Loading

Вестник “Зорница” – живата българска история и култура

29 юни 2006

Годишнините на три събития, чествани тази пролет и лято в България, разкриват  изключителната роля на българския протестантизъм в историята и културата на националната ни държава. Хронологически на първо място това е 130-годишнината от изданието на вестник „Зорница”. Започнала като месечно списание през 1864г., превръщането на „Зорница” от 2 януари 1876г. в седмичен вестник с паралелен месечник я прави най-значимата българска медия през 19-ти век. От Славейков, през Вазов и Яворов, до Симеон Радев и Иван Шишманов - българските възрожденски и следосвобожденски интелектуалци и общественици са единодушни в оценките си за високото качество, национално-консолидационния и прогресивен характер, и силното медийно влияние на вестник “Зорница” в българското общество.
На второ място е 130-годишнина от Априлското въстание, истината за което се разпространява от страниците на „Зорница”. Това, заедно с усилията на протестантите у нас да насочат вниманието на западните медии и политически кръгове към България, допринасят изключително за смяната на международното отношение към турската политика в българските територии на Османската империя.
И, разбира се, честваната през месец юни 135-годишнина от първото издание на Библията на съвременен български език – феноменалният от лингвистична гледна точка превод на д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс, Петко Р. Славейков и Хр. Сечанов.
Вестник „Зорница“
Незабелязана сякаш от българските медии премина организираната на 30 май в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Кръгла маса по случай 130-годишнината от първия брой на в-к „Зорница“ – най-значителната българска медия през 19-ти век, чийто контекстуален и издателски стандарт полага основата на съвременните български медии.
В дискусията участваxa проф. д.ф.н. Боряна Христова, доц. д-р Веселин Методиев, ст.н.с. д.ф.н. Георги Василев, проф. д.т.н. Димитър Киров, ст.н.с. д-р Елена Хаджиниколова, проф. д.ф.н. Елка Константинова, проф. д.и.н. Иван Илчев, ст.н.с. д-р Йордан Василев, доц. д-р Пламен Митев, доц. д-р Румен Генов, проф. Андрей Пантев д. и. н, Стоян Райчевски и пастoр д-р Христо Куличев – гл. редактор на днешната „Зорница”. Гости от Македония бяха Мойсей Трайковски, брат на покойния македонски президент Борис Трайковски, и Михаил Цеков, председател на Съюза на евангелските методистки църкви в Македония.
Високо оценена е заслугата на "Зорница" за българското обществено, национално и медийно развитие в пред- и следосвобожденския период на историята ни.
Висока оценка се дава и на историческата и културна роля на българския протестантизъм като цяло. Мястото, което българските протестанти имат в обществените, политически и икономически процеси в развитието на новата българска държава, за съжаление, е унищожено целенасочено от пропагандата на комунистическата диктатура след 1944г.
Резултат от систематичните  усилия в тази насока по време на тоталитарната система и в ранните години на посткомунизма е фалшифицирането историята и образа на протестантските църкви. Християнските общности се изолират и обществото се настройва срещу българските протестанти в социалистическото общество, които са обявени за  „прозападен, вражески, чужд на нацията фактор“. Фактът, че това клеймо е само един атрибут в артикулацията на тоталитарната система за манипулация на масата, се доказва веднага от един задълбочен поглед в българската история преди 1944г. Но постигнатите от тоталитарната система вмешателство и контрол над религиозната сфера довеждат до разделение на частите на Църквата и настройване на трите църковни деноминации и християни едни срещу други.
Поддържането на половин вековен антагонизъм между православни християни, протестанти и католици по време на диктатурния период в България и днес все още дава своите горчиви плодове в междуцърковните, обществените и междучовешките отношения.  
Когато списание "Зорница" се появява в Цариград през 1864г., то не е първото издание на български език в столицата на Османската империя. През Възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862г. от Високата порта е открит Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата – и българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени, поради либералното си съдържание, от тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи османски чиновници.
Но поради голямата си популярност и широка социална насока, "Зорница" заема изключително важна позиция в българската историография. В годините след Освобождението "Зорница" е разглеждан от историците като вестникът, оказал най-силно влияние върху развитието на българите през Възраждането. Заслугата за качеството на списанието и вестника е на американските мисионери д-р Алберт Лонг и д-р Илайъс Ригс, за когото се предполага, че е един от първите инициатор на в-к "Зорница".
Трудът на двамата при редактирането, издаването и разпространението на вестника в условията на Османската империя разкрива истинската си величина и стойност, когато стане ясно, че са обхванати всички земи, населявани от българи – от Македония до Бесарабия и от Беломорска Тракия до Западните покрайнини. Изключителна за времето си е и прогресивната ориентация на „Зорница” относно образа и ролята на жената в българското общество под влиянието на редакторката Марта Ригс. Паралелно на изданието, протестантското общество в България и динамиката на мисионерската работа изискват силите на тримата и сътрудниците им.Те обичат българския народ и се обричат на националната му кауза, изучават и говорят езика му, стават част от неговата съдба.
Макар започнали работа в началото на 19-ти век на територията на Османската империя, мисионерите от Американския борд и Методисткото общество установяват първите си станции окончателно през 1857г. Четиридесет години са необходими за прокарване на този мисионерски коридор на Балканите сред българите. Първите мисионери тук са д-р Алберт Лонг, Уесли  Претимен и Фредерик Флокен. Те намират вече започнали или копнеещи за реформи на църковния живот български общности.
По настояване на Методисткото общество, Претимен се премества в Шумен, където скоро престига и Флокен. След началния си успех, Алберт Лонг се премества в Търново. Запознанството със Славейков и Михайловски е сред основните му мотиви,  да търси форма за благовестие и просвета, която да обхване българското население. Лонг разбира много добре тясната връзка между националното самосъзнание на българите и българския език.
През 1860г. д-р Лонг търси разрешение от турските власти за отваряне на печатница в Търново, което му е отказано. Той не се отчайва, а се мотивира да подаде молбата за преместването си в Цариград, като се аргументира с многобройното българско присъствие и че всяка солидна мисия има нужда от представителство в столицата. По това време между 60-80 000 етнически българи живеят в Цариград. През 1863г. е преместен в Цариград, където започва да помага на намиращия се там вече д-р Ригс в подготовката за изданието на Българската Библия. Там Лонг превежда на български и отпечатва религиозни брушури на различни теми, като същевременно подготвя и издаването на "Зорница". Първият брой на списание "Зорница" е отпечатан официално през 1864г. Главен редактор е Алберт Лонг, въпреки че през 1865г. тази отговорност поема Илайъс Ригс.
Новият вестник излиза всеки месец на български език в печатницата на А. Минасов. Форматът на "Зорница" е моделиран по западните религиозни списания за младежи. Главната цел на Лонг е да достигне подрастващото поколение, което след Кримската война и Тансимат-реформите надминава по образованост родителите си, страни от фанариотски влечения, търси националната си идентичност и вижда необходимостта от реформи в православната църква, които да я отдалечат от елинизацията й.
Друга цел е адресирането на  определени теми във вестника до нуждите на жените. По това време не съществува друг вестник с такава насоченост. За тази дейност д-р Лонг получава помощта на Марта Ригс, съпругата на д-р Илайъс Ригс. Тя издава серия от статии под заглавито "Писма до майката" с морално и религиозно съдържание. Идеята е, че майките имат неограничено влияние върху подрастващото поколение и те притежават изключителен потенциал. На страниците на "Зорница" се афишира и нуждата от образователни заведения за момичета. Цялостното влияние, което “Зорница” оказва върху българското общество по онова време върху промяната на социалното място на жената и отношението към нея, е неоценимо.
Съдържанието на "Зорница" обхваща библейски истории, морални сказки, протестантски химни в превод на Ригс, природознание (Лонг преподава тази дисциплина впоследствие в прочутия Робърт Колеж, в който следват не един и двама български общественици и политици), естествени науки, география с илюстрации, информация за американски институции и  училища като модели на просперираща модерна демократична държава, автентични истории за успели хора, стигнали от бедност до праведно благосъстояние, както и биографии на бележити политически личности като Вашингтон, Франклин, Джефърсън и др. В този си формат "Зорница" излиза между 1864-1871г., когато Алберт Лонг започва да преподава в Роберт Колеж.
От самото начало, "Зорница" се посреща със съмнение от турските власти. След петия си брой "Зорница" е спряна за периода юни 1864г. до май 1865г. Лонг смята, че тази цензурна забрана е предизвикана от българин йезуит. Налага се секретарят на Американското посолство да пледира пред Великия везир Али Паша за подновяването на изданието.
В разговора, предаден от мисионера д-р Едуард Хакел години по-късно, везирът обвинява списание "Зорница" в републиканизъм, правейки асоциация между протестантството и републиканската идея на САЩ.
Допълнително обстоятелство е фактът, че в Цариград през юли 1864г. се провежда правителствена офанзива срещу протестантската активност. Покръстилите се в християнството мюсюлмани са арестувани, а сградите на Американския борд, Британското библейско дружество и Американското библейско дружество са запечатани. Отпечатването на списанието е подновено през 1865г.
"Зорница" търси широка публика, като различията между протестантство и православие се разглеждат по деликатен и ненатрапчив начин. Зареди това си качество, вестникът е търсен от православни интелектуалци и свещеници. Като цяло, месечното издание на "Зорница" не е информационен вестник, а по-скоро образователно пособие. Цената му от четири гроша е преднамерено ниска и достъпна за читателите, докато други български вестници струват 40-60 гроша. На много места вестникът е използван вместо скъпите учебни помагала.
Списанието се отпечатва в Цариград,  където било възможно да се изпрати дописка за абонамент, а после чрез сътрудници-куриери или наети за такива дюлгери и кираджии се отправял към всички краища на Добруджа, Тракия и Македония. Допълнително със списанието се снабдявали чрез мисионерските станции  и под-станции, доставяно от служителите на Американското и Британското библейски дружества, обикалящи българските етнически територии. Така „Зорница“ достига внушителен за времето си тираж, надминавайки по брой издания и абонати всички останали български издания.
Вестник „Зорница“ и отразяването  на Априлското въстание
През 1872г. на Второто годишно събрание на Евангелската Мисия за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Илайъс Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите. Форматът е увеличен, най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично.
Седмичната “Зорница” излиза всъщност за първи път през декември 1875г., макар официално да се води датата 2 януари 1876г., като успоредно с нея продължава да излиза и месечно издание на вестника, стартирало 1864г., което сега е ориентирано специално към читателите в юношеска възраст. Главен редактор в този период е Теодор Баингтън, но спомените на съвременниците свидетелстват, че д-р Илайъс Ригс има ключовата роля както в подготовката на много от статиите (д-р Ригс е автор на много неподписани публикации в “Зорница”), така и в цялостната редакционна политика. 
Промяната в издателската политика на “Зорница” се извършва непосредствено преди едно от най-драматичните събития в Българското Възраждане - Априлското въстание. Към момента на избухване на Априлското въстание “Зорница” е най-разпространеният български вестник, покривaщ практически всички територии, на които се простира българският етнос, като същевременно си е завоювал завиден авторитет сред българската общественост.
Позицията на вестника по време на трагичните събития от 1876г. показва, че това не е случайно явление, тъй като евангелските християни, пишещи вестника, са намерили верния начин не само да работят като богослови и публицисти, но същевременно да служат и помагат на българския народ за националната му кауза.
Мнозина обективни изследователи еднозначно са признали на протестантските мисионери, българските им сътрудници и изданието заслугата за възбуждане на международното внимание и обществена съвест към българския национален въпрос.
От една страна издателите на “Зорница” предават всяка получена информация за ужасите, свързани с потушаването на въстанието, директно на британските и американски правителствени организации и лица, както и на влиятелни издания в тези страни. От друга, самите мисионери смело и усърдно обикалят опустошените региони, помагат на пострадалите, като са и основните съмишленици на разследванията, предизвикани и учредени от британския политик Гладстон. Още по-впечатляващо е смелото и съпричастно отразяване на въстанието на страниците на самия вестник.
“Зорница” се превръща де факто в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии. Чрез седмичника българският народ по всички краища на поробените ни територии съпреживява ужаса и трагедията на Априлското въстание – така, макар бойните действия да обхващат ограничени области, целият български народ е информиран за събитията. По този начин “Зорница” дава своя своеобразен принос, въстанието от април-юни 1876г. да се превърне в общонародна драма и общо преживяване за цялата българска нация.
Още с първите дни на въстанието “Зорница” съобщава на населението за мобилизацията на турски войски и тяхното придвижване към Пловдив и Пазарджик. В бр. 18 от 30 април 1876г., в статия със заглавие “Смущения в България” читателите разбират за въстанието в Панагюрско. В следващия брой от 7 май е публикувана телеграма на Хафуз паша за погрома над въстаналата Стрелча. В същия брой подробно е описано превземането и разрушаването от турските войски на въстаналото Панагюрище, има подробна информация за арестите в Пазарджишко и Одринско. Отделно е разказано за арестите на български православни свещеници, включително и за епископ от Пловдив. В броя от 14 май 1876г. читателите са информирани за черкезките набези в Тревненско, Софийско, Севлиевско и движението им. Извънредно е отразено опожаряването на 118 села в Пловдивския санджак.
Издателите на “Зорница” подават информация и подсказват на читателите за напрежението, което въстанието поражда във Високата порта, като ги информира и за изпращането на правителствени анкетьори. “Зорница” описва геройствата на българските въстаници,  изправили се с черешови топчета срещу оръдията “Круп” на Османската армия.
В броя си от 21 май 1876г. “Зорница” съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на “Зорница” показват изключителна информираност, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите на протестантското издание стават все по-смели, наричайки пряко, въпреки заплахите към вестника, „терор” - действията на башибозука в Шуменско.
Издателите на “Зорница” окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на общественото мнение в Западния свят. Публикуван е първият от поредица материали – изказването на лорд Стретфорд за необходимостта от “радикална промяна в Османската империя”. “Зорница” е и тази, която информира читателите си за пристигането на четата на Христо Ботев, като посочва състава й от 175 въстаници и отразява пристигането й на българския бряг с парахода “Радецки”, както и за смъртта на Ботев. Публикувано е и известие за смъртта на въстаническия ръководител Георги Бенковски.
В броя си от 11 юни “Зорница” публикува дословно текста на “Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите”, където изрично се показва, че действията на въстаналите българи са насочени срещу османския деспотичен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно “братя”. По този начин протестантските мисионери и издатели на “Зорница” свидетелстват за толерантността на въстаналите българи и изграждат нравствения облик на тяхната кауза пред западните политически кръгове. Издателите на “Зорница” са наясно, че паралелно с въстаническите битки, тече решаваща битка за световното обществено мнение. Те правят всичко възможно да подпомага българската кауза на международната сцена.



Няма коментари:

Публикуване на коментар