Loading

Научни меми в "Светът на Диска" на Пратчет


Тери Пратчет си отиде, но остави в книгите си вселени и на фантазии, и на авангардни научни представи, поднесени с лекота и хумор. Всъщност, всички книги са закачки в различни дози и на всякакви теми и  като че ли не оставя незасегнат мем.
Тук са обществени и социални явления като рок музиката (Музика на душата), киното (Подвижни образи), жуналистиката (Истината), операта (Маскарад), пощата (Пощоряване), банките, както и класическите пиеси на Шекспир - (Въоръжени мъже, Посестрими в занаята...), география и история. 
Но това, което особено ни очарова е атрактивния начин, по който обяснява науката за всички. 

Светът на диска - 

Дискът е фантастична планета. Този свят има свои собствени закони на физиката: светлината се движи бавно, магията е реална, дъгата има осем цвята, а космологията напомня староиндийската. 
На блещукащия фон на пространството Светът на Диска се въртеше полека върху гърбовете на четири великански слона, които пък бяха стъпили върху черупката на Великата А’Туин, звездната костенурка. Континентите помръдваха мудно, увенчани с климатични системи, които на свой ред се завихряха кротко срещу посоката на въртене, сякаш танцуваха сложен валс. Милиарди тонове география се носеха в небесата.("Глинени крака")
В Света на Диска законите на физиката са нагодени към един митологичен свят  - да, там действа гравитация - тя кара океана да се излива от краищата на диска "надолу", а "астробиолози" надничат от Ръба за да проверят какъв е пола на Великата А’Туин.
Някога древните са вярвали, че Земята  е плоска и са мислили, че "това е очевидно", но днес ние знаем, че нашата планета е кръгла. Светът на диска е отново плосък, а Тери Пратчет го изгражда логичен и съгласуван със законите на физиката, като че ли надсмивайки се на нашето "това е очевидно".
А според теорията на Стибънс за Б-пространството, всичко възможно на практика е неизбежно.  
Архиканцлерът се озърна към Пондър.
— Стибънс, възможно ли е да има и такава книга?
— Сър, според теорията за Б-пространството на практика е неизбежно. ("Последния континент")
В квантовата механика, тоталитарният принцип на Гел-Ман гласи: "Всичко, което не е забранено, е задължително". Това твърдение е във връзка с една изненадваща характеристика на взаимодействията: че всяко взаимодействие, което не е забранено от малък брой прости закони за запазване (за запазване на импулса, енергията...) не само е разрешено, но трябва да бъдат включено в сумата над всички "пътеки", които допринасят за резултата на взаимодействието. А в интерпретацията на квантовата механика на Хю Еверет за паралелните светове, принципът се приема буквално.

Тахиони. Пределни скорости. Полета и червееви дупки.

Светът на Диска е като като експериментална площадка, където съвременната наука обосновава митове и фантазии от всички времена и краища на света.
Скоро ви запознахме с хипотетичните частици, които се движат със скорост, по-голяма от скоростта на светлината - тахионите. За тях долната граница на скоростта, която никога не могат да достигнат е скоростта на светлината, а на Диска светлината е много бавна, т.е. това е свят на тахиони, една фантастична вселена с преплетени размерности на нашата (3,1 - пространство и време) и на хипотетичната (1,3).
Когато светлината се натъква на силно магическо поле, тя губи всякакво чувство за неотложност. Моментално намалява скорост. А в света на Диска магията беше смущаващо силна, което означаваше, че меката жълта светлина на зората се стичаше по спящия пейзаж като милувка на нежен любовник или, както някои биха казали, като петмез. Спираше, за да изпълни долини. Натрупваше се пред планински вериги. Когато стигаше Кори Селести, високата десет мили кула от сив камък и зелен лед, която бележеше пъпа на Диска и беше домът на неговите богове, тя започваше да се трупа на купища, докато най-накрая се разбиваше на големи лениви и тихи като кадифе цунамита върху тъмния пейзаж отвъд. ("Фантастична светлина")
Корица "Фантастична светлина", Джош Кирби
Светлината се движи бавно, мързеливо по Диска. Не бърза за никъде. Защо да се притеснява? При скоростта на светлината навсякъде си е едно и също място. ("Пирамиди")
За всеки без логически начин на мислене най-бързото животно на Диска е изключително невротичната Двусмислена Пузума, която се движи толкова бързо, че практически почти може да развие светлинна скорост в магическото поле на диска. Което означава, че ако можеш да видиш пузума, тя всъщност не е там. Повечето мъжки пузуми умират млади от остра форма на глезенна недостатъчност, причинена от много бързото им бягане след женски, които ги няма, а също така, разбира се, и от придобиване на самоубийствена маса в съгласие с релативистичната теория. Останалите умират от Принципа за неопределеността на Хайзенберг, понеже им е невъзможно да знаят какво са и къде са по едно и също време. А това означава, че пузумата придобива чувство на идентичност единствено в състояние на покой — обикновено двайсет метра навътре в отломките от планината, в която току-що се е блъснала със скорост близка до светлинната.
Носят се слухове, че пузумата е приблизително с размера на леопард, с уникална козина на черно-бели карета, въпреки че екземплярите, открити от мъдреците и философите на Диска, дават основание да се твърди, че в нормалното си състояние пузумата е плоска, много тънка и мъртва.("Пирамиди")
В Света на Диска има още едно поле - магическото. То има свойства и на електромагнитното поле, и на гравитационното, а също и "критична маса магия".
Магическото поле може да изкривява пространството. В библиотеката на Невидимия Университет, където това поле е особено силно, може да се изминат няколко километра без да се стигне края, там може и да се попадне в друг свят подобно на предсказаните от Айнщайн "червееви дупки". Магьосниците открили, че в Университета има черна дупка и я използвали практично...
— Преди време едно се отвори самичко в избата — подхвана Деканът. — Наглед беше най-обикновена черна дупка. Пъхнеш каквото ще да е вътре и то изчезва. Затова старият Архиканцлер Уедъруакс заръча там да бъде направена тоалетна.
— Практично — все тъй замислено промърмори Ридкъли.
— И ние това си помислихме, обаче скоро открихме, че другият край се е отворил на тавана. Няма нужда да ти описвам какво стана, нали?("Последния континент")
Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат. ("Фантастична светлина")
А точно четири са и фундаменталните взаимодействия в Стандартния модел на елементарните частици.
Бог не си играе на зарове с Вселената; той играе неразгадаема игра, която Сам е сътворил и би могла да се сравни — от гледна точка на останалите играчи — с това да играеш някаква крайно мътна и сложна разновидност на покера в стая, тъмна като в рог, с никакви карти, с безпределни залози и с раздавач, който не ви обяснява правилата и през цялото време се усмихва. ("Добри поличби").
А това е алюзия на спора на Айнщайн и Бор за същината на квантовата механика: Айнщайн: „Бог не играе на зарове!“, Бор: „Не казвай на Бог какво да прави!“.

Пеперудата на хаоса

В 17-тия роман на "Света на Диска", "Интересни времена", Тери Пратчет изследва как работи хаоса, включително аспекти на "Теорията на хаоса", откритие в математиката, което промени много области на познанието. То показа, че в много случаи детерминистичните закони са неприложими.
Тери Пратчет въвежда епизодичната роля на едно странно насекомо - Papilio tempestae:
Квантово-климатичната пеперуда (Papilio tempestae) е мътножълта, макар и налудничавите шарки по крилцата й да заслужават сериозно внимание. Най-забележителната й черта обаче е способността да твори климат.
Предполага се, че свойството е възникнало в борбата за оцеляване — дори и прегладняла птица би се озорила много да погълне гадно микроторнадо с диаметър шест пръста. После вероятно се е превърнало във вторичен полов белег, също като пъстрите пера на птиците. Я ме вижте само, сякаш се перчи мъжкарят, докато се мотае нехайно под плътния саван на тропическата джунгла. Може да съм противно жълт, ама след две седмици на хиляда мили оттук ще има заглавия „Неочаквани бури пораждат хаос по пътищата“.
Авторът на странния свят на Диска загатва за известния "ефект на пеперудата" в теорията на хаоса, чиитоуравнения са силно чувствителни към началните условия. И най-малкото отклонение от началните условия може да доведе до огромни различия в резултата.
Обикновено се смята, че събитията, способни да променят света, са неща като големите бомби, налудничавите политици, големите земетресения или обширните миграции на населението, но сега е ясно, че това е много старомоден възглед, поддържан от хора, които нямат нищо общо със съвременното мислене. Онези неща, които наистина променят света, според теорията за Хаоса са дреболиите. Пеперуда махва с криле в амазонската джунгла и в резултат ураганна буря помита половин Европа.
Някъде в заспалата глава на Адам се бе появила пеперуда.("Добри поличби")
За връзката между ред и хаос и способността на последния да се самоорганизира, между впрочем, съвсем реални явления, които науката разглежда (автокаталитичните химически реакции на Белоусов-Жаботински, клетките на Бенар и др.): 
Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор.("Последният континент")

Котка в кутия

Котките заемат особено място в творчеството на Тери Пратчет, а той определено е голям познавач на тяхната природа, а тя е специална и квантова най-често.
Котаракът на вещицата Леля Ог Грибо е често повтарящ се персонаж в книгите на Прачет. Той е въплъщение на всички пороци. В книгата "Вещици в чужбина" за първи път се превръща в човек, благодарение на обичайното за Диска "морфогенетично поле". 
От гледна точка на физиката е по-интересен един специален вид котки - Котката на Шрьодингер, която е прочут мем в квантовата физика. 
Според класическата физика, изследваният обект може да се намира в едно от множество възможни състояния. В квантовата физика обаче съществува напълно различна ситуация: обектът може да бъде в няколко състояния едновременно, т.е. има наслагване на две или повече състояния. Това е наслагане без никакво взаимно влияние и се наричасуперпозиция от състояния.
Мисловният експеримент - котка в кутия, която може да бъде мъртва или жива според протичането на случаен радиоактивен разпад, е представен от Ервин Шрьодингер, за да покаже, че пренасянето на понятия от квантовата механика в макросистемите, например обекти с размерите на котка създава неочаквани проблеми - суперпозицията на състоянията на котката предполага, че тя ще бъде и жива, и мъртва преди да се отвори капака на кутията, когато ще се случи “колапс на вълновата функция”, която описва състоянието на котката.
Как този въпрос на квантовата физика е отразен от Тери Пратчет? В книгата си "Вещици в чужбина" той споменава, че ако затвориш котка в кутия, то в тази ситуация котката е:
  • или мъртва
  • или жива
  • или дяволски много ядосана.

В Последният герой (The Last Hero), слугата на Смъртта, Албърт, обяснява, че с вдигането на капака ще се определи дали котката е жива или мъртва. Ето пасажа:
Седнал в кабинета си нейде из своя мрачен дом в околностите на Времето, Смърт се взираше в дървената кутия. — МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА ОПИТАМ ОЩЕ ВЕДНЪЖ.
Пресегна се, взе едно котенце, погали го по главата, предпазливо го постави в кутията и затвори капака.
— ЗНАЧИ КОТКАТА УМИРА, КОГАТО И СВЪРШИ ВЪЗДУХЪТ?
— И тъй би могло да стане, господарю — отвърна Албърт, личният му сипа. — Но май същината е в друго. Ако съм разбрал правилно, не знаете дали котката е жива или мъртва, докато не я погледнете.
— АЛБЪРТ, ЩЕ НАСТЪПИ ГОЛЯМ ХАОС, АКО ДОРИ АЗ НЕ ЗНАМ ДАЛИ НЯКОЯ ТВАР Е ЖИВА ИЛИ МЪРТВА, БЕЗ ДА Я ПОГЛЕЖДАМ.
— Ъ-ъ… ами според тая теория, господарю, самото поглеждане определяло дали е жива или не.
Смърт като че се засегна.
— НИМА НАМЕКВАШ, ЧЕ СТИГА ДА ПОГЛЕДНА КОТКАТА, ЗА ДА Я УБИЯ?
— Изобщо не е тъй, господарю.
— ВПРОЧЕМ НЕ МИ Е ПРИСЪЩО ДА ПРАВЯ СТРАШНИ ГРИМАСИ.
— Честно казано, господарю, не ми се вярва и самите магьосници да схващат тия измишльотини с… неопределеността ли беше, несигурността ли… По мое време не се занимавахме с глупости. Който не беше сигурен, умираше.

В “Автентичната котка” е описан специалния вид котки – “Котките на Шрьодингер”:
По-малко известна е работата на група учени, които не разбрали, че Шрьодингер говори за „мисловен експеримент“, и взели, че го осъществили. С кутията му, с радиоактивния му източник, с шишенцето му с отрова, с всичко. И с котката му, разбира се.
Обаче пропуснали едно важно съображение. Докато наблюдателят може и да не знае какво става, котката в кутията ще знае, и още как. Можем да приемем, че ако процесът на висене концентрира ума, то тогава лекото подозрение, че всеки момент някакъв си там по бяла престилка ще вдигне капака и съществува шанс петдесет на петдесет вече да си умрял, прави чудеса за мозъка. Пришпорена от това знание, а може би и от всичките кванти, носещи се из лабораторията, котката се шмугнала зад един ъгъл в пространството/времето и била открита, леко пошашавена, в шкафа на портиера. Еволюцията обаче винаги бързо прихваща новите идеи и този новаторски начин за измъкване от заплетени ситуации бързо бил предаден на потомството й. Тя имала многобройно потомство. Като имаме предвид новооткритата й дарба, това не е за учудване.
Важният ген се оказал толкова невероятно доминантен, че сега у много котки има по нещо от Шрьодингер. То се характеризира със способността да влизат в и излизат от заключени кутии, като например стаи, къщи, хладилници, онова, в което сте кълнете, че сте ги сложили, за да ги занесете на ветеринар и т.н., и т.н., Ако снощи сте изхвърлили котката, а на сутринта тя кротко си спинка под леглото ви, то тя е Котка на Шрьодингер.
Хипотезата за паралелните светове на Хю Еверет е едно от решенията на парадокса на котката на Шрьодингер. Когато кутията се отвори, Вселената се удвоява, като в единия свят котката е жива, а в другия - е мъртва. А ето как представя тази хипотеза мърморещият си стар магьосник Муструм Ридкъли, Архиканцлер на Невидимия университет в Анкх-Морпорк от романа “Господари и господарки“:
— Гащите на времето… — повтори Ридкъли. Единият ти Аз тръгва по единия крачол, другият — по втория. И навсякъде кон… континунунууми. Когато бях момче, имаше една-единствена Вселена и толкоз. Тревожехме се само за тварите, които можеха да нахлуят от Тъмничните измерения, но поне имахме тази наша пуста опустяла Вселена и знаехме на какво сме стъпили. Сега се оказва, че проклетиите били милиони. Откриха гнусна котка, дето можеш да си я затвориш в кутия и хем да е жива, хем да е умряла. Или нещо подобно. Само търчат напред-назад и врещят — чудесно, великолепно, ура, ето още един квант.

Религия и наука. Богът на еволюцията

В "Светът на диска" има божества от всякакъв калибър (има и "Малки богове") и с всякакви ресори - има си дори "О, Боже на махмурлука":
— Но знаеш за Винчо, бога на пиянството, нали? Ох…
— Разбира се.
— Грамадна тлъста твар, носи венец от лозови листа на главата си, винаги го рисуват с пълна чаша в ръка… Олеле… И знаеш ли защо му е толкова весело? Защо противната му мутра е вечно ухилена? Защото знае, че и на сутринта ще му бъде хубаво! Защото на мен се пада…
— …целият махмурлук ли? — досети се най-после Сюзън.
— Аз дори не пия! А кой се гърчи над тоалетната чиния всяка сутрин? А-а-ах… — Той пак си опипа главата. — Нормално ли е усещането, че черепът ти е тапициран отвътре с кучешка козина?
— Не ми се вярва.
— А-ах… — Хленчо се олюля. — Нали си чувала как се хвалят някои хора: „Снощи глътнах петнайсет бири, пък сутринта главата ми ясна като кристал.“
— Има ги и такива.
— Копелета! Разминава им се, защото аз се будя сутрин в локва бълвоч. Поне веднъж, ама сериозно ти говоря — поне веднъж искам да си отворя очите, без бузата ми да е залепнала за нещо на пода. — Той поумува. — А бе, има ли жирафи в тая гора? ("Дядо Прас")
Отношенията между хората и боговете на Диска са по старогръцки жизнерадостни и атеистични:  
По природа джуджетата не бяха религиозен вид, но в един свят, където подпорите на шахтите можеха да се съборят без предупреждение, а кухините, пълни с газ, внезапно можеха да експлодират, те бяха разбрали нуждата от богове като един вид свръхестествения еквивалент на каската. Освен това, когато си удариш палеца с четирикилограмов чук, хубаво е да има по кого да богохулстваш. Необходимо е да си много специален и решителен тип атеист, за да подскачаш нагоре-надолу, затиснал ръка под мишница и да крещиш: „О, произволни флуктуации във времепространствения континуум!“ или „Аааргх, примитивен и овехтял възглед на патерица!“ ("Въоръжени мъже")
- Добре, де - настоя плъхът, - когато се събудиш, къде отива онова сънуващото в теб ? Когато умреш, къде отива онова нещо, дето е вътре в тебе ?
— Кое, зеленото мехуресто нещо ли ?
— Не ! Онова дето е зад ушите ти !
— Имаш предвид розовосивкавото нещо ли ?
— Не бе ! Невидимото нещо !
— Отде да знам ? Никога не съм виждал невидимото нещо ! ("Изумителният Морис и неговите образовани гризачи")
Демоните присъстват на Диска поне от толкова време, отколкото съществуват и боговете, които в много аспекти твърде наподобяват. Разликата между тях всъщност е като разликата между терористите и борците за свобода. ("Ерик")
"Последният континент" е калейдоскоп от предрасъдъци и парадокси на неразбирането на механизмите на еволюцията. 
Например помисли за лемингите.
— Лемингите ли, сър?
— Ами да. Малките смотаняци честичко се хвърлят от стръмни скали в морето, нали? И колко от тях са се превръщали в птици по пътя надолу, а?
— Нито един, разби…
— Видя ли сега! — подсмихна се ликуващо Архиканцлерът. — Няма полза да си кажат: „Ей, що не размахам малко лапички?“ Напротив, трябва да вземат навременно и позитивно решение за снабдяване с истински функционални криле.
— Как тъй? За две секунди ли?! Докато падат към скалите?
— Сещаш ли се за по-подходящ момент?
— Но… Сър, лемингите просто не се превръщат в птици!
— Щяха обаче да се радват на по-добра участ, ако можеха.
През един прозорец (буквално) на пространството група преподаватели на Невидимия университет попадат на странен остров, на който "Богът на еволюцията" експериментира, създавайки организми, точно такива, каквито за необходими за групичката магьосници - дървета и храсти, който раждат шоколадови кокосови орехи, сливов пудинг и дори цигари с филтър. Ако живите същества бяха направени от разумен "Създател", не би ли постъпил точно така? И само в един екземпляр. Защо му е да изобретява секса? 
— Я виж ти… — Висшата сила на острова се вторачи пронизващо в него. — Както и да е… Така започнах. Вкопчих се в идеята, че е несравнимо по-добре да сътворя създания, които да си променят сами инструкциите при необходимост…
— Ясно, говорите за еволюцията — досети се Пондър Стибънс.
— Нима? — Божеството поумува. — „Промяна с хода на времето…“ Да, думата е напълно уместна. Еволюция. Тъкмо с това се занимавам. Уви, не потръгна както се надявах.
Зад него се чу слабичък пукот. Малкото растение даде плод, който се разцепи, и в него, нагъната като хризантема, се показа свежобяла носна кърпичка.
— Е, убедихте ли се? С такива чудеса на природата се боря. А всичко наоколо се държи толкова себично! — Богът взе разсеяно кърпичката, изсекна се и я пусна на земята.
Това "себично" си е намигане към самия създател на понятието "мем", Ричард Докинс и неговата теория за себичния ген.

Няма коментари:

Публикуване на коментар