БЪЛГАРИН ЛИ СИ, ТУРЧИН , ЦИГАНИН ЛИ – НЯМА ЗНАЧЕНИЕ. ЧОВЕК Е ВАЖНО ДА СИ

Изповед
“Хей, ела тук, момче, седни до мен. А така, на пейката, между нас. Хора сме тук с най-различни мисли, трудности и хубави неща. Кажи ми, каква е разликата между Сюлемайн, Драган и Иван? Между българи, турци, цигани? Между християни и мюсюлмани? Ние сме едни хора, момче, едни. От бога създадени, с душа. Как аз ще тръгна да въоръжавам, да убивам? Как? От завист са злините, от глупост – тоя да командва, оня, тоя да е добре, другият да е зле. Тук има едно село наблизо. Половината са християни там, половината мюсюлмани. И живеят като братя. Женят се взаимно, когато дойде празник, заедно са. Големците разделят хората, те ги делят и настройват. Ние всички сме едно, момче, равни пред бога. В България има хора без грешка – и българи, и турци, и цигани. Човек важно да е… Да не е злобен, да има разбирания.
Аз съм помак, на 87 години. За ДПС гласувам, но съм комунист. През комунизма беше най-добре. Не вярваш? Питаш ме защо харесвам комунизма, след като са ни сменили имената? Виж, ние претърпяхме голяма болка. Не беше хубаво, не беше правилно. Но го претърпяхме. Остана другото, по-важното, по-тежкото – прекарването на живота. По-трудно живеем през демокрацията. Пари за ядене не остават, хляб няма. И няма значение българин ли си, турчин ли, христянин ли, мюсюлманин ли. Много богати има в България, ама хората сме голи. 130 лв. е пенсията ми, цял живот съм работил. Това не е ли подигравка, грехота? Гледам по телевизията - толкова пари пръскат политиците, а не дават пенсии на старите хора. Защо не ни дадат - я живея половин година още, я не. 
Не мога да разбера тези големите, нашите големци в България, дето много им се удава да крадат, пък и професията им такава – да прибират, присвояват. На човек, според моите прости мисли,  какво му е нужно? Нужно му е да си плаща данъците, да си гледа семейството и ако има пари, да посъбере за старост, за погребение. Е, ако му се удават повечко, нека си купи и лека кола… Това е на човека животът. Какво повече, момче? Здрави да сме, радост има, истина да има. Какво повече ни трябва?
Чувам по новините сега – обрали пак някаква банка. Срам и позор е това! Дали ги хващат, не знам, пък като ги хванат, що не им вземат парите? Тези хора трябва да си получат наказанието – дали съм аз, ти, няма значение - трябва да има наказание. То няма. Тука при нас кражби липсват. Ето – това яке стои на дървото вече месеци закачено, някой го е оставил, никой не го взема. Чантата да си забравиш – ще седи. Ще ти разкажа една случка. В селото навремето, ей там, срещу теб, беше единствената къща с каменна зидария. Другите бяха дървени. И идват три учителки от града да учат нас, децата. Отсядат в къщата. Учили те децата цял ден и опънали тел да си изперат и прострат дрехите. Но забравили дрехите вечерта. Сетили се през нощта, но не могат да ги вземат. Не могат, защото спат по къщите на хората – как ще идат в тъмното до центъра, вълци се чуват от баирите. На сутринта намерили дрешките както ги оставили. Това е нашият живот, момче. 
Ще ти кажа и още нещо. Не е тайна. Нашите хора се плашат, че като замине ДПС, пак ще има преименуване. Страхуват се да няма пак Възродителен процес. Затова гласуват за ДПС. От туй се плаши нашият народ, разбери ме. Ние сме помаци тук, казах ти. От дете слушам за турското време. Но кажи ние каква вина имаме за турското робство? От дете чувам за думата “гяуре” - така викали османлиите. Но да ти кажа, викали само на ония християни, които са били невярващи. Които са били злобни хора. И на мюсюлмани са викали така – който е лош, да го обидят.
Много станаха партиите, разделят ни. ДПС, БСП, СДС…  не ми се говори за тях.  Държавата е една -България. И много хора са доволни от България, обичат България.  Идва тук един журналист, чужд. Вика – обиколил съм целия свят, ама такава хубава държава като България няма по света. Водата – вода, гората – гора, полето, земята дава добър плод. Народът добър. Какво искаме повече? Истина е, момче, като България няма друга.
Това беше моабетът. Забрави го! А може и да ни обърнеш малко внимание поне. Да сте живи и здрави вие учените, да помагате на бедните хора!”
Родопите, май 2015 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар