Loading

КОЙ СЪЧИНИ МИТА ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ТРАКИТЕ?


Преди около две хиляди и петстотин години Херодот посещава Тракия и споделя в книгите си следното: “Тракийският народ след индийския е най-голям. Ако той се съединеше под един господар и ако бе единен, той би бил според мене непобедим и много по-силен от всички народи....“  
  
“Θρηίκων δὲ ἔθνος μέγιστον ἐστὶ μετά γε Ἰνδοὺς πάντων ἀνθρώπων· εἰ δὲ ὑπ᾽ ἑνὸς ἄρχοιτο ἢ φρονέοι κατὰ τὠυτό, ἄμαχόν τ᾽ἂν εἴη καὶ πολλῷ κράτιστον πάντων ἐθνέων κατὰ γνώμην τὴν ἐμήν.” http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh5000.htm ( История, V -3)
  

  
Някои наши дълбоко уважавани учени смятат, че древният летописец предава по-скоро лично впечатление, отколкото статистическа реалност (Al. Fol, K.Jordanov, K.Prozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, стр.25), т.е. траките не ще да са били огромен народ както стария автор твърди...По принцип не е грешно дадено сведение да се подложи на съмнение и проверка, извършим ли такава обаче установяваме, че и други летописци от Античността считат дедите ни за огромен народ. Пет века след Херодот  Страбон също споделя това, че траките са силен и многоброен народ като   даже дава конкретни цифри: „Днес (I –ви век) има 22 племена в Тракия и макар страната да е пообезлюдена (от римляните)  тя е в състояние да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника (“География” фрагмент 47-48  )
  

Дори за днешните стандарти това е огромна войска, която между другото не представя всички траки, а само обитателите на земите между Стара планина, река Струма и Бяло море. Трибали, даки, мизи, фриги, витини, мейони и гети принадлежат на същия етнос, както и живеещите в областта Тракия. Виждаме, че преди две хиляди годинивсички тракийски племена са оформяли население от няколко милиона души.
  

  
Римския писател Плиний  също потвърждава кaзаното oт другите стари автори, споменавайки в книгата си “Естествена История”, че Tраките са един от най-могъщите народи на Европа” -Thracia sequitur, intervalidissimas Europae gentes....( “Е.И.”- IV-XI)
  

  
За това, че дедите ни са били голям народ и след времето на Страбон свидетелства Павзаний, който твърди: „Лизимах управлявал над съседните с македонците траки...това ще да е била малка част от тях, понеже по-многоброен народ от траките няма, ако не броим келтите”. ( “Описание на Гърция” - I-IX-5 )
  

  
Доста по-късно, през IV-ти век в Totus Orbis Descriptio се твърди, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници (цитирано от Веселин Бешевлиев, “Проучвания върху личните имена у траките”,  стр.62). Съвременни изследователи смятат, че тракийското население само през първите три века на римската власт е възлизало вероятно общо на 3 250 000 души ( В. Бешевлев, Проучваня...стр. 51)
  

  
Още по-късно, през VI-ти век император Юстиниан (чиято тракийска фамилия е Сабазий) споделя: “ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си .’’( превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан , “Проучвания върху личните имена у траките”,  стр.62).
  

  
Верно е, че през първия век на римска окупация много от нашите деди са разселени и известни области пообезлюдени, но през останалите пет века тракийското население расте неудържимо, а ролята на траките в управлението на империята е значително.
  

  
Първия император от тракийски произход е идващият от нашата Добруджа Максимин. След него на престола сядат много други: Клавдий II, Квитилий, роденият в София Галерий, Максимин Дакиецът, Лициний, Константин Хлор, Константин Велики, Констанс, Кoнстантин II, Тиберий II, Ветран, Юлиан, Лъв Бесът, Маркиан, Юстин I , Юстиниан I, Фока ( царувал в Константинопол до 610 година)...
  

  
Траките дават не само императори, но и способни военонначалници, управители. Бащата на Аеций, наречен ощепоследният римлянин е местен жител от Дуросторум (Силистра). Най-великият пълководец в Късната Античност е роденият в Германеа (Сапарева Баня) Велизарий. Предвождащият през 513 година българи, генерал Виталиaн е също тракиец... По времето на Константин Велики управител на Египет и Либия е бил тракиец с фамилия Реметалк ( Бешевлиев, Проучвания, стр. 54). Колкото повече време минава толкова повече се засилва тракийският елемент, не се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим пък за изчезване на траките, това е пълен абсурд.              
  

  
Е, колко още доказателства и извори са нужни, за да разберем, че по времето на извоюването на независимостта на Дунавска България тракийското население на страната ни е било многомилионно? Това население не се е изпарило безследно, това население са всъщност нашите предци. Аспарух не е чужденец, а само освободител, такъв е бил преди него предвождащият българи Виталиaн (вдигнал въстание в началото на VI– ти век), който се противопоставя на опитите на чуждото  духовенство да получи надмощие в земите ни, наречени много точноПровинция България.
  

  
Нали, ако имаше нашествие на чужди народи в Тракия щеше да се наблюдава рязка промяна на материалната култура, погребални ритуали, топонимия, а и не на последно място обичаи. Такава промяна обаче няма, старите българи погребват мъртвите си така, както са правели траките по времето на Херодот. До боецът са се полагали конят му, а в някои случаи и куче. Типичната за старите българи изкуствена черепна деформация се практикува в нашите земи още през Каменната епоха и е типична за траки и пелазги. Житните ями на старите българи са познати на траките още от най-дълбока древност. Тракийските криви рефлексни лъкове са типично оръжие и на старите българи, а поне пет тракийски вида остриета на стрели се ползват от старите българи.
  

  
Нашите рала, брани, дикани, а също и пастирските атрибути са от тракийски произход, това се знае много отдавна от етнолозите ни. ( Н.Колев, Българска Етнография, N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem TradizionellenAckerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, 1984.....)
  

  
Езиковедите пък знаят, че основните тракийски топографски термини са безспорно и български. Тракийските думи завода, блато, гора ( планина), езеро, са вода, белте, гара, езер...Тракийската дума за село е виса, това е само вариант на старобългарската въсъ – село. Много тракийски селища съдържат елемента пара, бара ( Зуро Бара, Темон Бари). Не е трудно да се види, че това е българската дума бара –рекичка, срещаща се дори днес в топоними като Крива Бара, Голяма Бара, Тънка Бара,...да не забравяме Барище, Барица, Слана Бара, Барьето, Барище... Известно е, че много селища в Мизия и Дакия съдържат частицата дава, имаща вариант дева. В. Георгиев обяснява, че дава, дева е свързано с нашия глагол дявам, девам, т.е полагам, поставям. Нашият езиковед добавя, че вариантите дава-дева се обясняват с български диалектни особености – екането и якането ( Въпроси на българската етимология). Ние не само имаме обяснение за древният топоним, но и вариантите му са типични за нашите говори.
  

  
Къде е рязката промяна, която би трябвало да настъпи след VII-ми век с “идването” на един “чужд” за Тракия народ?Hяма я! Да, налице е известен упадък, но това е напълно естествено, многото войни винаги водят до упадък, той е повсевместен в Ранното Средновековие, дори и Рим не е пожален от разрухата.
  

  
Аспарух не нахлува в Тракия, не довежда нов народ, а само обединява две области, които са обитавани от родствено население. На север от Дунав са живели свободните траки, а на юг тези, които са били подвластни на Римската Империя. Напълно естествено е, че царуващите в Константинопол са били недоволи, дори бесни от това, че дедите ни са успели не само да извоюват независимост, но и да нанесат унизително поражение на имперската армия.
  

  
Всяка държава е зависима от данъците на поданиците си, а Тракия е е рай, не случайно е наречена от римляните хамбарът на Церес (богинята на урожая). В нашите земи се е добивало желязо, мед, злато, сребро, мрамор, горите ни са давали ценен дървен материал, дедите ни са произвеждали в големи количества жито, просо, пшеница, кожи, пчелен мед, сушена риба...Когато предците ни са извоювали своята независимост, всички тези богатства са спрели да текат към хазната на Константинопол. Как да не са били обладани от бяс и омраза имперските летописци, как да не нарекат дедите ни с най-обидни думи? Кой би се простил току така с изгубената Тракия?
  

  
А има и друго, южните ни съседи са се боели да не би след като вече сме имали независимост и сме разширявали териториите си, да си  потърсим правото върху Константинопол и Източната Римска Империя като цяло. Все пак тази държава е създадена от тракиеца Константин Велики, укрепена е от тракиеца Юстиниан, защитавана е ревностно от родения Пловдив Маркиан...Панически страх е накарал редица стари летописци да създадат толкова много лъжи за нашето минало...
  

  
Ето виждате ли колко просто е всичко, как “сложните” събития от Късната Античност и Ранното Средновековие могат да се обяснят кратко, ясно и точно. Мистерии няма, няма и нахлувания на туранци, или иранци. Подробните антропологически изследвания на проф. М. Попов доказаха това отдавна.
  

  
За мен е неясно само това – кой и как успя да докаже, че траките са изчезнали ( асимилирани) и, че народът на Аспарух е чужд? Защо до ден днешен българските студенти са принудени да изучават неиздържани теории?
  

  
Вместо и първолачетата да знаят, че дедите ни са били силни и способни хора, дали много императори на Рим, редица учени запратиха предците ни в далечната Азия. Кому е нужно това, та нима дедите ни траките са били незначителен народ, че да се търси престиж в Кавказ, Памир и Тибет?
  

  
Първата европейска цивилизация е тази на траки и пелазги. Тук на Балканите е изобретена най-древната писменост. Не случайно Алкидамант определя тракиеца Орфей като създателя на буквите (Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010, стр. 465). От цяла Европа, първо в Тракия се появяват организираното земеделие и скотовъдство. Другите народи изостават с хилядолетия...Пак в Тракия е и най-ранната обработка на злато и желязо, в Тракия са най-старите градове. Земята ни спокойно може да се нарече Родината на Прометей.
  

  
Защо да загърбваме това невероятно наследство и да търсим корените си там...където ги няма...Да, част от предците ни е колонизирала региони в Азия.
  
Това не може да се отрече, но и не дава право да се поставя произхода на дедите ни там. Англичаните владеят Индия векове наред, но от това ние не можем да направим заключение, че старите англо-сакси са обитавали Хималаите, нали?
  

  
Предците ни бяха велик народ, ние носим тяхната кръв. За да сме достойни да носм името им, е нужно и да покажем поведение на добри, честни и силни хора, поведение на благородници. Съдбата помага на храбрите...
  

  
Фотограф: Анелия Николова     Панагюрско съкровище

Панагюрско златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг и открит на 8 декември 1949 г. в района на гр. Панагюрище в местността "Мерул" .
Сервизът включва една амфора с дръжки във форма на кентаври, три ритона с формата на женски глави (амазонки), три ритона с формата на животински глави и един, оформен като предна част на тяло на козел. Ритоните са украсени с релефни изображения на митологични сцени с участието на известни митични герои.



Сервизът включва фиала с диаметър 25 см








Наколеник с релефна украса открит между в селата Маломирово и Златиница.

 Глава на Юлия Соемия 3 в.

Златна огърлица с глава на бик открита в могилата в Синеморец 3 в. пр.Хр.

 Гробни дарове символи на властта.

 Съкровище от Якимово,3-1 век пр. Хр.

 Миниатюрна златна колесница и богинята на победите Нике открита в могилата в Синеморец.

 Сребърно тракийско съкровище от с.Борово, Русенско.

Съкровищте от село Кралево.

Луковитско съкровище

Луковитско съкровище

Няма коментари:

Публикуване на коментар