Loading

Отива си нашата тъжна страна.

Отива си нашата тъжна страна.
Печалната наша страна си отива.
Потресена, смазана, болна жена -
тя иска да знае защо я убиват.
Но отговор няма. Отвъд и отсам.
Присъда, издадена някъде в мрака.
Ще минем без памет. Без слово. Без храм.
Ще минем дори и без себе си някак.
А после ще свикнем със лудост и смърт,
ще заживеем накрая с мотива:
„Навеждай главата, че хлябът е кът.”
Печалната моя страна си отива.
Смалява се. Гасне. Изтича без звук.
Методий и Кирил били са шпиони.
Бездарен бил Вазов, а Ботев - хайдук
и хаймана, който вятъра гонел.
А Левски бил просто един терорист.
Батак пък - измислица на патриотари.
…И смерч се извива в небесната вис,
помита, премазва, изтрива България.
Зурните ехтят и кючекът гърми.
Нетолерантни не можем да бъдем.
В земята, щом трябва, ще легнем сами.
Казано иначе, ще заменим
днешната смърт със живота отвъден.

Георги Ангелов

Няма коментари:

Публикуване на коментар