ДИМИТЪР ГЮДЖЕНОВ – БАТАЛНИЯТ МИТОТВОРЕЦ – I ЧАСТ

ИЗТОЧНИК: antonstaykov.com

В две поредни статии ще проследя проектите за пощенски марки на Димитър Гюдженов. Първата статия е публикувана в списание „Филателен преглед“,  брой 4/2013 г.
Благодаря на Румяна Пенчева за щедростта в споделянето на откритията!
Димитър Гюдженов (1891-1979) е художник, дълбоко вкоренен в българското съзнание през последните 100 години. Картините му с историческа тематика градят митологията и повдигат националното самочувстие по време на две войни, обслужват пропагандните цели на властта в царство България и на тоталитарното социалистическо общество след 1944 година. Аспаруховата конница, Хан Кубрат, Цар Симеон, Второто българско царство, Ботевата чета – в биографията на този дисциплиниран и последователен художник е трудно да се намерят липси от българската история. Почти няма важно събитие, за което Гюдженов да не е оставил тържествен портрет или многофигурна композиция. Историческите фигури, които са негови (и колективни) герой, са тържествени, със самочувстие от великите цели и победи, в които са главни фигури, център са на тълпи почитатели и следовници. Неслучайно Гюдженов е официален военнен художник между двете световни войни.
В годините на прехода – след 1990 година – пропагандната сила на неговите голямоформатни композиции и официални портрети загубва своята актуалност, заместена от индивидуалното, което промени проблематиката на българското изкуство, което диша въздуха на свободата и трябва да навакса десетилетно закъснение. Но живописните битки и тържествени триумфи на български царе и герои, изписани от този силен батален творец, продължават да са отлична илюстрация за учебниците по история със своята знаковост, с патоса на историческите фигури и събития от по-далечната история, за които е невъзможна безпристрастната фотографска неутралност на новото време (съзнавам условността на термина “фотографска неутралност”).
Още като студент художникът е на фронта, рисува от натура – но съвсем не по начина, по който са се сливали с природата барбизонците и първите импресионисти. Стативът му е често в калта на военните действия сред гърма на оръдията, “декорите” са ужасяващо истински. Димитър Гюдженов е редник от 12-та “допълняюща” дружина. Съставена по време на мобилизацията, в нея почти всички са студенти, прекъснали обучението си при започване на войната. Гюдженов е втора година в Рисувалното училище, но с охота заминава на фронта. Като художниците Александър Божинов, Никола Михайлов, Райко Алексиев, Владимир Димитров-Майстора, Симеон Велков, Борис Денев, Август Розентал и много други.
След подписване на Букурещкия договор Гюдженов заминава за Париж и става извънреден ученик на баталния живописец Кормон. В града на художниците живеят едновременно най-различни художнически нагласи. Пикасо, Ривера, Фужита се излагат по едно и също време с академични художници от различни поколения, които правят силно впечатление на Гюдженов и му помагат да направи своя избор: Кабанел, Месоние, Детай стават негови примери. Тий остава за цял живот последователен академик. И все пак, в подготвителни етюди и свободни скици и пейзажи виждаме, че той познава  и цени импресионистичните техники и чувствителност, използва символистични и сецесионови елементи в декоративните задачи, които са му възлагани постоянно.
През 1920 година той е поканен за професор в Художествената Академия, където преподава 30 години.
Да проследим военните сюжети на Гюдженов в пощенските издания, които са с определена патриотична и пропагандна функция – описване на смелостта на армията, но най-вече – обозначаване на стратегически места с цел тяхното “ознаковяване в българска идентичност”, която без никакво колебание да ги определи като физическа и културна българска територия пред света. Препоръчвани сюжети за военните художници са били “трудностите, които войските преодоляват: изкачване по стръмни и скалисти склонове на пехота, на оръдия, подпомагане от местното население, изкачване или спущане на артилерия. Из живота на конницата: разезди, влизане в село, коневози… газене на реки. Изкуството на техническите войски:  разрушени мостове и тяхната поправка, устройване на серпентини (виещи се пътища) по непристъпни места. Обози по трудно проходими местности…” (Аврамов, 70 стр.) Огромното количество скици от фронтовете помага на Димитър Гюдженов както в работата му по живописни композиции, така и за проектите му за пощенски марки.
В Б.К. 158 цар Фердинанд е разположен в кръг, между картите на Македония и Добруджа. Годината e 1915-1916, а България е “ЦЕЛОКУПНА”, прилагателното е изписано в горната част на марката. В “Македония” “н” и “и” са сляти в интересен дифтонг заради търсената необичайна калиграфия. “Новите” територии са обозначени с точки – като насадени с овошки полета – иронична метафора за тези изстрадали места.
В други марки от военните серии откриваме интересни композиционни прилики с непубликувани проекти на Гюдженов, свързани с фронта в Добруджа. Намираме неочаквано в ЦДА, с помощта на Румяна Пенчева, три проекта за марки, останали непубликувани поради развитието на военните действия в неблагоприятна за България посока. Проектите са цветни, подписани с вензела на Гюдженов.
  1. В непубликуван проект за марка от 30 ст сюжетът е “войници в окоп, които стрелят към невидим враг – отляво-надясно”. Обработката на буквите (квадратни отвън, с кръгли отвори – като пистолет Маузер), са подобни на марка с номер Б.К. 163. Много си приличат и групите от войници – трима, в еднакви пози. Пейзажът – поле с жито, ни показва местоположението на битката, подсилено от орнаментите в рамката – житни класове. При Б.К.163 пейзажът от околностите на река Черна е заобиколен с рамка от патрондаш.
  2. В проект за марка от 2 лева е изобразен войник на пост. През Първата световна война мостът при Черна вода е завзет от българската армия на 25 септември 1916. 
    Композицията ни напомня марка с номер Б.К. 162. Буквите в “България” са със същата орнаментика, войникът е обърнат в другата посока, но е в същата пропорция в изобразителното поле, символното пазене от войник превръща пейзажа в натоварен с “притежание” спрямо мястото – в случая стратегическия мост над река Дунав, изключително  важен по време на военните операции в Румънската кампания. Представителният характер на сюжета се подчертава от щит с корона, който разделя надписа “България” в горната част.
  3. Третият проект, намерен в Държавна агенция “Архиви” с автор Димитър Гюдженов е със сюжет от прекосяването на река Дунав, отново по време на същата кампания. ЪгловAта транспортна лодка на първи план, по-навътре в реката се виждат още три. Характерната форма на веслата, детайлите в сглобките на лодката, разпознаваемите елементи от десантната униформа на българските войници показват голямата наблюдателност и добросъвестност на художника.
Въпреки, че тези три проекта не са осъществени като пощенски продукт и не са разпространени поради историческите обстоятелства след поредните три войни, съществуването им говори за изключителната воля, добросъвестност и патриотичност на българските художници, които по безпрецедентен начин участват в три ужасни войни, като доказват храбростта на българина, но и горчивата участ на българската държава при управлението на Фердинанд. В следващата част ще проследим как Димитър Гюдженов се справя за втори път с темата “Добруджа” и как оцелява по време на тоталитарния комунистически режим, като прибавя важни марки за българската пощенска история и нови живописни творби за историята на българското изобразително изкуство.
(следва)
Антон Стайков, април, 2013

Списък на нарисуваните и оформени от Димитър Гюдженов преди 1944 година пощенски марки:
Номер по БКТемаДетайлиЗабележки
126Орач-военноинвалид1918 г.
II  военно издание
1 ст.,  сиво маслинено
Работил като военен художник по време на войната
158Цар Фердинанд I и карта на България с Добруджа и Македония1921 г.
III военно издание
10 ст., винена
Цоневски ги нарича “забранени”. Поради протеста на Югославското правителство са  извадени от обръщение.
161Старият мост на река Вардар в Скопие1921 г.
III военно издание
10 ст., лилава
162Български войник, на фона град Охрид с църквата “Св. Климент” с гроба на Св. Климент Охридски, Самуиловата крепост и Охридското езеро с църквата “Св. Йоан Канео (Богослов)” на брега1921 г.
III военно издание
10 ст., синя
163Български окопи край река Черна1921 г.
III военно издание
50 ст., виолетова
273Боят на Шипка ( и камъне и сърве изчезнаха там)1934
Серия за освещаване на Шипченския паметник
1 лв., зелена
286Капитан Георги Мамарчев.1935
100 години от Велчовата завера.
Серията е правена в екип с близкия му приятел Кръстю Чоканов, който рисува марката с номер 285.
376Емблемата на българските съобщения1939
60 години Български пощи.
377Пощенската палата в София1939
60 години Български пощи.
461Македонка в народна носия1941
Обединена България просъединяване на Македония, Тракия и Моравско
471военноинвалид1942
За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.
В екип с Васил Стоилов
472Изпращане за фронта1942
За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.
В екип с Васил Стоилов
473Санитарна помощ на ранен боец1942
За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.
В екип с Васил Стоилов
474Вдовица с деца до войнишки гроб1942
За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.
В екип с Васил Стоилов
475Вдовица пред военното гробище в София1942
За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.
В екип с Васил Стоилов
476Царица Йоанна на посещение при ранен войник1942
За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.
В екип с Васил Стоилов
491 (и 496)1944
траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.
492 (и 497)1944
траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.
493 (и 498)1944
траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.
494 (и 499)1944
траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.
495 (и 500)1944
траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.

БИБЛИОГРАФИЯ:
Аврамов, Димитър. Майстора и неговото време. Български художник. София, 1989
Ангелов, Димитър. Димитър Гюдженов. Монографичен очерк. Български художник. 1969
Маринска, Ружа. Ретроспективна изложба на Димитър ГюдженовВ “Каталог за изложба в НИМ”. София, декември 1992−февруари 1993
Йорданов. Симеон. Последните марки на “Царство България” и последния опит за “Министерски” блок. В сп. “Филателен преглед”, брой 8. София, 2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар