net

Няма коментари:

Публикуване на коментар