Източник: https://www.facebook.com/starotarnovo
Живописно изваяният от завоя на река Янтра хълм Боруна е сред най-впечатляващите и атрактивни гледки във Велико Търново. Приличащата на огромен кораб природна забележителност остава незастроена чак до 20-те години на миналия век.
С построяването на Стамболовия мост в края на XIX век болярите обаче започват да умуват за нейното социализиране. Има сведения, че в тон с нахлуващите модерни развлечения там се монтира сглобяем павилион за музика. По-късно, в началото на 1926 година, той се предоставя на местното туристическо дружество с уговорката да бъде преместен на крепостта Царевец, за „да весели гражданите и многобройните гости”.
През далечната 1905 година Търновската окръжна постоянна комисия решава да постави на Боруна монумент на бележития политик и държавник Стефан Стамболов като част от идеята за изграждането на парк на Света гора и Алея на възрожденците. Четири години по-късно се решава вместо на Стефан Стамболов да се издигне паметник на Климент Търновски. Липсата на средства и острите политически дрязги осуетяват изпълнението на идеята.
Следващата инициатива за застрояването на „кораба” принадлежи на Търновската окръжна постоянна комисия. През 1925 година тя възобновява идеята на учителя Димитър Багрилов за откриването на художествено-занаятчийско училище в града, в което да се изучават рисуване, живопис, марангоза, моделиране с гипс, скулптура върху камък. За целта постоянната комисия се обръща с молба към Общинския съвет да отпусне място за строеж именно на Боруна. Общинарите не само се съгласяват, но и поставят „крайно благоприятни и полезни за града и особено за тази тъй чудно хубава и живописна негова територия” условия: строежът да започне в рамките на една-две години, а мястото около сградата да се оформи с алея, на която да се поставят бюстовете на заслужилите за Освобождението дейци от Великотърновско.
Проектът на училището е възложен на арх. Христо Тотев и е изпълнен от него още през 1925 година. Тогава започва и останалата подготвителна дейност за строежа, както и разчистването на Боруна. През лятото на 1926 година тържествено е положен основният камък на Академията на приложните науки, както тогава присъстващите официални лица наричат училището.
В продължение на две години кипи усилена работа и силуетът на сградата постепенно започва да се вписва в панорамата на града. Отпуснатите макар и немалко средства обаче не стигат за нейното завършване и тя остава без дограма, мазилка, подови настилки и инсталации.
През 1931 година постоянната комисия решава да продаде сградата на Министерството на земеделието и държавните имоти за нуждите на новосъздадения Северобългарски ветеринарен институт. Тоя акт предизвиква недоволство сред гражданството. През 1932 година в местната преса дори се появяват публикации, оспорващи както почтеността на сделката, така и необходимостта от съществуването на „подобно грамадно здание за пет милиона лева”, от което местността „губи не само своята естествена красота, но гледката даже става противна”. Въпреки че Ветеринарният институт е изграден по европейски образец и има важно значение за стопанския живот на града и окръга, дълго време великотърновци не са очаровани от присъствието му на това емблематично за престолнината място.
След 1951 година оспорваната сграда е предоставена на Окръжното управление на МВР.
Боруна придобива облика на културно и историческо средище едва през 80-те години на миналия век. През 1985 година във връзка с 800-годишнината от въстанието на търновските братя боляри Петър и Асен и възстановяването на българската държава там е издигнат внушителен монумент. Той е дело на Крум Дамянов и е посветен на четирима от най-великите българи на Средновековието – царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II, при чието управление държавата ни е сред водещите сили в тогавашна Европа.
А някогашната сграда, замислена като художествено-занаятчийско училище или академия на приложните науки, е преустроена по проект на арх. Никола Николов в художествена галерия. От 2002 година тя носи името на известния търновски художник Борис Денев, обезсмъртил в десетки платна невероятната красота на родния град.
Дора Недева
През далечната 1905 година Търновската окръжна постоянна комисия решава да постави на Боруна монумент на бележития политик и държавник Стефан Стамболов като част от идеята за изграждането на парк на Света гора и Алея на възрожденците. Четири години по-късно се решава вместо на Стефан Стамболов да се издигне паметник на Климент Търновски. Липсата на средства и острите политически дрязги осуетяват изпълнението на идеята.
Следващата инициатива за застрояването на „кораба” принадлежи на Търновската окръжна постоянна комисия. През 1925 година тя възобновява идеята на учителя Димитър Багрилов за откриването на художествено-занаятчийско училище в града, в което да се изучават рисуване, живопис, марангоза, моделиране с гипс, скулптура върху камък. За целта постоянната комисия се обръща с молба към Общинския съвет да отпусне място за строеж именно на Боруна. Общинарите не само се съгласяват, но и поставят „крайно благоприятни и полезни за града и особено за тази тъй чудно хубава и живописна негова територия” условия: строежът да започне в рамките на една-две години, а мястото около сградата да се оформи с алея, на която да се поставят бюстовете на заслужилите за Освобождението дейци от Великотърновско.
Проектът на училището е възложен на арх. Христо Тотев и е изпълнен от него още през 1925 година. Тогава започва и останалата подготвителна дейност за строежа, както и разчистването на Боруна. През лятото на 1926 година тържествено е положен основният камък на Академията на приложните науки, както тогава присъстващите официални лица наричат училището.
В продължение на две години кипи усилена работа и силуетът на сградата постепенно започва да се вписва в панорамата на града. Отпуснатите макар и немалко средства обаче не стигат за нейното завършване и тя остава без дограма, мазилка, подови настилки и инсталации.
През 1931 година постоянната комисия решава да продаде сградата на Министерството на земеделието и държавните имоти за нуждите на новосъздадения Северобългарски ветеринарен институт. Тоя акт предизвиква недоволство сред гражданството. През 1932 година в местната преса дори се появяват публикации, оспорващи както почтеността на сделката, така и необходимостта от съществуването на „подобно грамадно здание за пет милиона лева”, от което местността „губи не само своята естествена красота, но гледката даже става противна”. Въпреки че Ветеринарният институт е изграден по европейски образец и има важно значение за стопанския живот на града и окръга, дълго време великотърновци не са очаровани от присъствието му на това емблематично за престолнината място.
След 1951 година оспорваната сграда е предоставена на Окръжното управление на МВР.
Боруна придобива облика на културно и историческо средище едва през 80-те години на миналия век. През 1985 година във връзка с 800-годишнината от въстанието на търновските братя боляри Петър и Асен и възстановяването на българската държава там е издигнат внушителен монумент. Той е дело на Крум Дамянов и е посветен на четирима от най-великите българи на Средновековието – царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II, при чието управление държавата ни е сред водещите сили в тогавашна Европа.
А някогашната сграда, замислена като художествено-занаятчийско училище или академия на приложните науки, е преустроена по проект на арх. Никола Николов в художествена галерия. От 2002 година тя носи името на известния търновски художник Борис Денев, обезсмъртил в десетки платна невероятната красота на родния град.
Дора Недева
ИЛЮСТРАЦИИ:
Боруна през отминалите десетилетия ( сн. 1, 3) и в наши дни ( сн. 2)
Боруна през отминалите десетилетия ( сн. 1, 3) и в наши дни ( сн. 2)
Няма коментари:
Публикуване на коментар