Loading

Социални групи и неравенства в обществото – бедност, средна класа, елит

Съществуването на неравенства между хората доминира в живота на всички познати общества. Установено и доказано е, че положението на хората в системата на социалното неравенство чертае техните жизнени перспективи и съдби. Вследствие от неравенството между хората се формират класови и структурни различия. Колкото по-сложно и по-развито е дадено общество, толкова по-сложно организирано е разпределението на интересите и контрола върху ресурсите в икономическата система. Оттук идва голямото разнообразие от икономически субекти и съответни социални групи в съвремените общества, както и необходимостта да се работи със сравнително сложна система от критерии. Разслояването е процес на йерархизиране на различията в резултат, на който различните идентичности се оказват социално неравностойни и започват да се делят на висши и низши.


В световен план всяко общество има свое собствено разделение, класова и социална структура. В развитите страни се очертават три основни класи – бедност, средна класа и елит.Хората, които влизат в класата на бедността са тези, които нямат средствата необходими за поддържане на достоен и здравословен живот. Често те са принудени да понасят лишения и да се ограничават от жизнено важни блага и услуги. 


Правят се множество изследвания на бедността, с които се определят неините граници, съдържание, методи за преодоляването й, определят се начините за измерването й. Едно от първите изследвания е направено от Сибоум Роънтри през 1899 г. 


Бедността се разглежда като абсолютна и относителна. Към абсолютната се причисляват онези хора, които не разполагат с необходимите средства за поддържане на нормален живот – да задоволяват основните си физически и културни потребности. Относителната бедност се определя в зависимост от средния жизнен стандарт на дадено общество през даден период от време. 


Бедността се дефинира и в зависимост от типа лишения – според някои автори се свързва само с материални лишения, а според рдуги и с лишения от образование, култура и т.н.Бедността се разглежда и като индивидуален проблем. Хърбърт Спенсър, който защитава тази тази теза, смята че бедността е резултат от индивидуални действия или бездействия, затова в този случай държавата трябва все по-рядко и по-малко да подпомага бедните. В България също се срещаме с този проблем – хора, които не правят нищо, за да подобрят социалното си положение, а разчитат изцяло на помощите на държавата и се възползват от всички привилегии, които тя им дава и всичко това е за сметка на трудещите се граждани, които всячески се мъчат да подобрят стандарта си на живот. 


За да бъдат определени границите и линията на бедността се използват 2 подхода. При първият се взема в предвид равнището на доходите, позволяващи задоволяването на основните потребности, а при вторият подход – потреблението като се фиксира минимален набор от блага и услуги за поддържане на нормално човешко съществуване.


В Бълфария за долна граница на бедността се приема жизненият минимум или това е размерът на доходите и материалните средства, необходими за посрещане само на най-основните жизнено важни нужди – храна, подслон, дрехи, поддържане на здравето. Изпадането под този минимум не само влошава условията за живот на човека, но и застрашава съществуването му. За горна граница се определя социалният минимум – размерът на доходите и материалните средства, необходими за задоволяването не само на основните нужди, а и на социокултурните потребности.


У нас хората, които попадат под тези граници са най-вече възрастни хора – пенсионери; безработни и ниско платени работещи; самотни родители и многочленни семейства; хронично болни и инвалиди; представители от малцинствата.


Редица изследвания обаче показват, че развитието и разширяването на трудовия пазар не води до намаляване на бедността и сам по себе си икономическият ръст, макар и да е важно условие, не постига успех в тази борба. И тук е нужно държавата да се намеси, като се изготвят специални антибедностни програми, с които да се помогне на бедните да се научат да се справят сами с положението си. Ако приемем бедността като низшия социален слой в обществото, то за висшия приемаме елита.


Елита на обществото, това са хората отличаващи се с материално благосъстояние, обществено влияние, намиращи се на ключови позиции на върха на обществената и социална политика. Чрез авторитета и властта, които притежават успяват да постигнат висока автономност на решенията си. Можем да различим различни елити – икономически, политически, научен, културен, журналистически, военен, спортен.


В социологията терминът ‘елит’ е въведен от Вилфредо Парето през 1916 г. Според него елитът е съвкупност от тези членове на обществото, които разполагат с престиж и власт, постигнати в следствие от техните умения – вродени или придобити и постигнали успехи в дадена област или дейност. Парето изгражда своя теория за ‘циркулацията на елитите’. Той разглежда тази циркулация като необходимо условие за нормалното функциониране и развитие на обществото. Чрез смяната на старите елити с нови, които идват от по-низшите социални слоеве с нов дух и нови идеи, се постига обновяване и освежаване на обществото. Друг изследовател на елита, Гаетано Моска, смята че управляващата класа в едно общество е съставена от по-висши индивиди. Основавайки се на тази идея Чарлс Райт Милс въвежда понятието ‘властващ елит’ и разграничава социалната класа от елита. Може да се говори за елит на работническата класа, на селяните и т.н.


Съществува и типология на елита. Макс Вебер квалифицира 3 типа господство: традиционно, рационално и харизматично. Оттук се разграничават следните типове елити:Традиционни елити – властта им се основава на идеи, вярвания и социални структури. За пример се сочат аристократичните елити.Технократични елити – заемат ръководни постове в бюрократичните администрации. Властта им е с рационален характер, съобразена със законите.


Харизматични елити – влиянието им се дължи на лични качества, като героизъм, талант и др.Икономически елити – властта им се дължи на собстеността, която притежават и капиталите, които контролират.Символни елити – това са личности от артистичните, интелектуалните, журналистическите, спортните среди, които са се превърнали в модел на подражание.


Междинно социално положение между елита и бедните в обществото заема средната класа. Хората, които могат да се причислят към тази класа разполагат със сровнително добро материално положение, тяхното имущество и доходи спрямо конкретната ситуация в съответното общество са добри.


Средната класа в цялост е значим, стабилизиращ и балансиращ елемент на социалната структура, който съдеиства за по-голяма сплотеност и интеграция и е важен фактор за устойчивостта и развитието на обществото.


Изследователите разграничават 4 типа средна класа. Те са: ниска и висока и стара и нова средна класа. В ниската се включват среднообразованите хора, които получават сравнително добро заплащане, такива са: чиновниците, дребните бизнесмени, квалифицираните работници, фермери, преки ръководители в производството и услугите. Тези хора обикновено са трудолюбиви, отговорни, пестеливи, почтени и коректни в отношенията си.Във високата средна класа се включват високообразованите слоеве с високо заплащане, което се дължи главно на тяхната висока професионална позиция. Това са проспериращи бизнесмени, интелектуалци, висши държавни служители. Те заемат определени роли в местната и централна власт, имат хубави домове на хубави места, а децата им учат в елитни училища.


Старата средна класа подобно на ниската включва дребни бизнесмени и фермери, но тук се прибавят и свободно практикуващите лекари, адвокати. Това са професии, при които често се среща унаследяване на статуса. Принадлежащите към тази класа имат особено силно влияние на местно селищно и регионално ниво.


Новата средна класа включва групи и слоеве възникнали в съвременното общество при функциониране на големи фирми и корпорации. Това са хора с високо образование и добре платен труд – мениджъри, високо квалифициран персонал, застрахователи, интелектуалци. И както при високата средна класа, представителите на новата също вземат участие в големи организации – правителствени, медицински, търговски и т.н.


Неравенството между хората съществува още от минали времена в обществата. Дори и днес в модерния свят това разделение и структуриране на общесвото е необходимо. Интегрираната част от обществото е тази, която трябва да изпълнява ролята на мотор на развитието му.


Източник: https://www.kaminata.net/forum/sotsialni-grupi-i-neravenstva-v-obshtestvoto-bednost-sredna-klasa-elit-t68011.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар