Свобода на движение на стоки, услуги, капитали и хора

В Договора за европейската общност се съдържа правната уредба на свободното движение на стоки, която предвижда създаването на митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки и включва забрана за мита върхуу вноса и износа между държавите членки на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Митническият съюз се изгражда посредством премахването на митата между държавите членки и създаването на обща митническа тарифа. Митата върху вноса и износа, които са в сила постепенно се премахват в съответствие с графика и етапите предвидени в Договора за европейската общност. Държавите членки са се договорили постепенно да въвеждат обща митническа тарифа от 1957 г. за развитието на международна търговия и посредством споразумения, които ще намалят митата в резултат на създаването на митнически съюз между тях. При осъществяването на задачите в това отношение Комисията се ръководи от необходимостта за развитие на търговията с трети страни, подобряването на условията на конкуренция, вземане на мерки, с които да се предотврати изкривяването на условията на конкуренция между държавите членки по отношение на готови изделия и др. Според Комисията свободното движение на стоки може да се постигне само като се премахнат мерките, които осигуряват търговията - не само митата и количествените ограничения, но и всички мерки с равностоен ефект, независими дали са насочени към вносни или местни стоки.

Айн Ранд: Нова концепция за егоизъм


Айн Ранд (1905-1982) е била и продължава да бъде един от най-обсъжданите и провокативни
автори на 20ти век. Родена в Св. Питърсбърг, Ранд емигрира от Съветския съюз през 1962г.,
постигайки литературна слава и публичност за своите философски романи „Изворът” (1943) и
„Атлас изправи рамене” (1957). Нейната работа е едновременно високо ценена и горещо
отхвърляна и има причина поради, която работата и предизвиква толкова силни реакции.
Литературата на Ранд цели „проектирането на идеалния човек”, прокцията на морален идеал.1
Този интерес към идеали е това, което дава философски характер на нейните романи и
нейните възгледи, за това какъв е идеала, ги прави толкова дискутирани. През десетилетията
след издаването на „Атлас изправи рамене”, Ранд разказва за философията си в есета, радио и
телевизионни интервюта и лекции в университети – прилагайки я към широк спектър от
традиционни философски проблеми и културни феномени.2 Работата на Ранд е продадена в
над 30 милиона копия и е преведена на повече от 20 езика. Въпреки, че академичните
ангажираност с работата на Ранд се случват бавно, започва да заема по-сериозни размери.3


Егоизма, като ръководство за щастие: нежертвен подход
За да видим какво в книгите на Ранд предизвиква толкова много интерес, нека да обмислим
нещо, което много от читателите и намират поразително – факта, че въпреки, че Ранд гордо
издига морал на егоизъм, героите и героините в нейните романи, не се вписват в имиджа на
егоизма, както повечето от нас го разбират.

Агресивното невежество убива – технология на пропагандата

от  - 
 Източник: http://www.marginalia.bg/analizi/agresivnoto-nevezhestvo-ubiva-tehnologiya-na-propagandata/
"Комбат", Макс Алперт, 1942 г.
Олег Панфилов е преподавател в Държавния университет „Илиа” в Грузия, основател и директор на московския Център за журналистика в екстремни условия, чиято работа е прекратена в началото на 2012 г., сценарист, журналист и дисидент. От 2009 г. е гражданин на Грузия.
Текстът на Панфилов е публикуван в сайта„Крим. Реалии” със заглавието „За путинско-съветска Русия: „Най-четящата нация” се оказа най-лъжливата?
Публикуваме превод на текста като част от обществените дискусии за пропагандата, нейните технология и инструменти, фактите, гледните точки и провокациите, медиите и свободата на словото.
В моето съветско минало имаше много легенди, които помагаха на хората да се мислят за „пъпа на света”. За целта в зората на болшевишката власт бяха създавани структури, занимаващи се с пропаганда. Но понеже нямаше почти никакви постижения на съветската власт, те трябваше да бъдат измислени.
В СССР знаеха, че радиото е измислено от Александър Попов, но никой не казваше, че първите опити с електромагнитни вълни са направени от французина Едуар Бранли и англичанина Оливър Лодж. А създател на радиото е италианецът Гулиелмо Маркони.
Или създателите на първия парен локомотив – не са баща и син Черепанови, преди тях вече са направени няколко парни машини от французина Коньо, американеца Еванс, шотландеца Мърдок, чеха Божек. И първият самолет не е руски. И първото книгопечатане не е в съвременна Русия. Изобщо, много легенди рухнаха след разпада на СССР и разочароваха мнозина, които вярваха в тях.
Но мнозина им вярват и досега. Вярват, че старият модел на италианския фиат е съветското жигули. А автоматът Калашников не е версия на автомата на Хуго Шмайзер, а е ни повече, ни по-малко съветски, даже руски. И така нататък. Списъкът на лъжите и присвояванията може да продължи хиляди страници.
Има такива проблеми с историята. Крим никога не е било руско наз

Какво означава да имаш добър и щастлив живот?

Какво ни поддържа щастливи и здрави? На какво се гради добрият и успешен живот? Своята гледна точка споделят множество потребители в популярната платформа за всякакви житейски въпроси Quora. Вижте интересни препоръки, които изведохме въз основа на техните отговори:

За значението на инвестициите в човешкия капитал

Едно от предизвикателствата пред мениджмънта на XXI век е новото разбиране за човешкия ресурс в предприятието като човешки капитал.
Под “капитал”, независимо от неговата форма (пари или друга собственост, съвкупност от средства за производство и др.), се разбира всеки ресурс, в резултат на оперирането с който във времето се осигурява прираст на стойността, на дохода, т.е. натрупване. Традиционно, от икономическа гледна точка, капиталът се разглежда като категория, свързана с придобиването в резултат на инвестиране на материални, нематериални или финансови активи, които с течение на времето пораждат поток от приходи.

Какво е средната класа

Стоян Панчев

(Публикацията е от тук: http://ime.bg/bg/articles/kakvo-e-srednata-klasa/ )



Историческото проследяване на понятието „средна класа” може да започне от античното минало. В Аристотеловата „Политика” се говори за „средните граждани”, които според древногръцкия философ служат като гарант за баланса в социалния ред на тогавашното полисно общество. Тези „средни граждани” се намират между безимотните и „твърде състоятелните”, и могат да се разглеждат като една ранна дефиниция на станалата по-късно толкова разисквана „средна класа”.
Големият интерес към определянето и изучаването на стратификацията в обществото възниква заедно с индустриализацията от 19 век. Маркс дефинира двете класи - на собствениците на капитал и работниците - а скоро след това социолози и политолози започват да изучават и групата, която се намира между буржоата и пролетариата. За  някои „хората в средата” са самонаети, умеещи и опитни занаятчии, които в процеса на производство предоставят „интелектуален или бюрократичен труд, или (работят) която и да е професия с някакъв капитал” (Bagu, 1949). За други средната класа включва тези групи в обществото, които гледат в бъдещето и затова спестяват и инвестират в образование (Goldthorpe et al., 1976). За трети това са тези, които според доходите си, сигурността на работната позиция и възможносттите за възходящо развитие, не са бедни - нито работническа класа, нито богати (Weber, 1947).

Стратификация и класова структура

Британският социолог Антъни Гидънс, идеен вдъхновител на т.нар "трети път" и политиката на Тони Блеър, отделя в работата си значително внимание на системите за социална стратификация, класовата структира и техните изменения през годините.
Защо някои групи в обществото са по-богати или имат повече власт от други? Доколко неравни са модерните общества? Какви са шансовете на човек с по-нисък социален произход, да достигне върха на икономическата стълбица? Защо бедността продължава да съществува в богатите страни днес? Това са част от основните въпроси, чиито отговор Гидънс търси.

Социални групи и неравенства в обществото – бедност, средна класа, елит

Съществуването на неравенства между хората доминира в живота на всички познати общества. Установено и доказано е, че положението на хората в системата на социалното неравенство чертае техните жизнени перспективи и съдби. Вследствие от неравенството между хората се формират класови и структурни различия. Колкото по-сложно и по-развито е дадено общество, толкова по-сложно организирано е разпределението на интересите и контрола върху ресурсите в икономическата система. Оттук идва голямото разнообразие от икономически субекти и съответни социални групи в съвремените общества, както и необходимостта да се работи със сравнително сложна система от критерии. Разслояването е процес на йерархизиране на различията в резултат, на който различните идентичности се оказват социално неравностойни и започват да се делят на висши и низши.

Ужасите на комунизма не се различават от тези на нацизма!

Препоръчвам този документален филм. Ето това е социализма - в неговите две проявления: национал-социализъм и интернационал-социализъм. Днес, за съжаление, все още в много държави по света, включително и в България, съществуват социалистически партии, които не се притесняват открито да проповядват идеологията, наречена "социализъм"!

3 март 1918г. - Денят на победата на България над Болшевишка Русия

Лъчезар ТОШЕВ, в.Лечител,

     Незаслужено е забравена една бележита дата от българската история - сключването на Брест-Литовския мирен договор. В учебниците по история по време на комунистическия режим беше отразявана съветската гледна точка - тази на победените, за които договорът бележи поражението им в Първата световна война. България обаче е сред победителите на Съветска Русия - един факт, който трябва да има своето достойно място в българската история. И този факт се дължи на победите на Българската армия в Добруджа и Румъния.      На всяка тържествена заря

Същност на Макиавелизма

Макиавелизмът, според Оксфордския речник на английския език е, "използването на лукавство и двуличие в държавното управление, или в управлението, като цяло", произтичащ от италианският дипломат и писател по времето на ренесанса Николо Макиавели, който е написал „Владетелят“ (Il Principe) и други произведения. Макиавелството, като дума в английския език е станало много популярно в края на 16 век, въпреки че Макиавелизмът от своя страна е цитиран първи от Оксфордския речник на английския език през 1626 година. Думата има сходна употреба и в съвременната психология.

Мъртъв ли е мултикултурализмът в Европа

От Даниел Смилов

Текст от Портал "Култура". 

Канцлерът Меркел на няколко пъти вече обяви, че мултикултурализмът е мъртъв, което с радост беше подето от голям оплаквачески хор, прострял се от левицата (у нас) до национал-популистиката десница (навсякъде). Слуховете за тази смърт са преувеличени обаче. Те се дължат както на широко-разпространено концептуално объркване, така и на съзнателна политическа манипулация. Объркването свежда мултикултурализма до идеята за изолирани и социално маргинализирани гета от имигранти или други малцинства, идея, която както ще видим, е по-скоро точно обратното на обявения за покойник.

Манипулацията пък е най-разнообразна. Тя започва с глуповато-наивни шеги от рода на "големия разлом между консерватори и либерали" у нас, според който дясното е "Бог, цар и отечество", а лявото е – каквото друго е останало. По тази "логика" мултикултурализмът се пада отляво (макар че вече стана дума, че нашите леви не го искат), а пък ГЕРБ (според защитниците на "разлома") се пада чудно защо отдясно. Докато тези каламбури засега у нас са невинни, в Полша и Унгария те се реализираха в доста проблематични и направо шовинистични режими, които разделят собствените им общества и антагонизират съседите и ЕС.

Ева и Адолф – несподелената любов по Свръхчовека



 Ева и Адолф – несподелената любов по Свръхчовека

 

Ева Браун                                                                                    Адолф Хитлер
(Източник: "Ева Браун - интимен съюз с Хитлер")


„Нашето време, с неговия стремеж да помогне на случайните нужди, да предусети и изобщо своевременно да отстрани неприятните възможности, е време на бедните!”
Фридрих Ницше, из „Воля за власт”, изд. „Захарий Стоянов”, С. 2009, стр. 72

Ерата на „Голямата бедност” и търсенето на изход от нея
След дългата, тежка и кръвопролитна Първа световна война (1914 – 1918 г.), човечеството вече не е същото. Някак си оказалата се неочаквана победа завихря най-долни страсти сред победителите, които правят грандиозен опит да смажат веднъж завинаги победените – териториално, демографски, икономически, социално..., без изобщо да си дават сметка, че голяма част от наложените злини твърде скоро ще ги връхлетят и самите тях, подобно на мощен светлинен лъч, отразен в огледало. Ето защо не е за учудване, че инфлационният шок, поразил икономиката на победената Германия през 20-те години на ХХ век, достига макар и със смекчена сила и до големия победител в тази война – САЩ, а тъмната сянка на гладомора унищожил по същото време стотици хиляди в победената Съветска Русия, надвисва над държави и народи, пръснати върху всички континенти. С други думи – обеднялото в следствие на войната човечество е в тежка криза – икономическа, социална, духовна – обезценяват се не само хартиените пари и техният златен еквивалент, но и традиционните ценности като морал и семейство, дори любовта е подложена на мощна девалвация, която я свежда до простото сексуално желание, а всичко това създава предпоставките за поява на редица радикални обществени движения и експерименти. И понеже смисълът на всяка обществена дейност е Човекът, тези социални експерименти имат и свой модел на личност, а и идеолози на неговото моделиране.

Политическата дейност на Софроний Врачански

 Много е изписано за религиозната и книжовна дейност наСофроний Врачански, но малко известно е, че по време на своя престой във Влашко той се е занимавал активно и с политико-патриотична дейност. След бягството си от Видин той изпитва силни угризения, че изоставяйки събратята си е предал и изоставил своя род, затова е обяснимо и неговото желание да работи за българската национална кауза.
           Образован и буден Софроний Врачански се превръща в мотиватор и обединител на имигранстката общност във Влашко, в която започва живо да се търси решение на Българския политически въпрос. След пристигането си в град Крайова Софроний се запознава с Иван Замбин и неговите идеи за общо балканско движение, подпомогнато от Русия. Въстанието на сърбите от 1804 г. и руско-турската война (1806 – 1812 г.) допълнително подхранват тази надежда и българският свещеник заедно с няколко врачански първенци решават да изпратят мисия до руския император. Премествайки се в гр. Букурещ, Софроний среща подкрепата на местния политически

Началото на българското Възраждане - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански

Периодизация на Българското възраждане. Същност и съдържание на Българското възраждане. Фактори на Българското възраждане. Паисий Хилендарски и първите му последователи. Софроний Врачански и неговите последователи — първи приемници и продължители на делото на Паисий Хилендарски

РОБСТВО И ТИРАНСТВО

Роби са били българите само като част от Съветската империя, докато под турско господство нашите предци са били материално обезпечени и свободни жители на една империя, чиято цел съвсем не е налагане на един погубващ националната ни идентичност империализъм.
Малко хора мислят, но всички искат да решават.
Фридрих Велики

Николай Аретов: Народопсихологията е демагогия в голямата си част



„Наистина има хора, които се чувстват засегнати, когато им кажеш, че не са роби. Аз си мисля точно обратното, но какво мисля аз, няма значение. На какво е симптом това мислене – това е проблемът. То е толкова отдавна внушено, че е напълно възприето като свое от хората. И това е тревожно за мен”, казва проф. Николай Аретов, филолог, литературен критик и историк, преводач, издател, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
И добавя: „Там е проблемът, че опонентите са хора, които искрено се чувстват засегнати. Това е нещото, което трябва да се променя полека – лека. Това няма да стане за 10 години, но мисленето на част от хората е такова. И това е големият проблем”. Той беше един от подписалите откритото писмо на историци по повод последните дискусии за “владичеството”, “турското робство” и “съжителството”. За писмото проф. Аретов казва, че има доста хора, които са го подкрепили, но има и такива, които били против. Имало оживление, но дали това оживление не е послужило за някаква друга цел – да прикрие някакъв обществен проблем, пита се Николай Аретов и продължава: „Едното от нещата, което не обичам е така наречената народопсихология. Но в околните страни, другите балкански страни, с които имахме сходна историческа съдба това държане, настояване върху факта, че са били роби, го няма. Или поне не е в такава степен. Други неща се поставят, по друг начин се назовава епохата. И по друг начин се търсят ценностите от миналото. И то като че ли, не че е много по-добро, но е по-добър вариант”, казва той.

""Оправдать никого не следует!”

"Оправдать никого не следует!” Така нарежда гневно от Москва на руски Георги Димитров на съратника си Трайчо Костов в София. Радиограмата е от декември 1944 година и се отнася до присъдите, които т.нар. "народен съд” трябва да издаде по заповед на Москва.
Никой не трябва да бъде оправдан, присъдите трябва да са максимални, народните представители и министрите трябва да бъдат пометени "с желязна метла”, крещи от Москва вождът на българския народ Георги Димитров – включително и в речите си, публикувани още в първите дни на октомври 1944 в "Работническо дело”.

Забравихме ги

9 февруари 2010 г., Даниела Горчева

Преди 65 години, в следобедните часове на 1 февруари 1945 г., са произнесени присъдите на първи и втори състав на т.нар. "Народен съд". Цяла България стои вцепенена пред радиоапаратите и слуша монотонния глас, който чете имената и присъдите: смърт, смърт, смърт... и така 140 пъти. Мнозина припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си.

Още същата нощ край бомбена яма в Централните софийски гробища са разстреляни народните представители, министрите, регентите и царските съветници...

Докато Нюрнбергският трибунал осъжда на смърт 14 висши нацистки функционери, противоконституционният български Народен съд дава смъртна присъда на общо 2 730 българи – присъдите са изпълнени. За разлика от Нюрнбергския съд, неговата задача не е да накаже виновниците за фашисткия режим, какъвто в България никога не е установяван, а да унищожи политическия, икономическия и културен елит на страната, за да разчисти пътя за съветизирането й.

71 години от масовото убийство на 1-и февруари 1945


71 години от масовото убийство на 1-и февруари 1945

"...никой да не смее
да го погребва, нито пък оплаква; 
без плач, без гроб - така да го захвърлят..."
Софокъл, "Антигона", пролог

Протокол от екзекуцията няма. Гроб също няма.
Осъдените на смърт са лишени и от утехата да прегърнат за последно родителите си, децата и съпругите си, а те - дори от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.
През целия си живот близките на избитите ще бъдат преследвани не само от комунистическата власт, но и от непоносимата мисъл какви ли зловещи сцени са се разиграли в последните минути на техните синове, съпрузи, бащи... на българските държавни мъже, избити по указания от Москва на 1-и срещу 2-и февруари 1945 година.

РУСИЯ И ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА

"По време на управлението на Стамболов от книгата на дипломата и историка Сергей Спиридонович Татищев „Из прошлаго русской дипломатии” (Из миналото на руската дипломация). На с. 503 от Татищевата книга дословно пише, че „след като се убедим в предателството и измяната на българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове, без да се утешаваме с мнимите различия между настроението народа и неговите водачи, тъй като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство. Всичко, което Русия направи за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна” България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си.” По-нататък Татищев подчертава, че с България трябва да се постъпи така, както е било постъпено с Полша, т.е. да бъде „изтрита от лицето на земята за назидание на всички други племена, населяващи Изтока”, за да се знае „какъв позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, ако дръзне да вдигне ръка на великата Русия.” Именно този руски циничен дипломат и историк само 4 години по-късно ще договори с княз Фердинанд свалянето на Ст. Стамболов."

__________________________

Един поглед върху отношенията на руския шпионаж и дипломация към България и по македонския въпрос.

Многобройните масови убийства на Комунизма

Марксистко-ленински режими

Под влиянието на никой идеологически светоглед в човешката история не са проведени по-многобройни масови убийства от тези, извършени от правителствата на режимите, свързани с, изградени върху или подчинени на марксизма, съответно на научния социализъм. 

„Комунистическите еднопартийни правителства са извършили 4,5 пъти по-често и многократно по-големи масови убийства, отколкото всички други авторитарни

Гробът на Левски заличен по нареждане на Партията

ЛИЦЕМЕРИЕТО НА КОМУНИЗМА: Гробът на Левски заличен по нареждане на Партията
"отгоре" идват ясни и категорични указания, гробът, ако се окаже в църквата, да бъде незабавно и безшумно ликвидиран


Източник: http://marxerrors.blogspot.bg/2010/03/blog-post_08.html


Защо Комунистическата Партия, която умело използваше името на Васил Левски за своята Марксистка пропаганда тихомълком заличи гроба на Апостола?

Годината е 1873, февруари месец. Левски е заловен, осъден от турския съд, обесен и заровен в гробището на престъпниците, край София. Намират се трима, които през нощта изравят Апостола, опяват го и го погребват в олтара на църквицата "Св. Петка Самарджийска", впоследствие оказала се в центъра на днешна София.

Годината е 
1956, май месец. Учени от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, правят разкопки в

Интервю с Николай Аретов (22/06/2015)

Шедьовър ли е „Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен“
Въпросите задава Юлиана Методиева. 
Проф. Аретов, провокирахте публиката по време на научната сесия на Академичния кръг по сравнителна литература с доклада си „Непреводимо и уникалното – поглед отстрани“. Внесохте разнообразни съмнения с тезата си, че „националните ценности не са непременно общочовешки“. Споменахте и че български творби, които сме свикнали да наричаме „шедьоври“, не са непременно такива. Смятате ли се за радикал?
Не, не се смятам. Амбицията ми е по-скромна. Да призова за по-внимателно отношение към крайно привлекателните (и изгодни за авторите им) изкушения и твърдения за уникалността на

Теорията за разбития прозорец: Ню Йорк… и ние

През 1980-те Ню Йорк е врящ престъпен котел. На ден се извършват по около 1500 тежки престъпления, от които 6-7 са убийства. По улиците е опасно да се ходи нощем.


В метрото да се пътува – дори денем. Грабителите и просяците изобилстват, пероните са едва осветени, пътниците газят в боклуци, стените са издраскани, във влакчетата няма отопление. Много от влизащите просто прескачат преградите, вместо да си платят. Не е рядкост някой бандит да застане до счупената преграда и да кара пътниците да плащат на него…

През 1990 г. престъпността достига върха си. След това обаче започва да спада. Към 2000 г. в метрото се извършват около четири пъти по-малко престъпления. По някаква причина десетки хиляди хулигани, кримки и вандали престават да нарушават закона… Защо? Как?

Нещата тръгват от публикувана през 1982 г. статия на криминалистите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. В нея те обсъждат „ефекта на счупеното стъкло“ – как престъпността е неизбежно следствие от липсата на порядък. Ако един прозорец е счупен и никой не го поправя, минаващите покрай него решават, че на никой не му пука и

Дърво на езиците

Финладско-шведската илюстраторка Мина Съндберг избира дървото като основен начин да изобрази връзката между езиците по поетични и прагматични причини.
Крайният резултат е наистина майсторски.
Всички езици тук произлизат от субкатегории или от индоевропейски, или уралски произход. Ако се загледате по-внимателно, със сигурност ще откриете множество забележителни връзки.
Кликнете тук за допълнителна информация. Можете да си поръчате и плакат на тази прекрасна илюстрация.

Книгите, изисквани за прочит във водещите американски университети

Част от лидерите на утрешния ден определено ще са просветени във философията на древногръцките мислители. Или поне така ще бъде, ако са завършили най-престижните университети на САЩ. Това става ясно от заключенията на нов проект в страната, който проследи кои са книгите, които са били посочвани най-често от преподавателите за прочит сред възпитаниците на водещите учебни институции на Щатите през последните 15 години.
Проектът се казва The Open Syllabus. За него разказва американското сп. Quartz. В рамките на провеждането му били прегледани над 1 млн. учебни плана в колежи и университети. От огласените данни става ясно, че Платон, Хобс, Макиавели и Аристотел са доминирали списъците на професорите и доценти в САЩ, особено на тези в топ университетите. "Държавата" на Платон е била задължителна за прочит в 168 колежи при преподаването на хуманитарни специалности и предмети. 

Списък на загинали никополци под знамената на България (1915-1918, 1944-1945)

Източник: фейсбук профил на Ibrahim Karahasan-Chynar

През I-вата Световна война гр. Никопол (Плевенско) дава общо 70 загинали по бойните полета на Българската армия, от които 49 души са етнически турци. Ето кои са те: 

1. Мехмед Алиев Кафеджи - 33 год.
2. Бейлюл Ибр. Рюстемов - 25 год.
3. Ахмед Сали Зехиров - 26 год.
4. Ибрям Абд. Кокор Дервиш - 21 г.
5. Юсеин Ахмедов Беленски - 25 год.
6. Хасан Дервиш Кьор Амеф - 27 год.

"Помощ! Информират ни!" или как да оцелеем в хибридната война

Източник: Блогът на IVONIKOV



The war is over. I saw it on television.
Конрад Брийн в „Да разлаем кучатата”


Правило номер 1, 2 и 3 – „Бъдете скептични!” Независимо колко „автентична” изглеждат дадена новина, снимка или видеоклип, независимо колко импонират на политическите, естетическите или моралните ви разбирания, не се доверявайте изцяло на написаното или видяното. Бъдете внимателни към публикации, които изцяло съвпадат с вашите представи за живота – често са твърде „перфектни”, за да бъдат истина. Приложете поне някои от описаните по-долу техники, за да се убедите, че някой не се опитва да ви направи за смях.

Житие с малка похвала на св. Иван Рилски от Димитър Кантакузин

Автор: ТРАЯНКА ГЕОРГИЕВА · 17/08/2011



Литературата е вид спасително познание. Словото лекува, облагородява и възвисява, защото съпричастието на читателя с творбата е подобно на съпричастието на един човек към друг. Съпреживяването, съучастието в трагичната съдба на ближния и милостта и съчувствието към него освен облагородяващ ефект в дълбочина съдържа и терапевтична сила. Това е по-безболезнен и щадящ начин за възход на човешката душа, при който на преден план излиза човечността и болката за ближния. С още по-голяма сила това се отнася до житийната литература, особено в най-трудните години от историята ни.

Молитва към Света Богородица от Димитър Кантакузин

1. Майко, на Бога и Царя на всички.
Майко, на Твореца наш единствен.
Майко, на живота, благото и светлината.
Майко, на всичко добро и желаемо.

2. От къде да започна плача си, о Дево.
От къде да започна да се моля, блага.
От коя дума или звук, чиста.
От кое сърце, от кой език.

Как ранните капиталисти спасиха Европа от глад

Лудвиг фон Мизес
Преди 200 години, преди напредъка на капитализма, социалният статус на човек е бил един и същ от началото до края на живота му; той го наследява от дедите си и никога не го променя. Ако човек се е родил беден, той винаги оставал беден, а ако се е родил богат – лорд или дук – той запазвал титлата си и прилежащата ѝ собственост до края на живота си.
Колкото до производството, примитивните обработващи индустрии на тези времена съществували почти изцяло в услуга на богатите. Повечето хора (деветдесет или повече процента от населението на Европа) обработвали земята и не влизали в досег с базираната в градовете промишленост. Неизменната система на феодалното общество господствала в най-развитите части на Европа в продължение на много векове.

Ценни мисли на един успял банкер - Атанас Буров

По повод Атанасов ден събрахме няколко известни мисли на гениалния банкер и политик Атанас Буров.Изречени преди повече от половин век, те звучат изключително съвременно, особено в контекста на послeдния критичен доклад на Европейската комисия. Атанас Буров е най-известния български банкер и финансист, също и политик. Ярък представител на златните години на България (времето на Петър Дънов, Николай Райнов, Владимир Димитров - Майстора), на разцвета в духовно и материално отношение. Идеите на Буров за изграждане на демократична българска държава с просперираща икономика, модерна финансова система, свободно движение на капитали и европейски ориентирана външна политика продължават да са актуални и в началото на третото хилядолетие.

Колко струва руската окупация на България от 1878-1879 г.?




На 3 март 1878 г. в цариградското предградие Сан Стефано е подписан Санстефанският мирен договор, съгласно, който в резултат от победоносната война на Русия с Турция, България е освободена от османско владичество. Освободителката предварително се е договорила с великите сили, че ще наложи окупация в освободената територия. В Чл. 7 и чл. 8 от Санстефанския договор е посочено, че България преминава
под руска окупационна aдминистрация,
поверена на един руски императорски комисар за период от две години.
Известно е, че Санстефанският договор има предварителен характер и че той е ревизиран в Берлин на 13 юли 1878 г. Чл. 22 на Берлинския трактат намалява времетраенето на руската окупация от „приблизително две години“ на девет месеца и изрично задължава Русия да изтегли всичките си войски от България в рамките на три месеца след изтичането на деветмесечния период.

Поръчковите убийства на Русия в България


След Освобождението държавните ни мъже са мишена на братушките
Със серия от поръчкови убийства Русия се опитва да дирижира политиката на независима България. След Освобождението империята организира покушения срещу държавните ни мъже. Целта на атентатите е да обърнат страната в задунайская губерния.
Строителите на младото княжество демонстрират характер. През 1885 г. без разрешение от Русия извършват съединението с Източна Румелия. В отговор Петербург организира детронирането на княз Александър Батенберг, къса дипломатическите отношения и вдига русофилски бунтове.
Новият княз Фердинанд е още по-неудобен. Руската мечка го обявява за “немски агент” и решава да го затрие.

Из „Ювиги Хан Омуртаг“ Димитър Мантов

„Защо ще угаждаш на всички? Ако стоиш прав, от крива сянка не се страхувай.“

„Познатият крив път е по-кратък от непознатият прав път.“

„Лоша е онази шега, в която няма половин истина.“

„Всички умират, но всички еднакво не биват оплаквани.“

Древна българска мъдрост


Мръсен е смехът на оня, който се радва на чуждата болка
IYI
Верността със злато не се мери, защото ако ти дадеш сто, противникът ти ще даде двеста и ще ти забие нож в гърба. Търси, сине, хора близки по кръв и мисъл, прави ги свои побратими, чрез велики дела.
…ти знаеш това, аз само ти го припомням. И друго: ти разширяваш границите, но завладявай толкова, колкото можеш да задържиш.
IYI
Колко е самотен човек, който е принуден да принуждава другите. Всяка дума–заповед ни отдалечава от тия, които са ни подчинени – дори когато ги награждаваме…, защото властта е власт тогава, когато награждава и наказва
IYI

ТРИ МАРГИНАЛНИ МЕМОАРА ЗА БОРБИТЕ: ИВ. ВАЗОВ, ИВ. Е. ГЕШОВ, К. ВЕЛИЧКОВ

Николай Аретов
Изграждането на образа на борбите за национална свобода и включване в литературния канон са два тясно преплетени процеса, които се разгръщат след Освобождението. И в двата процеса важна роля играят мемоарните текстове за събитията от революционното десетилетие, те се допълват, преплитат, а и влизат в негласна или полугласна конкуренция. От друга страна, те са в сходни отношения с мемоарните писания на "просветителите", които градят една малко по-различна картина на същата епоха.
Просветителите сравнително охотно пишат спомени, голяма част от тях са публикувани приживе и в рамките на Османската империя. След това обаче, по правило те са преиздавани рядко, най-често със съкращения. Несъмнено, най-голям е интересът към Софроний, неговото житие напълно основателно влиза в канона на българската литература и се издава, разпространява и чете като литературна, а не като мемоарна творба (Аретов 2002). По-често обаче се случва обратното - мемоарите на "просветителите" са виждани преди всичко като исторически извори за епохата.

Новогодишното обръщение на Президента Росен Плевнелиев

Ето новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев, излъчено в края на 2015 г.:
Скъпи сънародници,
По добра традиция тази вечер сме с любимите си хора. Посрещаме заедно важните моменти в живота, някои изпълнени с радост, други с тревога, но винаги с надежда за по-добър живот.
Живеем в трудно време на геополитически промени и рекорден брой кризи в Европа и по света. Историята ни учи, че траен мир е възможен само чрез сътрудничество и правила, които важат за всички, а различията нека се решават по мирен начин, не със сила. Оръжията не са аргумент, те са доказателство за липса на аргументи. Силният трябва да подаде ръка на слабия. Силата на една нация не бива да се измерва с територия и военна мощ, а с културата и образованието на хората, с вярата и вдъхновението на народа. Успехът на държавата се мери с успеха на обикновения човек. Успех е да дадеш, а не да вземеш, успех е да постигнеш прогрес, да вършиш добро. В трудни времена трябва да следваме мечтите си, не страховете си. Да не губим вече извоювани права, свободи и постижения. Да не се връщаме назад към идеите и идеологиите на отминали времена, защото новата ера изисква нови идеи. Няма големи или малки народи, но има народи, които имат големи мечти и амбиции и точно те успяват.