Loading

GOOGLE КАТО ОТГОВОР

Тони Николов





Днешният свят е сложна конструкция от отговори на зададените от човека въпроси. Невидимата дигитална решетка на световната мрежа е скелето, около което се оформя единството на този наш свят.
Преди около триста и петдесет години Галилей дефинира природата като „отговор, даден на нашия опит”. Тоест в опита си човекът е трупал отговори на съществуващите естествени закономерности, докато постепенно изгради собствен свят.
Днес Google е в ролята на инстанция, която, както твърди философът Борис Гройс, регулира нашия диалог със света, налагайки свои философски и емпирични предпоставки. Глобалната мрежа постепенно подчинява човешките действия на правила и функционалности, които започват да играят ролята на структуро-определяща матрица. Интернет е не само средата, в която става възможен човешкия опит, а и негова коригираща функция.
Човекът е по природа питащо същество, способно да формулира въпроси и да търси отговорите им. Затова ролята на най-голямата световна търсачка е тъй основополагаща, защото тя все повече се превръща във „филтър” на човешката мисъл.
1. Имаме някакъв конкретен въпрос. Google в миг дава възможната палитра от отговори, която се приема от насбезвъпросно. Тъкмо безвъпросно, защото дали един въпрос е легитимен – и доколко е легитимен или не – решава единствено търсачката Google, според предварително заложени и автоматично задействани от нея критерии. Това е емпирична реалност от друг порядък, паралелна на трупания с векове човешки опит.
а) В един случай можем да имаме много широк спектър от възможни контексти на отговорите – препратки, връзки, линкове, визуализация, аудио и видео файлове.
б) В друг случай – нищо. Няма намерени отговори. Въпросът е анулиран и запратен в небитието за рециклиране. Казвам за рециклиране, защото отпечатък от всяко питане, свързано с дума, име или проблем, се съхранява никъде и кой знае дали няма да е от полза на някой следващ потребител, за когото току-виж сме изиграли ролята на „контент-провайдъри”. Ала това е чисто футуристична прогноза.
Причината? Google трансформира реалността, свеждайки я до набор от „облаци от думи”. Да, именно до „облаци от думи”, като за целта възпроизвежда или пък разлага наложили се от векове дискурсивни структури, тоест най-устойчивите културни словосъчетания.
Всеки от опит знае, че Google на практика е глобална философска машина, която може да бъде питана дори: „Какъв е смисълът на живота?” (666 000 отговори на български за 37 сек; 430 млн. отговори на английски за 29 сек.). Разбиването на това питане до матрицата „живот, смисъл” рязко увеличава търсенето и прави смайващи и повече от неочаквани връзки отвъд философията, сред които са: верига бирарии в Лондон, надписи на надгробни камъни, скеч на „Монти Пайтън” и най-вече (по брой на показванията) лого на Бил Гейтс.
В този смисъл, позовем ли се на Витгенщайн, Google предлага „очевидна достоверност”, но не и истинност. Всяко произволно значение в „облака от думи” минава за „истинно”, доколкото се изключва презумпцията за „правилното значение” на думите и понятията.
Векове наред речниците и енциклопедиите са били заети с това да открият и подредят тъкмо „правилните значения” на думите, на техните семейни гнезда, изрази, словоупотреби и културни смисли.
От тази гледна точка, Google е тотална културна деконструкция. Хамлет е герой на Шекспир и „принц Датски”, но и бар за меланхолици в Дъблин, както и британски футболен отбор от предградията на Лондон („Дулуич – Хамлет ФК”), както и псевдоним на позабравения български сатирик и невероятен преводач Димитър Подвързачов (1881-1937) и т.н. Всеки от тези отговори е истинен и еднакво верен, без да пропускаме снимките във „Фейсбук” на не един домашен любимец, най-често котараци, подвизаващи се под името Хамлет.
В днешния мрежови свят всяко нещо е такова, каквото е. А йерархията (подредбата) на възможните и търсени отговори е в ръцете на една анонимна (дигитална?) власт, която определя контекста на отделните траектории от думи. Тези думи, съответно техните значения, мигрират по подобие на бежанските вълни, завоюват нови полета и неподозирани досега територии, обрастват с нови връзки (линкове).
В основата на ползването на Google лежи негласния договор за приемането на подобна дигитална еманципация, колкото и понякога тя да има взривоопасен, дори разрушителен характер.
На всеки се е случвало да напише името си в търсачката и вместо на себе си да попадне на съвършено друго лице. При това интернет-изявите на google-двойника ви могат направо да ви хвърлят в ужас, а понякога глобалната търсачка буквално „опорочава” идентичността ви, смесвайки я с лице с откровено криминални прояви, което прави „съвпадението” още по-неприятно. Но ясно е, че тази реалност не зависи от вас и не е под ваш контрол. Google не признава опроверженията и разграниченията. Той по-скоро слива, вместо да различи, което е един от съществените принципи на съвременното интернет-общество.
Разбира се, понякога Google е болезнено актуален и точен.
Задайте му въпроса: „Кой?” (но непременно в кавички и с въпросителна) и ще се убедите, че сред 27 100 100 резултати в българската версия на търсачката, навярно половината препращат не към граматиката, а към най-наболелия въпрос на българската политика, зад който ясно се очертава една корпулентна фигура, гарнирана с чалга парчето „Кой?” на Галена и Фики от октомври 2013 г., заедно с въпроси като „Кой управлява земята?” и „Кой злодей на Дисни си ти?”.
Проблемът на света, крепен от Google, не е, че няма реалност. Разбира се, че такава реалност има. Проблемът не е и в това защо в даден моменти излизат едни, а не други препратки. Проблемът е дали става дума за свобода (произвол) или пък има опит за целенасочена подредба (политически контекст). Докато интернет-светът е лотария, това гарантира на питащия човек максимална свобода. Другата хипотеза е стряскаща, тъй като е лесно представимо как глобалната мрежа може да стане подвластна на тоталитарна политика. И тогавапитащият човек, както е при идеологиите, ще разполага дори с повече отговори, отколкото са му необходими. Без те изобщо да се покриват с неговите истински въпроси.

Няма коментари:

Публикуване на коментар