Loading

Когнитивни отклонения, влияещи на нашите решения





Всеки ден вземаме хиляди решения – от това, какво да облечем и да закусим, до това, каква работа да изберем. И често си мислим, че правим тези избори рационално. Проучванията обаче показват, че има множество когнитивни отклонения, които влияят на нашето поведение и рационалния ни избор, пише Business Insider. Вижте някои от тях: 
1. Закотвящи пристрастия. Склонни сме да се влияем от първата информация, която чуем. Така например при преговорите за заплата първата предложена сума „закотвя“ ума на отсрещната страна в нея. 
2. Култ към достъпността. Склонни сме да преувеличаваме значимостта на информацията, с която разполагаме. Така например човек може да приеме, че тютюнопушенето не е вредно, ако баба му е пушела по три пакета цигари на ден и е живяла до 100 години. 
3. Ефект на надмощието. Вероятността един човек да приеме дадено убеждение е много по-голяма, ако повече хора вярват в него. Това е силата на груповото мислене и причината, поради която много срещи са непродуктивни. 
Когнитивното отклонение (автоматичната мисъл) възниква, когато се сблъскаме с някаква ситуация. То се появява рефлекторно, без предшестващи разсъждения. Всеки от нас има десетки и дори стотици автоматични мисли на ден, които влияят на нашето настроение, поведение и мислене. Всяко когнитивно отклонение създава определена емоционална реакция, която дава тласък за възникване на ред други мисли. Именно те очертават реакцията ни на дадено събитие.
4. Слепи точки. Несъзнаването на собствените когнитивни отклонения само по себе си е когнитивно отклонение. Проучванията показват, че хората съзират когнитивни отклонения много по-често у другите, отколкото у себе си.
5. Моето е най-доброто. Когато изберем нещо, ние започваме да имаме положително отношение към него, дори и изборът да се е оказал несполучлив. Така например ние си мислим, че нашето куче е страхотно, дори и често да напада хора. А всички останали кучета са глупави просто защото не са наши.
6. Натрупваща се илюзия. Това е тенденцията да виждаш повторения в случайни събития. Така например, ако играем на рулетка и няколко поредни пъти спира на червено, започваме да си мислим, че е много по-вероятно отново да се падне червено. 
7. Утвърждаващи пристрастия. Ние имаме склонност да слушаме само информация, която съвпада с нашите убеждения. Една от причините защо е толкова трудно да се води интелигентна дискусия за климатичните промени.
8. Консервативност. Хората са по-склонни да вярват на първоначални факти и трудно приемат нови неща, за които има неоспорими доказателства. Това обяснява защо на хората им бе толкова трудно да приемат, че Земята е кръгла.
9. Свръхинформираност. Тенденцията да събираш информация, която не предизвиква действие. Повече информация невинаги е по-добре. Напротив – понякога колкото по-малко информация е налице, толкова по-точна прогноза може да се направи. 
10. Ефект на щрауса. Решението да игнорираш застрашаваща или негативна информация, като си „пъхаш главата в пясъка“, както правят щраусите. Проучванията показват, че инвеститорите проверяват стойността на своите вложения много по-малко при лош пазар.  
11. Вторачване в резултата. Съдене за решението по резултата, а не по начина, по който е било взето в минал момент. Само защото сме спечелили залог в казино не означава, че решението ни да заложим парите си е било мъдро.
12.  Свръхувереност. Някои от нас толкова вярват в своите способности, че са готови на по-големи рискове в ежедневието си. Проучванията показват, че тези отклонения са по-скоро присъщи на професионалистите в определени области. И експерт, и непрофесионалист могат да вземат еднакво лошо решение, но експертът ще продължи да твърди, че е прав. 
13. Плацебо ефект. Вярата, че нещо има огромно влияние върху нас, е причината да има това влияние. Това обяснява как едно „празно“ хапче може да има същия ефект като истинското. 
14. Иновационни пристрастия. Убеждението, че една иновация трябва да бъде приета от цялото общество, без нужда от промяна. Проявява се, когато шумът около иновацията надхвърля нейната реална стойност и надценява нейните ограничения. Звучи познато – Силициевата долина? 
15. Последна новост. Тенденцията да придаваме тежест повече на последната и нова информация, отколкото на по-стари данни. 
16. Очебийност. Тенденцията да се фокусираме върху най-видимото и повърхностното, независимо дали става въпрос за предмет, или личност. 
17. Избирателни възприятия. Нашите очаквания влияят на начина, по който възприемаме света. 
18. Стереотипи. Приемането, че група от хора или даден човек, има определени качества, без да имаме каквато и да е информация за нея/него. Така например е по-вероятно да сметнем, че човек с ниски доходи не е толкова компетентен, като човек с висок финансов статус.
19. Добри примери. Грешката от фокусиране само върху примери за успех е причината често да не оценяваме адекватно дадена ситуация. Така например можем да си мислим, че да бъдеш предприемач е лесно, ако не сме чували примери за провалили се предприемачи.
20. Нулев риск. Социолозите са установили, че ние обичаме сигурността, дори и тя да не ни носи нищо. Това отклонение идва от факта, че се страхуваме от риска и вредите, които може да ни причини. И за да се предпазим, решаваме въобще да не рискуваме.  

_______________________

Няма коментари:

Публикуване на коментар