Аз не съм бягал

На 7 септември 1978 г., на моста „Ватерло” в Лондон, Георги Марков усеща пронизваща болка в крака. Няколко дни по-късно, на 11 септември, той издъхва в болница „Сейнт Джеймс”
Портал Култура
ФРАГМЕНТИ ОТ ПИСМА И СЛУЖЕБНИ АРХИВИ
„Бившият български писател Георги Марков, сега политически невъзвръщенец, най-напред от микрофона на Би Би Си, а след това на „Дойче веле“ излиза с антикомунистически материали срещу нашата социалистическа култура, нейните дейци и политиката на БКП в областта на културата. Марков е използван от пропагандата на Запад като пресен свидетел на отношенията сред представителите на интелигенцията, писателските и театрални среди в България. Поради това в момента Георги Марков е един от най-опасните рупори на антибългарската и антикомунистическа пропаганда. Да се проучат материалите му по „Дойче веле“ и да се предприемат мерки за неговото разобличаване и за неутрализиране на резултатите от пропагандната му дейност“.
Сигнална записка относно: „Антикомунистическата и антибългарска пропагандна дейност на Георги Марков“ на групата за борба срещу буржоазната идеология и ревизионизма при отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП, 8 юли 1972 г.
„Другари, агенция „София прес“ е организирала прослушването на емисиите на чуждите радиостанции на български език, въз основа на които издава ежедневния бюлетин „Чужда пропаганда против България“. Между прослушваните радиостанции е и тази на „Дойче веле“. Поради това че пред микрофона на тази радиостанция много често излиза с коментари и есета емигриралият български писател Георги Марков, които се отличават с особено острия и антибългарски характер, то ние считаме за необходимо да ви предоставим тези материали“. Съгласно приложението: 17 предавания на Марков по „Дойче веле“ от 12 декември 1971 г. до 26 юли 1972 г.
Писмо на главния редактор на агенция „София прес“ Спас Русинов до МВР от 7 юли 1972 г.
„Поставил се в услуга на чуждите радиостанции Би Би Си и „Дойче веле“, обвиняемият Георги Марков с цел да отслаби властта в НРБ и да създаде затруднения, в качеството си на говорител и коментатор по упоменатите радиостанции, от декември 1971 г. системно разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ. Безспорно доказателство за това са приложените есета и коментари, написани от обвиняемия Марков и прочетени лично от него по радио „Дойче веле“. Не е нужно да се прави задълбочен анализ на същите, за да се види цинично изразеното му вражеско отношение към нашата социалистическа държава, стопанското и културно развитие на страната, злостните клевети са насочени и персонално срещу дейци на културата, срещу партийни и държавни ръководители. Той успя да се принизи до нивото на най-долен клеветник, забравил род и родина.
Моля да се има предвид високата обществена опасност не само на извършеното деяние от страна на подсъдимия, а и високата опасност на самия деец, личната му опасност като човек с висше образование, завършил дълги години след установяване на Народната власт висшето си образование и човек с литературна дейност в нашата страна, бил е поставен добре в нашата страна, манифестирал по този начин не само нестабилни, а направо реакционните си възгледи в това направление и напълно съзнателно и умишлено е извършил тези престъпления. Считам, че обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан в миналото, ни най-малко може да се вземе като смекчаващо вината му обстоятелство. Моля да му наложите наказание при превес на отежняващи вината обстоятелства“.
Из обвинителния акт на Софийска градска прокуратура от 27 декември 1972 г. срещу Георги Марков
„…Пиша ти тия редове без коментарии от моя страна по понятни причини и знам, че където е текло вода, пак ще тече. АЗ ИМ ЗАЯВИХ, ЧЕ СЪМ СИГУРЕН, ЧЕ ТЕЗИ, КОИТО ТЕ СЪДЯТ, ТЕ ЩЕ ТЕ РЕАБИЛИТИРАТ НЯКОЙ ДЕН“.
Из писмо на Иван Марков, баща на писателя, до Георги Марков от 29 декември 1972 г.
„Татко ми съобщава, че съдът при закрити врата (защо не открити?) ме осъдил на половин дузина затвор, че и нещо отгоре. При черната слава, която българският съд има, осъждайки безброй невинни хора на смърт и затвор, това не е изненада. Само ми напомня колко правилен път съм избрал. По обвиненията мога да ви кажа, че и по двата параграфа те са неверни.
Първо, аз не съм бягал, а от страна на властите изкуствено и нарочно бяха създадени обстоятелства, които ме поставиха в положение на „изгонен“. Някои хора у нас трябва да си оправдават заплатите, като си измислят врагове. Спирането на пиесите ми, обвиненията срещу мене, изваждането ми от „На всеки километър“, който е мое създание, заплахите и шантажите срещу мене започнаха много дълго време преди да съм предприел каквото и да е и без никакъв повод от моя страна. Очевидно се целеше да се направи моето завръщане невъзможно.
Второ, никога не съм служил и не служа на никаква чужда държава или организация. Би Би Си, където правя културната програма, е независима радиостанция, в която работят хора от цял свят и която неведнъж е предавала обективни и положителни отзиви за България. Колегите ми от унгарската, полската, румънската и югославската секция си ходят в родните страни по няколко пъти на годината, без никой някога да се е сетил да ги обвинява, че работят в Би Би Си. Дори хората от руската секция си ходят в Русия. Не им ли се струва на българските милиционери, че прекаляват?
Трето, никой никога тук до ден-днешен не ми е казвал какво да пиша и какво да говоря. Всичко, което съм писал и говорил, е мое собствено мнение, независимо от това, че на много хора не им харесва. Съгласно собствената ни конституция и хартата за правата на човека от ООН никой не може да ми отнеме правото на мнение. Мнение нямат само безсловесните. При това мое мнение никога не съм си кривил душата, а съм казвал и казвам нещата, които съм казвал лично и на председателя Тодор Живков…
Четвърто, никой не може да ме вини, че работя за пари. Всеизвестен факт е, че никой тук не плаща така богато, както българската власт. С напускането на страната аз загубих малко повече от 30 000 лева от неизплатени изпълнени договори с телевизията, киното, театрите, разни редакции, плюс недадената ми Димитровска награда за „На всеки километър“, за която и децата знаят, че е моя.
Очевидно трябва голям кураж и вътрешна сила, за да се решиш да пренебрегнеш охолния живот, който имаш в България, и да предприемеш един риск с последвали мъки…
На основание на това, че през целия си живот направих много по-малки грешки в сравнение с огромните и неизброими грехове на властите, които си позволяват да ме съдят, аз вярвам, че и този път съм прав. Що се отнася до бъдещето, аз вярвам, че ще успея да напиша ония произведения, които ще докажат най-убедително правотата на моята постъпка и убеждението ми, че хората преди всичко трябва да са човеци… Срамът и страхът са за моите съдници“.
Из писмо на Георги Марков до родителите му, Лондон, 12 януари 1973 г.
„Един от нашите българи току-що е получил писмо от своя баща, съществени части от писмото прилагам в превод. Както ще видите, той е бил съден задочно и е получил доста тежка присъда. Сред обвиненията е и това, че се е поставил в услуга на чужда страна и е говорил по Би Би Си по такъв начин, че е навредил на престижа на Народната република. Ние бихме искали, на първо време, да проверим дали това наистина е станало и си мисля дали не бихте могли да замолите посолството в София от наше име да провери. Марков е наш служител от 15 месеца и не е разпространявал клеветнически обвинения и т.н. Вие ще видите, че главният свидетел на делото е бил гост на Британския съвет“.
Из писмо на Остин Карк, директор на източноевропейския отдел на Световните служби на Би Би Си до Форин офис, 15 януари 1973 г.
„Г-н Баев дойде по негова инициатива. Той обясни, че е новият културен аташе на мястото на г-н Дамянов. Спомена предишните разисквания относно споразумение с Българското радио и Българската телевизия и каза, че българските власти сега са готови да подпишат споразумение. Попита дали Би Би Си ще е готово да приеме делегация от българското радио и телевизия между 1 и 6 февруари.
Отговарящият за международните връзки Ленърд Майл каза, че при нормални обстоятелства Би Би Си би се радвало да приеме делегация от България, но новината, която току-що се е получила, че Георги Марков, наш служител, е осъден задочно на шест години и шест месеца затвор и конфискация на имуществото по обвинения, включващи работа за Би Би Си, правят една такава визита неподходяща. Генералният директор на Би Би Си, който понастоящем е болен, е реагирал остро на осъждането и ще пише на българския посланик. Той е дал да се разбере, че не може и да става въпрос за подписването на каквото и да било споразумение в такава атмосфера.
Г-н Баев изглеждаше изненадан от новината за осъждането на Марков, макар че явно знаеше за неговата репутация и мислеше, че той работи за „Дойче веле“. Баев добави като лично мнение, че намира писаното от Марков за много интересно. Шефът на предаванията за Източна Европа каза, че Марков е писал някои материали за „Дойче веле“, но той е на щат в Би Би Си.
Баев попита за други подробности около присъдата. Ленърд Майл каза, че Би Би Си няма никаква официална информация – Марков научил за присъдата от баща си, който бил в съда. Ленърд Майл каза, че от всички чужди граждани, работещи в Би Би Си като преводачи и говорители, това е първият случай, когато един от тях е осъден фактически за това, че работи в Би Би Си. Той изрази съжаление, че сътрудничеството с българските власти е било спряно по този начин“.
Из писмо на Би Би Си до Форин офис за среща с българския културен аташе от българското посолство в „Буш хаус“, Лондон
„Научих от Ленърд Майл, че делегация на Държавния комитет за радио и телевизия иска да посети Би Би Си в началото на февруари с цел да обсъди и подпише споразумение. Когато за последен път разисквахме въпроса, аз дадох да се разбере, че има една голяма пречка, а именно продължаващото заглушаване на нашите предавания на български. Сега един от моите служители, Георги Марков, е научил от баща си, че е бил съден задочно в София и е бил осъден на значителен срок затвор и на конфискация на имуществото. Аз бях допълнително изненадан да науча, че между другите обвинения Марков е бил обвинен – и признат за виновен – по член 108 на българския Наказателен кодекс, че е работил за чужда държава и многократно е говорил по Би Би Си и с тази си дейност е навредил на престижа на Народна република България.
Не желая изобщо да поставям под въпрос или да се меся в правосъдието, но доколкото знам, това е първият път, когато излъчване по Би Би Си е приравнено на извършване на престъпление срещу държавата. При настоящите обстоятелства, както г-н Баев трябва да ви е съобщил, смятам, че посещение на българските радио-телевизионни власти в Би Би Си е извън всякакъв въпрос“.
Из писмо на генералния директор на Би Би Си Чарлз Карън до българския посланик в Лондон Александър Янков от 24 януари 1973 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар