Loading

Дървен град предхожда каменната Плиска


Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

 

Дървен град предхожда каменната Плиска


Проф. дин Николай Овчаров

2005-а хвърля светлина върху загадките на първата българска столица

Събота, 28 Януари 2006;  в-к СТАНДАРТ;  © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   

"Когато ходел по улиците на резиденцията (превзетата от ромеите Плиска - бел. на автора) той (император Никифор I) се разхождал по чардаците, радвал се и казвал: "Ето, Бог ми даде всичко това и аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдещи времена." Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и, оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета."
Ватикански разказ на скриптор Инцертус под заглавието "За император Никифор и как оставил костите си в България".


        Юни 2005-а, в началото на археологическото лято медиите разгласиха две новини от първата българска столица Плиска. И двете бяха свързани с проф. Рашо Рашев, водещ специалист в изучаването на прабългарите. Първата бе за уникално погребение на аристократ от първите векове след създаването на държавата. Гробът излиза под огромна могила в местността Чаир дере между Шумен и Плиска. Преди смятали, че изкуственото възвишение е от тракийската епоха. С още три могили то образува четириъгълник, ориентиран по посоките на света. Археолозите намират вътре скелет на мъж на средна възраст, в типичната за прабългарите ориентация с глава на север. Аристократът е положен с богати гробни дарове - ранговия колан с бронзова тока и множество апликации, железен кинжал, рог за пиене на вино, керамични съдове. Заедно с мъртвия в гроба са сложени главите на жертвени животни, кон и овен.
Както и в други археологически случки не минава без куриози.
    Първоначално най-важната находка е единична златна обеца със стъклена висулка, положена върху тялото. Именно тя кара учените да видят в погребания лице от мъжки пол. Става дума за прабългарския обичай аристократите да носят златна обеца на едното ухо. После обаче е открита втора висулка и за известно време археолозите се разколебават относно пола. Медиите не пропуснаха да вметнат с ирония, че канът е станал канка. Нещата отиват на мястото си, когато реставраторите почистват апликациите от великолепния рангов колан. Съмнение не може да има, тези колани са отличителен белег за благородниците с висок сан в йерархията. Според Рашев погребението на мъжа се отнася към края на VII или началото на VIII в. Той е бил с високо положение в обществото и може би дори свързан с канското семейство. Предвид датировката очевидно става дума за близък родственик на основателя на държавата, кан Аспарух, или за неговия син, кан Тервел.
        Другото откритие на проф. Рашев бе в самото сърце на Плиска. Под могъщите каменни сгради от епохата на кан Омуртаг в първата половина на IХ в. той разкри основите на огромна дървена сграда с план на окръжност и диаметър цели 30 м. Находката стана възможна само поради специфичната почва, върху която е построена Плиска. Тя е чернозем без примеси на камъни и в нея отчетливо се отпечатват всички следи от човешки живот. Така археолозите успяха да разкрият "в негатив" целия план на отдавна изтлялата дървена конструкция. Добре се вижда сложната схема от малки помещения, а в центъра се оформя вътрешен двор. Отвън пък личат дупките от масивни дървени колони, затварящи външен портик край заоблената фасада. Учените определят сградата от същата епоха, както погребението - края на VII-началото на VIII в. Според екипа това е бил дворецът на някой от основателите на България, кановете Аспарух или Тервел.
        Откритието повдигна някои наболели въпроси в българската археология. Става дума за първите десетилетия на създадената в 681 г. държава, които в Плиска са изключително трудно доловими при разкопки. Точно преди 25 г. Рашо Рашев намира отново в центъра на първата столица друго кръгло дървено съоръжение с диаметър 14 м. А няколко години по-рано съветска археологическа експедиция разкрива в близост основите на странна крепостна стена. Тя предшествала изграждането на мощната каменна крепост на кан Омуртаг, която днес е реставрирана и достъпна за посещение. Фундаментите са от камък и глина, но масивните овъглени дървени греди показват, че нагоре стената е била дървена. Така се появява понятието "дървена Плиска", столицата, предшествала в VIII в. началото на каменното строителство от кан Омуртаг. Разкопките показват, че тя загива в пламъците на грандиозен пожар.
        В интерес на истината Рашев има сериозен опонент. Негов колега и друг отличен познавач на прабългарите е доц. Павел Георгиев. След експедицията на руснаците той е човекът, който продължава проучването на дървеното укрепление на ранна Плиска. В последните години ученият успешно разкрива трасето на ранната каменно-дървена стена. 2004-2005-а П. Георгиев откри, че по-късно построената каменна стена на кан Омуртаг следва точно трасето на ранното укрепление, като го разширява с няколко десетки метра. Но археологът изказва една революционна идея, ревизираща утвърдени и в учебниците виждания. За него до началото на IХ в. Плиска не е столица на България. Центърът на държавата е в гъсто населения с прабългари Варненски район, докато в Плиска съществува укрепеният с дървената стена лагер. В него през определено време се събирал прабългарският елит, за да решава важни за страната въпроси. При това положение за Георгиев новооткритата кръгла сграда не е дворец, а зала за приеми, където прабългарските аристократи пирували по време на тези сборове.
        Каква е истината ще покаже бъдещето. Исторически факт е, че дървените съоръжения в Плиска са разрушени по време на похода на император Никифор I Геник срещу България в 811 г. С огромната си армия самоувереният василевс превзема Плиска, разграбва я и я опожарява. На връщане обаче е пресрещнат от войските на кан Крум в проходите на Стара планина и е напълно разгромен. Самият император пада убит. Така Никифор I не осъществява мечтата си да издигне град на своето име върху руините на Плиска. Това практически прави наследникът на кан Крум, Омуртаг, който гради върху останките на дървената Плиска новата каменна столица на България.


Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.


Няма коментари:

Публикуване на коментар