Loading

Стратификация и класова структура

Британският социолог Антъни Гидънс, идеен вдъхновител на т.нар "трети път" и политиката на Тони Блеър, отделя в работата си значително внимание на системите за социална стратификация, класовата структира и техните изменения през годините.
Защо някои групи в обществото са по-богати или имат повече власт от други? Доколко неравни са модерните общества? Какви са шансовете на човек с по-нисък социален произход, да достигне върха на икономическата стълбица? Защо бедността продължава да съществува в богатите страни днес? Това са част от основните въпроси, чиито отговор Гидънс търси.

Неравенствата съществуват във всички типове човешко общество. Даже и в най-простите култури, където различията по богтство или по имущество практически не съществуват, има неравенства между индивидите, между мъжете и жените, младите и старите. Един човек може да има по-висок статус от друг, защото е по-сръчен в лова, или защото се вярва, че има специален достъп до духовете на предците. Описвайки неравенствата, социолозите говорят за Социална стратификация.

Могат да се разграничат четри вида основни системи на стратификация: робство, кастова, съсловна и класова. Понякога те са смесени: например робството е съществувало успоредно с класите в древна Гърция и Рим и в южните американски щати преди Гражданската война.
Робството е крайна форма на неравенство, при която някои хора буквално са притежавани от други. Правните основи на притежанието на роби значително се различават при различните общества. В южните американски щати те са били лишавани от почти всички права, докато в древна Атина били грамотни и често били на служба в държавната администрация или висококвалифицирани занаятчии.

Кастата е разпространена предимно в Индия. Самият термин произхожда от португалското "casta", което означава "расов" или "чистокръвен добитък". Самите идийци нямат термин за определяне на цялата кастова система, а обозначават отделните и аспекти с различни думи, като основните са варна и джати. Кастовата система е извънредно сложна и структурата и е различна в различните райони - дотолкова, че всъчност изобщо не образува цялостна "система", а по-скоро едно хлабаво обвързано многообразие от различни вярвания и практики. Някои принципи обаче са до голяма степен общи. Хората в най-високата варна - брамините - представляват най-високата степен на чистота, а недосегаемите - най-ниската. Брамините трябва да избягват някои видове контакт с недосегаемите, а само на недосегаемите е разрешен физически допир до животните или веществата, смятани за нечисти.

Понятието "каста" понякога се използва и извън индийския контекст, когато две или повече етнически групи са до голяма степен са отделени една от друга и в тях господстват представи за расова чистота. След отмяната на робството в южните щати, степента на обособеност между чернокожи и бели остава толкова висока, че някои са използвали термина каста, за да опишат системата на стратификация.

Съсловията са част от европейския феодализъм, но са съществували и в много други традиционни цивилизации. Феодалните съсловия се състоят от страти с различни задължения и права помежду им, като някои от тези различия са били скрепени със закон. В Европа най-висшето съсловие е съставено от едрата и по-дребната аристокрация. Духовниците оформят друго съсловие с по-нисък статут, но притежаващо различни особени привилегии. Хората от т.нар. "трето съсловие" са простолюдието - крепостни, свободни селяни, търговци и занаятчии. За разлика от кастите, между съсловията в известна степен са допустими бракове и индивидуална мобилност. Така например хора от простолюдието могат да получат благородническа титла в отплата за специалани услуги оказани на краля, а търговците понякога могат да си купят титла.

Класата можем да определим като голяма група от хора, които имат еднакви икономически ресурси, влияещи силно върху стила на живот, който могат да си позволят. Притежаването на богатство заедно с професията са главните основи на класовите различия. Основните класи в западните общества са: висша класа (богати, работодатели, индустриалци); средна класа (която включва повечето служители и специалисти); и работническа класа (тези които упражняват физически или ръчен труд)

За разлика от гореизброените видове страти, класите не са установени с правни или религиозни постановления. Класата е поне от части придобита, а не просто "дадена" по произход. Съществува значително по-висока степен на социлана мобилност.
Основните социологически теории за стратификацията, Гидънс разглежда главно в приложимостта им към модерните общества. За водещи той позочва разработките на Карл Маркс и Макс Вебер, като анализира и две по нови теории - на Ерик Олин Райт и на Франк Паркин.

Повечето от трудовете на Маркс се занимават със стратификацията и най-вече със социалните класи, поради което е учудващо, че той не успява да даде систематичен анализ на понятието "класа". Основните очертания на възгледите му обаче са доста ясни.
За Маркс класата е група от хора, които имат еднакво отношение към средствата за производство - средствата, с които те изкарват прехраната си. Двете основни класи са тези, които притежават капитала - индустриалци или капиталисти - и на онези, които печелят прехраната си, продавайки им своя труд - работническа класа. Отношенията между класите според Маркс са отношения на експлоатация. Работниците са принудени да произвеждат по-голям приход от необходимия за да им се заплати. Тази принадена стойност е източникът на печалбата, която капиталистите могат да заделят за собствена употреба.
Въпреки, че Марксовата теория различава две основни класи в обществото - на тези, които притежават средствата за производство, и на онези, които са лишени от тях - той признава, че действителните класови системи са много по-сложни. Освен двете основни класи съществуват и тези, които Маркс понякога нарича преходни класи. Това са класови групи, останали от предишен тип система на производство, като например селяните е модерните общества.
Теорията на Макс Вебер стъпва на анализа на Маркс, но го променя и развива. Вебер не приема възгледа на Маркс, че класата се основава на обективно дадени икономически условия. Той поставя акцент върху опита и кваливикацията, които определят какъв вид работа могат да получат хората.
На второ място, Вебер различава две други основни страни на стратификацията - статус и партия.
Под статус се разбират различията между социалните групи по отношение на репутация или престиж, които им дават другите. Статусните разграничения често са независими от класовите разделения. Във Великобритания например има аристократи, загубли богатството си, но престижния им статус в обществото е напълно съхранен.
В модерните общества, изтъква Вебер, образуването на партии е важен аспект на властта и може да влияе върху стратифилацията независимо от класата и статуса. "Партията е група индивиди, които си сътрудничат поради общ произход, общи цели или интерси. Партиите могат да се позовават на интереси, които пресичат класовите различия, например религиозна принадлежност или националистични идеали.
Трудовете на Вебер за стратификацията са важни, защото показват, че не само и единствено класата влияе силно върху живота на хората. Повечето социолози смятат, че схемата на Вебер предлага по-гъвкава и усъвършенствана основа за анализ на стратификацията от схемата на Маркс.
Според американският социолог Ерик Олин Райт има три измерения на контрола на икономическите ресурси, които ни позволяват да идентивицираме трите главни класи:
  • 1. Контрол над паричния капитал
  • 2. Контрол над визическите средства за производство (земя или фабрики и канцеларии)
  • 3. Контрол върху трудовите ресурси
Представителите на капиталистическата класа имат контрол над всяко от тези имерения, а работниците - над нито едно. Съществуват и групи от хора, които според Райт са с противоречиви класови позиции, понеже са в състояние да влияят върху някои страни на прозиводството, но нямат контрол нас останалите. Британският автор Франк Паркин заимства повече от Вебер, отколкото от Маркс. Той говори за феномена на социалното затваряне, при който всяка социална група се стреми да поддържа изключителен контрол над определени ресурси и да ограничи достъпа до тях.

Маркс е смятал, че пълното развитие на идустриалния капитализъм ще доведе до задълбочаваща се пропасрт между богатите капиталисти и бедната работническа класа. Днес обаче повечето хора в западните страни са в много по-добро материално положение от съответните групи по времето на Маркс. Около 50% от физическите работници днес притежават собствени жилища. Много голяма част от домакинствата притежават автомобил, автоматична перална, телевизор и телефон. Феноменът на работническото благосъстояние подсказва за наличието на още един път към "обществото на средната класа". Социолозите го наричат обуржоазяване, това е марксистко понятие, означаващо приближаване до средната класа.

Днес стратификацията в рамките на работническата класа зависи не само от професионалните различия, но и от различията в потреблението и в стила на живот. Модерните обчества в много отношения са се превърнали в общества на потреблението, насочени към придобиването на материални блага.

Гидънс обръща внимание и на пола като фактор, който влияе на стратитификацията. Дълго време той е бил значително подценяван.

Материалното положение на повечето жени отразява това на бащите или съпрузите им; поради това може да се твърди, че половите неравенства трябва да се обясняват главно от гледна точка на класата.
Може да се твърди, че дори и днес жените са ограничени в "частната " сфера - домашният свят на семейството, децата и домакинството. Мъжете, от друга страна, водят по-"публичен' живот и те определят как да се разпределят богатството и властта. Техният свят е светът на платената работа, индустрията и политиката.

Според Джон Голдтроп, доколкото мнозинството от жените са в положение на икономическа зависимост от съпрузите си, то класовата им позиция най-често се определя от класовата позиция на съпруга им.

Гидънс критикува възгледа на Голдтроп по няколко точки.
  • Първо - в една значителна част от домакинствата доходът на жените е съществен за поддържането на икономическтот състояние на семейството.
  • Второ - работата на жената, макар и по-рядко, може да е определяща за позицията на семейството като цяло.
  • Трето - т.нар. междукласови семейства, в които съпрузите са в различни класови позиции са изследвани твърде слабо. Не е ясно доколко в подобни случаи професията на мъжа може да се разглежда като определящ фактор.
  • Четвърто - относителния дял на домакинствата, в които единствено жената печели за прехраната, се увеличава. Ако жената няма доход от издръжки, който да изравнява икономическото и положение с това на бившия и съпруг, то тя остава определящия фактор за собствената си класова позиция.
Изследвайки стратификацията, трябва да държим сметка не само за различията между икономическите позиции или професии, но и за това, какво се случва с хората, които ги заемат. Терминът социална мобилност се отнася до движението на индивидите и групите между различните социално-икономически позиции. Вертикалната мобилност е движението нагоре или надолу по социално-икономическата стълбица. Тези, които увеличават собствеността, дохода или статуса си, се наричат възходящо мобилни , а тези, които се движат в обратната посока - низходящо мобилни. В модерните общества съществува и значителна латерална мобилност, която се изразява в географско преместване между квартали, градове и региони. Вертикалната и латералната мобилност често се съчетават. Например човек, който работи в компания в един град, може да бъде издигнат на по-висок пост във филиал на компанията, разположен в друг град или даже в друга страна.

Социалната мобилност може дас е изследва по два начина. Първо, можем да разгледаме собствените кариери на индивидите - дикъде се придвижват нагоре или надолу по социалната стълбица в хода на трудовия им живот. От друга страна, можем да анализираме доколко децата продължават професията на родителите си или на техните родители. Мобилността между поколенията се нарича интрагенерационна мобилност.

Степента на вертикална мобилност в дадено общество е важен показател за неговата "отвореност", показвайки доколко талантливите хора, родени в по-ниските страти, могат да се придвижат нагоре по социално-икономическата стълбица.

Въпреки, че низходящата мобилност се среща по-рядко от възходящата, тя все още е широко разпространено явление. Мобилността от този вид често е свързана с психологически проблеми и безпокойства, когато индивидите се оказават неспособни да продължат стила на живот, към който са привикнали. Съкращенията са друг важен източник на низходяща мобилност. Веднъж загубили работата си, хората на средна възраст трудно намират нова или трябва да приемат работа с по-ниско равнище на доход.

Икономическото неравенство е постоянна черта на всички социални системи с изключение на общестевата на лова и събирателството - в които по принцип не се предвижда богатство. Класовите разделения формират ядрото на икономическите неравенства в модерните общества. Класата упражнява силно влияние въху нашия живот. Но нашите действия никога на са напълно определени от класовите разделения: много хора преживяват социална мобилност. Други обаче се намират в ситуация на бедност, от която е много трудно да се измъкнат. 


____________

Няма коментари:

Публикуване на коментар