Loading

ДИМИТЪР ГЮДЖЕНОВ – БАТАЛНИЯТ МИТОТВОРЕЦ – II ЧАСТ

ИЗТОЧНИК: ANTONSTAYKOV.COM


В брой 5 – май/2013 г. – на списание „Филателен преглед“ е публикувано продължението на статията ми за филателната сага на Димитър Гюдженов  (продължение от ФП 4/2013).


Като прокоба, за втори път на художника се пада тема за откъснатите от България земи – през 1941 година в серията, посветена на Обединена България, му е възложен сюжет “Македонка в народна носия”. Само 4 години след това територията на България наново ще бъде начертана и разделена от великите сили. И хиляди българи ще останат завинаги граждани на други държави. Усмихнатата българка в богата носия ще остане само в пощенските албуми.
Последната задача на Гюдженов преди завладяването на България от Съветската армия е траурна серия – половин година след смъртта (1943) на монарха (491-500). А първата задача за пощенска марка след световната победа над фашизма художникът получава в средата на 1946 година – възпоменателен портрет на Александър Стамболийски.


В траурните марки приглушените зелени, лилави, кафеви и сини портрети с използвани официални фотографии на цар Борис не оставят много свобода – задължителна черна рамка и изписано перо отстрани, годините 1894-1943 и корона горе в средата, кондензирани шрифт “ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ” напълно обслужват тъжния помен.
В посветената на 23-годишнината от смъртта на земеделския лидер пък щрихът е свободен както в бръчките на челото и къдравите коси, така и във фона – от главата излизат концентрични линии-руни, означаващи сияние от светлина. Започнал е периода на култ към различни политически личности.



В серията, посветена на Отечествената война (597, 599, 601-604м  606), Димитър Гюдженов се включва в работата на колектив. Тук той работи заедно с по-младите Поплилов, А. Тилов и Б. Тилов и – поелият най-отговорните след 1944 година художествени задачи – Борис Ангелушев.Колективната работа ще стане норма в годините след войната, практиката да се работи в бригади ще остане до края на 50-те. Резултатите в сериите са интересни, графичните стилове на признати майстори и млади художници се унифицират и се създава възможност както за създаване на нова традиция в графичния занаят, така и опасна възможност за взаимозаменяемост и заличаване на авторската “незаменимист”.














В (597) и (603) Гюдженов работи според изискванията на времето – рязък графичен щрих, блоков шрифт в цифри и букви, детайлност: граната, каски, телена мрежа, метално сандъче за амуниции са изобразени в най-четливия ракурс. Рисунъкът на цялата серия е имитация на негативна художествена техника за дълбок печат (лино или гравюра на дърво), марките са отпечатани все пак с по-евтиния висок печат. Динамиката на конете и оръдието в (599) са истински малък шедьовър с чистата стилизация, минималното количество щрихи, трите фигури, които се съединяват в едно цяло. В (601) са останали ар-деко елементи в големия кръг на цифрата 9 и в надписа “България”.




И отново – около разрушения мост е оставено чисто пространство, което привлича погледа към достигнатата цел на атаката. В (602) и (604) художникът е виртуозен в противопоставянето на успоредните саби на атакуващите конници и виещите се щрихи във фона. Този сюжет е алегоричен: контраста на смазващата атака на справедливите конници се противопоставя на безсилно протегнатата ръка на самотния паднал враг.Автомобилният конвой в (606) с трите плана и виещ се път през анонимна планина разказва за трудностите в пътя към крайната победа.


За серията “Рилски манастир” Гюдженов подготвя проект за лимитиран блок и изглед от двора на Рилския манастир. В стилизираната църква, прочутите галерии на манастирския комлекс, квадратната Хрельова кула и небето над Рила се вижда дълбоко познаване на традицията на самоковската щампа и типичната българска стилизация в образа на светията (посветеният на него блок остава само като проект: вж. ФП 8/2008).


През 1947 година художникът получава неутралната поръчка за помощна акция за пощенските служители (674-676). Това е последната му серия, издържана в чист графичен стил, напомнящ линогравюра. Следващите му проекти са в колектив с друг художник, в тях отговорностите са други. Също и стила.
Стилът на социалистическия реализъм: След идването на съветската армия и създаване на министерство на пропагандата начело с Димо Казасов[1], в българското изкуство визуалните послания започват да се подчиняват на строго определени норми. Тяхното престъпване е било нежелано и опасно. Донесеният от СССР стил се определя като “социалистически реализъм”, въпреки че така и не успява да докаже на практика обърканите теоретични постулати на български критици-цензори (Богомил Райнов, Тодор Павлов, Александър Обретенов и т.н.).
Някои от чертите на стила могат да се обобщят като: примитивно схващане на реализма и копиране на материалните видимости, груби пропагандни функции, “общодостъпност” на художествения език, нивелиране и уеднаквяване на почерка, сляпо подражание на съветското изкуство, връщане към анахроничното изкуство на първото следосвобожденско поколение (Мърквичка, Митов, Вешин) и т.н.[2] Не трябва да се забравя, че това са и някои от чертите на изкуството по време на националсоциализма в Германия, повлиял донякъде и на някои български прояви във визуалното, така че част от художниците, творили в началото на 40-те, са напълно конвертируеми и за целите на новата власт след 1944.
Заедно с Н. Бисеров, Димитър Гюдженов изработва няколко емблематични за периода на нормативния социализъм (1949-1956) серии. [3]
Никола Бисеров е познат с няколко важни за българската филателия серии. Негови са сватбените марки (236-139). През 1931 година той рисува повечето проекти за серията, посветена на Балканските игри (249-251, 253-254), въздушната серия от 1932 година (263-265), част от “шипченската” серия (275, 277, 278), една от футболните марки през 1935 (290), две от  празничната княжеска серия (360, 362), посветените на 100 г. пощенска марка (402-403). Повечето са контрастни, със силно изразен графичен стил. В две марки от 1940 година той показва и две обемно разработени в един тон марки със скулптурно разработени в гризай портрети на Гутенберг и Никола Карастоянов (453-454).
Това качество се оказва подходящо за представителни портрети и официозни задачи, нужни на новото министерство на пропагандата. Затова Бисеров (подобно на архитекта Овчаров, повикан да напарави спешно проект за мавзолей на Димитров) оцелява при новата власт и в определен момент е изваден на показ. Заедно с Гюдженов го ангажират в рисуването на серията “Паметник на съветската армия”. 

Марките са отпечатани с дълбок печат, нарисувани са с видимо старание за влизане в новите норми. Символите на социализма са и основа за композиционното разполагане на елементите. На проектите са описани и директивите, според които е изработена серията: Мотто “Сталинград” за (703) (двойното “т” говори за руска цензура), мотто “Севастопол” за  (705), мотто “Москва” за (706). Опълченецът и войникът от Съветската армия са обърнали гръб на паметника на Шипка и гледат устремено в излъчващата симетрични лъчи петолъчна звезда (705). В проектите, изпълнени в размер 14/20 см, се вижда живописния маниер по примера на фигуралните композиции, приемани в общите художествени изложби от тези години. В отпечатаните четири марки от серията са се загубили рязката четливост на блоковия шрифт, скулптурната разработка на фигурите, резултатът – тягостни композиции с централизирани елементи и деспотично повторение на петолъчки, пирамидални сгради, клончета на мира, увенчани с портрет на Сталин в характерна овална рамка.


Екипът Никола Бисеров – Димитър Гюдженов работи заедно за още няколко серии – ЗаПървата “петилетка” – 1949, те рисуват (749) ВЕЦ “Бели Искър” в Рила (мото “Струя”), циментовия завод “Гигант” в Димитровград (750), плакатната марка, изпъстрена със символи на промишлеността и селското стопанство (753). Последната марка от серията може да бъде сложена безпогрешно редом с образци от италианските художници футуристи, службили на  Мусолини, или на някои нацистки пропагандни плакати в подкрепа на немската икономика, създадени 10 години по-рано. Електрически стълбове, зъбчатка, житни класове, комини и централизирана симетрична композиция, заедно с блоковия шрифт, са белези на естетика, която ще владее социалистическите страни още десетилетия живот зад желязната завеса.



Димитър Гюдженов е от най-трудoлюбивите художници на пощенски марки в Българската история. Надарен с устойчивост и последователност на характера, той успява да маркира две различни социални епохи както с живописта си, така и с оформителското си творчество. Още преди смъртта на Сталин престава да получава поръчки за пощенски марки. 


През 1962 година е назначен за патриаршески художник към Светия Синод в София и постепенно се оттегля от приложна и оформителска работа. [4]
Антон Стайков, май, 2013

БИБЛИОГРАФИЯ:
Аврамов, Димитър. Летопис на едно драматично десетилетие. Наука и изкуство. София, 1994
Ангелов, Димитър. Димитър Гюдженов. Монографичен очерк. Български художник. 1969
Дойнов, Пламен. Българският соцреализъм. Норма и криза на литературата в НРБ. Сиела. София, 2011
Еленков, Иван. Културният фронт. Сиела. София, 2008
Йорданов. Симеон. Последните марки на “Царство България” и последния опит за “Министерски” блок. В сп. “Филателен преглед”, брой 8. София, 2008

48 са нарисуваните и оформени от Димитър Гюдженов година пощенски марки,  от тях 22 са реализирани след 9 септември 1944 г.:
СЛЕД 1944 годинаТемаДетайлиЗабележки
58023 години от смъртта на александър Стамболийски1946 г.
100 лв.
Портрет на земеделския лидер, четиристна детелина – символ на БЗНС
597Отечествена война1946 г.
2 лв. лилава
На огнева позиция, Ниш, 14.10.1944
599Отечествена война1946 г.
5 лв.
Транспортиране на артилерийски разчет
601Отечествена война1946 г.
9 лв.
строителство на понтонен мост
602Отечествена война1946 г.
10 лв лилава
Кавалерийска атака
603Отечествена война1946 г.
20 лв синя (сюжета от 597)
На огнева позиция, Ниш, 14.10.1944
604Отечествена война1946 г.
30 лв оранжева (сюжета от 602)
Кавалерийска атака
606Отечествена война1946 г.
50 лв
автомобилен конвой
6101000 години от смъртта  на св. Иван Рилски – Рилски манастир1946 г.
10 лв, зелена
двора на Рилския манастир с главаната църква и Хрельовата кула
674Помощна акция за ПТТ служители1947 г.
4+2 лв
пощенски раздавач
675Помощна акция за ПТТ служители1947 г.
10+5 лв
телеграфен монтьор
676Помощна акция за ПТТ служители1947 г.
20+10 лв
телефонистки
703Паметник на Съветската армия1948 г.
4 лв английско червено
Войник от Съветската армия
В екип с Н. Бисеров
704Паметник на Съветската армия1948 г.
10 лв зелена
посрещане на Съветската армия
В екип с Н. Бисеров
705Паметник на Съветската армия1948 г.
20 лв синя
Опълченец и войник от Съветската армия, паметникът на Шипка
В екип с Н. Бисеров
706Паметник на Съветската армияСпаската кула на Кремъл в МоскваВ екип с Н. Бисеров
749Първи петгодишен народностопански план1949 г.
4 лв зелена
ВЕЦ “Нели Искър” в Рила
В екип с Н. Бисеров
750Първи Първи петгодишен народностопански план петгодишен народностопански план1949 г.
9 лв червена
циментовия завод в Димитровград
В екип с Н. Бисеров
753Първи петгодишен народностопански план1949 г.
50 лв кафява
Символи на промишлеността и селското стопанство
В екип с Н. Бисеров
759Граничари1949 г.
4 лв кафява
граничар с куче и овчар
764Една година единна ОФ1949 г.
20 лв синя
квартален съботник
В екип с Н. БисеровМото “Бригада 5”
86940 години от учредителната конференция на СРСДМ (т.с.)1952 г.
16 ст.
Партизани в акция


[1] Еленков, Иван. Културният фронт. Сиела. София, 2008
[2] Аврамов, Димитър. Летопис на едно драматично десетилетие. Наука и изкуство. София, 1994
[3] Дойнов, Пламен. Българският соцреализъм. Норма и криза на литературата в НРБ. Сиела. София, 2011
[4] Ангелов, Димитър. Димитър Гюдженов. Монографичен очерк. Български художник. 1969

Няма коментари:

Публикуване на коментар