Loading

КАКВА Е ВЛАДЕТЕЛСКАТА ТИТЛА НА КУБРАТ ?



 Иван Танев Иванов - вестник Нова зора, година XV (XXI), брой 39, вторник 2 окт 2012, с. 5

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.


На 17 август група от около 50 българи от Плевен, Стара Загора и Казанлък, членове на ПП „Нова Зора”, Историческо дружество „Българска орда” – Стара Загора, туристическо дружество „Сърнена гора” – Стара Загора и др. посетихме гроба на Кубрат до украинското село Мала Перещепина, Полтавска област.  Поводът беше 100-годишнината от откриването на гроба и на златното съкровище на Кубрат.  Всичко това заслужава специално описание, но за това е нужен по-емоционален автор, а аз съм човек обръщащ повече внимание на сухите факти и научната логика. Всъщност, целта на тази статия е не по-малко важна – да се посочи домашната владетелска титла на Кубрат. По този важен проблем в българската историческа наука цари хаос и тотално несъобразяване с наличните документи и свидетелства.
Титлите с които чуждите източници отбелязват ранните български владетели са ясни – архонт (племенен вожд, предводител, велможа), архигос, хегемон (васал), рrincepsdux, сaganus. Срещат се и няколко титли, давани за лични заслуги към Византия - патриций и кюриос (господин, господар) на Кубрат; кюрис, кесар и доминос на Тервел. Домашните титли на ранните български владетели обаче остават неясни и хипотетични.
В България най-често Кубрат се титулова с нисшата средновековна тюркска титла khan (хан/кан), която означава „племенен вожд” (il khan) и е по-нисша от известната тюркска титла за държавен владетел - „хакан” (хан на хановете).
От къде се е появила тази практика да „ханосваме” ранните български владетели? Ние нямаме никакви свидетелства за това, каква е била домашната титла на българските владетели преди Крум (803-814). В един единствен каменен надпис Крум е титулован АРХОНТ УВИГИ. Подобна титла, КАНАСУВИГИ са имали неговите наследници, Омуртаг (814 – 831) и Маламер (831 - 836). Аналогични владетелски титли, chaganus vigerius и canizauci са записани многократно в латиноезичните източници за аварите, народ родствен по произход и език на прабългарите. От тук авторът на тези редове направи заключението (публикувано в сборник на научна конференция по история и археология, Шумен - 2011), че фразата КАНАЗ е самостоятелна владетелска титла, равностойна на архонт и хаган. Всъщност, Омуртаговата титла КАНАЗ и аналогичната ѝ аварска титла caniz са заимствани от по-късните славянски владетели на Панония и Великоморавия като княз. Не случайно в т.н. Именник на българските владетели, всички владетели от Аспарух насетне са дадени с титлата княз. Идеята, че титлата княз има българо-аварски произход е изказвана, но без аргументация от много автори досега.
Съвсем по друг начин разсъждават авторите от преди 70-80 години. През 1929 г. Цв. Радославов в желанието си да изкара прабългарите тюрки изказва хипотезата, че посочената дума KANAΣ е гърцизирана форма на тюркското khan и може да се чете като "хан". Това недоказано с нищо предположение се подема и постепенно се вкарва в учебници, статии, надписи, наименования на улици и селища. Нещо повече, без никакво доказателство „титлата” хан се прикачва и на по-ранните от Омуртаг владетели. Така се „създават” владетелите хан Крум, хан Аспарух, даже и хан Кубрат. Тази безогледна тюркизация на най-ранната ни история не се съобразява даже с всеизвестния факт, че при тюрките титлата се поставя не пред името, а след името на владетеля - сравни имената на известни личности като Чингиз хан, Осман паша Пазвантоглу, Ахмед ага Барутанлията и т.н. Изрази от вида „хан/кан Кубрат, „хан/кан Аспарух” и др. под. са неподходящи, не само защото Кубрат и Аспарух никога не са били ханове (канове), а и защото с това се унижава владетелското им дойстойнство.
В последните 20 години историческата наука откри свидетелства, които показват каква е била истинската титла на Кубрат. В откритото при с. Мала Перещепина съкровище, най-голямото за средновековна Европа, се намират и три златни пръстена, върху които са записани като номограми титлите и името на собственика. Тези пръстени са показани на снимката долу, заедно с прочита на техните номограми. Най-напред австрийския учен Йоахим Вернер, после и много чуждестранни и български учени разчетоха номограмите върху трите пръстена.




На трите пръстена се вижда името на Кубрат и неговата титла патриций, дадена му от византийския император Ираклий (610-641) при сключване на междудържавния договор за мир и взаимна отбрана между Стара велика България и Византия през 632 г. Но на първия, най-голям пръстен се чете и особената думичка БАТ, поставена пред името на владетеля. Думата БАТ не е случайна. Тя е една от най-известните и широко използвани титли и звания в древния индо-ирански свят и означава «владетел», «военначалник», «първенец» и др. под. В много източници името на Кубрат е предадено с формата Курбат, Орбат, Худ-бат, с което се подчертава негоната владетелска титла "бат".
Според проф. Борис Парашкевов тази дума присъства и в няколко знакови славянски думи с ирански произход: господ, господар и господин. Например «господ» произлиза от иранския израз gast pati, означаващ „владетел, повелител” (patiна враговете (gast). Староиранското pati - господар е заимствано в старогръцки като despot – господар и османо турски като padishah - господар на шаховете.
Всъщност не само Кубрат, но и неговият наследник – бат Баян (Батбаян) е носел тази титла, защото е бил 4 години начело на държавата. След нападението на хазарите бат Баян се покорява и остава със своя народ в земите покрай реките Дон и Кубан. Там се оформя зависимото княжество на т.н. «черни» (несвободни) българи. То надживява Хазария с 50 години и е покорено от Киевска Рус. Неговите потомци, заедно с придошлите славяни оформят днешните кубански и донски казаци.
Както изглежда, титлата бат е останала при Баян и безвъзвратно е загубена. Има данни обаче, че народът на Аспарух е продължил да назовава своя владетел, макар и неофициално, с титлата БАТ. Например, в Анонимния български апокриф от XI-ти век Аспарух е наричан с три имена - Исперих, Испор и Батой. Отец Паисий в своята История словеноболгарская също нарича Аспарух с името Батоя, а в почти синхронната история на монаха Спиридон (Исторiя во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ) Аспарух е наречен Батуя, князъ болгарский. Бенедиктинският монах от XI век Сигеберт (Зигеберт, Сигиберт) в своята Chronica Sigeberti Gemblacensis нарича Аспарух Батий. В Дуклянския летопис, написан в град Дукля (днес град Бар, Черна Гора) в края на 12 векАспарух е наречен Владин, Владино, Баладес. Имената Батой, Батоя, Батуя и Владин може да произлизат от посочената по-горе владетелска титла бат (владетел), която народът е продължил да употребява за известно време по силата на историческата традиция. Дуклянският летопис е бил написан на сръбски от анонимен свещенник, което обяснява сръбския превод на иранското Батой в славянското Владин.  По-късното славянско име Влад, Волод, Володя, Всеволод, Владимир може да се изведе като калка на прабългарската титла БАТ - владетел.
Според проф. Ив. Добрев титлата бат се среща и при ранните маджарски владетели – Юлай-Бат и Ар-пад. Името на хипотетичния брат на Кубрат – Самбат също може да съдържа тази титла. Титлата бат може да се съдържа и в известното название “БАТЮШКА” на руските царе. Възможно е топонимът Карнобат да произлиза от Крум (Карно) бат.
В заключение, документираната титла на Кубрат и синът му Баян е бат, а не хан.


       
       Разговор в Музея на гимназията в с. Мала Перещепина, Украйна    Обща снимка на граба на бат Кубрат - 17 август 2012
   
    Българска традиция на гроба на бат Кубрат          Посрещане на гостите от България от учители от гимназията в с Мала Перещепина
   
     Разговор на гостите от България с областното ръководство на Полтава                 Разказ на учителя по история от гимназията за намирането на съкровището в местността, наречена Карноховская балка (Карноховски бряг)

Няма коментари:

Публикуване на коментар