Loading

Миграцията и паметта в Европа

от  - 
Източник на публикацията: http://www.marginalia.bg
.
Корабът "Сент Луис", пълен с еврейски бежанци, при опита да достигне Хавана през 1939 г.
Истории за кораби, претъпкани с мигранти, потъващи в Средиземно море, докато се опитват да стигнат бреговете на Европа, както и за бежанци, които умират във френския град Кале, когато се опитват да влязат във Великобритания през Евротунела под дъното на пролива Ла Манш, в последно време станаха ежедневие в Европа. Сегашната криза би следвало да ни напомня за един болезнен и срамен епизод от неотдавнашната история: отказът да бъдат приети в други страни, с който се сблъскаха европейските евреи, търсещи убежище от антисемитския бяс, вилнеещ в цяла Европа през 30-те години на миналия век. Сегашните бежанци би следвало да ни напомнят също така за тези евреи, които, успели да оцелеят от Холокоста, пътуваха на кораби през Средиземно море към Палестина през 1946-47 г., но, преди да достигнат тази страна, биваха затваряни в лагери от британските власти (които по това време управляваха Палестина) в Кипър (британска колония тогава) или някъде другаде.
Добре известно е, че през 30-те години на 20-ти век, когато евреите се сблъскаха с усилваща се вълна от преследване в Германия и с антисемитски закони, които бяха приети в страните от Централна и Източна Европа, околният свят беше преобладаващо безразличен към съдбата на бежанците. Това безразличие несъмнено беше оформено от дълбоко вкоренените предразсъдъци, широко разпространени през тези години, както и от всеобщото подозрение към всички чужденци. „Корабът е пълен“ беше рефренът, който като ехо се повтаряше както от страна на правителствата, така и от общественото мнение.
Наистина, през 1935 г. САЩ пуснаха само около 6000 еврейски емигранти от Европа; Аржентина позволи на 3000 да се заселят в страната, и още 2000 еврейски бежанци легално влязоха в Бразилия. Западна Европа беше по-щедра: Франция пусна 35 000 души, а Белгия и Холандия – по 20 000.
През 1938 г., под натиска на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт, беше проведена конференция в Евиан, Франция. Целта й беше да обсъди статута на еврейските бежанци. Макар че повече от 30 държави участваха в нея, те приеха само съвсем незначителен брой еврейски бежанци. Позовавайки се на безработицата, на социоикономически трудности и на проблеми, свързани с обществения ред, участниците стигнаха до заключението, че нищо не може да бъде направено за европейските евреи.
Британците, от своя страна, отказаха дори да обсъждат въпроса за еврейската емиграция към Палестина. Въпреки огромната вълна от антиеврейски насилия в Европа, броят на евреите, допуснати от Британия в Палестина, първо намаля, а след това замръзна на едно много ниско ниво: 60 000 през 1935 г., 30 000 през 1936 г., 10 000 през 1937 г., 13 000 през 1938 и съвсем малко повече през следващата 1939 г. Като правеше отстъпки на арабската опозиция и като се боеше от засилването на ционизма, Обединеното кралство ограничи еврейската емиграция към Палестина на 10 000 души годишно за пет години (с възможност за допълнителна квота от 25 000 души).
През април 1939 г. министърът за колониите Малкълм Макдоналд, отговаряйки на запитване от Камарата на общините, заяви: „Британия не е допуснала 1220 нелегални имигранти да стъпят на палестинския бряг“. На пътниците е било заповядано да се върнат на пристанищата, на които са се качили на корабите. „Вие имате предвид концентрационните лагери?“ го пита тогава един член на Парламента. Отговорът на Макдоналд тогавашната криза в Средиземноморието: „Отговорността“, казва той, „пада върху тези, които са организирали нелегалната емиграция“.
Дори след избухването на войната в Европа през септември 1939 г., само 20 000 евреи бяха допуснати като бежанци в САЩ. (Те дължат спасението си главно на решителните действия в окупирана Франция на Извънредния комитет за спасение, чийто доблестни доброволци включваха хора като Вариан Фрай и Хана Аренд). Много са факторите, които допринесоха за резервираността на САЩ: антисемитизмът, антиимигрантската идеология, мълчанието на християнските църкви, както и нежеланието на еврейските организации да упражняват натиск върху администрацията на Рузвелт, за да не се усилят антиеврейските настроения. Освен това, за ционистите необходимостта да се създаде еврейска държава беше много по-важна, отколкото еврейската имиграция за Америка.
В хрониките на тези ужасни години, два кораба имаха нещастието да играят главните роли: „Струма“ и „Сент Луис“.
Корабът „Струма“ напусна румънското черноморско пристанище Констанца през декември 1941 г., натоварил 800 евреи, бягащи от клането, организирано от румънската държава и от фашистките милиции. След пристигането му в Истанбул, британците отказаха да дадат входни визи за Палестина на неговите пътници. След 70 дни престой в пристанището на Истанбул, „Струма“ беше принуден да го напусне и да се върне в открито море. Там той беше потопен от торпедо, чийто произход и досега си остава мистерия. Само един пътник оцелява.
Корабът „Сейнт Луис“, с 900 германски евреи на борда, отплава от бреговете на Германия през май 1939 г. и се отправи за Куба. При пристигането в Хавана, след дълги преговори между кубинските власти и американския Обединен разпределителен комитет1, корабът бе задължен да се върне в Европа. Някои от бежанците получиха убежище в Холандия, Белгия, Франция и Великобритания. Другите обаче бяха принудени да се върнат в Хитлерова Германия, където по-късно бяха унищожени.
Отговорът на Европа на сегашните мизерстващи мигранти, много от които търсят убежище, защото бягат от страни, раздирани от екстремизъм и граждански войни, показва, че това, за което става дума по-горе, може да се случи отново. Лидерите на Европа, уплашени от бурните враждебни реакции на популистите, отново изобретяват нови способи да отхвърлят, а не да помогнат на някои от най-уязвимите хора на планетата.
Миграцията е сложен въпрос. Няма прости решения в пространството между крайностите на утопичното доброжелателство и отвратителната ксенофобия. Но припомнянето на участта на европейските евреи през 30-те години на миналия век би трябвало да ни принуди да отхвърлим безразличието към съдбата на тези, които няма към кого да се обърнат.
Статията е публикувана в сайта Project Syndicate на 11-ти август.
Превод: Емил Коен
1  Това е известна американска еврейска благотворителна организация, бел. прев.

Няма коментари:

Публикуване на коментар