Loading

3 март 1918г. - Денят на победата на България над Болшевишка Русия

Лъчезар ТОШЕВ, в.Лечител,

     Незаслужено е забравена една бележита дата от българската история - сключването на Брест-Литовския мирен договор. В учебниците по история по време на комунистическия режим беше отразявана съветската гледна точка - тази на победените, за които договорът бележи поражението им в Първата световна война. България обаче е сред победителите на Съветска Русия - един факт, който трябва да има своето достойно място в българската история. И този факт се дължи на победите на Българската армия в Добруджа и Румъния.      На всяка тържествена заря

отбелязваме имената на ген. Стефан Тошев - командир на Трета армия, и на ген. Иван Колев - командир на славната българска конница,спечелили невъзможни победи и покрили се със слава в битки, които се изучават в световната военна история. 
Но винаги пропускаме да споменем над кого са тези славни победи.
Кой е нападнал България, защитена блестящо от българските воини, благодарение на които България подписва като победител Брест-Литовския мирен договор?
Ген.Стефан Тошев

     Русия влиза във войната на 1 август 1914 г., България - на 5 октомври 1915 г., а на 27 август 1916 г. - Румъния. Военните действия между България и Русия започват още с обстрелването на българския бряг в района на Варна от руската флота през 1915 г. След това Русия изпраща военни части в Добруджа - 61-ва пехотна дивизия, 115-а пехотна дивизия, кавалерийска част (т.нар. черни казаци - непобедими дотогава), 47-ми артелерийски корпус и др. По-късно 4-та и 6-а руски армии застават срещу българите. Руска морска ескадра начело с флагманския кораб монитора "Память Меркурия" обстрелва Балчик. Батареята на капитан Георги Радков само с две оръдия, които успяват да дават 100 изстрела в час, вместо 60, успешно отблъсква противника. В този неравен бой в който статина оръдия стрелят срущу две, има 5-6 попадения във флагманския руски кораб, който е засегнат сериозно, не пътъва, но се оттегля от сражението за ремонт в пристанище. Ескадреният миноносец "Лейтенант Пушчин" се натъква на българска мина и потъва, а екипажа и знамето му  са пленени от българските войници. България е една от първите страни, които имат и своя подводница - нещо твърде модерно за времето си - "Подводник-18". В Добруджа руснаците и румънците струпват големи сили и имат числено превъзходство. Ген. Стефан Тошев, начело на Трета армия, разполага 1-ва пехотна дивизия, 4-та пехотна дивизия, 6-а пехотна дивизия, Дунавския отряд, Варненския отряд, Шуменския артилерийски полк, 12-а пехотна дивизия, турския 6-и корпус от 1-ва турска армия и германски отряд от германската Дунавска армия. Към Трета армия е и Конната дивизия начело със станалия легендарен генерал Иван Колев.

ген.Стефан Тошев
На 6 септември 1916 г. след атака, продължила само 24 часа, е превзет Тутракан, като атаката на "непревземаемата" крепост се ръководи от генерал Пантелей Киселов. На 11 септември е превзета Силистра. На 19-21 октомври се провежда атаката при Кубадин. 7-ми Преславски полк влиза в Черна вода. Руската армия, независимо че получава в подкрепление двете, 9 и 10 сибирски дивизии, е разбита, а флотата им е принудена да напусне Констанца.

    Ето какво пише по този повод полковник д-р Н. П. Николаев:

     „...Една красива легенда се разнесе по целия свят – легенда за непобедимата и безумно храбра българска конница... Едновременно с това по света се разнесе едно име, непознато дотогава – името на гениалния водач на българската конница. Името на ген. Колев се зашепна по полетата и балканите на родната земя с благоговение и обич, наред с имената на легендарните герои от тъмното и далечно минало. Старите, изпитани кавалеристи от европейските армии заговориха с уважение за нашия легендарен генерал. Един близък роднина на германския император  счете за висока чест – да служи под началството на ген. Колев.”


     
     И спомените на майор Хр. Ботйов:

     „...Още миг и Добрич ще бъде в ръцете на врага...
     ...И в този момент виждат цялата конница на Колева да връхлита върху им с онзи устрем и онзи победен вик, които бяха станали плашило за руси и румъни...
     ...Рев на ужас. Всичко обезумяло от страх, повръща назад в панически бяг, преследвано безспир, отнасяйки със себе си ужаса от страхотната атака. Добрич бе спасен...” 


     Из донесение на генерал Колев до генерал Стефан Тошев след боя при Добрич:

     „...Ето какво ми казват нашите селяни българи, които са чули думи на руски командир: „Мьi думали, что болгарьi не будут стрелят на нас. Между тем они бросаются как собаки, проклятия – десят человек атакуют сорок наши...”

Отрядът на ген. Кантарджиев и този на ген. Тошев преследват противника и достигат до делтата на Дунав. На 23 ноември 1916 г. при Свищов 1-ва пехотна
ген.Пантелей Киселов
дивизия и 16-а пехотна Добруджанска дивизия, една дивизия от резерва, подпомогнати от 26-и турски корпус, преминават Дунава. В десанта участват 33 пехотни дружини, 6 ескадрона и 32 батареи. За прикритие се извършват демонстрационни действия при Гиген, Оряхово и Сомовит. От север към Букурещ настъпват и две германски дивизии. След десанта при Свищов—Зимнич на 6 декември 1916 г. българските и германските войски заедно влизат в Букурещ. При десанта на Дунава шопите от желязната Първа дивизия са поразени от от вида на голямата река, която срива техния мироглед, че "От Искъро по дълбоко нема...» и отказват да преминат пред нея. За неподчинение четирима войници са съдени от военен съд и са разстреляни. Затова пък, веднъж преминали голямата река, нищо не може да спре устрема им. След като влизат в Букурещ, българските войници предприемат едно странно действие - засаждат чесън пред румънския парламент, така както са се заклели при вероломното нападение на румънските войски в Междусъюзническата война 1913 г.
ген.Иван Колев
     Българската конница завършва своя славен път през историята, там, откъдето е започнала своя боен път на юг от Дунава - в Онгъла, в района на Мачин и Николицел. За последен път Европа чува тропотът на конете на "страшните по целия свят българи" и се оглася от "ужасната песен на конски копита" на конницата на потомците на хан Аспарух, Крум Страшний и Симеон Велики. В следващите войни, конницата отпада от военните действия, заместена от механизираните и бронирани части. Продължава преследването на отстъпващия противник до р. Серет, където през януари 1917 г. по заповед настъплението е спряно. Румънските загуби са ужасяващи – 150 000 убити, 80 000 пленени, 150 000 дезертирали. Руската армия е победена навсякъде и отхвърлена на територията на Молдова. Първа дивизия и 12-а пехотна дивизия достигат до река Прут в Молдова. Успехите на българската конница вдъхновява Вазов да напише стихотворението, посветено на ген. Колев. Благодарение на тези невероятни победи на 3 март 1918 г. 

България подписва като победителка Брест-Литовския мирен договор с победената Съветска Русия.

Преговорите започват още в края на 1917 г. Като български представител на конференцията по примирието участва полк. П. Ганчев. То се подписва на 15 декември и се пристъпва към преговорите по мирния договор. Победителите са Германия, Австро-Унгария, България и Турция. В преговорите от България участва министър Христо Попов, подпомаган от дипломата Андрей Тошев.

Подписи от страна на ­победените слагат Григорий Яковлевич Соколников, член на Изпълнителния комитет на Съвета на работническите, войнишки и селски депутати, Лев Михайлович Карахан, член на Централния изпълнителен комитет на работническите, войнишки и селски депутати, Григорий Василиевич Чичерин, помощник на народния комисар по външните работи, и Григорий Иванович Петровский, народен комисар по вътрешните работи.
От българска страна договора подписват дипломатът Андрей Тошев, адютантът на цар Фердинанд ген. Петър Ганчеви дипломатът д-р Теодор Атанасов.
Андрей Тошев

Този договор е тежък за Русия, която губи 1 милион кв. км територия и 60 милиона население, задължава се да изплати 6 млн. марки и контрибуции в натура, част от които получава и България. Благодарение на това развитие Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възстановяват своята държавност. Турция получава територии в района на Батуми и Източен Анадол. Русия води преговорите в Брест-Литовск едностранно, без съгласието на своите съюзници от Съглашението. На 7 март 1918 г. се подписва и едностранен договор с Румъния, която излиза от войната, връщайки отнети територии на България през Междусъюзническата война. Северна Добруджа остава кондоминиум на Централните сили, които на 25 септември 1918 г. предават почти цяла Северна Добруджа на България. Този договор обаче не е ратифициран от румънския парламент.
     На 29 септември 1918 г. в Солун България сключва примирие с Антантата и излиза от войната. Постигнатите договорености са отменени. Брест-Литовският мирен договор остава в сила само няколко месеца - до 13 ноември 1918 г.
     Победена от силите на Съглашението, България е принудена да подпише Нойския договор, наречен от Христо Силянов Ньойската неправда. Но датата 3 март 1918 г. трябва да остане сред звездните мигове в българската история, с които се гордеем.
     Брест-Литовският мирен договор стана възможен благодарение на блестящите победи на Българската армия и нейните талантливи командири над руските и румънски войски.
Заглавната страница на Брест-Литовския мирен договор, 3 март 1918г.

Вазов за Русия през 1916г.





Бедят ни
Иван Вазов
Бедят ни другоземци,
че с отомани, с немци
дружим в полята бойни.
Кога пък в Букурещ ни
разпъваха, нас грешни,
те гледаха спокойни.
Корят ни, че със нихни
врази съюз сторихме -
да счупим братско иго;
ала кога душмани
разкъсваха меса ни,
те викаха: "Разпни го!"
Кълнат ни за измена
славянска непростена,
кат свойта браним стреха.
Ала когато нази
ужасно зло нагази -
славяните де беха?
Ругаят ни, че с чужди
на наший дух и нужди
народи сме събрани -
но тези, що любехме,
или боготворихме,
що правяха в скръбта ни?
Стояха оглушали,
безчувствени, едва ли
не зрители злоради
пред наште мъки тежки,
пред воплите ни жежки -
и кой ни се обади?
Във Петроград мълчаха,
а от Париж ревяха:
"Убийте тоз звяр диви!"
И на защо, кат смеем
и ние да живеем,
станахме лоши, криви!
Декември 1915 г.

Иван Вазов с проф.Иван Шишманов
























НА РУСКИТЕ ВОИНИ
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки...
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо...
Как ръце сега да разгърнем?
О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви лґкът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно пµ любим я ния.
За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!
1916
























ДОБРУДЖАНСКАТА КОННИЦА
ПОСВЕЩАВА СЕ ГЕНЕРАЛУ КОЛЕВУ!
Не конница - морски
вълни побеснели,
сонм зверове горски
от гняв пощръклели;
не конница - буря
от бесни демони,
що всичко катуря
ил тъпче, ил гони;
не конница - хала
от саблен звек, блясък,
от цвил, ура - цяла
от тропот и трясък,
блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копита!
Не конница - лава
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!
1916

Семейство Вазови



















Една любов
Иван Вазов

- Защо камбана бие, мамо,
тъй жално?
- Чедо, за мъртвец,
със лавров украсен венец,
умрял за Македонья тамо.
Кого погребват? Кой е той?
Един герой.

- Защо камбана, мамо, бие
тъй радостно, тъй силно днес?
- Тоз звън обажда драга вест.
- Какво, о, мале? - Синко драг,
победа пак!

- Къде така с ура и с песни
вървят войници и сега?
- Отиват, чедо, без тъга
в борбата да се фърлят бесни.
- В борба с кого - кажи ми пак?
С нов, синко, враг.


- От Добруджа гърмеж топовен
пристига, мамо, като зов
за плач, ох, тъй е той тъжовен!
- Мъртвец един заравят нов.
- Ах, кой ще бъде там заровен?
- Една любов!

Ноември 1916
Генерал Стефан Тошев - Командващ III-та Армия на Добруджанския фронт

































СКРЪБТА НА АЛЕКСАНДРА II
Иван Вазов
Що става в Добруджа? Що?
Гранати руски пукат,пищят куршуми руски
На яростни талази, летят дружини руски
на руский химн под звукът...
Кой праща този вихър?
Тоз ад духтящ въз нази?
На Александра Втори внукът!
Кой би сънувал Боже, тоз срам, тоз час безславен
Коя фантазия болна, демонска най-гореща
народ славянски жизнен, чрез руска кръв избавен
В борба за свойто право, сам скокнал окървавен
днес руски меч да среща...
И Цар-Освободител – там в тиха си гробница
събуден ненадейно, в тъга неизмерима извика гневно :
“ Внуче! След бомбата кръвница,
що нявга ме разкъса
сред моята столица
ти втори път уби ма!”
1916г.


_________________________
Източник на публикацията : svobodata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар